HristoVatev

 

Съществува ли ЗЛО?

Професор в университета задал на студентите си въпрос:
- Всичко, което съществува, е създадено от Бог, нали?
Един студент смело му отговорил:
- Да, създадено е от Бога.
- И Бог е създал всичко? - попитал професорът.
- Да, сър! - отвърнал студентът. Професорът попитал:
- Ако Бог е създал всичко, то Бог е създал и злото, щом то съществува. И съгласно принципа, според който действията ни определят нас самите, Бог се явява зло.
След като чул отговора, студентът притихнал. Професорът бил много доволен от себе си. Той още веднъж „блеснал” пред студентите, доказвайки, че вярата в Бог е мит.
Друг студент вдигнал ръка и казал:
- Професоре, мога ли да ви задам въпрос?
- Разбира се, - отвърнал професорът.
Студентът станал и попитал:
- Професоре, студът съществува ли?
- Що за въпрос е това? Разбира се, че съществува. Никога ли не ти е било студено?
- В действителност, сър, студът не съществува. В съответствие с физичните закони това, което считаме за студ, в действителност е отсъствие на топлина.
Един човек или един предмет могат да се разглеждат според това, дали притежава енергия или не, дали я излъчват или не. А абсолютната нула (-273°С) се явява пълното отсъствие на топлина. При тази температура материята става инертна и неспособна да реагира. Следователно студът не съществува. Ние сме създали тази дума, за да опишем това, което усещаме при отсъствието на топлина.
Студентът продължил:
- Професоре, тъмнината съществува ли?
Професорът отвърнал:
- Разбира се, че съществува.
Студентът казал:
- Отново не сте прав, сър. И тъмнината не съществува. В действителност тъмнината е отсъствие на светлина. Ние можем да изследваме светлината, но не и тъмнината. Използвайки призмата на Нютон, можете да разделите бялата светлина на множество цветове и да изследвате различните дължини на вълните на всеки цвят. Но вие не можете да измерите тъмнината.
Простият светлинен лъч се разпространява в света на тъмнината и я осветява. Как определяте доколко тъмно е дадено пространство? Измервате съдържащата се в него светлина, нали така? Следователно тъмнината е само понятие, което хората използват, за да опишат явлението, при което липсва светлина.
След това младият студент отново попитал професора:
- Сър, злото съществува ли?
Вече неуверен в себе си, професорът отвърнал:
- Разбира се, както вече казах. Ние го виждаме всеки ден. Жестокостта в отношенията между хората, престъпленията, насилието по света - всичко това не е нищо друго, освен проява на злото.
На това студентът отговорил:
- Злото не съществува, сър. Или, в крайна сметка, не съществува само по себе си. Злото е просто отсъствието на Бога. Подобно на студа и тъмнината, тази дума е създадена от човека, за да опише отсъствието на Бога.
Бог не е създавал зло. Злото - това е липсата на вяра и липсата на любов, които - от своя страна - съществуват както светлината и топлината. Злото - това е резултат на отсъствието на Божествената любов в човешкото сърце. То е като студа, който настъпва, когато няма топлина, или като тъмнината, която настъпва, когато няма светлина.
Професорът седнал.
Името на младия студент било... Алберт Айнщайн.































megi_mp

26 милиона лева ще бъдат вложени в закриването на деветте институции за деца до 3-годишна възраст, с които започна реформата в грижата за изоставените деца у нас. Основната част от новите социални услуги, които ще бъдат на мястото на старите домове, ще са насочени към децата с увреждания.

Домът в Пазарджик, който е сред 9-те за закриване, е една от малките институции за деца до 3-годишна възраст. Тук персонал от 63-ма души се грижи за 58 деца. В следващите 3 години в тази сграда трябва да бъдат създадени новите услуги в подкрепа на семействата в риск, особено на тези, които имат деца с увреждания. Освен дневна грижа за децата, трябва да има и семейно консултативен център, в който родителите ще получават помощ от специалисти на място или в дома си.

а направим така, че родителите на деца с увреждания наистина да се чувстват подкрепени и да не се налага да оставят децата си за отглеждане в домове”, каза Илиана Малинова - зам.-дир. АСП .
Проектът за закриване на първите домове е финансиран изцяло с европейски пари. Страната ни е пилот - ако моделът проработи тук, Европейската комисия смята да го приложи и в други страни. Освен по него ще се работи и по развиване на приемната грижа.


megi_mp

В Амстредам беше открит уникален спортен комплекс, който е създаден изцяло за хора с увреждания. Той е построен с пари на фондацията за деца Роналд МакДоналд, а стойността му е 20 милиона евро.

Комплексът има специални зали с подходящи настилки, плувен басейн, удобни ескалатори и футболно игрище. Обслужването се извършва от доброволци, а най-важното е, че тук хората с увреждания се чувстват комфортно. Момиче: "При раждането си съм получила кислородна недостатъчност. За това имам увреждане на лявата част на тялото. Тук обаче се чувствам като у дома."

Момиче: "Нямаме много контакти с връстниците си и по този начин светът ни става по-малък. Когато обаче мога да спортувам в комплекс като този - това е прекрасно."

Съоръжение, което може да се сравнява с това в Амстердам има само в Москва.




megi_mp

09 ноември 2010 | 17:40

"Кайъл Мейнард е най-вдъхновяващата личност която някога съм срещал" (Арнолд Шварценегер)

"Ето го - последния мач. Толква години труд, пот, болки, мечти и надежди...Всичко събрано в един единствен инфарктен, прощален момент. Не мога да повярвам, че скоро всичко ще свърши, че ще трябва да напусна завинаги отбора, който вече е част от моята същност.  Но нали точно към това се стремях четири години, за това мечтаех - да бъда сред най-добрите - да заслужа правото поне веднъж да бъда сред елита на щатското първенство. Очаквах точно този съперник. Определено не се понасяме. Вече три пъти сме се сблъсквали в минали турнири и трите пъти мачовете ни бяха варварщина. Само веднъж съм го бил, но честно казано тогава извадих късмет.  Не знам защо, но някак си имах чувството че съдбата ще ме сблъска точно с него. Гледахме с тренера мачовете му на видео до припадък. Познавам стила му, движенията му, техниката...не би трябвало да ме изненада. Аз съм си изработил някакво особено шесто чувство: преди мач се вглеждам в очите на съперника и още преди да е почнала схватката вече ми е ясно как ще се развият нещата...не и този път - колкото и да се опитвам да надникна през стъкления, студен поглед към съзнанието му, не успявам да разгадая нито едно негово намерение. Срещата започва и веднага си давам сметка, че този негодник е подготвил идеална стратегия точно срещу мен...Каквото и да стане, ще се боря до край..каквото и да стане няма да търся оправдания."

Как е възможно?! Как е възможно това да e истина, ще се питаме от началото до края на тази история и едва ли ще получим изчерпателен отговор. Когато за пръв път видях Кайъл Мейнард в акция, аз самият потърках невярващ очи и след като за мое изумление миражът не се разпадна, ги потърках отново. Но Кайъл продължаваше да бъде там - на тепиха, вършещ неописуеми неща, чиято фрапираща неправдоподобност би подложила на сериозно изпитание дори болното въображение на Стивън Кинг.
Днес исках да разкажа историята на Кайъл Мейнард - един от най-уникалните спортисти на този свят, но в крайна сметка тя се оказа нещо много повече -  разказ посветен не само на него, но и на много други хора и най-вече на...добрата стара прегръдка. Работата е там, че колкото повече се потапях в историята на Кайъл, толкова повече ми се искаше да раздавам прегръдки наляво и надясно, в най-неочаквани посоки.
Прегръдката като външно отражение на вътрешна емоция не е на особена почит в Щатите. Тук личното пространство е неприкосновена територия. Ние българите, обаче носим южна кръв. Ако ще на сто години да стане американският ми паспорт, някои неща никога няма да се променят така, че честно казано си оставам сериен прегръщач. Роднини, приятели, близки, играчите в отбора ми, хора на които съм благодарен, които са ме изумили или възхитили, често попадат без предупреждение в славянобългарските ми обятия.
"Трибуните са пълни догоре. Усещам погледите на публиката върху себе си. Cтрахотно напрежение в мускулите си. Съперникът ми знае, че трябва да се пази като от огън от близко единоборство и още от самото начало се опитва да ме измори, бягайки методично от мен без да напуска очертанията на тепиха. В същото време си давам сметка, че като опитен хищник той изчаква удобния момент да атакува най-уязвимата точка - лицето ми."


В деня, в който Кайъл се е родил, майка му Анита го е взела в ръцете си, погледнала го е усмихната за пръв път и казала само следното: "Боже, колко е красив!" И ако можех точно в този момент щях да я прегърна, защото с тези много важни думи е започнал един изключителен живот и само уникално силна, добра и всеотдайна майка може да каже точно тези думи точно в този момент и да даде на този свят човек като Кайъл.
Вече се досещате, че когато синът й е пораснал той се е превърнал във фурия на тепиха, но за да разберете точно за какво става дума си представете какво означава да станеш елитен състезател по свободна борба без въобще да имаш лява ръка. Сега си представете че на всеки мач се изправяш срещу съперниците си не само без лява, но и без дясна ръка. Ето че вече се питате как е възможно, нали? Но това не е всичко: Ако ви е останало още малко въображение опитайте се да повярвате и в следното: момчето е по-ниско от един метър защото няма нито ляв нито десен крак!

Да, истина е - Кайъл Мейнърд е роден без ръце и крака и въпреки това от години мачка както противниците си на тепиха, така и представите ни за границите на човешките възможности. Лекарите твърдят, че генетичната аномалия отнела крайниците на Кайъл е толкова рядка, че деца като него се раждат веднъж на 10 милиона. Някой обаче е забравил да каже това на невероятния му баща Скот, който го е отгледал точно по същия начин, по който би възпитал дете без увреждане. "Казах си още от самото начало, че този свят не е пригоден за хора като Кайъл и той ще трябва сам да се научи да живее, развие и функционира в него" - спомня си Скот - "Исках той самият винаги да вярва, че е пълноценен човек. Дори казах на майка му, че ако не се научи да се храни сам, ще умре от глад. Колкото и да го обичах и да се тревожех за детето си, не можех да си позволя аз да върша всичко вместо него. Много ми беше трудно да не го глезя, но ако го бях направил щях да отнема шанса му за независимост."

Една голяма прегръдка за Скот Мейнард, защото благодарение на неговата сурова обич и мъдра педагогика, днес синът му не е просто човек, а институция - единствено по рода си явление. Уникалните му постижения са станали част от американската популярна култура. Интернет е наводнен със страници и видео материали посветени на живота му. Опра Уинфри, Лари Кинг, ESPN, USA Today и много други са сред медийните колоси, които са направили опит да надникнат зад успехите му. HBO го нарече Кайъл Мейнард Инкорпорейтед.

Поощрен от родителите си, още като петгодишен хлапак, Кайъл отказва да носи протези и заявява, че ще живее такъв какъвто е.
"Израснах на улицата, в махалата, обкръжен от безброй приятели. Научих се да тичам и да скачам по мой собствен начин и мускулите, които имах, станаха изключително силни. По цял ден играехме уличен хокей. Аз пазех на вратата и беше почти невъзможно да ми се вкара гол. Хвърлях тялото си пред топката като котка. Някои приятели усетиха, че трябва да стрелят над главата ми, но рядко им се отдаваше. Бях с изключително контактен характер, което ме направи много популярен в квартала."

Не смятате ли, че тези дечурлига в махалата на малкия Кайъл трябва незабавно да бъдат намерени и прегърнати накуп с техните родители? Ясно е, че тяхното възпитание е било толкова важно за Кайъл, колкото и неговото собствено, защото в най-крехката възраст отношението на обкръжението ти, може както да ти даде вдъхновение, така и да те смаже завинаги. Това са добри деца на добри родители. Те са пренебрегнали инстиктивно очевидното увреждане, приели са момчето като равен и са му дали тласък в живота, които продължава до днес.
Опитайте се да сложите дрехите си, използвайки само зъбите и лактите си...тотален кошмар! Но Кайъл го прави мълниеносно всяка сутрин. Момчето не използва никакви специални съоръжения в живота си с изключение на моторизирана инвалидна количка, на която се качва много рядко, само когато бърза за някъде. Трудно описуем е виртуозният начин, по който борави с вилица и лъжица. Невероятна е методикта му и светкавичната скорост на бръснене. Перфектният му ръкопис също е изумителен. Този човек пише като калиграф oт династията Тан при това без да има нито един пръст. Кайъл е машина и на видео игри и пише на клавиатурата на компютъра като мен и вас...само че по-добре - с 50 думи в минута! Шофьорската му книжка също е истина. Kакто и безупречното му каране. Ето че големият въпрoс пак се прокрадва: Как е възможно?
"...Съперникът ми влезе с лакът директно в носа ми. Не можех да се защитя и болката беше унищожителна. Усетих кръвта в гърлото си. Той естествено се възползва и преди да съм се възстановил успя да отбележи четири точки. Аз записах две, защото се измъкнах от захвата му. Но и аз имам стратегия. Шансът ми е да го издебна, когато атакува, да вляза в краката му и да го смъкна на тепиха. Тялото ми е два пъти по-силно от неговото и ще му бъде трудно да ми противодейства на земята..."

Още в шести клac, Кайъл прави нещо шокиращо, включвайки се в отбора на училището по американски футбол! Да, американски футбол! Трябва да видите кадрите, за да повярвате. Като защитник, Кайъл облечен в униформа и шлем, се изстрелва като някакво надземно торпедо в краката на невярващите нападатели и ги смъква мълниеносно на земята. За да изработи този похват момчето тренирало до припадък маневрата с баща си цяло лято. На треньора на отбора Том Ший - една мощна прегръдка. Ето какво е казал на 13-годишния Кайъл, след като го видял в първата тренировка: "Да знаеш, че те взимам в отбора не по милост, а защото имаш уникални качества и тренираш като звяр."



























megi_mp

8 ноември 2010/

Eлена Бейкова


 


starsy

Животът е най-безценният дар, който ни е даден. Нищо и никой няма правото да ни лишава от него! Неуспоримо е правото ни да живеем и да се борим за живота! Нито един закон или човек на този свят не могат да ни го забранят! Нека не отстъпваме от правото си да живеем, да дишаме и да бъдем щастливи! Да се обединим срещу всички, които искат да попречат на правото ни за живот!
Трябва ли хората да се превръщат в контрабандисти, за да се снабдяват с необходимите си лекарства? Трябва ли в зората на 21 век хората да умират, защото нямат средства да си набавят необходимите им за живот лекарства? Какво правят политиците? Какво правят тези, в чиито ръце е нашият живот? Животоспасяващите лекарства трябва да бъдат безплатни и достъпни за всеки, който се нуждае от тях, независимо от каква болест страда. Диагнозата не е присъда! Ние всички имаме правото да живеем и да се борим за своя живот! Нека се обединим и заедно да отстояваме това право!

Искаме животоспасяващите лекарства да бъдат безплатни! Искаме животоподържащите лекарства да бъдат достъпни! Искаме да живеем, защото имаме право на това! Да се обединим и да отстояваме това свое право пред всички, които ни пречат! Не искаме да умираме без лекарствата, които поддържат живота ни, защото не можем да си ги позволим или е трудно да ги набавим!

 

http://www.facebook.com/profile.php?id=100000728499503&v=app_2309869772#!/pages/DA-DADEM-SANS-ZA-ZIVOT-TO-GIVE-A-CHANCE-FOR-LIFE/127264883995150

Присъедини се и ти в тази борба!


Ное 05, 2010

PROBLEM S TELK

krasimirii1960

Niama kogo da pitam. Pitam vas -imam 3 grupa pozizneno za vrodeni kostno-muskulni deformacii.po kasno pres 2002 se javih na telk i mi dadoha 2 vremenna ,no prez 2007 ve4e ne biah vav BG i ne se javih na TELK .taka 4e zagubih 2 grupa .Pitam 3 vazi li oste ili ne


dido1985

 

ИЗВАДКА ОТ НАРЕДБА ЗА МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА

Приета с ПМС № 87 от 05.05.2010 Г.
Обн. ДВ. бр.36 от 14 Май 2010г.

 


megi_mp

Започва нов проект за © DarikNews  

Започва прием на документи за „лични асистенти”. От Общината в Русе съобщават, че стартира проекта „Подкрепа за достоен живот”. За ползватели на социалната услуга “личен асистент” могат да кандидатстват хора с трайни увреждания, нуждаещи се от постоянна грижа (в т.ч. и деца с трайни увреждания).

Всеки кандидат е необходимо да подаде заявление лично, чрез законния си представител или изрично упълномощено лице. След индивидуално оценяване на потребностите на кандидатите, ще бъдат връчени уведомителни писма с информация за определения им индивидуален месечен бюджет и последващите процедури.


megi_mp

Къщата в Сунгурларе на несебърския силов бос Димитър Желязков, по-известен като Митьо Очите, може да бъде превърната в център за рехабилитация на деца-инвалиди, съобщи burgasinfo.com.

В общината ни има 500 инвалиди от които 30% са деца до 16 г. и има нужда от такава сграда, заяви кметът д-р Георги Кенов.

Той възнамерява да предложи на Агенцията за държавни вземания сградата да се предостави на общината. Двуетажната къща на Митьо Очите e изцяло разбита и ограбена, обясни Кенов. Откакто е безстопанствена, тя e без врати, новите й дограми са изкъртени, така че едва ли ще се намери купувач, изтъкна той.