Яна Стоянова

Събота, 11 Август 2007 01:12

Здравейте. Аз съм Яна Стоянова, на 34 години от град Добрич.

Ето ме и мен тук - на място, на което съм сигурна, че ще се отнесат с мен като равен с равен. Аз не се чувствам по-различна от другите, но обществото ни още не е дорасло да не гледа като на странници на хората с увреждания.

Диагнозата ми е вродена миопатия /слабост в мускулите/ - накуцвам и ми е трудно да се изкачвам по стълби. Като дете играех почти наравно с останалите деца - скачахме и на ластик и на дама...

Профил

Е, не можех да бягам като другите, уморявах се по-бързо, но бях заедно с приятелчетата си от квартала и не се чувствах отделена. Не се чувствам и сега.

Завършила съм Икономически техникум, специалност "Счетоводство и контрол", в родния си град и висше образование, специалност "Маркетинг", в Бизнес факултета на Бургаския свободен университет. 5 години студентка се оправях сама и успях. Вярно, че разчитах на приятели, които ми помагаха, защото сама не можех например да се изкача по многобройните стълби на университета, но се справих.

Сега работя в държавно учреждение в областта на публичната администрация в Добрич. Приятели и роднини ме накараха да се явя на конкурса /ако не бяха те, аз сама нямаше да се реша/ и бях една от 8-те приети от почти 200 човека кандидати. Щастлива съм в работата си, че съм сред хората. Колегите ме приемат и не съм усетила някакво отделяне и пренебрегване, а и се чувствам полезна и пълноценна.

Поради по-заседналия начин на живот силите ми понамаляха - сега се уморявам по-бързо при ходене пеш, но въпреки всичко обичам да се разхождам.

Не умея да говоря и разказвам за себе си. Предпочитам хората сами да си изградят мнение и да преценят какъв човек съм. Приятели казват, че съм силна - може би... иначе не бих постигнала всичко това; казват, че съм луда - мога да бъда, но в компания, сред хора, за които зная, че ме приемат такава, каквато съм. Обичам да се смея, обичам да се шегувам. Имам същите мисли чувства и желания като всички други. Ще се радвам да намеря нови приятели.

А на всички пожелавам само щастливи мигове, спиращи дъха! Защото животът не се измерва с броя вдишвания и издишвания, а с броя мигове, които спират дъха.