Всички публикации
gabyshek

С душа на колела

посветено

Пак вали. Стичат се капките бавно...
Пак боли. В локви потънало пладне.
Хищна луната го гони безславно ...
и кани нощта върху него да падне.

Пак мечти. За неоните светещи ярко,
за безкрайните улици в тъжни очи...
за алеите тъмни и пусти във парка.
Замълчи! Няма нужда от тези сълзи!

Твоят свят е сега четирите колела
и прозореца който разказва легенди.
И от локвите кални струи красота...
за очите копнежни на пътища бедни!

Пак вали. Звездопади от бели мечти.
Пак по стръмното тичаш задъхан...
не с количката - сам във съня полети,
тези пътища няма да бъдат последни!



Една моя читателка ме помоли да напиша нещо за онези, които са приковани в инвалидните колички, но не са загубили усета си към красотата и мечтите си. Пред техния героизъм и стоицизъм се прекланям и това е моят отговор. Снежка...това е посветено на тези чиито съдби те вълнуват. Ако си една от тях, се покланям дълбоко пред благородството ти.

Боби Кастеелс - vicont