Здравейте, Гост
Username Password: Remember me

ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ И СЕКС - ИСТИНИ И ФАНТАЗИИ
(1 разглеждат) (1) Guest
  • Page:
  • 1

TOPIC: ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ И СЕКС - ИСТИНИ И ФАНТАЗИИ

ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ И СЕКС - ИСТИНИ И ФАНТАЗИИ 3 years, 10 months ago #3066

  • ned
  • Офлайн
  • Administrator
  • Posts: 330
  • Karma: 9
Приятелчета, ето още една тема, която може би ще отключи доста мнения и примери, които да се обсъждат, а и може да са полезни на някой друг. Отдавна мислех да има подобна тема, но поради нейната деликатност, се отказвах... е вярвам че сме зрели. Затова се надявам докато си пишем тук, да спазваме отново добрия тон и да не обидим някой с нашето мнение или пример.
Както при всички хора(а и животни) сексът е естествения начин за да се възпроизвеждат и продължат поколенията - но при хората той е и само начин за удоволствие и част от любовната игра.
А според мен, сексът може да не е само в половя акт, или по точно казано - секс и акт може да е всичко, което кара човек да изпита онова чувство на "летене"... нали ?!
е... ако към това е включена и истинската Любов, става приказно


This image is hidden for guests. Please log in or register to see it.



Last Edit: 3 years, 10 months ago от ned.
Потребители казали Благодаря: Мари61, Teodor Razhev, Дидка, angelincho

Re: ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ И СЕКС - ИСТИНИ И ФАНТАЗИИ 3 years, 10 months ago #3067

След дълги разговори с приятелката ми стигнахме до извода, че именно секса е бил нещото което е разпалвал страстите и чувствата помежду ни и когато стане скучен, банален и еднообразен си омръзваме както самите ние така и всичко останало около нас и започваме с караниците и проблемите.
Когато правехме горещ и страстен секс по цели нощи колкото и разправии да сме имали пак бяхме лудо влюбени, но когато и в леглото нещата станаха отегчителни всичко се промени и тръпката угасна. Вие на какво мнение сте.
Last Edit: 3 years, 10 months ago от Teodor Razhev.
Потребители казали Благодаря: ned

Re: ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ И СЕКС - ИСТИНИ И ФАНТАЗИИ 3 years, 10 months ago #3070

  • ned
  • Офлайн
  • Administrator
  • Posts: 330
  • Karma: 9
Ето един добър материал по темата от нета, написано от доц. Божидар Ивков в www.bojidarivkov.wordpress.com

ИНВАЛИДНОСТ И СЕКС (МИТОВЕ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ)

Жестокостта, като част от злото, има многоборйни форми на проявление. Самата тя е зло. „Жестокостта, като всяко зло, не се нуждае от мотивация; нужен и е само повод” – казва Дж. Елиът.

Цялта история на развитие на нашата цивилизация може да се възприема като панорама на жестокостта. И ако така наречените здрави са жестоки един към друг, то жестокостта към хората с увреждания може би следва да се приеме като нещо естествено. На човечеството (и то само на част от него) са били необходими десетки хиляди години, за да достигне до днешното приемащо отношение към хората с увреждания. Това, че един човек не може да ходи, не го прави излишен. Напротив, много хора в инвалидни колички днес са чудесни занаятчии, компютърни специалисти, учени, хора на изкуството. В развитие страни са създадени и продължават да се създават най-различни уреди и приспособления, които правят хората с увреждания независими от своето обкръжение. Нещо повече, тези приспособления им позволяват да имат изключителен принос в развитието на човечеството. Достатъчно е да спомена името на Стивън Хоукинг, за да стане ясно, какво имам предвид. И все пак, защо уврежданията си остават толкова силен мотив за различни прояви на жестокост към хората с увреждания?

Една голяма част от здравите хора – съзнателно или не, са жестоки във всичко, когато става дума за хора с увреждания, а ако става въпрос за секс, за секс и човек с увреждане, то вероятно най-меката реакция би била: Какъв секс? Да се благодарят, че е въобще са живи! Какъв секс?! Ама че наглост!… Това отношение също би било проява на жестокост, защото се отрича правото на човека с увреждане да бъде човек. Човек с всичките си човешки потребности и възможности, в т.ч. и сексуални.

***

Когато става дума за секс, за сексуалността на хората с увреждания – една тема, която е табу в обществото ни, трябва да сме наясно, че тя има свои особености. А при кого ги няма? Но сексуалните особености на здравите – без крайностите – се приемат за нещо нормално, докато тези при хората с увреждания са подложени на подигравка, отрицание, забрани… Често в обществото битуват митове и предразсъдъци спрямо сексуалността на хората с увреждания. Поражданото от тях отношение най-често има измеренията на жестокост. Самите митове са жестоки и могат да се окажат „повод” за още по-голяма жестокост.

Тук ще се опитам да разгледам и анализирам някои от най-разпространените митове, предразсъдъци и негативни стереотипи по отношение на възможностите за секс и сексуалния живот на хората с увреждания

Преди това обаче трябва ясно да се разбере, че обобщените понятия „увреждане” / „инвалидност”, „човек с увреждане” / „инвалид” съвсем не разкриват огромното разнообразие от състояния и хора, намиращи се в едно или друго такова състояние. Например: хора с параплегии, хора с диабет, с ревматични, сърдечно-съдови и други болести, хора, пострадали при различни травми, произшествия и т.н.

И още, хората с увреждания притежават също толкова разнообразни и многостранни възможности, способности и таланти, както и всеки друг човек без увреждане.

***

Първият мит може да се формулира така:

Хората с увреждания са асексуални!

НЕВЯРНО!


Сексуалносттa не зависи от наличието на инвалидност. Сексуалността е присъща на всеки човек, дори на този, който е човек с увреждане от детство. И той, както всички останали, притежава полови хормони и следователно полово влечение.

Много хора не знаят, че например мъж в зряла възраст ако загуби по някаква причина (травма, операция и др.) тестисите си, т.е. подложен е на кастрация, продължава да бъде способен да води полов живот. Да, не с такава интензивност, както по-рано, но е способен.

Известно е, че през 50-е години на ХХ век в някои щати на САЩ мъжете изнасилвачи били кастрирани. Тази процедура обаче не довела до намаляване на сексуалността при тези престъпници.

Сексуалността на хората с увреждания е също толкова силна, както и при другите, здравите хора, обременени с грижите и тежестите на живота. „При хората сексуалните действия са нещо повече, отколкото само задоволяването на сексуалния порив, защото те се превръщат в социален контакт, който прави възможна редукцията на много напрежения, премахването на чувството за самота, компенсирането на липси и нарастването на чувството за щастие”[2]. И това е валидно за всички хора – с или без увреждания[3].

***

Вторият мит може да се формулира така:

Хората с увреждания са безпомощни и затова се нуждаят преди всичко от грижи!

НЕВЯРНО!


Хората с увреждания или с ограничени и ограничавани възможности не се нуждаят предимно или само от грижи, от обгрижване. Те имат потребност от поддръжка, от подкрепа, от помощ в някаква ситуация, в която изпитват особени трудности да се справят. И това най-често са трудности, свързани с преодоляване на някакви бариери.

Напълно възможно е човекът с увреждане да изпитва по-често необходимост от подкрепа и помощ, отколкото човекът без увреждане. Трябва обаче ясно да се разбере, че за конкретния човек, за човешките взаимоотношения понятието „независим” има твърде относителен характер. Никой не живее в някаква абсолютна, тотална самота. Всички хора – малко или повече, по един или друг начин – използват плодовете на труда на другите хора. И това е заложено в основата на цивилизационните процеси. Друг е въпроса доколко си даваме сметка за това. Всички хора – независимо от техните социални позиции и статус, местоживеене, образование и т.н., са зависими един от друг. Всички в крайна сметка работят един за друг, помагат си да живеят по-добре и по-леко.

Тази взаимна зависимост неминуемо оказва влияние и върху сексуалността на всеки човек, в т.ч. и на хората с увреждания. Сексуалното влечение зависи твърде малко – може би с изключение на някои крайни случаи, от вида, степента и видимостта на увреждането.

***

Третият мит е свързан с брачните отношения на хората с увреждания.

Хората с увреждания трябва да сключват брак само със себеподобните си!

НЕВЯРНО!


Бракът, семейството, не са само и единствено средство или социално санкциониран с разрешителен режим начин за задоволяване на половия нагон. Те съдържат в себе си множество различни видове отношения, в т.ч. и задоволяване на сексуалните потребности. Една от най-важните функции на семейството е свързана със създаването и развитието на личностни и социални условия то да се превърне в „тих пристан”, в който партньорите могат да се скрият от житейските бури, да получат разбиране, съчувствие, съпричастност, Да се почувстват разбрани и потребни. Често моралната подкрепа на партньора с увреждане може да бъде далеч по-силна и всеобхватна, отколкото на който и да било друг човек.

В семейството материалните аспекти имат голямо значение и често влияят върху сексуалните отношения между партьорите. Понякога човекът с увреждане може да бъде не само независим от своето социално обкръжение при извършването на ежедневните дейности, но и богат. Богат с ума си и работата си, с доходите си, които сам печели, а не е наследил от някой богат роднина.

Разглежданият тук мит е в основата на множество сегрегационни и изолационни политики спрямо хората с увреждания в миналото, а и до днес. Силата на неговата жестокост е позната единствено на тези, които са го изпитали твърде болезнено на собствения си гръб.

***

Следващият мит се отнася до взаимоотношенията между децата с увреждания и техните родители. Според него:

Родителите на деца с увреждания не искат и отбягват да просвещават децата си по въпросите на сексуалните отношения!

НЕВЯРНО!


Подобна митология – най-меко казано, е нелепа. Дали родителите просвещават или не децата си в сферата на сексуалността зависи от множество други, личностни, социални и психологически фактори, сред които трудно се открива увреждането.

Ако трябва да се говори за непълноценност – всеки човек в някаква област е непълноценен, тя никога не е тотална и е свързана преди всичко с отсъствието на знание и липсващи навици за поведение в някаква конкретна сфера. Това е и една от основните причини част от децата и младежите с умствени увреждания да се превръщат в жертви на сексуално насилие – техните родители, настойници и преподаватели не са им обяснили, какво представляват интимните (сексуалните отношения), не са ги научили и не са съдействали на тези деца да усвоят навици за правилно поведение в съответни специфични ситуации.

С децата с увреждания трябва да се говори на сексуални теми и да им се обясняват всички въпроси, пред които те се изправят.

***

Оргазмът също е предмет и обект на митологизация. Смята се, че:

За да има полова удовлетвореност, половият акт трябва да завърши с оргазъм!

НЕВЯРНО!



Според наличните статистически данни се приема, че винаги или често изпитват оргазм при сношение само около 30 % от жените. Други 30 % изпитват оргазъм приблизително в половината от случаите на сношение, а 30 % никога не изпитват или преживяват оргазъм много рядко.

Ситуацията при жените с увреждания е същата.

Същевременно при мъжете почти всяко сношение завършва с изпразване/изхвърляне на семенната течност (спермата) и следователно с оргазъм.

Всеки човек обаче е наясно, че за да се стигне до изпразване не е задължително да е налице обичайното сношение. То може да се постигне и с други средства и по други пътища – с ръка, с устни, с помощта на специални приспособления.

Така или иначе и за жените, и за мъжете с увреждания, много важни могат да се окажат чисто психологическите мотиви.

Прокопенко привежда интересен пример от своята практика. Мъж на 52 години (съпругата му на 48), след откриване на рак на ректума и тежка операция, последвана от лъчетерапия, напълно загубил ерекцията си. Изчезнало и изпразването, а половото влечение силно намаляло. За него това не било най-тежкия проблем, а мисълта за неудовлетворената му съпруга. В крайна сметка със задружни усилия двамата „изработили своеобразна техника за интимно общуване. Жената с активни ласки предизвиквала, дори и при непълна, ерекция и възсядала съпруга си. Ако не успявала да предизвика ерекция или тя изчезвала преди жената да бъде удовлетворена, съпругът и с ласки с ръце и устни я довеждал до пълна удовлетвореност. Отначало мъжът смятал подобен начин за общуване за неестествен, но веднъж, почти след година той казал: „С удивление разбрах, че моят по-голям брат (на 64 години) практически живее така със съпругата си вече 5 години, а той е напълно здрав…”[4].

С други думи, когато между партньорите има доверие, чувства, желание за взаимност, сексуалността и половите отношения винаги с възможни. Въпреки всички табута, митове, предразсъдъци, доминиращи в обществото. Въпреки уврежданията на тялото.

***

Следващият мит е свързан със стереотипа, че:

Половите проблеми и нарушения при хората с увреждания задължително са свързани с техните увреждания!

НЕВЯРНО!


Няма човек – жена или мъж, който през живота си да не е изпитвал някакви сексуални проблеми. Това се отнася и за хората с увреждания.

Когато инвалидността е свързана с увреждания на половата, отделителната, сърдечно-съдовата или ендокринната системи на организма, това се отразява върху сексуалните възможности, но не води задължително до нарушения.

Според сексолозите има много напълно здрави хора, за които сексът не представлява никакъв интерес. Те не желаят и не виждат смисъл да предоставят тялото си на някой, който да го използва за подобни цели.

***

Един от най-стигматизиращите и дискриминиращи митове е свързан съ схващането, че:

Здравият човек може да има полов контакт с човек с увреждания само ако няма друг избор!

НЕВЯРНО!



Подобно разбиране и митологизиране на сексуалността при хората с и без увреждания дори не заслужава да бъде обсъждано. Дори само поради това, че зад него прозира тоталното отрицание хората с увреждания да имат права, в т.ч. и право на сексуалем живот.

***
„Мислете за секс и ще станете сексуални. А хората с физически проблеми трябва просто да забравят за тях. И да поискат да опознаят своя сексуален потенциал”.
Това се едни от финалните думи на филма – да го наречем „Инвалидност и секс”, който можете да гледат на адрес
доц. д-р Божидар Ивков

Този материал е от сайта: www.bojidarivkov.wordpress.com
Last Edit: 3 years, 10 months ago от ned.
Потребители казали Благодаря: Lethos, Мари61

Re: ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ И СЕКС - ИСТИНИ И ФАНТАЗИИ 3 years, 10 months ago #3071

Накрая само три неща са от значение: колко много си обичал,
колко нежно си живял и колко грациозно си се освободил от нещата, които не са били за теб."
Потребители казали Благодаря: ned

Re: ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ И СЕКС - ИСТИНИ И ФАНТАЗИИ 3 years, 10 months ago #3072

ДА ОБИЧАШ,ТОВА ЗНАЧИ ДА БЪДЕШ НАПРАВЕН ОТ СЪЛЗИ И ВЪЗДИШКИ,ОТ ПЛАМЪК И ВЯРНОСТ,ДОКАТО СТАНЕШ КУПЧИНА ПЕПЕЛ!
Потребители казали Благодаря: ned

Re: ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ И СЕКС - ИСТИНИ И ФАНТАЗИИ 3 years, 10 months ago #3074

"Изобщо не е прекалено късно.
Ти просто все още не знаеш на какво си способен.
Потребители казали Благодаря: ned

Re: ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ И СЕКС - ИСТИНИ И ФАНТАЗИИ 3 years, 10 months ago #3083

  • krasistar
Който търси намира . "Винаги се намира нещо, което може да не удоволетворява, но запълва" .Звучи ми като нещо временно! Искате ли да бъдете временно ползвани и подменени при появата на ново изкушение ? Аз не ! Това е на принципа проба-грешка . МИГ невнимание и после страдание ! Не сме пи страдали достатъчно в този живот?
Прикрепени файлове:
  • Прикрепен файл This image is hidden for guests. Please log in or register to see it.
Last Edit: 3 years, 10 months ago от .

Re: ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ И СЕКС - ИСТИНИ И ФАНТАЗИИ 3 years, 10 months ago #3149

напълно съм съгласен с мнението на krasistar
Потребители казали Благодаря: ned

Re: ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ И СЕКС - ИСТИНИ И ФАНТАЗИИ 3 years, 1 month ago #3406

  • ned
  • Офлайн
  • Administrator
  • Posts: 330
  • Karma: 9
Още един добър материал по темата написано от доц. Божидар Ивков в www.bojidarivkov.wordpress.com

ИНТИМНИЯТ ЖИВОТ НА ХОРАТА С ИНВАЛИДНОСТ: ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА МОДЕЛИТЕ

This image is hidden for guests. Please log in or register to see it.

Интимният живот на хората с инвалидност, тяхната сексуалност и други подобни теми все още са табу у нас. Табу, екскортирано от дълбоки и почти непреодолими предразсъдъци и негативни социални стереотипи, етикети и стигми. Ето защо популяризирането на подобни текстове според мен е важно. Още повече, че много от нас не си дават сметка колко сложен и многоаспектен е светът на човешката интимност, на човешката сексуалност, често профанирана от различни материали с порнографско съдържание. Табуто върху сексуалността на хората с инвалидност изглежда властва и в българското социологическо пространство, в което почти не могат да се открият анализи и изследвания в тази област.
Преводът и публикацията на този текст станаха възможни благодарение на отзивчивостта, съгласието и съдействието на главния редактор на списание „Журнал исследований социальной политики“ проф. Елена Ярская-Смирнова, както и на самата авторка на рецензията гл.ас. Анна Клепикова.

***

През последните десетилетия в западните социални науки се забелязва повишаване на интереса към изследванията в областта на сексуалния живот на хората с инвалидност, появяват се монографии и сборници със значими разработки [виж. напр.: Shakespeare, Gillespie-Sells, Davies 1996; Sex and Disability: Politics… 2010], от 1978 година излиза специализирано списание „Sexualuty and Disability“. Изследванията в тази сфера са насочени към дестигматизацията на сексуалността на хората с инвалидност и промяна на социалната политика към тях. Трудностите, с които човекът с инвалидност се сблъсква в интимната сфера, е прието да се разглеждат в руслото на социалния модел на инвалидността, според който те се определят не от индивидуалните особености, както това се случва в медицинския модел, а от социалните ограничения. В руското социологическо пространство разработките, посветени на джендъра и сексуалността на хората с инвалидност, са малко [Ярская-Смирнова 2002; Ярская-Смирнова 2004; Романов, Ярская-Смирнова 2012; Клепикова, Утехин 2012, разделите „Гендерная идентичность“ и „Сексуальность“; на руски език са публикувани статиите на Доминелли 2004; Завиржек 2009; Филлипс 2012]. Интимният живот на хората с инвалидност се превръщат в предмет на обсъждане сред руските специалисти и родители на деца с нарушения в развитието. Публикуват се книги, в които се развенчават стереотипите за хиперсексуалността и асексуалността на хората с умствени увреждания [Бакк, Грюневальд 2001; Гулякевич, Титова 2009].

Книгата „Секс и инвалидност“ под редакцията на американските изследователи Анна Мълоу и Робърт МакРюер [Sex and Disability… 2012] представлява сборник от 17 есета, обединени от общия интерес към социалните и културологични изследвания в областта на инвалидността (и по-широко – „отклоненията от нормата“), а също от методологията на джендър изследванията, феминистката критика и куеър-теорията. Сборникът започва с въведение от редакторите, в което под формата на лична кореспонденция се реализира рефлексията по отношение на собствения опит с инвалидността и сексуалността. Авторите задават методологически въпроси, размишлявайки за своята идентичност като „queer“ или „disabled“. Сложният анализ на „субективното“ си поставя за цел да изгради нова теория, която да позволи преодоляването на ограниченията на социалния модел на инвалидността и свързаната с него политика на налагане на идентичност и идеология на неолибералния капитализъм. При това в своя постмодернистки анализ авторите обединяват хората с инвалидност и хората с нетрадиционна ориентация в едно поле. Подобен опит да се постави анализа на опита на трансджендърите, трансексуалните и хермафродитите (интерсексуалните) в рамката на изследването на инвалидността, се прави и в частта, написана от Еби Уилкерсън. Някои общи по отношение на двете общности практики обаче (като опитите за медицинско вмешателство и „поправяне“ на техните тела), от наша гледна точка, не са достатъчни за такъв подход. Още един такъв пример – есето на Майкъл Дейвидсън, посветено на анализа на образите в романа на Джун Барнс 1936 г. „Нощна гора“. Всичко „странно“ – лесбийки, феминистки, бременни мъже, евреи, хора с умствени или физически увреждания, пациенти на Фройд и разбити кукли, се оказват смесени в едно, както в произведението на Барнс, така и в анализа, който, възможно е, се може би е добър за разбиране духа на епохата, но не и за изследванията на инвалидността (disability studies).

Идеите, изложени във въведението, се развиват от редакторите в написаните от тях глави в сборника. В своето философско-психоаналитическо есе Мълоу говори за това, че инвалидността и сексуалността в някакъв смисъл са едно и също, а опитите да се „нормализира“ инвалидната сексуалност са обречени на провал – тя все едно ще си остане (и в културното възприятие, и в разбирането на самите хора с инвалидност) нещо от живота на „фриките“. В главата, написана от МакРюър в съавторство с Никол Маркотич, авторите анализират документалния филм за американските и канадските параспортисти ръгбисти. Филмът, като развенчава някои представи за хората с инвалидност, в това число за тяхната асексуалност, едновременно формира нов стереотип за „правилния“, силен, агресивно-хетеросексуален човек с инвалидност. В същото време откровените наративи на самите герои на филма, разказващи за своя сексуален опит и хомоеротическите сюжети вървят в разрез с тези образи. Въпреки тези, не толкова интересни според нас части на книгата, в нея се съдържат много добри части. В есето на Тобин Сибърс, което вече е било публикувано по-рано [Siebers 2008], авторът насочва вниманието към това, че за хората с инвалидност достъпа до сексуален опит често се оказва затворен. Много хора с инвалидност живеят в специални институции, в които контрола върху достъпа до еротична литература и до потенциален партньор се регулира от персонала, т.е. сферата на живот на човека, която е прието да се счита за лична, се оказва изнесена в публичното пространство.

Като продължава темата за достъпа на хората с инвалидност до сексуален опит и използвайки по-различен подход, Ръсел Шатлуърт смята, че сексуалността се възприема като индивидуален проблем, който всеки сам трябва да решава, но в сферата на инвалидността тя трябва да бъде предмет на загриженост от страна на социалната политика. В своя етнографски кейс стъди Шатлуърт анализира 14 интервюта с американски мъже с ДЦП, разказващи за своя личен сексуален опит: за страховете си, сковаността, от една страна, и изобретателността, към която ги провокира инвалидността, от друга.

В следващото есе Мишел Дежарди разглежда въпросите, свързани с репродуктивната политика по отношение на хората с умствени увреждания в Квебек. Насилствената стерилизация е забранена от закона, обаче родителите на деца с проблеми в развитието водят с тях продължителна многогодишна работа, за да ги уговорят да преминат през процедурата на стерилизация „доброволно“ и комисията по биоетика не им отказва. Въпреки създадените представи, родителите не считат своите деца за асексуални, признават сексуалността им и им позволяват да я реализират, но не искат да поемат отговорността за възпитанието на тяхното потомство. Авторът се стреми да не дава лична етическа оценка на този в действителност сложен за родителите избор, но се опитва да разбере и експлицира тяхната перспектива.

В есето на Мишел Джарман, поместено в „историческия“ блок, също става дума за сексуалността и репродуктивните функции на хората с особености в умственото развитие. Работата е посветена на анализа на дискурса, оправдаващ линчуването на афро-американците в Америка в началото на XX век и тогавашната практика на стерилизация на хората, които се смятали за лица с умствено увреждане. Авторът разкрива взаимовръзката между двете явления: в основата и на едното, и на другото лежат идеите на евгениката и представите за сексуалните опасности и заплахи, произлизащи от тези две категории граждани. Ще отбележим, че към анализа на евгеническия дискурс, в една или друга степен, се обръщат много от авторите на сборника.

Най-силната част от книгата е тази, в която са представени биографичните наративи на някои автори. Частта, написана от Рива Лерер и Лесли Фрай – художничка с проблеми в гръбначния стълб и актриса с особена форма на ръцете, представляват вълнуващи, чувствени, блестящо написани истории, анализиращи тяхното възприятие на собственото тяло и сексуалност на фона на нормативните представи за женската красота. Есето на Рейчъл Гро-нер, написано върху материал, съдържащ мемоари на жени с аутизъм, е посветено на сексуалността на хората с аутизъм. Въпреки разпространените медицински и психологически представи, хората с аутизъм съвсем не са асексуални, на тях обаче им е по-трудно да разпознават емоциите на обкръжаващите ги, което усложнява техния сексуален живот или го прави особен. Мемоарните материали позволяват да се деконструират тези ритуали, норми и представи от областта на нормативната сексуалност, които хората с аутизъм се налага да се учат да разпознават.

Заключителната част на сборника е посветена на „маргиналните“ общности и практики. Ленърд Дейвис разглежда явлението „сексуална зависимост“ и анализира историческите представи за „нормативната“ сексуалност и съвременния популярен медико-психологически дискурс. Как трябва да се класифицира „сексуалната зависимост“ в контекста на медикализацията на „аморалното“ поведение подобно на алкохолната зависимост? Хиперсексуалността патология ли е? В съвременната култура, наситена със секс-стоки и услуги, е трудно да се определят нормативните граници в тази област.

Алисън Кафър и Кристен Хармон в своите работи се съсредоточават върху общностите на фетишистите, изпитващи влечение към хората с ампутирани крайници и нарушения в слуха. От една страна фетишистите позволяват да се върне на жените с ампутирани крайници, които културата вече не разглежда като сексуален обект, усещането за собствена привлекателност. От друга страна, интереса към такива жени дискурсивно се оформя като влечение именно към „отблъскващото“ тяло. Някои от „фетишистите“, концентрирани върху глухите, въпреки изучаването на жестомимичния език и носенето на слухов апарат, също прибягват до операции за самолишаване от слух. Това им позволява пълноценно да се включат в общността на глухите, които, изглежда, им се струват желани не само от сексуална гледна точка, но и като романтична алтернатива на културата на чуващите.

Подробностите от интимния живот, сюжетите, граничещи с провокационни и лични откровения, представени на вниманието ни от авторите на сборника, действително ни позволяват да видим множеството тънки особености, от които се състои така наречената „инвалидна сексуалност“ и които изпадат от рамките на „социалния модел“. Да се преодолее социалния модел обаче е възможно не по пътя на изграждане на нова теория, за което претендират някои автори, а по-скоро за сметка на яркия субективен опит с инвалидността и опитите той да се осмисли.
Last Edit: 3 years, 1 month ago от ned.

Re: ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ И СЕКС - ИСТИНИ И ФАНТАЗИИ 2 years, 7 months ago #3514

  • nacho855
  • Офлайн
  • Fresh Boarder
  • Posts: 2
  • Karma: 0
Teodor Razhev wrote:
След дълги разговори с приятелката ми стигнахме до извода, че именно секса е бил нещото което е разпалвал страстите и чувствата помежду ни и когато стане скучен, банален и еднообразен си омръзваме както самите ние така и всичко останало около нас и започваме с караниците и проблемите.
Когато правехме горещ и страстен секс по цели нощи колкото и разправии да сме имали пак бяхме лудо влюбени, но когато и в леглото нещата станаха отегчителни всичко се промени и тръпката угасна. Вие на какво мнение сте.
Потребители казали Благодаря: angelincho

Re: ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ И СЕКС - ИСТИНИ И ФАНТАЗИИ 2 years, 7 months ago #3515

  • nacho855
  • Офлайн
  • Fresh Boarder
  • Posts: 2
  • Karma: 0
Teodor Razhev wrote:
напълно съм съгласен с мнението на krasistar





i as

Re: ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ И СЕКС - ИСТИНИ И ФАНТАЗИИ 2 years, 2 months ago #3580

  • angelincho
  • Офлайн
  • Fresh Boarder
  • Posts: 5
  • Karma: 0
Обичам да правя орална любов , а и винаги давам всичко от себе си в любовната игра и секса . Обожавам да свършват в мен ( устата ми ) а и това е най приятното чуство . Бих се радвал да се засечем и пишем някой ден . а и аз лично бих искал да бъдем повече от приятели някой ден евентуално . Определено съм наясно че в такива връзки трябва да бъда ПОВЕЧЕ ОТ ПОСЛУШЕНО момче
  • Page:
  • 1
Модератори: venko1978
Time to create page: 0.32 seconds