Eкскурзия до Варна

Албум със снимки

Пътуването подготвяхме почти цял месец. Органи- затор беше Боги.Тя спечели проект към Варненската община за Среща на хора с уврежда- ния и състезания по стрелба и петанка. Покани и мене да организирам хора от Севлиево и региона да присъстваме. Аз трябваше да намеря хората и превоза. Както винаги се получава до последния момент не можех да уточня нито хората нито превоза. След като се оказа, че буса за инвалиди към общината не става за пътуване на дълги растояния, един ден преди пътуването нямаше с какво да тръгнем. Реших да помоля зам.кмета на общината, ако има възможност да помогне. Учудващо за мене, г-жа Йонкова взе присърце проблема и го реши само за час. Общината нае фирма с бус, който да ни транспортира до Варна. От начало мислехме да пътуваме в петък рано сутринта, но както всеки план, така и този се промени. Оказа се, че Самурая има концерт в 11.30 на обяд, та трябваше да го изчакаме да свърши и след това да пътуваме (за съжаление в най-голямата жега). В 13.30 най-после бях натоварен на буса, дойдоха Ники Чолаков и Пламен и потеглихме за В.Търново. Там се бяхме разбрали с Меги и нейната придружителка да ни чакат. След като ги взехме се отправихме към Варна. Пътуването започна с леко произшествие за мене, на един много дълъг завой загубих седалката под задника си. След като ме настаниха на ново продължихме по пътищата на родината - които за разлика от Южна България,при нас в Северна са доста зле поддържани. Единствено отсечката между Търговище и Шумен може да се нарече европейски път.За магистралата от Шумен до Варна, пък въобще да не говорим - имаш чувството че се намираш на иракска магистрала след бомбандировки.Направихме кратка почивка. Майка беше направила баница и разчупи да се подкрепим - рекох Ники ще извади от кебапчетата, ама не се сети. Към 18.30 пристигнахме във Варна. Огромно строителство, супер-модерни сгради, особено в началото на града. Големи задръствания, едвам се добрахме до Аспаруховия мост. От там нататък задръствания няма, ама и табели няма, та едвам намерихме училището за хора с увредено зрение, където беше пансиона , в който да отседнем.Училището е разположено на баир над морето в борова гора. Напълно отремонтирано по европейски проект като има възможност и удобство за предвижване на хора с увреждания(естакади и асансьор).Срещнахме се с Боги тя ни разпредели по стаите и след като вечеряхме се отправихме към плажа. Ники мислеше със патериците, ама по тия нанадолнища не става. Инсталирахме го в една количка и Пламен го подкара.

Пристигнахме на плажа, но повечето кафенета там не са пригодени за хора с увреждания (или столовете и масите са едно общо цяло, или е пясък до там и няма как да се мине с количка). Най-после намерихме едно заведение и се инсталирахме. Поседяхме час-два и накрая о, чудо Ники плати сметката. Отправихме се към пансиона , нанагорнището беше голямо и на придружителите бирата им изкочи докато ни изтикат. Във двора се бяха събрали много хора, бяха разпънали няколко маси - бири, мезета, лафчета и така до сред нощ. Видях се с Нед, Ваня, Йоанка, Спейси, Радост и Гого и много други. С много от тях се виждам за първи път, а се познаваме от чата. Като си легнах , може би от умората, може би от хубавият въздух съм спал като къпан, макар няколко часа. Сутринта започнахме с лек фал-старт. Изпуснахме буса, който откара участниците в състезанието по стрелба (или може би нарочно не ни взеха защото щяхме да оберем първите места). Компенсирахме като решихме пак да отидем на плаж. Никито отдавна мечтаеше да се изкъпе в морето. След като обиколихме по кея, мен ме инсталираха на едно крайбрежно кафене, а Самурая, Пламен и Никито отидоха да се изкъпят в морето. По едно време пристига Пламен и разправя че Никито влязал да се къпе до камъните и набарал едно мазутно петно и се нацапал целия. След това произшествие се натоварихме на количките и се отправихме към пансиона. Никито пътува така с омазани ръце и крака. Като пристигнахме го инсталирахме в банята и Самурая се зае да му помага да се почисти (голямо чистене падна, мазута се чисти и измива трудно). Вечерта пак ходихме на плаж, но Ники не ръчи да се топне. Топнаха се майка ми, Самурая и Меги (Самурая я занесе на ръце до морето). Ние през това време с Ники и Пламен зяпахме от едно крайбрежно кафене. Пламен скъса от майтап Ники за сутрешното му приключение. Прибрахме се към 21.00 часа и се бяхме приготвили за масата в двора ( много бири и кебапчетата на Ники ). Бяха се събрали пак много хора и се очертаваше да стане супер-купон, но към 22.30 часа заваля дъжд като из ведро. Легнахме си по-рано, но по добре, тъй като на следващия ден ни предстоеше състезание по петанка,а след това и дълго прибиране в къщи. Състезанието започна заранта в 10.00 часа. Аз бях главен съдия. Пламен, Сами и Ники направиха отбор .Записаха се 12 отбора. Всички бяха изключително нахъсани да спечелят, въпреки че повечето играеха за първи път, та състезанието се проточи до 15.00 часа след обяд. Отбора на Севлиево се представи достойно като за 1-ви път и зае 4-то място. Учудващо отбора на Меги от Елена зае 3-то място. Жегата направо ни разказа играта и за това се гътнах да си почина до 18.00 часа преди да отпътуваме. Самурая, Пламен, Ники, Меги и придружителката й Даринка отидоха на едно прощаване с морето. В 18.00 часа имаше награждаване на победителите от стрелбата и петанката. На награждаването присъстваха и хора от Варна, които не бяха идвали през последните два дни. Най-после се запознахме на живо с Ивето, с която си чатим от година и нещо. След това имаше гала-вечеря. Боги се беше погрижила менюто да бъде супер-пържола, кебапчета, кюфтета,

пържени картофи, шопска салата, а за десерт-торта гараш (а за из път имаше пакети със суха храна). Натоварихме се на буса и в 19.30 часа се отправихме по обратния път за Севлиево. Пътуването беше по-леко, тъй като беше по-хладно. На В.Търново оставихме Меги и Дари, а ние се прибрахме тъкмо за награждаването на европейския шампион по футбол. Изкарахме си чудесно. Радвам се, че Боги беше успяла да спечели този проект и да събере толкова хора с увреждания. Учудвам се как тази жена се е справила с организация непосилна за много хора, които са учили за това. Браво на Боги и много благодарности.

Written by :

minkoff

 

Общо Коментари (0)

Следете за нови коментари с RSS