ned

Източник

Турция спечели титлата в 3-ото издание на международния турнир по баскетбол в инвалидни колички, който се проведе в новата спортна зала на СОУ „Елин Пелин” във Варна. Въпреки по-малкия брой участници тази година, надпреварата предложи страхотни емоции за състезатели и зрители, а битките бяха коя от коя по-оспорвани. Както гласи максимата „качеството за сметка на количеството“. След три успеха турците вдигнаха трофея. Второто място е за тима на Гърция, а домакините от СКХУ „Варна 2010” се окичиха с бронзовите медали. Варненските момчета първо сгазиха останалия на 4-то място отбор на „Балкан” (София) с 84:40, но след това последваха 2 поражения от гърците (44:58) и от бъдещите шампиони от Турция (52:60). Варненци обаче се държаха изключително достойно в тези мачове и показаха класа срещу два много силни съперника. Шампионите бяха наградени от президента на Българската параолимпийска асоциация Илия Лалов. Турнира се организира съвместно от СКХУ „Варна 2010”, община Варна и Българската параолимпийска асоциация, като отново бе под егидата на кмета.


ned

75 деца инвалиди остават без дом

Източник

Седемдесет и пет деца инвалиди са застрашени да останат без дом и покрив над главите си от следващата година, ако не се предприемат спешни мерки за настаняването им на места с подходяща за тях грижа. Това съобщи министърът на здравеопазването д-р Мирослав Ненков вчера.


ned

Източник

Рампата за инвалиди пред сградата на ТД НАП Велико Търново е вече неизползваема за хора в неравностойно положение. От снимките ясно си личи, че част от металната настилка липсва. Жителите на Велико Търново са възмутени от бездействието на институциите и управниците. Калоян Христов, коментира „Аз се чудя дали ако директора на НАП беше седнал в стол завинаги рампата щеше да е в това състояние (не го познавам не му го желая). За двора на цялата областна администрация да не говорим. То кал, тиня , локви с размерите на малки езера .... "- възмущава се търновеца. "Обласният управител и други "висши" обласни държавни чиновници всеки ден ходят там на работа (надявам се) слепи ли са ? Такова чудо областна администрация , социални грижи , един от факултетите на университета , данъчни, административен съд и още камара други институции, които не мога да изброя тънат в КАЛ и никой не обръща внимание !!! Е няма такава държава! „ - завършва младия мъж.


ned
Mariana Harizanova добави 2 нови снимки.

23.09.2014 - ПОХОД ЗА НЕЗАВИСИМОСТ!

Приятели,
Наближи времето за традиционния ни Поход за Независимост. 
Едва ли има някой, за когото недостъпният град би бил по-добър от достъпния. Едва ли има някой, комуто биха пречили равните тротоари, скосените бордюри, рампите в съседство със стълби, широките врати, асансьорите и прочее. Всичко това са елементи на достъпната среда, които най-често липсват у нас и правят невъзможно движението на хора в инвалидни колички. Няма смислен и удовлетворителен отговор на въпроса защо се случва така. Българската нормативна уредба е сред най-добрите за уреждане на материята, свързана с физическата достъпност на градската среда. Законът за устройство на територията предвижда категорично изискване към инвеститорите на обекти за публично ползване, според което те трябва да бъдат достъпни за хора с увреждания. Наредба на министерството на регионалното развитие и благоустройството въвежда технически норми за достъпност – прекрасно разработени, но неприлагани в инвестиционния процес. И най-накрая, Законът за защита от дискриминация в кратък, но съвършено ясен текст определя за „пряка дискриминация“ поддържането и изграждането на недостъпна среда. 
Малко са европейските държави, в които има толкова подробни и логически свързани норми за достъпност… Малко са и европейските градове с кметска управа, в която на високи постове са назначени хора с увреждания, какъвто е случаят със София… И в същото време София е сред градовете с най-много бариери пред мобилността на хората. И тук не става въпрос само за хората в инвалидни колички – онези с временни затруднения, родители с детски колички, възрастни хора, всички те са сериозно затруднени в придвижването си през градовете на България, а за София да не говорим. Затова „Не съм Роден за тук…“ е тежка, но справедлива гражданска присъда за управата на столичния град. 
Елате и ни подкрепете в исканията ни за по-приветлив и дружелюбен град! Присъединете се към нашия ПОХОД ЗА НЕЗАВИСИМОСТ на 23.09.2014 г. Сборният пункт е на пл. Света Неделя, откъм улица Съборна в 11:30 часа. Половин час по-късно ще тръгнем по ул. Съборна, ул. Леге, за да стигнем до подлеза пред Президенството (съвършено недостъпен!) и да продължим по бул. Цар Освободител до Националната художествена галерия, където хората в инвалидни колички не можеха да се насладят на изложбата на Роден. По пътя ще викаме, свиркаме, ще тупкаме барабанчета и пляскала, ще заявим позиция на несъгласие с безхаберието на Столична община.
Всеки доброволец е добре дошъл! Освен помощта, която доброволците могат да оказват на хората със затруднение в придвижването, очакваме те да заявяват позиция и да стоят в различни точки на София с постерите на „Мислителя“ – със сигурност на някоя от спирките по бул. България, които бяха ремонтирани заради новия трамвай, който макар и ниско подов си остава недостъпен за хората с увреждания поради липсата на достъп до самата спирка. Надяваме се на нахъсани доброволци и решителни хора с увреждания, които са готови на активни действия за достойния си живот.

Сборен пункт





ned

Източник

 

 


ned

Всеки е нужен на този свят малко или много

Източник

Стела Енева
Стела Енева

Българката Стела Енева, която от бебе е с ампутирани крака под коленете, се върна у нас с втора титла от Европейското по лека атлетика за спортисти с увреждания, което се проведе наскоро в Суонзи (Великобритания). Стела триумфира за пореден път на голям шампионат и се върна в България с 2 златни медала. 39-годишната варненка три пъти е печелила приза за спортист №1 на България за хора с увреждания, а сега си извоюва златния медал за хвърляне на диск с личен рекорд за сезона от 31.88 метра. Нашият отбор спечели общо 11 медала на престижното състезание. Нашата лекоатлетка също така е олимпийска вицешампионка в хвърлянето на гюле от игрите в Пекин 2008 г., както и на гюле и на диск от игрите в Лондон през 2012 г. Освен това е и световна вицешампионка в същите дисциплини през 2006 г. 

Преди да започне професионална спортна кариера, Стела Енева работи като счетоводител. След време се дипломира и като треньор в Националната спортна академия. Ето какво сподели борбената ни сънародничка за последните си постижения и живота на човек с увреждане.


- Стела, бихте ли разказали защо сте с ампутирани крака?
- От самото си раждане имам малформации на долните крайници и още когато съм била бебе, се е наложило те да бъдат ампутирани под коленете. И съвременната медицина не би могла да помогне в моя случай, освен ако не си правят някакви експерименти. Важното е, че съм проходила съвсем естествено на чуканчетата, а на 2 – 3 годинки вече са ми направили протези. 

Радвам се и съм благодарна на моите родители, че не са ме оставили да седя на инвалидна количка и да се самосъжалявам, а са ме стимулирали да ходя и да се развивам. Старая се съвсем от малка да живея като здрав човек. С всяко нещо се свиква. Приемам по същия начин ходенето с протези, както диабетиците приемат инсулина.

- Разкажете за новите си златни отличия...
- Върнахме се от Англия на 24 август. Два златни медала спечелих - за хвърляне на диск и тласкане на гюле. Вече съм втора в ранглистата на диска и първа в листата на гюле. Чакам олимпийската титла, винаги съм на няколко сантиметра от нея, но сега имам усещането, че в Рио де Жанейро през 2016 г. ще я спечеля вече. Тогава е олимпиадата - през август е за здравите, а за хората с увреждания е през септември. Догодина ни предстои световно първенство, на което покриваме нормативите за олимпиадата в Рио.

От януари т.г. влязох в нова група и за мен все едно, че това са първи медали. Аз бях клас F58, сега станах в клас F57. В него изискванията буквално ни забраняват да ползваме краката си в съревнованието. Всичко се прави, като разчитаме на ръката и на коремна и гръбна мускулатура. Сега всичко е по-трудно, защото предишните състезатели, които са в тази група, тренират по този начин от години. Някои от 15 години, а аз реално 

за 7 месеца трябваше да наваксам 


тези дългогодишни тренировки на останалите състезатели.

- Как ги наваксахте за толкова кратко време?
- С желязна дисциплина, режим, лишения – спиш, ядеш и тренираш – нищо друго не те интересува. Хъс, воля, дух и цел – това е. Аз така или иначе бях състезателка преди това – имах удара, общата физическа подготовка и качествата бяха налице. Важното е да можеш да разбереш кой тип техника е най-добър за теб и да я упражняваш. Така че аз намерих моята техника за хвърляне, но в началото беше трудно. Никой не може да види през какво минаваме, докато стигнем до върха. 

- Вероятно сте се измъчили много, докато постигнете форма, за да печелите злато?
- Има много болка и мъка, сега през лятото краката ти се надуват, не може да си свалиш протезите, а след това не можеш да ги обуеш. От м.г. имам и масажист, защото установих, че колкото повече растеш, трябва по-професионално да разсъждаваш, за да можеш да се възстановяваш физически. Имам 2 пъти седмично масаж, понякога ходя и на физиотерапия. Имам и лекар за медикаментозно възстановяване и моят треньор - Георги Борисов. Това са тримата човека, които ми помагат да мога да вляза във форма и да тренирам всеки ден.

- Всеки ден тренирате, така ли?
- Да, всеки ден – на два пъти, по 2 часа. Едната тренировка е обща физическа подготовка, другата е хвърляне – диск или гюле. 
Само в неделя почивам 

В момента тренирам в Стара Загора, там треньорът ми е учител по физическо възпитание. Зимата ползваме физкултурния салон, защото нямаме такава закрита зала с мрежа, където да хвърляме. Не може навън да се тренира през зимата, защото пръстите на ръцете ти измръзват и не усещаш нищо. Най-много да се травмираш и нищо друго. През пролетта и лятото имаме голям полигон, който са ни отпуснали и ползваме. Така че там тренирам постоянно, иначе живея в София.

- Без спорта какъв би бил животът ви?
- Може би щях да намеря друго поприще. Аз съм счетоводител по професия, но установих, че не съм човек, който трябва да се затвори в някаква стая и да не съм сред хората. Моите родители винаги са държали, че трябва да съм повече в седнало положение на тялото, за да се щадя. Но така атрофират мускулите, нямаш развитие на тялото си. Затова съм на мнение, че родителите не бива да спират децата, когато имат желание да спортуват.

Човек търси себе си, така че не знам след спорта с какво бих се занимавала. След Олимпиадата бих станала майка. Моят приятел все ми казва, че животът с мен е от олимпиада до олимпиада – така че чакаме последната. Всеки човек трябва да има цел в живота и да я гони. Ако няма цел, е спрял да живее или се е пуснал по течението, а всъщност може да промени някои от нещата в живота си. Искам да докажа, че всеки човек е нужен на този свят малко или много, и не трябва да се отчайва. Всеки човек има някакъв проблем – видим или невидим – няма напълно здрави хора. Така че човек не трябва да изпада в тотална депресия, а да намери начин да преодолее това нещо, което има като проблем. Няма човек без проблеми, а и за да постигнеш нещо, трябва да имаш бариери, които да преодолееш – иначе няма да го оцениш. Ако човек не ти поиска помощ, не трябва да му помагаш, за да измине пътя си сам и да научи уроците си.


Българският отбор се върна от Европейското в Суонзи с 11 отличия

20_Stela_Eneva_medali.JPG

Българският отбор спечели общо 4 златни, 3 сребърни и 4 бронзови медала от Европейското по лека атлетика за спортисти с увреждания, което се проведе наскоро в Суонзи. Радослав Златанов, които е с нарушено зрение, също има златен медал, но за бягане на 100 метра и 4-то място за скок на дължина. Ружди Ружди е на инвалидна количка с прекъснат гръбначен прешлен, но спечели 1 златен медал на тласкане на гюле. Даниела Тодорова има 2 сребърни медала в категорията хвърляне на копие и мятане на диск, а Михаил Христов, който е с ампутирана ръка, се върна у нас със сребърен медал, спечелен на скок на дължина. Бронзовите медали са 2 на Мустафа Юсеин за мятане на диск и хвърляне на копие. Дечко Овчаров е с бедрена ампутация и един здрав крак и има 2 бронзови медала за хвърляне на копие и мятане на диск. Участниците в Европейското бяха от 270 държави.

Маргарита БЛАГОЕВА

ned

Източник

Община Бургас ще бъде домакин на Републикански турнир за хора с уврежданияСнимка: Община Бургас

Бургас. На 13 и 14 септември Община Бургас ще бъде домакин на Републикански турнир за хора с увреждания. Това съобщиха от пресцентъра на общината. Тя го организира съвместно с Българска Параолимпийска Асоциация и Спортен клуб "Джавелин". В първенството ще вземат участие около 60 състезатели от Бургас, Варна, Ямбол, Пловдив, София и Сливен, които практикуват баскетбол, тенис на маса, вдигане на тежести и плуване. График на състезанието: 13-ти септември 2014 г. /събота/ от 09.30 часа - Тенис на маса в Спортна зала "Нефтохимик", 13-ти септември 2014 г. /събота/ от 15.30 часа - Плуване в Плувен басейн "Флора", 14-ти септември 2014 г. /неделя/ от 10.30 часа - Вдигане на тежести в Спортна зала "Никола Станчев", 14-ти септември 2014 г. /неделя/ от 14.30 часа - демонстративна среща по баскетбол между отборите на Бургас и Варна в Спортна зала "Бойчо Брънзов".
Отново на 13 и 14 септември 2014 г. Община Бургас ще бъде домакин на турнир по хандбал за мъже, носещ името на Тодор Хънков, в Спортна зала "Младост".

Още по темата...


Септ 05, 2014

Несебър - 2014 г

Русан

След организираните почивки в царството на минералните извори Лутраки (Гръция) и Банско сезона на почивките за членовете на СНЦ:"Клуб за пълноценен живот"- Пловдив приключи в Несебър. За пети пореден път 120 човека имаха възможност отново да почиват в хотел:"Естреа". -От :"Пътнически превози"-Пловдив ни осигориха запазени вагони, а от:"Бургасбус" автобуси. Трайни спомени в нас ще оставят  плажа и морето (някой от години не бяха виждали море), новите запознанства и контакти вечер, както и разходките в новия н стария Несебър, Равда и Слънчев бряг. Всичко това стана възможно благодарение на ниските цени, които  отново ни предложиха  от хотела. Осттават ни две мероприятия до приключване на годината:Организирана екскурзия до Истамбул и Принцовите острови на 10,10,2014 г. и отпразнуване на празника на хората с увреждания  в хотел:"Зора" на Пампорово. Още от сега домакините ни обещават богата програма с много музика и изненади и една обиколка на Смолянския край с автобус през първия ден


ned

Източник

Потресаващи цифри за парасъстезателите у нас - по 4200 лв. за всичко.

6


ned

Източник

На 5 септември в Дома на културата на слепите на ул. "Петко Стайнов" 3 ще се проведе спортен празник по случай 10 години от създаването на Обединен спортен клуб на сляпо-глухите "Вихър" Варна.

Участие в проявата ще вземат състезатели от ОСКСГ "Марица" - Пловдив, ОСКСГ "Августа" - Стара Загора, СК "Родопи" - Кърджали, ОСКСГ "Устрем" - Добрич, ТО на НАСГБ - Плевен, СК "Успех" - Варна и ОСКСГ "Вихър" - Варна.