ned

29.11.2011 | Източник

Интернет борса ще помага на хора с увреждания да си намерят работа

Първият в България специализиран сайт за търсене и предлагане на работа вече е готов и достъпен за всички хора в неравностойно положение. За разлика от всички други сайтове, предлагащи работа, този е концентриран само в тази целева група, обясни координаторът на проекта, по който е изготвен електронния портал, Асен Кръстев.

Сайтът ще помага на всички младежи, навършили 18-годишна възраст, които излизат от социалните домове, не са приети да учат висше образование и се нуждаят от работа.


ned

Лекарските комисии, които правят експертизите за работоспособност, най-вероятно ще преминат към НОИ. Целта е по този начин да се завиши контролът върху отпускането на инвалидните пенсии, които се плащат от института. В момента ТЕЛК-овете са към многопрофилните болници. През последните години броят на инвалидните пенсии достигна застрашителни размери. Над 800 хиляди са тези пенсии сега, а годишните разходи за тях вече достигат 1,7 млрд. лв. Предвижда се от 2013 г. всички социални плащания, които не са свързани с трудова дейност, да бъдат извадени от осигурителния институт и да се поемат от бюджета.

Източник


HristoVatev

viki

Фондация "Старт" отново ще ви срещне със своите открития.

На първи декември  от 19 часа, в зала "Люмиер" на НДК ще видите необикновените таланти от Петия международен музикален конкурс

"Надмощие на духа - Девин 2011",


megi_mp

26.11.2011

 

Повече от 300 деца и ученици с увреждания посещават масовите училища и детски градини в Силистренска област. С тях работят ресурсни учители от местния център за подпомагане интегрираното обучение и възпитание на деца с проблеми, който навърши 5 години. Красимира Райнова е специален педагог и магистър по психология. Работи с деца с увреждания в предучилищна възраст. Красимира Райнова - ресурсен учител: - „В групата има деца с много тежки заболявания от тежка до дълбока степен на увреждане, хиперактивни, аутисти, деца с детска церебрална парализа, там се работи за усъвършенстване на движенията, фината моторика, развитие на говора." С децата се работи всеки ден и резултатите не закъсняват. Красимира Райнова: - „Напредъкът е просто явен. Децата проговарят, вие наблюдавахте как детето си бели само ябълка, то започва да става полезно за себе си." В Силистренска област около 30 специални педагози, психолози и логопеди обучават и се грижат за над 300 деца и ученици със специални образователни потребности, които посещават масовите училища и детски градини. Недка Русева - директор на Ресурсен център - Силистра: - „В действителност не всеки колега, който има диплома, може да изпълнява тази длъжност на ресурсен учител или специалист в ресурсен център. Защото работата с деца с увреждания преди всичко е работа от сърце. Трябва да си приел идеята, че ти можеш и имаш желание да работиш с тези деца, за да имаш успех." Най-големият проблем на ресурсния център е недостигът на квалифицирани кадри. А тези, които вече работят, се отдават изцяло. Всеки ден. Красимира Райнова: - „На мен нищо не ми липсва, т.к аз не виждам различията. Аз в едно дете с увреждания виждам само плюсовете и това, което то може." По данни на социалните служби у нас има още много деца с увреждания, които остават скрити от обществото, защото родителите им се притесняват да потърсят помощ.

Автор: Маргарита Иванова


ned

Пенсионната възраст ще се вдигне за всички категории труд

Мнимите инвалиди ще връщат незаконните пенсии

Менда Стоянова предлага при доказване на мнима инвалидност хората да връщат всички пенсии, които са получавали неправомерно.

Менда Стоянова предлага при доказване на мнима инвалидност хората да връщат всички пенсии, които са получавали неправомерно.

Възрастните хора от всички категории труд ще се пенсионират с една година по-късно. Това предвиждат промените в закона на Държавното обществено осигуряване, които е внесла Менда Стоянова, председател на парламентарната бюджетна комисия и депутат от ГЕРБ. Друга промяна пък предвижда мнимите инвалиди да връщат получените пенсии, ако в съда се докаже, че неправомерно са получили право на пенсия по инвалидност.

Това ще става след обжалване на НОИ пред съда, като при успех ведомството ще трябва да получи обратно от обявените за мними инвалиди всички пенсии, които са получили.

Пред capital.bg Менда Стоянова обясни, че ако има увеличаване на възрастта, то трябва да се направи за всички категории труд, защото в противен случай натискът върху работниците от най-масовата трета категория труд ще се увеличи неимоверно.

Миналата година правителството се договори със синдикати и работодатели да започне увеличаване на пенсионната възраст от 2021 г. Изтеглянето на тази реформа с 9 години предизвика недоволството на синдикалните организации и те напуснаха Националния съвет за тристранно сътрудничество, а вчера, в присъствието на премиера Бойко Борисов, пропадна опитът за възстановяване на обсъжданията.

Ако предложението на Менда Стоянова се приеме, то ще влезе в сила от началото на следващата година. До момента обаче се обсъждаше единствено повишаването на възрастта за работниците от трета категория, която се приема за най-безрискова. В момента мъжете от тази категория се пенсионират на 63 години, а жените на 60 г.

В първа и втора категория пък са поставени рискови и вредни професии като миньори, водолази, пилоти на самолети, рентгенолози и др. Мъжете в първа категория се пенсионират на 52 години, а жените на 47, като изискване и за двата пола е да са натрупали поне 10 години стаж в дейност, съответстваща на категорията. За работещите от втора категория се изискват 15 години работа в нейните условия, след което мъжете могат да се пенсионират на 57 години, а жените - на 52.

Сега Менда Стоянова предлага и минималните възрасти за първа и втора категория да се увеличават с по 1 година, също както и за работниците от трета категория.

Целта на пенсионната реформа е да свие натискът над Националния осигурителен институт, чиито разходи се очаква да растат в следващите десетилетия заради застаряващото население на България.

Работодателите настояват за реформа, защото в нереформирана пенсионна система пенсиите се плащат основно с осигуровките на работещите. Така високата осигурителна тежест увеличава разходите за труд и намалява конкурентоспособността на компаниите. Синдикатите пък настояваха повишаването на пенсионната възраст да не става преди кризата да отмине.

Така миналия април правителството отложи мярката за 2021 г., но влошените прогнози за икономическото развитие и нарастващият натиск над пенсионната система наложиха реформата да се изтегли още от следващата година.

Срещу това вече се изказаха депутати от левицата, които са готови да сезират конституционния съд, ако тази мярка влезе в сила, а президентът Георги Първанов предупреди, че може да наложи вето срещу вдигането на пенсионната възраст.

Източници от Министерство на финансите заявиха пред capital.bg, че не се притесняват от обжалване в Конституционния съд, защото народните представители имат суверенно право на законодателна инициатива и не са длъжни да съгласуват предложенията си със синдикати и работодатели.


ned
 24.11.2011 | Източник

Национално представителните организации за защита на правата на пациентите в България искат публичен отчет за изразходването на над 10 милиона лева годишно от държавния бюджет в подкрепа на нестопански сдружения. В проектозакона за бюджета за 2012 г. са заложени 10 460 000 лева за общо 28 конкретни юридически лица с нестопанска цел. Там не е включена нито една от национално представителните организации, въпреки че те са признати от Закона за здравето.

 

Според пациентските организации не са ясни и принципите, по които се кандидатства за финансиране, няма и официално оповестени критерии и изисквания за получаването на годишна субсидия. Пациентските организации са сезирали министерствата на здравеопазването и на финансите, както и парламентарните комисии по здравеопазване и по бюджет и финанси.


dinkotaslajov

Коледна елха, направена изцяло от чисто злато. Дванадесет килограма от благородния метал са отишли за направата на това пищно дърво, изложено на витрината на луксозния магазин Ginza Tanaka в Токио.

Компанията се е свързала с аранжора-флорист Шиго Кариязаки, за да създаде златото коледно дръвче, високо 2,4 метра и украсено с панделки, сърца и цветя, предаде Ройтерс.

Като се има предвид цената на използваното злато на международните пазари, то стойността му е около 700 000 долара, но общата стойност на елхата се изчислява на 2 млн. долара заради цената на вложения труд. 


ned
Новини

Източник

Учени от технологичния университет в Куинсланд разработиха обещаващ нов метод за лечение на увреждания на гръбначния мозък.
Методът бил успешно тестван върху животни, като в близко бъдеще специалистите планират да направят клинични тестове върху хора. Според тях новото лечение може да спаси от парализа хиляди хора по целия свят, пише "Medical Xpress". Първоначалната причина за увреждания на гръбначния мозък прилича на натъртване. Въпреки това, за разлика от обичайните синини при гръбначния мозък може да се появи възпалителна реакция, което да доведе до по нататъшно увреждане. Новото изследване показва, че с добавяне на протеини, известен фактор за растежа, може да се намали възпалението и да се предотврати вторично неврологично увреждане.


Русан
Юли 2008 г. Минчо Коралски прави първа копка на подлез като директор на Агенцията на хората с увреждания.
 Минчо Коралски прави първа копка на подлез като директор на Агенцията на хората с увреждания.
Минчо Коралски е роден на 5 септември 1951 г. в Хасково. Завършва право в Софийския университет. До настъпването на демократичните промени работи като финансов ревизор, специалист и главен специалист в Държавното обществено осигуряване /ДОО/. Бил е председател на ДОО и заместник-председател на Комитета по труда и социалната дейност. Негова е идеята за създаване на НОИ.
След 1990 г. е заместник-министър на труда и социалните грижи в правителството на Димитър Попов и на Филип Димитров. Избран е за народен представител в 37-ото Народно събрание и за министър на труда и социалните грижи в правителството на Жан Виденов. От януари 2006 г. Коралски е изпълнителен директор на Агенцията за хора с увреждания. Женен, баща на три деца.

- Господин Коралски, как така от прав, здрав човек, изведнъж се озовахте в инвалидна количка?
- Получи се някакъв проблем в кръвоносната ми система. Имам заболяване, на което казват артериовенозна малформация – една фистула, която се появява на обвивката на гръбначния стълб. Фистулата е като едно балонче - то притиска гръбначния стълб и докато го открият, мина много време.
Първоначално започнаха да ми се схващат краката и лека-полека да изтръпват. Докато един следобед се събудих и… половината ме нямаше.
- Лекува ли се това заболяване?
- Заболяването се лекува, но трябваше да минат 2 години, за да открият проблема във Франция. Де факто то е излекувано, но за съжаление - неефективно, защото нервите и мускулите са едни от нещата, които като атрофират, много трудно се възстановяват.
- Каква беше първата ви мисъл, когато разбрахте, че не можете да станете и да ходите? Сигурно човек много трудно се примирява с подобна диагноза?
- Първата ти мисъл е, че не можеш да станеш. Много ти е тъпо и много гадно.
Истината е, че ти минават всякакви мисли.
В един момент започваш да си говориш сам на себе си: „Хайде, стани, направи това, направи онова, не се залежавай” и т.н. Но аз никога не съм позволявал каквито и да било трудности и проблеми да вземат връх, и телесното да доминира над духовното, така да се каже. Човек, ако има самочувствието, че е стойностен и има какво да даде, всичко това се преодолява. Имам една колежка и приятелка, която няма ръце и крака, но с протезите, които има, гледа не само себе си, но и баща си, работи, кара си автомобила и т.н. Всичко опира до това да се вдъхне кураж на човека, че независимо какво му се е случило, то може да се преодолее. На едни им трябва повече помощ, на други - по-малко, но във всички случаи, когато те подкрепи обществото, когато те подкрепи семейството, по един начин изглеждат нещата. По съвсем друг начин изглеждат нещата, когато те зарежат най-близките.
- От време на време вие сам не тествате ли дали няма някаква промяна? Опитвате ли да направите стъпчица?
- Вижте, то не е като по филмите. В самото начало аз си лежах така и, дето се вика, нищо не можех да направя, защото имаш някакви двигателни и житейски стереотипи, имаш изработени рефлекси, поведение и т.н., свързани с това, че можеш да станеш, да се придвижиш. И в следващия момент, като не можеш да станеш, започваш да компенсираш – да се занимаваш с гимнастика. В резултат на това – в началото не можех да се изправям сам, а сега мога, мога сам да се облека, мога да върша всичко сам. С изключение на това да играя футбол. Това само по себе си ти доставя някакво удоволствие, защото има някакъв напредък. Защото ако например започнете да карате ски, да играете тенис, това са някакви екстри, които нормалният човек като ги усвои, се кефи и се дуе пред обществото. Ние пък, хората с увреждания, се дуем с това, че ето примерно за този номер /вдига краката си с количката нагоре – б.а./ ми трябваха точно пет години, за да мога да го направя. Напредъкът е човек да не се изоставя. За какво ми е това да го направя - като има малки преградки, овладявайки този номер, ще мога да мина. Ако имам достатъчно време да тренирам, това би ми позволило да слизам и от тротоара например.
- Имало ли е период, в който сте бил безработен заради това, че сте в инвалидна количка, и сте се чудил как да се справите финансово?
- Имаше, разбира се.
Близо три години бях без работа.
Но какво да ви кажа – при мене е по-лесно и аз не се оплаквам. Защото когато човек го знаят, когато има какво да предложиш, винаги се намира кой да те поддържа за работа. Как живях през това време, в което нямах работа? - Трудно. То това е основният проблем - че имаш нужда да заплащаш допълнително разни рехабилитации, тъй като това, което ти се дава от държавата, са единствено десетина дена на година. Рехабилитацията трябва да бъде ежедневна, за да можеш да поддържаш някакъв статус. Да не говорим за това, че във Франция като ми направиха операция, ми предписаха интензивна терапия. Под интензивна терапия те разбират шест месеца да отидеш някъде и да се занимават активно с тебе, но в България няма кой да го плати това нещо. Няма такава пътека. И на практика обричаш такива като мен и други в същата ситуация и им отнемаш шанса, ако могат да проходят.

- Скъпо ли беше лечението ви във Франция, колко ви струва?
- Естествено, че е скъпо. Ще ви дам пример – едно такова лечение в Павел баня за десет дни струва 500 лева. Шест месеца по 500 лева стават 3000 лв., което си е много пари не само за хората с увреждания. Събрах някъде към 13 000 евро от приятели, една част от тях беше за престоя, друга - за лечението. И с тези пари заминах да се лекувам.
Горе-долу с половината пари се оправих, другата половина върнах.
- При вас от стрес ли се получиха тези схващания, по-късно изтръпванията и накрая - инвалидизиране?
- Не. Не е получено в резултат на стрес - просто такова заболяване може да се случи на всеки и по всяко време. Както обичам да казвам – просто не знаеш кога, но във всеки един момент можеш да се окажеш на другия тротоар. А на другия тротоар определено не е уютно, не е приятно и не е хубаво, защото един човек с увреждане няма само собствени проблеми - той създава проблеми и на семейството си. Понеже си говорим за моя случай - жена ми се наложи да се занимава с мене, защото нямаше кой друг. За съжаление в България нямаме този механизъм да те обучат, след като си бил прав, здрав човек, как да се справяш с новите неща, които се случват около теб и с теб самия. При мен са идвали от „Евронюз” преди години да ме снимат като министър и си спомням, че режисьорът на екипа ми казваше: „Господин Коралски, сега ще ви снимаме как вървите по коридора и си влизате в кабинета, защото имате много енергична походка...”. Само че в един момент
сядаш на инвалидния стол и този стол се оказва много по-различен от министерския,
от депутатския, и от всичките онези столове, на които съм седял… И разбираш, че ние като държава сме един голям длъжник към тези хора, дори към техните семейства. Аз затова ви казвам, че семейството в края на краищата в България плаща огромната цена – и то най-често с разпадането му, за съжаление. Защото знаете колко жени като родят дете с увреждане, често биват изоставени от съпрузите им. Аз, да чукна на дърво, съм благодарен на моето семейство, че ме подкрепи, на съпругата ми…

- Съпругата ви ли влезна в ролята на рехабилитатор?
- Всички функции изпълняваше тя – от медицинска сестра до рехабилитатор.
- След като „минахте от другата страна”, разбирате ли по-добре хората с увреждания в сравнение с времето, в което бяхте социален министър?
- Англичаните имат един такъв израз – да влезеш в обувките на другия. По същия начин стои въпросът – оставете, че съм бил министър, аз съм започнал професионалния си път като социален работник и през цялото време съм бил точно такъв. Включително и като министър. Занимавах се със социално осигуряване, пенсиониране, болнични, бременност, раждане… Започнал съм като инспектор по социалното осигуряване до шеф на надзора на НОИ, дето се вика, НОИ е нещото, което аз съм създал като министър. Но това, което казвам – светът от министерския стол до инвалидния стол е различен. Като министър по мое време бе приет първият закон за социална интеграция на инвалиди. Направих го с желание да направим един действително хубав и модерен закон. В момента, в който самият аз станах инвалид, видях, че законът е с доста добри намерения, но не това е начинът, по който нещата могат да се случат. Затова смятам, че ние сме длъжни да направим едно модерно законодателство, което да се свежда до това всички политики на държавата да се адаптират към хората с увреждане. А не да чакаме хората с увреждане да се адаптират към нашите политики. Защото, ако вземем политиката за достъпна среда – аз не мога при най-добро желание да прескоча тротоара, нито мога да се кача на него, нито мога да слеза от него без чужда помощ. Нямам личен асистент. Ако го няма съответното скосяване, ако го няма съответния транспорт,
мечтите на хората като мен стигат до прага на къщата им и край – дотам.

- Средата в България все още е недостъпна, казахте, че нямате личен асистент - как тогава пресичате улиците и въобще как се придвижвате?
- Дето се вика, съм донякъде облагодетелстван - нали съм началник. Това на шега, разбира се. Преди, за да се предвижвам, ми помагаше семейството - жена ми, синът ми... Недостъпната среда си е голям проблем. Ние, българите, много обичаме един термин - борба с трудностите. Те хората отдавна не се борят с такива глупости, има значително по-сериозни проблеми, с които има смисъл да се бориш, отколкото с това как да преминеш улицата или как да се качиш в градския транспорт. Не си струва това да го превръщаш в битка. Политиката за хората с увреждания е точно в това – аз да мога да си се оправям сам. Сега, ако иска някой да ми помогне или аз помоля някого за помощ – това е едно, но не би трябвало моето съществувание и моето ежедневие да зависи от това дали до мене ще има непрекъснато човек. Общо взето, всичко може да се компенсира. Слагам си една платформа и край - нямам нужда да ме дърпат по стълбите, както в началото. Аз съм опитал всичко онова, което мога, да го компенсирам със съответните помощни средства, приспособления и т.н. Да чукна на дърво, карам си сам служебната кола, нямам проблем в това отношение. Но всичко това, което аз мога да го направя, и това, което се случва около мен, не е достъпно на практика за всички. Примерно тази рампа, която съм си сложил вкъщи,
всичко, което съм изкарал като спестявания, отидоха в нея.
Една такава рампа струва от порядъка на 12 000 евро - колкото една лека кола. Това е истината, така че всичко, което бях събрал и го имах, го дадох там. Нормалните хора дават пари за екскурзии, за някакви други работи, аз ги дадох, за да мога да преодолявам 20 стъпала.

Едно интервю на Живка АНГЕЛОВА

НачалоПредишна123СледващаКрай