Няма пари за лекарства, търпи нечовешка болка
Радомир, България
31-годишната Мария Алекова страда от прогресивна мускулна дистрофия. Заради заболяването, от което мускулите й се разграждат, тя не може да се движи и има нужда от специално лечение. Тя не е излизала от дома си от 10 години, но не защото не може да ходи, а заради подигравките на хората навън, съобщава "24 часа".Мария живее заедно с майка си Ана и 5-годишната си племенница Назлъ. Жената е родом от Шумен, където в ученическите й години й била поставена тежката диагноза. Версиите са, че болестта е или генетична или е предизвикана от аварията в "Чернобил".
Мария се преместила с родителите си в Радомир, където живее сестра й, с надеждата, че тя ще помага в грижите. Това, обаче, не се случило. Двете имат брат, който е баща на Назлъ. Когато детето се родило, обаче, той не го признал, а избягал в чужбина. Майката на момичето пък го оставила на бабата, която обаче няма родителски права върху него.
Трите жени - Ана, Мария и Назлъ живеят заедно в апартамент в Радомир в много тежки условия. Инвалидната пенсия на Мария отива за погасяване на бърз кредит, взет заради сметката за тока. Ана пък получава 310 лв. като личен асистент, но нищо повече. Няма пари за обезболяващи на болната жена, която има голяма нужда от тях. Трябват й и 2000 лв. за нови изследвания, които няма откъде да извади.
Освен от недоимък, семейството страда и от хорската злоба. Заради подигравките на хората Мария отказва да излиза от дома си, въпреки че има инвалиден стол. От 10 години тя не е излизала, за да не чува как я одумват и й се присмиват.
От общината й подарили лаптоп, за да може все пак да поддържа връзка с външния свят. Контактувайки с хора по мрежата, Мария често плачела, защото много от тях я съветвали да сложи край на живота си. Все пак успяла да се запознае с друго момиче със същото заболяване, което й обяснило, че през 2014 г. се чака в САЩ да бъде открит лек.
Малката Назлъ пък трябва да се запише в предучилищна, но не е ясно дали ще може, тъй като бабата няма родителски права над нея. От общината дори я предупредили да внимава да не й отнемат внучката и да я пратят в дом.
Междувременно бабата Ана е открила дарителска сметка, в която се набират средства поне за лекарствата на Мария. На месец са й нужни около 200 лв. Ето и номера на сметката:
Мария се преместила с родителите си в Радомир, където живее сестра й, с надеждата, че тя ще помага в грижите. Това, обаче, не се случило. Двете имат брат, който е баща на Назлъ. Когато детето се родило, обаче, той не го признал, а избягал в чужбина. Майката на момичето пък го оставила на бабата, която обаче няма родителски права върху него.
Трите жени - Ана, Мария и Назлъ живеят заедно в апартамент в Радомир в много тежки условия. Инвалидната пенсия на Мария отива за погасяване на бърз кредит, взет заради сметката за тока. Ана пък получава 310 лв. като личен асистент, но нищо повече. Няма пари за обезболяващи на болната жена, която има голяма нужда от тях. Трябват й и 2000 лв. за нови изследвания, които няма откъде да извади.
Освен от недоимък, семейството страда и от хорската злоба. Заради подигравките на хората Мария отказва да излиза от дома си, въпреки че има инвалиден стол. От 10 години тя не е излизала, за да не чува как я одумват и й се присмиват.
От общината й подарили лаптоп, за да може все пак да поддържа връзка с външния свят. Контактувайки с хора по мрежата, Мария често плачела, защото много от тях я съветвали да сложи край на живота си. Все пак успяла да се запознае с друго момиче със същото заболяване, което й обяснило, че през 2014 г. се чака в САЩ да бъде открит лек.
Малката Назлъ пък трябва да се запише в предучилищна, но не е ясно дали ще може, тъй като бабата няма родителски права над нея. От общината дори я предупредили да внимава да не й отнемат внучката и да я пратят в дом.
Междувременно бабата Ана е открила дарителска сметка, в която се набират средства поне за лекарствата на Мария. На месец са й нужни около 200 лв. Ето и номера на сметката:
Следете за нови коментари с RSS
