ned

Източник

Наръчник за наемане на хора с увреждания ще помага на бизнеса

Специален наръчник за наемане на хора с увреждания получиха най-големите работодателски организации – БСК и БТПП. Той съдържа информация за нормативната база, правителствените програми и нагласите на обществото към тези хора. 

Така работодателите могат да вземат информирано решение при наемането на служители с увреждания. Това стана ясно на заключителната пресконференция по проекта „Нови възможности за хората с увреждания", финансиран от Европейския социален фонд.

Над 2000 души всеки месец получават информация от специализирания интернет портал за интеграция на хората с увреждания на пазара на труда. Най-голям интерес предизвикват юридическите онлайн съвети по конкретни казуси от Кодекса на труда, както и добрите практики от различни страни от ЕС.

На портала е качена и създадената с европейски пари специална методология, която дава възможност на хората с увреждания да правят самооценка на знанията, уменията и дефицитите си и за каква работа са подходящи.

В рамките на проекта са проведени две дискусии, в които проблемите на хората с увреждания са дискутирани с председателя на Агенцията за хора с увреждания Минчо Коралски, депутати, експерти, журналисти. Набелязани са конкретни мерки за преодоляване на пречките пред успешната интеграция на хората с увреждания на пазара на труда. 


ned

Не можеш да имаш карта за паркиране, ако автомобилът не е на твое име

Източник - novanews.bg


Здравейте! Пиша ви с разочарование за общинските "грижи" за инвалиди от община Стара Загора. Майка ми е инвалид 95%, първа група и почти не може да ходи. Тя имаше инвалидна карта за паркиране в зелената и синята зона. Картата изтече и отидох да я подновя, но с разочарование научих, че инвалидите трябва да притежават автомобил на тяхно име, за да получат такава карта. Въпреки това подадох необходимите документи и получих писмен отказ от общината. Такива закони измислят нашите "мили" и "умни" съветници в община Стара Загора! При влошаване на здравословното й състояние, как да спра при докторите в платените зони? Нима всички инвалиди с минимални пенсии трябва да притежават автомобили? Идват местни избори и как човек да не ги задраска всички с мерак?. Благодаря ви предварително за съдействието.


ned

Източник

Национален творчески конкурс за хора с ментални увреждания стартира в Шумен

 

VIII Национален творчески конкурс за хора с ментални увреждания "Неоткрити, красиви надежди" стартира в Шумен днес. За конкурса в града ще пристигнат хора от цяла България. Те ще премерят сили в три категории - соло, дует или група при представяне на песен, рецитация, танц, скеч или пиеса
Надпреварата ще продължи до 31 октомври, а участниците от домове, защитени жилища и дневни центрове са разпределени в отделни групи през трите дни на състезанието. Според регламента програмата им не трябва да продължава повече от 20 минути, като в помощ на участниците могат да вземат участие и служители в съответната институция. 
Конкурсът се организира от сдружение „Сияйна Зора", което от години се бори за по-добри условия на живот на хората с увреждания в България.


ned

Източник

Снежка спечели делото, съседите ще обжалват

Семейството на Снежана Стоянова, която е с 95% инвалидност , спечели делото, при което се спореше дали да се изгради или не асансьор в кооперацията им, на ул. Александър Велики. Конфликтът между родителите на Снежка и комшиите в блока се заражда още през миналата година, когато община Бургас издава виза за проектиране на съоръжението. Комшиите на семейство Стоянови обаче обжалват тези документи в съда. 
Първото дело е два месеца след издаване на визата, а последното приключва вчера. Решението на съда е в полза на сем. Стоянови. „Не мога да се зарадвам, адвокатката на съседите ми е категорична , че ще обжалват”, каза пред „Черноморски фар” Мария. 
Семейството на 28-годишната Снежана живее на третия етаж в нова кооперация на ул. „Александър Велики” № 48. Тя обаче не може да се прибира в дома си. Конструкцията на сградата и стръмните, извити стълби не позволяват дори поставянето на подебна платформа във входа. Може единствено да се монтира външен инвалиден асансьор до етажа, който е трети, но се пада втори жилищен, тъй като на първия етаж има офиси. Съседите обаче до един се възпротивили на проекта. „Щяло да им шуми, а и било незаконно. Говорила съм с хора от фирмата. Шумът няма да е по-силен от колкото при един климатик”, е категорична Мария.
„Подложени сме на постоянни атаки. Сега на 31-ви пък тръгва друго дело, заради една метална ограда. Пари, нерви и ходене по мъките. Зимата дойде, детето ми все още е в общежитията на ВХТИ. И сега съм тука, чистя, готвя, пазарувам й. Вчера спрял тока, един час беше без ток детето”, допълва още майката.
Семейството се надява до Коледа казусът да се разреши и Снежка да се прибере у дома. Самата тя в страницата си във фейсбук пише: „Аз съм нещо средно между теб и мен. Не обичам да ме наричат инвалид, а и не се чувствам такава между нормален и здрав човек и инвалид. Придвижвам се с инвалидна количка с мотор благодарение на социалните, които дадоха 3 000 лева за нея, а аз доплатих още 300. На 28 години съм и съм много социална, много контактна, обичам емоциите и хубавите преживявания. Често слизам до плажа и слушам музика на слушалки там и гледам морето. Слава Богу, имам много приятели, обичам да излизам с тях.”


ned

Източник

Албена Атанасова: До края на месец октомври се приемат документи за ползването услуги „Асистенти за независим живот” за 2015 годинаСнимка: Информационна агенция "Фокус"

За социалните услуги за хората в неравностойно положение пред Агенция „Фокус” Албена Атанасова, заместник-кмет на Столична община, Направление „Социални дейности и интеграция на хора с увреждания.

Фокус: Г-жо Атанасова, голям е интересът от страна на хората в неравностойно положение и техните близки към социалната услуга „Асистенти за независим живот“, откакто сте заместник-кмет на Столична община. Какво я прави толкова предпочитана от хората с увреждания, пред други сходни социални услуги в страната?

Албена Атанасова: От стартирането си социалната услуга „Асистент за независим живот” допълва разнообразието от услуги в общността и компенсира дефицита при хора с трайни увреждания при социалната им активност и ежедневното обслужване. Специфичната й насоченост е да се предоставя иновативна социална услуга за конкретна рискова група от хора в неравностойно положение с цел превенция на социалното им изключване и насърчаване на тяхната професионална реализация, обучение и социализация. Още с приемането на Наредба за предоставяне на социалните услуги „Асистенти за независим живот” интересът към тези услуги е голям. С времето те се наложиха като най-търсените и предпочитани от хората в неравностойно положение в столицата.








ned

Източник

инвалиди протест

© Антон Станков

 


ned

Източник

Интимният живот на хората с инвалидност, тяхната сексуалност и други подобни теми все още са табу у нас. Табу, екскортирано от дълбоки и почти непреодолими предразсъдъци и негативни социални стереотипи, етикети и стигми. Ето защо популяризирането на подобни текстове според мен е важно. Още повече, че много от нас не си дават сметка колко сложен и многоаспектен е светът на човешката интимност, на човешката сексуалност, често профанирана от различни материали с порнографско съдържание. Табуто върху сексуалността на хората с инвалидност изглежда властва и в българското социологическо пространство, в което почти не могат да се открият анализи и изследвания в тази област. 
Преводът и публикацията на този текст станаха възможни благодарение на отзивчивостта, съгласието и съдействието на главния редактор на списание „Журнал исследований социальной политики“ проф. Елена Ярская-Смирнова, както и на самата авторка на рецензията гл.ас. Анна Клепикова.

***

През последните десетилетия в западните социални науки се забелязва повишаване на интереса към изследванията в областта на сексуалния живот на хората с инвалидност, появяват се монографии и сборници със значими разработки [виж. напр.: Shakespeare, Gillespie-Sells, Davies 1996; Sex and Disability: Politics… 2010], от 1978 година излиза специализирано списание „Sexualuty and Disability“. Изследванията в тази сфера са насочени към дестигматизацията на сексуалността на хората с инвалидност и промяна на социалната политика към тях. Трудностите, с които човекът с инвалидност се сблъсква в интимната сфера, е прието да се разглеждат в руслото на социалния модел на инвалидността, според който те се определят не от индивидуалните особености, както това се случва в медицинския модел, а от социалните ограничения. В руското социологическо пространство разработките, посветени на джендъра и сексуалността на хората с инвалидност, са малко [Ярская-Смирнова 2002; Ярская-Смирнова 2004; Романов, Ярская-Смирнова 2012; Клепикова, Утехин 2012, разделите „Гендерная идентичность“ и „Сексуальность“; на руски език са публикувани статиите на Доминелли 2004; Завиржек 2009; Филлипс 2012]. Интимният живот на хората с инвалидност се превръщат в предмет на обсъждане сред руските специалисти и родители на деца с нарушения в развитието. Публикуват се книги, в които се развенчават стереотипите за хиперсексуалността и асексуалността на хората с умствени увреждания [Бакк, Грюневальд 2001; Гулякевич, Титова 2009].

Книгата „Секс и инвалидност“ под редакцията на американските изследователи Анна Мълоу и Робърт МакРюер [Sex and Disability… 2012] представлява сборник от 17 есета, обединени от общия интерес към социалните и културологични изследвания в областта на инвалидността (и по-широко – „отклоненията от нормата“), а също от методологията на джендър изследванията, феминистката критика и куеър-теорията. Сборникът започва с въведение от редакторите, в което под формата на лична кореспонденция се реализира рефлексията по отношение на собствения опит с инвалидността и сексуалността. Авторите задават методологически въпроси, размишлявайки за своята идентичност като „queer“ или „disabled“. Сложният анализ на „субективното“ си поставя за цел да изгради нова теория, която да позволи преодоляването на ограниченията на социалния модел на инвалидността и свързаната с него политика на налагане на идентичност и идеология на неолибералния капитализъм. При това в своя постмодернистки анализ авторите обединяват хората с инвалидност и хората с нетрадиционна ориентация в едно поле. Подобен опит да се постави анализа на опита на трансджендърите, трансексуалните и хермафродитите (интерсексуалните) в рамката на изследването на инвалидността, се прави и в частта, написана от Еби Уилкерсън. Някои общи по отношение на двете общности практики обаче (като опитите за медицинско вмешателство и „поправяне“ на техните тела), от наша гледна точка, не са достатъчни за такъв подход. Още един такъв пример – есето на Майкъл Дейвидсън, посветено на анализа на образите в романа на Джун Барнс 1936 г. „Нощна гора“. Всичко „странно“ – лесбийки, феминистки, бременни мъже, евреи, хора с умствени или физически увреждания, пациенти на Фройд и разбити кукли, се оказват смесени в едно, както в произведението на Барнс, така и в анализа, който, възможно е, се може би е добър за разбиране духа на епохата, но не и за изследванията на инвалидността (disability studies).

Идеите, изложени във въведението, се развиват от редакторите в написаните от тях глави в сборника. В своето философско-психоаналитическо есе Мълоу говори за това, че инвалидността и сексуалността в някакъв смисъл са едно и също, а опитите да се „нормализира“ инвалидната сексуалност са обречени на провал – тя все едно ще си остане (и в културното възприятие, и в разбирането на самите хора с инвалидност) нещо от живота на „фриките“. В главата, написана от МакРюър в съавторство с Никол Маркотич, авторите анализират документалния филм за американските и канадските параспортисти ръгбисти. Филмът, като развенчава някои представи за хората с инвалидност, в това число за тяхната асексуалност, едновременно формира нов стереотип за „правилния“, силен, агресивно-хетеросексуален човек с инвалидност. В същото време откровените наративи на самите герои на филма, разказващи за своя сексуален опит и хомоеротическите сюжети вървят в разрез с тези образи. Въпреки тези, не толкова интересни според нас части на книгата, в нея се съдържат много добри части. В есето на Тобин Сибърс, което вече е било публикувано по-рано [Siebers 2008], авторът насочва вниманието към това, че за хората с инвалидност достъпа до сексуален опит често се оказва затворен. Много хора с инвалидност живеят в специални институции, в които контрола върху достъпа до еротична литература и до потенциален партньор се регулира от персонала, т.е. сферата на живот на човека, която е прието да се счита за лична, се оказва изнесена в публичното пространство.

Като продължава темата за достъпа на хората с инвалидност до сексуален опит и използвайки по-различен подход, Ръсел Шатлуърт смята, че сексуалността се възприема като индивидуален проблем, който всеки сам трябва да решава, но в сферата на инвалидността тя трябва да бъде предмет на загриженост от страна на социалната политика. В своя етнографски кейс стъди Шатлуърт анализира 14 интервюта с американски мъже с ДЦП, разказващи за своя личен сексуален опит: за страховете си, сковаността, от една страна, и изобретателността, към която ги провокира инвалидността, от друга.

В следващото есе Мишел Дежарди разглежда въпросите, свързани с репродуктивната политика по отношение на хората с умствени увреждания в Квебек. Насилствената стерилизация е забранена от закона, обаче родителите на деца с проблеми в развитието водят с тях продължителна многогодишна работа, за да ги уговорят да преминат през процедурата на стерилизация „доброволно“ и комисията по биоетика не им отказва. Въпреки създадените представи, родителите не считат своите деца за асексуални, признават сексуалността им и им позволяват да я реализират, но не искат да поемат отговорността за възпитанието на тяхното потомство. Авторът се стреми да не дава лична етическа оценка на този в действителност сложен за родителите избор, но се опитва да разбере и експлицира тяхната перспектива.

В есето на Мишел Джарман, поместено в „историческия“ блок, също става дума за сексуалността и репродуктивните функции на хората с особености в умственото развитие. Работата е посветена на анализа на дискурса, оправдаващ линчуването на афро-американците в Америка в началото на XX век и тогавашната практика на стерилизация на хората, които се смятали за лица с умствено увреждане. Авторът разкрива взаимовръзката между двете явления: в основата и на едното, и на другото лежат идеите на евгениката и представите за сексуалните опасности и заплахи, произлизащи от тези две категории граждани. Ще отбележим, че към анализа на евгеническия дискурс, в една или друга степен, се обръщат много от авторите на сборника.

Най-силната част от книгата е тази, в която са представени биографичните наративи на някои автори. Частта, написана от Рива Лерер и Лесли Фрай – художничка с проблеми в гръбначния стълб и актриса с особена форма на ръцете, представляват вълнуващи, чувствени, блестящо написани истории, анализиращи тяхното възприятие на собственото тяло и сексуалност на фона на нормативните представи за женската красота. Есето на Рейчъл Гро-нер, написано върху материал, съдържащ мемоари на жени с аутизъм, е посветено на сексуалността на хората с аутизъм. Въпреки разпространените медицински и психологически представи, хората с аутизъм съвсем не са асексуални, на тях обаче им е по-трудно да разпознават емоциите на обкръжаващите ги, което усложнява техния сексуален живот или го прави особен. Мемоарните материали позволяват да се деконструират тези ритуали, норми и представи от областта на нормативната сексуалност, които хората с аутизъм се налага да се учат да разпознават.

Заключителната част на сборника е посветена на „маргиналните“ общности и практики. Ленърд Дейвис разглежда явлението „сексуална зависимост“ и анализира историческите представи за „нормативната“ сексуалност и съвременния популярен медико-психологически дискурс. Как трябва да се класифицира „сексуалната зависимост“ в контекста на медикализацията на „аморалното“ поведение подобно на алкохолната зависимост? Хиперсексуалността патология ли е? В съвременната култура, наситена със секс-стоки и услуги, е трудно да се определят нормативните граници в тази област.

Алисън Кафър и Кристен Хармон в своите работи се съсредоточават върху общностите на фетишистите, изпитващи влечение към хората с ампутирани крайници и нарушения в слуха. От една страна фетишистите позволяват да се върне на жените с ампутирани крайници, които културата вече не разглежда като сексуален обект, усещането за собствена привлекателност. От друга страна, интереса към такива жени дискурсивно се оформя като влечение именно към „отблъскващото“ тяло. Някои от „фетишистите“, концентрирани върху глухите, въпреки изучаването на жестомимичния език и носенето на слухов апарат, също прибягват до операции за самолишаване от слух. Това им позволява пълноценно да се включат в общността на глухите, които, изглежда, им се струват желани не само от сексуална гледна точка, но и като романтична алтернатива на културата на чуващите.

Подробностите от интимния живот, сюжетите, граничещи с провокационни и лични откровения, представени на вниманието ни от авторите на сборника, действително ни позволяват да видим множеството тънки особености, от които се състои така наречената „инвалидна сексуалност“ и които изпадат от рамките на „социалния модел“. Да се преодолее социалния модел обаче е възможно не по пътя на изграждане на нова теория, за което претендират някои автори, а по-скоро за сметка на яркия субективен опит с инвалидността и опитите той да се осмисли.


ned

Животът според… Стела Енева

ИЗТОЧНИК - ШОУТО НА СЛАВИ - ВИЖТЕ ВИДЕО МАТЕРИАЛА ОТ - ТУК

Стела Енева е параолимпийски атлет, професионален състезател в дисциплините диск и гюле. Има 5 европейски, 2 световни титли и 3 сребърни медала от олимпиади. Още преди да навърши годинка двата й крака са ампутирани, така че, по думите й “проходжа на чуканчета”. Стела се движи с  подколенни протези. Във видеото атлетката говори за различното отношения към нея, но признава и че има завист между хората с увреждания.

Стела Енева е завършила Спортната академия, защото иска да е наясно с методиката за тренировки. Тренира ежедневно и признава, че животът й е от състезание на състезание – Европейски, Световни и Олимпийски. Сега голямата цел пред нея са Параолимпийските игри през 2016 г. Мечтата й е да се качи на върха на стълбичката и да чуе химна на България, да стане олимпийски шампион.


ned

Източник

Хора с увреждания ще имат възможност през следващите няколко месеца да получат шанс работа и дори за започване на собствен бизнес с пари от европейските фондове, стана ясно в четвъртък по време на кръгла маса за добрите практики за интеграция на хора с увреждания на пазара на труда.

Тя се организира в рамките на проект "Нови възможности за хората с увреждания", който се финансира от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" и чрез който ще се реализират няколко проекта. Той се изпълнява от "Сега" АД, Британски съвет-България и Българската асоциация за рекреация, интеграция и спорт (БАРИС).

Над десет предприемачески идеи ще получат до 20 хил. лв. за реализацията им по проект на фондация "Помощ за благотворителността в България" чрез нейния център "Ринкър". Проектът ще се изпълнява в следващите 18 месеца, обяви Елица Баракова, изпълнителен директор на фондацията.

На стартирането на собствен бизнес като шанс за заетост на хората с увреждания залага и фондация "Каузи", която от 5 години помага на хора с увреждания да реализират своите нестандартни идеи за пазарни ниши, които обикновените хора не се сещат, че съществуват. Учредителят на фондацията Марина Стефанова обяснява, че от 10 души с увреждания, потърсили подкрепата на "Каузи", четирима представят бизнес идеи, а един проект се реализира. Предстои фондацията да открие нов център в 90-о училище в София. От следващата година "Каузи" смята да разшири дейността на младежкия си център за кариери и предприемачество в "Люлин", като създаде мобилен кабинет, който да предлага консултации и в други градове
.
Фондация "Светът на Мария" ще осигури работа на възпитаници от дневния център на фондацията "Светове", където се обучават 25 души над 18 години с лека и умерена степен на интелектуални затруднения. Част от тях ще получат работа в супермаркет, където ще подреждат рафтове. Двама души ще бъдат наети в хотел, където единият ще работи в кухнята, другият ще подреждане масите с посуда и ще полира чаши.

Хасковската фирма "Ния-Милва", чиято собственичка също е с увреждания и произвежда над 40 вида билкови и козметични продукти, ще осигури работа на 11 души.

Виртуалният магазин за изделия, произведени от хора с увреждания, на фирма ON!Time и БАРИС, залага на организиране на шофьорски курсове за хора с увреждания, показване на продукцията на такива производители в чужбина и... сформирането на отбор по футбол за инвалиди, който да представи страната ни на параолимпиадата в Рио през 2016 г.

От Съюза на слепите споделиха опита си със сформирано специално бюро по труда за хора със зрителни увреждания, чрез които 16 души, включително напълно слепи, са си намерили работа. Ръководителят на проекта Петър Стайков обясни, че въпреки трудностите това бюро ще продължи работата си.

В момента у нас 9 от 10 души с увреждане нямат работа, а главната причина за това е, че българското общество все още не е толерантно към различните и адаптацията не започва още от раждането, каза на кръглата маса Минчо Коралски, директор на Агенцията за хората с увреждания. Той посочи за пример политиката на Великобритания, която залага цел до 2020 г. да премахне всички прегради пред различните хора - социални, транспортни, комуникационни.


ned

Източник - news7.bg - ВИЖТЕ И ВИДЕО МАТЕРИАЛА ОТ - ТУК

Липсата на зрение не пречи на Михаил да се справя отлично в своята професия

Това е една история за силата на волята и човешкия дух. Михаил Василев от Перник няма зрение, но повече от десетилетие ремонтира автомобили. Той е единственият незрящ автомонтьор в България и със сигурност един от малкото в света.

Михаил губи зрението си, когато е на осем години. В училище поправя Брайловите машини. Разбира, че и ремонтът на колите му се отдава, когато е на 18 г. и семейната кола е блъсната. Освен сръчност и висока сетивност на пръстите, Михаил има и отличен слух. Той чува много добре – най-вече какво му казват двигателите.

Михаил поправя предимно коли на приятели, но препоръките за добрата му работа го срещат и с клиенти, които не знаят, че той не вижда.

"
Беше малко странно, защото идва при мен един човек и ми сочи и аз не мога да го видя и му казвам: "Кажи ми с точност какво е !" и той ми казва: "Ами динамото"."Ами така кажи – динамото!". И той малко с недоверие ми я остави, но си я взе работеща", разказва един от куриозните случаи Михаил.

Въпреки способностите 
му, досега никой не е наел на работа Михаил. Тойобаче остава оптимист и активен човек. Членува в спортния клуб за интеграция - "КРАКРА", който е на две години, но вече има медали от турнир по кандаска борба.

За развитието и на други видове спорт като футбол и тенис на маса за незрящи, клубът търси спонсори. Но и за тях Михаил е оптимист. Накрая ни изпраща с усмивка и думите: "
И да се обадите кога да се гледам в новините".


НачалоПредишна12СледващаКрай