НЯКОИ ХОРА МЕЧТАЯТ ДА ИМАТ ЧАСТИЦА ОТ ТОВА, КОЕТО ТИ ИМАШ В ИЗОБИПИЕ
Детелина Димитрова
„...Някои си мечтаят да имат частица от това, което ти имаш в изобилие...” Какви силни думи и истински при това. Независимо дали ще прелетят през съзнанието ти, дали ще ги уловиш в един повратен миг от живота си, дали ще ги осмислиш, дали ще ги запазиш за себе си – като една постоянна светлинка, от която ще черпиш колкото си искаш, без страх... Светлинка, която въпреки че мъждука едвам-едвам, е позабравена от всички и е захвърлена безжалостно някъде в сивотата на ежедневието ни...
Но колко красиво и същевременно тъжно звучи това в моите мисли, пречупено през светоусещането и целия ми съзнателен живот. Животът... и по-скоро онази част от него, която ревностно крие съкровени мигове, тайни, лични достижения, сантиментални спомени, навяващи тъга...
Щастие и нещастие, любов и омраза, спокойствие и тревога, светлина и мрак, хармония и разруха, изобилие и оскъдност... Такъв явно е кръговратът на живота. Който не спира, неуморно напомня за себе си, без да се интересува от нас хората. От нашите мисли, желания, търсения, борби – осъзнати и неосъзнати.
Подвластни на времето и на всичко непреходно, понякога забравяме за себе си, за това какво притежаваме, колко сме богати самите ние. И как с лека ръка прахосваме най-ценното, което имаме. И в името на какво? Замисляме ли се? Като че ли не... Прахосваме любов, прахосваме чувства, прахосваме усмивки, прахосваме понякога дори целия си живот... За да получим нещо повече...
По отношение на богатството – колкото и тривиално да звучи, но всеки е несметно богат. Тук естествено не става дума за материални неща. Напротив - за нещо съвсем обикновено, което всеки би назовал с различна дума. Според някои – става сума за добродетели, които дори и най-коравосърдечният човек притежава. Според други това е просто характер...
Едва ли има човек, който поне веднъж да не си е казал репликата „Ако можех да имам...” или производните й. Убедена съм, че няма такъв. Доказателство за това е и вроденият на нас хората стремеж, ако не към съвършенство, то поне към търсене на нещо по-добро. Някои си мечтаят за повече пари, други за малко топлина, трети за приятели, четвърти търсят внимание..., пети... за какво ли още не...
Но на фона на този кръговрат, къде сме ние? Ето ни там, борещи се за поредното си завоевание. Стремглаво вплетени в борбата към постигане на поредната ни цел, не виждаме собственото си богатство. А то си е наше и никой не може да ни го отнеме. Любовта, топлината, приятелите, които имаме, добродетелите, които са си наши. Естествено всичко е строго индивидуално, защото ако имаме нещо, то ще ни липсва друго. Но ми се струва, че все още не сме свикнали да ценим собствените си достижения. Това, което имаме тук и сега. А как тогава ще можем да се насладим на това, което искаме да си отвоюваме?
Няма пълна хармония, а и не е нужно да има такава. Щастието ни не се крие в това, какво искаме, а в това, какво имаме, на какво можем да се зарадваме, какво сме постигнали. Все пак, дори и всичко да е перефектно, винаги може да бъде и по-добре. Така че, нека за малко да позабравим манията за величие и съвършенство и да се насладим на това, което имаме точно в този момент.
Източник: www.bgreporter.com 
Уморена душа
