19 Април 2010 / Източник

Или защо едни от неправителствения сектор получават субсидия от държавната хазна, а други - не

 
 

"Съединението прави силата". Куриозно е, но именно в сградата, на чиято фасада стои този лозунг, и в навечерието на Европейския ден на пациента - 18 април, три големи български пациентски организации се скараха. Въпреки започналия процес на обединяване на пациентските сдружения в големи организации все още не може да се каже, че българският пациент е в силна позиция. Допреди няколко месеца пациентите дори нямаха свой представител в Общото събрание на здравната каса, което им се полага по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) от години. Защото нямаше национално представителна пациентска организация, която да не е насочена към конкретно заболяване и да има структури в 28-те области на страната. А и до ноември 2008-а нямаше наредба на МЗ, която да определи критериите за национална представителност. В момента вече има представител на пациентите в Надзорния съвет на НЗОК. Има и две национално представени организации - Конфедерация "Защита на здравето" (КЗЗ) и Български пациентски форум (БПФ), които изпълняват изискванията и на ЗЗО, и на наредбата за национална представителност. Колкото и несъвършена да е тя. По-любопитното е, че нито една от двете организации не получава финансова подкрепа от държавата. В същото време сдружения, които влизат в състава на КЗЗ например, получават държавна субсидия.
Трудно е да се каже колко са пациентските организации у нас. Със сигурност са много. Едни развиват дейност, други - не (или не съвсем), едни имат солидна членска маса, членовете на други са... ръководството им, едни са си извоювали солидно политическо лоби, други се борят с вятърни мелници, едни едва се издържат, други разполагат със средства и за дейност, и за представянето й пред обществеността.
Към момента в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност към Министерството на правосъдието (МП) са вписани близо 7500 неправителствени организации (НПО). През т.г. в този регистър са вписани над 320 организации, като 50 от тях - през април.  

Как се издържат

НПО-тата? Голяма част от дейността на НПО-тата, в т.ч. и на пациентските организации, се финансира от частни фирми, от чуждестранни донори, от оперативни програми на ЕС и други държави. На последно място се разчита на средства от българската държава. Законът за юридическите лица с нестопанска цел дава право на държавна субсидия на регистрираните НПО в обществена полза. Но данъкоплатецът с основание пита защо и по силата на какви обстоятелства 20-30 от всичките 7500 получават пари от държавния бюджет, а другите - не.
За 2010 г. със Закона за държавния бюджет са гласувани 10 612 600 лв. за неправителствения сектор. За данъкоплатеца може би е без значение кои частни донори финансират НПО. Но не е е без значение кои и по силата на какви критерии получават държавни пари, за какво и как ги изразходват. Отделен е въпросът дали неправителствена организация, която по презумпция трябва да е коректив на изпълнителната власт, остава на независима позиция, получавайки пари от държавния бюджет. В началото на т.г. например НЗОК убеди пациентски организации, че няма нищо лошо диабетиците да доплащат по 96 ст. за флакон инсулин. Въпросът не е за 96-те стотинки, а за принципа.     

Кой има право на тези пари?

От въпросните 10 612 600 лв. бюджетът на държавата дава 9 812 600 лв. на 26 организации, поименно изредени в приложение 4 към чл. 9 на Закона за държавния бюджет за 2010 г. За останалите 800 хил. лв. се борят... останалите близо 7500 организации.
Сред 26-те има няколко пациентски или по-скоро организации на хора с увреждания и с хронични заболявания. Например Българска асоциация "Диабет" получава 343,2 хил. лв., Българска асоциация за невромускулни заболявания и Асоциация на родители на деца с епилепсия - по 50,4 хил. лв., Българска асоциация на лица с интелектуални затруднения - 180 хил. лв., Асоциация на родителите на деца с нарушено зрение - 78 хил. лв., Съюз на военноинвалидите и военно пострадалите - 238,8 хил. лв. Всички те са членове на КЗЗ. Но държавна субсидия получават не в качеството си на пациентски организации, а като национално представени по смисъла на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и наредбите към него. Т.е. като организации на и за хора с увреждания, които имат и хронично заболяване. Общите условия, за да имат национална представителност по ЗИХУ, са да имат съдебна регистрация, уставни цели и задачи с национално значение в областта на интеграцията на хората с увреждания, териториални структури в повече от 30% от страната. Сред другите критерии са организациите на хора с увреждания да имат не по-малко от 1600 членове, от които не по-малко от 50% да са хора с трайни увреждания; организациите на работодателите да имат не по-малко от 10 работодатели и не по-малко от 800 трудоустроени лица с увреждания; организациите за хора с увреждания, предлагащи социални услуги, да обслужват не по-малко от 4500 души годишно и да имат назначени не по-малко от 50 души специализиран персонал за обслужване на хора с увреждания; родителските и професионалните организации за хора с увреждания да имат не по-малко от 400 членове за организация и не по-малко от 1000 членове за асоциация на организации... Именно националната им представителност им дава възможност да представят проектите си пред Националния съвет за интеграция на хората с увреждания (НСИХУ) към МС. Националният съвет преценява доколко би имало ефект от осъществяването на даден проект и той да бъде подкрепен и с парите на данъкоплатеца. Следва процедура по съгласуване на проекта в социалното министерство, а след това - и във финансовото, след което името на организацията се включва в закона за бюджета за съответната година. Т.е. с приемането на бюджета на държавата за съответната година депутатите просто гласуват парите и за въпросните 20-25 НПО.     
Останалите 800 хил. лв. са в графата "резерв от средства за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел, вписани в Централния регистър по чл. 45 от ЗЮЛНЦ" на приложение 4 към чл. 9 на Закона за държавния бюджет. Право на тях имат всички останали НПО, които не са упоменати в Закона за бюджета. И ако проектите им са "общественозначими за развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура, подпомагането на социално слабите, на инвалидите или лицата, нуждаещи се от грижи, подпомагането на социалната интеграция и личностната реализация, защитата на човешките права или на околната среда". Така пише в чл. 38, ал. 1 от ЗЮЛНЦ. Т.е. неупоменатите в закона за бюджета следва да се борят за държавна субсидия пред специална 10-членна комисия. Тя се сформира всяка година по заповед на министъра на правосъдието и в нея всяко министерство представя по един участник, а председателят е зам.-министър на правосъдието. Тази комисия разглежда предложенията на кандидатите за държавно субсидиране и ги оценява по утвърдени от министъра на правосъдието и съгласувани с министъра на финансите правила и критерии.
Оценъчната система е доста сложна. Т.г. за 800-те хил. лв. кандидатстват около 80 НПО. Колко от тях са пациентски организации, е трудно да се каже в момента. Минималната сума, която може да получи проект, е 10 хил. лв., а максималната - 40 хил. След като 10-членната комисия вземе решението си, представя доклад пред МС, който с постановление узаконява разпределянето на средствата. Организациите получават парите обикновено във втората половина на годината. Всяка НПО ежегодно е длъжна да представя отчет за дейността и финансово си състояние с декларация за дължимите данъци, такси, мита и др. публични вземания за изтеклата година до 31 май на настоящата в Централния регистър. Ако неправителствена организация не представи годишен отчет повече от 2 поредни години, тя се заличава, предвижда ЗЮЛНЦ. Ползващите държавна субсидия трябва да се отчитат и пред Сметната палата, данъчните власти и др. институции. Бумащината не е малка. Друг е въпросът дали съответните власти вземат под внимание въпросните отчети и ефекта от изпълнението на проектите. Не е ясно дали се разглежда дейността за минали периоди, дали се прецизират показателите в счетоводните отчети... Отчетите за дейността на някои от организациите за всяка година са различни, отчитат се различни проекти, които преследват различни цели в полза на уязвими групи хора. А на други си приличат като две капки вода, разликата е само в написаните суми и датата на отчитане. Успокоителното е, че тези отчети са публични и достъпни по съответния ред за всеки данъкоплатец. Всяка организация, която ползва държавна субсидия, има право и на частни дарения. В много случаи организациите с голяма държавна субсидия за даден проект получават и значими дарения от частни фирми за същия проект. В същото време е трудно (но не и невъзможно) да се проследи дали средствата, получени в управлението на организацията, стигат до структурите й в страната.         

Майка за едни, мащеха за други

Законът поставя различните организации в различна позиция и по този начин ги противопоставя. Докато националната представителност на организациите за и на хората с увреждания е прецизирана, то тази на пациентските организации е в голяма степен... пожелателна. Поне така излиза от Наредба 27 на МЗ от 28 ноември 2008 г. За да са национално представени, те трябва да не защитават правата на пациенти с конкретно заболяване и диагноза и да имат структури в 28-те области. Но няма условие за членска маса например. Националната представителност на пациентските организации е с 3-годишен срок. След това те пак могат да кандидатстват и ако изпълняват изискванията на Закона за здравето и Наредба 27, да получат статут на национална представителност.
За разлика от организациите на и за хората с увреждания, пациентските нямат национален съвет към МС и това определено затруднява достъпа им и до големите пари от държавната субсидия, както и до поименното им упоменаване в закона за бюджета. Това поражда съмнения в обществото и спорове между организациите.
Гражданското общество изисква партньорство между правителствения и неправителствения сектор. А последният трябва да е коректив на първия. Дали е така? Знае ли данъкоплатецът, че част от данъците му отиват и за НПО? Знае ли кои НПО получават държавна субсидия? Иска ли да подкрепи по този начин неправителствения сектор?
Законът за здравето е крайно необходимо да бъде променен, така че да се даде възможност на национално представителните пациентски организации да бъдат равнопоставени с тези за хората с увреждания и да прави ясно разграничение между едните и другите. Ако не се предприемат законодателни промени, прозрачността с финансирането на пациентските организации ще остане на заден план.  
... Обединението на пациентските организации е в ход. Реформата в здравеопазването, която се прави в името на пациента, всъщност обикновено ощетява именно хората, които редовно плащат здравните си осигуровки, ощетява и пациентите, които са най-уязвими. Поне у нас и поне сега. От друга страна, обединяването на пациентските организации изисква консенсус. На дневен ред са и борбата за влияние в обществото, и стремежите към създаване на политически лобита. Започва размяната на упреци коя организация е толерирана от едно или друго правителство. Преди дни "нервите" на три големи пациентски организации не издържаха. На кого да разчитат пациентите, докато те изгладят разнобоя помежду си?
Идва ред и на въпроса кой е по-полезен. Едни разчитат на шумните протести, публичните акции, медийните изяви. Други залагат на работа в името на членската си маса, търсят решаване на проблемите на конкретни пациенти. Трети акцентират на влиянието си, за да прокарат законодателни промени, водят и печелят съдебни дела за нарушени права на пациенти...
Основателен е въпросът кой с какви пари и откъде развива дейността си. Щекотлив въпрос на фона на всекидневните тиради за опразнената хазна. Вопълът за пари обаче не попречи на правителството да увеличи средствата за шепата записани в закона НПО и да свие още тези за многото останали. Защото за 2009-а общата сума в закона за бюджета беше 10 307 500 лв., резервът - 1 035 000 лв., а остатъкът от 9 272 500 се разпределяше между 23 организации...



























ned
Правителството одобри План за действие за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2010-2011 г.

21 април 2010 | Източник

Министерският съвет прие План за действие за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания, съобщиха от правителствения пресцентър. В документа са отразени дейностите, които ще бъдат реализирани през 2010 г. и 2011 г. от отговорните за изпълнението на Плана институции. Информацията е в съответствие със Стратегията за осигуряване на равни възможности за хората с увреждания 2008-2015 г.
През тази и следващата година дейностите, свързани с осигуряването на достъпна среда, ще се осъществяват от министерствата на регионалното развитие и благоустройство, на физическото възпитание и спорта, на културата, на образованието, младежта и науката, кметове на общини и неправителствени организации. Целта им е преодоляване на проблемите с архитектурната достъпност до различни културни и спортни обекти, училища, детски градини и други обществени сгради. Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията отговаря за достъпа до железопътния, въздушния и морския транспорт, а кметовете на общини – за паркоместата и въвеждането в експлоатация на адаптирани превозни средства от градския транспорт.
Според документа през настоящата година усилията на структурите на Министерство на труда и социалната политика, кметовете на общини и неправителствените организации ще бъдат насочени към откриване на нови социални услуги за хора с увреждания, деинституализация на специализираните институции за деца с увреждания, както и повишаване квалификацията на доставчиците на социални услуги. Продължава прилагането на политиката за интегрирано обучение на децата със специални образователни потребности.
Във връзка с осигуряване на комплексна медицинска и социална рехабилитация, помощни средства, приспособления, съоръжения (ПСПС) и медицински изделия през 2010 г. ще бъде подготвена и утвърдена нормативна промяна в модела на медицинската експертиза, ще бъдат прецизирани критериите и условията на отпускане и предоставяне на ПСПС.

ned

78 млн. лева годишно потъват в приютите, никой не им търси сметка

Източник
Какви мръсни тайни крият домовете за сираци? Защо всички говорят за издевателства върху хлапета от приютите за деца с умствена изостаналост, но никой не смее да ги даде на съд? Ще има ли осъдени директори на сиропиталища заради злоупотребите, които са установени? Защо всеки пътq като се бърка в тази рана, всички предпочитат да извърнат глава и да забравят, сякаш това се случва в друг свят? "Стандарт" показва не за първи път грозната страна на действителността в приютите. И винаги реакцията е една и съща - "имаме стратегия" - от страна на институциите, и "това не се случва при нас" - от страна на домовете. Въпреки това ще продължим да търсим истината и още по-важно - да търсим сметка от онези, които искат да скрият мръсните тайни, а децата да живеят в мизерия, пренебрежение и като жертви на корупцията.

Домът за деца с умствена изостаналост в добричкото село Крушари също разчита на дарения. За съжаление 27 питомци починаха в него през последните няколко години Фото Виржиния Георгиева

В България няма пари за нищо. Или поне така казват. Затова отвсякъде струи благотворителност и sms спонсорство. "Изпратете sms на кратък номер 1234 и едно дете в дом ще получи топъл обяд." "Изпратете sms на кратък номер 5678 и едно дете в институция ще получи нови обувки." "Изпратете sms на кратък номер 0000 и едно дете в институция ще остане там."
Никой всъщност не знае колко пари влизат в домовете за деца. Освен делегираните държавни бюджети, всеки дом получава и дарения в пари и натура, които много трудно могат да бъдат следени. Постоянно се дават някакви пари за подобряване на качеството на живот на институционализираните деца и накрая положението си остава едно и също. По данни от декември 2009 г. децата в приюти у нас са 7587. В този брой не влизат настанените във възпитателните училища и социалнопедагогическите интернати. Цифрата 7587 се разпределя между домове за медико-социални грижи за деца на възраст от 0 до 3 години, домове за деца, лишени от родителска грижа, от 3 до 18 години, домове за деца с умствена изостаналост и един дом за деца с физически увреждания. Общо 137 институции, от които, разбира се, най-голям е броят на домовете за деца, лишени от родителски грижи. В тези 137 дома държавата налива пари под различна форма, макар че вече от години се говори как подобни институции трябва да бъдат закрити
В началото на този месец шефът на Агенция за закрила на детето Надя Шабани обяви, че се работи сериозно по затварянето на домовете, като ще се започне с тези за деца с увреждания. Според нея грижата там не е адекватна, дори и тя да се получава от специалисти, които работят по места. Става ясно, че процесът по закриване на домовете е абсолютно неизбежен и необратим. Остава обаче въпросът защо финансирането на тези институции е все по-голямо и по-голямо с всяка изминала година.
През 2008 и 2009 г. една част от стандартите за детски домове, специални училища и социални услуги за деца в общността получават сериозно увеличение. Пример за това са възпитателните училища-интернати за деца, извършили противообществени прояви или престъпления, в които за едно дете през 2008 г. държавата плаща 6998 лв., 8837 лв. през 2009 г. и 9220 лв. през 2010 г. За сравнение - в помощните училища-интернати, в които учат деца с умствени увреждания от 7 до 18 г., стандартът за 2008 г. е бил 4137 лв., за 2009 г. - 5353 лв., а за 2010 е увеличен на 6116 лв. на дете. Домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, на възраст от 7 до 18 г., в които живеят най-много на брой деца, годишният стандарт за 2008 г. е 3947 лв., за 2009 г. - 6710 лв., и за 2010 г. ще бъде 6106 лв. Не става ясно защо децата, извършили някакви противообществени прояви или престъпления, са субсидирани повече от децата с увреждания например, които се нуждаят от специални грижи и лекарства. В ход е лобирането на един тип домове за сметка на други.
Годишната издръжка на споменатите домове през 2009 е общо 78 359 856 лв. Даренията, получени в пари и натура, за 2008 са на стойност 5 743 426 лв., като домовете за медико-социални грижи за деца от 0 до 3 години са получили 1 711 609 лв.; домовете за деца, лишени от родителска грижа, от 3 до 18 години - 2 520 770 лв., и домовете за деца с умствена изостаналост и дом за деца с физически увреждания - 1 511 047 лв. Информация за даренията от 2009 г. не се открива към момента.
За да стане ясна схемата на финансиране на домовете, може би трябва да се обясни, че всяка община получава определена сума от държавния бюджет, която разпределя по пера според единните разходни стандарти за финансиране на делегираните от държавата дейности чрез общинските бюджети. Звучи по-сложно, отколкото е. На практика общината получава едни пари, които се смятат по таблици със стандарти, актуализирани всяка година при подготовката на бюджета, и работата й е да ги предаде към институциите, които трябва да получат парите. Само че това доста често не може да бъде контролирано много строго, защото общината решава, че може и да се пести от тези суми. Затова често се случва да бъдат отпускани някакви пари на домовете, но не всички, и после се оказва, че трябва да се участва в кампании, които да съберат средства, за да може децата в институциите да има какво да ядат. В този момент логично се появява въпросът защо няма пари и къде са те. Пари има, както става ясно, даже с всяка година се увеличават, може би малко на хаотичен принцип, но пари има. Оказва се, че някои общини прегласуват "заделените" от домовете пари за свои нужди. Преди време такава вратичка е имало със сигурност. Сега никой не знае дали това все още е възможно, но винаги може да се скатае някой и друг лев от строежа на дневен център вместо за 140 000 евро за 100 000 евро. И за това никой не е сигурен дали е правено, само дето е малко странно как дневен център харчи за изграждането си и 140 000 евро по програма ФАР. Да не говорим, че той се намира в много отдалечено малко населено място и не е изградена чисто нова сграда, а просто е реновиран бивш комплекс за битови услуги.
В цялата тази парична суматоха се забелязва едно леко небрежно отношение към парите и към грижата за децата в същия момент. Политиката е да не се оставят деца в домове и всяко семейство да има възможност или поне да му се предложи помощ да отгледа детето си в реална семейна среда. Само че парите, които се отпускат за помощи, обезщетения, детски надбавки и подобни субсидии, са намалени значително за сметка на парите, които се отпускат на домовете. Странно е, че бюджетът не поощрява семействата, а институциите.
Пълната неяснота по финансирането на държавните дейности се допълва и от факта, че тук-там се прокрадват институции, чиито функции не стават ясни на обикновения човек, който в крайна сметка с данъците си субсидира по някакъв начин цялата институционална вавилонска кула. Пример за такава неяснота са функциите на защитеното и преходното жилище. И за двете се отпускат едни и същи суми, но разликата между тях не е много ясна. Още повече че разпространеното мнение е, че защитено и преходно жилище са едно и също нещо. Дори и да не е така, няма откъде да се разбере.
В националната стратегия "Визия за деинституционализация на децата в Република България" се казва: "Независимо от вложените ресурси животът на децата в институциите от интернатен тип не става по-добър, а услугите по-качествени. Институционалната организация на живот не предполага наличие на доверителна връзка с един постоянен възрастен, индивидуална грижа, внимание и лично пространство за детето. Тя не може да задоволи основните потребности на децата и оказва негативно влияние върху тяхното развитие и поведение. Това, от своя страна, води до допълнителна икономическа и социална цена за цялото общество." Това всъщност е признание, че има нещо сбъркано по веригата което незабавно трябва да се ремонтира, но дано този път да не бъде с необяснимо харчени пари от делегираните бюджети.
Изводът е ясен - в България децата без родители са най-скъпите и най-лошо гледаните. Държавата като мащеха не само не се справя със задълженията си, но и обира данъкоплатците, под претекст че има много изоставени деца. Още един път ще повторим - никой не знае къде отиват 78 милиона лева бюджет за 8000 деца. Никой не признава, че дейността "гледане на сираци" се е превърнала в поминък за селища със затихващи функции. И никой не разбира защо, когато хората живеят трудно, как трябва системата на харченето на техните пари да се промени.
Боряна Телбис
Мартин Карбовски

*Данните са взети от политическия документ Национална стратегия "Визия за деинституционализация на децата в Република България", от делегираните бюджети за 2008, 2009 и 2010, както и от Български Хелзинкски комитет.

Eaglet Приятели,

Публикувам това със съгласието на един друг прекрасен сайт, а именно Сайтът на една жена. Правя го, първо защото е много красива история и второ, защото тя много точно описва НАШИЯ ПРОБЛЕМ.


Гората живееше свой живот, вятърът се разхождаше в короните на дърветата, и шумоленето на листата създаваше впечатление, че те водят помежду си непрекъснат разговор. Долу сред листата течеше свой живот. В този момент там се прожеждаше среща на обществото на гъсениците. В техния живот малко неща се променяха. Те непрекъснато ядяха листа и си мислеха, че това е смисълът на живота им. Тяхно задължение било да уважават и поддържат живи старите обичаи, защото са свещени. Голяма пухкава гъсеница се обърна към събратята си.

- Чула съм, - каза тя, - че съществува горски дух, който ни помага, на нас, гъсениците да получим нещо ново и чудесно. Аз ще го открия за да узная подробности, а след това ще ви разкажа и на вас.

Когато гъсениците се разотидоха тя извика горския дух и не след дълго, той безшумно се спусна към нея. Духът на гората бил много красив, но гъсеницата не можеше да го види, защото продължаваше да си седи долу сред листата.

- Не виждам лицето ти, - каза голямата гъсеница.

- Повдигни се малко и ще ме видиш, - нежно й отговори гоският дух.

- Това е много трудно. Нали виждаш колко съм голяма и пухкава. Власинките ми могат да пострадат. Я по-добре ми разкажи за онова удивително чудо, което може да се случи само на гъсениците и на никой друг.

- Да, това е истина, има такова чудо. Гъсениците са го заслужили, с това, че спазват обичаите на гората, и това чудо може да ти се случи във всеки един момент, трябва само да го поискаш.

- А в какво, всъщност, се състои този дар?

- Същността му се състои в това, че ти можеш със собствени сили да се превърнеш в крилато същество и да полетиш! Ти ще получиш крила с несравнима разцветка. Към теб ще се отнасят с възхищение и ти ще можеш да летиш където си поискаш. Ще можеш лесно да си намираш храна и да се срещнеш с други крилати същества. Всичко това може да ти се случи когато ти сама го пожелаеш.

- Летящи гъсеници, - със съмнение произнесе нашата героиня. – Това ми звучи невероятно. Ако това е истина покажи ми ги тези крилати същества. Искам да ги видя.

- С най-голямо удоволствие. За целта трябва да се повдигнеш малко по-високо. Те са тук до нас, прелитат от клон на клон, греят се от лъчите на слънцето и от нищо не се нуждаят.

- От лъчите на слънцето! – възкликна гъсеницата. – Слънцето за нас, гъсениците е много опасно. То може да опърли власинките ни и тогава за нас ще започнат сериозни проблеми.

- Когато се превърнеш в крилато същество, слънцето ще те направи още по-красива, - меко и търпеливо обясни горският дух. – Целият ти живот ще се промени. Ти няма даа пълзиш долу, сред листата, ти ще кръжиш сред дърветата и ще виждаш света на далече.

Известно време гъсеницата замислено мълчеше.
- Ти искаш от мен да оставя уютното си жилище сред листата и да започна да пълзя някъде нагоре, където ме чакат какви ли не опасности?

- Ако искаш да видиш крилатите същества точно това трябва да направиш, - търпеливо отговори духа.

- Не, - отговори гъсеницата, - аз не мога да направя подобно нещо. Това е много опасно! Гъсениците винаги гледат надолу, за да могат лесно да намерят храната си, а не се врът някъде си горе неизвесно защо. Това за което ми говориш, не е за нас.

Гъсеницата замълча за миг.
- А по какъв начин ние се превръщаме в тези крилати същества? – реши да си изясни тя.

Горският дух обясни, че това е биологичен процес, който се осъществява за извесно време. За целта е нужно известно време да се прекара в така наречения пашкул в пълен мрак и мълчание, докато всичко не стане готово за мига, в който ще го напусне като прекрасно летящо същество с пъстри крила.

Гъсеницата слушаше без да прекъсва като не преставаше да дъвче едно листо.

- Правилно ли разбрах? Ти искаш, ние доброволно да се откажем от храната, да се пъхнем в някакъв пашкул, който не сме и виждали. Ние сме длъжни в пълен мрак и мълчание да прекараме там няколко месеца?

- Да, точно така, - отговори горския дух, като се досети накъде клони гъсеницата.

- А ти можеш ли да направиш така, че да не седим толкова дълго в пашкула? И ако може да не е на тъмно. Мисля, че сме заслужили това.

- Да, заслужили сте си го, - каза спокойно духа, - и вие притежавате нужната сила за тази метаморфоза. Тази сила е присъща на всяка гъсеница.

- Това ми се струва нещо много подозрително и рисковано. Можем да умрем от глад. Всяка гъсеница знае, че тя трябва непрекъснато да яде листа, за да оцелее.

Гъсеницата помисли още малко и каза на духа: Върви си.
Духът на гората тихичко изчезна, а тя продължаваше да си мърмори: Летящи гъсеници. По-голяма глупост не бях чувала! На следващия ден гъсенцата събра останалите гъсеници, за да им разкаже всичко, което беше научила. Тълпата слушаше с голямо внимание разказа на голямата гъсеница.

- Духа на гората е лош дух! – каза гъсеницата. – Той иска да ни подмами на някакво тъмно място, където има голяма вероятност да загинем. Той казва, че нашите собствени тела могат да ни превърнат в летящи гъсеници и за да се случи това, ние трябва няколко месеца да спрем да се храним.

Всички гъсеници дружно започнаха да се смеят.
- Ние всички знаем, че един добър дух няма да предложи подобно нещо, - продължаваше гъсеницата, - Такива метаморфози може да осъществи само бог и никой друг. – С демонстративно самочувствие голямата гъсеница добави: - Аз се срещнах със зъл дух, но успях да разпозная кой е всъщност!

След нейните думи, събралите се гъсеници започнаха одобрително да шушукат, качиха голямата гъсеница на пухкавите си гръбчета и започнаха да я въртят и да я благославят за това, че ги е спасила от сигурна смърт. А в същото време до тях кипи съвсем друг живот. Ако се повдигнат съвсем малко по-високо, през короните на дърветата могат да видят онези, които летят. Множество от летящи гъсеници с най-удивителните и ярки окраски свободно пърхат от дърво на дърво в топлия слънчев ден. Тях ги наричат пеперуди. До неотдавна те са били долу сред пълзящите гъсеници, а сега животът им е изпълнен с радост, светлина и всичко им е наред. Всички те са се променили благодарение на онзи дар, който им е заложен изначално и от който те са успяли да се възползват, като са преодоляли страха и съмненето си.

от Пътят към нашите мечти, В.Максимчук

Апр 21, 2010

В А Ж Н О !

dido1985

Колеги, на 23 този месец по време на парламентарния контрол Русенският народен представител Любомир Владимиров ще отправи питане към министър Тотю Младенов , във връзка с апела ни за промени в нормативната уредба за помощните  средства. Парламентарното заседание ще започне в 9 часа в петък! Заедно с въпроса за помощните средства, заедно с Иван Дончев сме отправили ш втори въпрос към министъра, но все още не знам кога ще бъде зададен, но при всички случай няма да е този петък. Ще се опитам да направя видеозапис!

 

Ето пълния текст на писмото, връчено на Любомир Владимиров:


Апр 21, 2010

СРЕЩА В ПЛЕВЕН

varban

ned

20 април 2010 | Източник Служители на група „Български документи за самоличност” към Областна дирекция на МВР-Кюстендил започват обслужването на инвалиди на място за издаване на лични документи. Това съобщиха от ОД на МВР в Кюстендил. Служители на Областната дирекция и районните управления ще обработват заявленията на място с мобилната станция. Таксата за издаване на лична карта на инвалид с обикновена услуга е 2 лв., за паспорт – 3 лв. Гражданите със затруднена двигателност или техни близки трябва само да заявяват в Районните управления по местоживеене или в нуждата от издаване на нов документ за самоличност.

minkoff Градско състезание по петанка и дартс на клуб "АЛФА"

Снимки тук
тук

На 17.04.2010 г. в гр. Севлиево се проведе състезание по Петанка и Дартс, организирано от СКХУ”АЛФА” гр. Севлиево, член на Българска федерация по Петанка и Българска федерация по Дартс. Поради ограничения бюджет УС реши състезанието да бъде еднодневно и да бъдат поканени гост-клубове от страната. На поканата се отзоваха клубовете С СКИ„Сини камъни” от гр.Сливен, СКХУ”Икар” гр. Варна и клуб „Плевен”.

Грамотите и плакетите за състезанието бяха изработени от фирма „М – Прес” и фирма „Гален ООД” от гр. Севлиево. Купите за състезанието бяха закупени от СКХУ”АЛФА”.

Състезанията започнаха с фалстарт, тъй като надпреварата по Петанка беше предвидена да се проведе на открито в един от парковете на града. В уреченото време се събрахме на паркинга пред Била. Най-голяма се оказа групата от Плевен, водена от рожденика Върбан Мончев, беше дошъл и отборът от Варна с Боги и Желю. Поради дъждовното време УС на СКХУ”АЛФА” реши да размести програмата и започнахме със състезанието по Дартс.






ned

dnk_s
В Шумен деца с увреждания остават на улицата, заради спор за имот между общината и частна фирма. По силата на съдебно решение, частна фирма настоява в понеделник, общината да й предаде сградата на Дневния център, в който от 10 години се обгрижват над 40 деца с увреждания.
„Друга алтернатива, такава, каквато има тук няма за тези деца. И тук си казаха мнението много специалисти и психолози, колко е важно за тях като физическо и психическо здраве”, коментира Симона Паносян, дирекция „Социална политика и здравеопазване".

За да останат децата в центъра, кметството от месеци преговаря с фирмата за заменка на спорния имот с друга общинска собственост. От фирмата обаче са категорични, че ако до 10 ч. в понеделник не получат решение за свикване на извънредна общинска сесия за гледане на заменката, няма да спрат стартиралата процедура за принудително извеждане на децата и персонала от сградата.

„Собственикът на Мадара иска да му дарим имот, който е с милион и 300 хиляди по данъчна оценка по-скъп от този, който общината евентуално ще получи. Аз се съмнявам да има общински съветник, който да гласува за едно такова дарение. Мисля, че няма да бъдем готови до понеделник с тази докладна записка”, каза Даниела Русева председател на Общински съвет.

Асен Тонев, частен съдия-изпълнител, каза, че ще отиде в дома в понеделник с полиция. ще

„Надявам се да няма нали ексцесии. В понеделник да не бъдат изпращани децата, щото те не бива да го виждат това нещо. Надявам се децата да не бъдат използвани като маша”, каза Тонев.

Мариела Пеева е майка на едно от децата в центъра и един от редовните дарители на средства, с които сградата е пригодена да обслужва нуждите на децата. По думите й не бива да се отнема щастието на децата да посещават социалното заведение, защото там се чувстват добре.

17.04.2010
Източник

НачалоПредишна1234СледващаКрай