"ОТНОВО НИ ОТРЯЗАХА КРИЛАТА"
Използвам тази метафора,защото управляващите у нас вечно режат крилата на тези,които искат
да полетят,в случая хората с увреждания.
Първо да честитя европейският ден за протест на хората с увреждания.
Едва ли е нужно да изброяваме колко много са те,но най-неотложни са проблемите за
достъпността,дискриминацията и нагласите на обществото,социалната интеграция,социалната защита и много
други.
Въпреки,че господа "управниците" приеха и подписаха множество международни и наши
закони,свързани със социалната политика и интеграция на хората с увреждания у нас,ние сме
потърпевши на тоталното неизпълнение на приетите от тях закони.
Българската политика по отношение на децата,младежите и възрастните с увреждания АБДИКИРА.
Надявахме се,че членството ни в ЕС ще доведе до промени в отношението към нас към по-добро,но
уви-заблудили сме се.
За да не бъда голословен ще цитирам текст от една песен на Йордан Караджов от „Дунав мост"-„…преди да
умра нека за миг да полетя…"
Апелирам към хората ,съпричастни на проблемите ни ,да обръщат по-специално внимание на хората
с увреждания,защото ние очакваме от вас съпричастност и грижа,а не само голи обещания и
"замазване на очите".Най-лесно е да излъжеш човек с увреждане,защото знаеш че той няма сили и
възможности да поиска сметка за стореното и резултати от обещанието.
Лицемерието на нашето така наречено"гражданско общество" и "социално