ВСИЧКО ЗА ЗДРАВЕТО НА МЪЖА
Hristo Vatev
Любопитно
Петък, 24 Юли 2009 03:00

ВСИЧКО ЗА ЗДРАВЕТО НА МЪЖА

Д-р Сара Бруър




Съдържание

УВОД..................................................................................15

Част първа. СЕКСУАЛНО ЗДРАВЕ...............................19

1. ВСИЧКО ЗА ПЕНИСА................................................20

ПЕНИС......................................................................................................20

ЕРЕКЦИЯ.....................................................................................................................24

РАЗМЕРИ НА ПЕНИСА...........................................................................................24

ПОПРАВЯНЕ НА ПРИРОДАТА..............................................................................25

ПРЕПУЦИУМ..........................................................................................26

СМЕГМА......................................................................................................................26

Фимоза.............................................................................................................27

Парафимоза....................................................................................................28

ОБРЯЗВАНЕ.................................................................................................................28

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ОБРЯЗАНИЯ ПРЕПУЦИУМ................................................29

БАЛАНИТ....................................................................................................................30

ЛИМФОЦЕЛЕ.............................................................................................................31

БОЛЕСТ НА ПЕЙРОНИ...........................................................................................32

ПРИАПИЗЪМ..............................................................................................................32

ЕРИТРОПЛАЗИЯ......................................................................................................33

ЛЕВКОПЛАКИЯ........................................................................................................33

РАК НА ПЕНИСА......................................................................................................34

НАРАНЯВАНИЯ НА ПЕНИСА..............................................................................34

ФРАКТУРА НА ПЕНИСА........................................................................................35

УРЕТРА......................................................................................................35

УРЕТРАЛНА СТЕНОЗА...........................................................................................36

СТЕНОЗА НА ВЪНШНИЯ ОТВОР НА ПИКОЧНИЯ КАНАЛ......................36

ХИПОСПАДИЯ..........................................................................................................37

ЕПИСПАДИЯ...............................................................................................................38

ЗАПУШВАНЕ НА УРЕТРАТА................................................................................38

ОСТЪР УРЕТРАЛЕН СИНДРОМ..........................................................................38

УРЕТРИТ......................................................................................................................38

РАК НА УРЕТРАТА...................................................................................................39

2. МЪЖКИЯТ РЕПРОДУКТИВЕН ТРАКТ.................40

ТЕСТИСИ..................................................................................................40

КРЕМАСТЕРЕН РЕФЛЕКС.....................................................................................43

СЛИЗАНЕ НА ТЕСТИСИТЕ И КРИПТОРХИЗЪМ

(ЗАДЪРЖАН ТЕСТИС).............................................................................................44

ЕКТОПИЧЕН ТЕСТИС.............................................................................................44

ПОДУВАНЕ НА ТЕСТИСА.....................................................................................45

ОРХИТ ВСЛЕДСТВИЕ НА ЗАУШКА...................................................................46

ОРХИЕПИДИДИМИТ..............................................................................................46

ХИДРОЦЕЛЕ (ВОДНЯНКА НА ЯЙЦЕТО).........................................................47

ВАРИКОЦЕЛЕ.............................................................................................................48

ЕПИДИДИМНА КИСТА.........................................................................................48

СПЕРМАТОЦЕЛЕ......................................................................................................49

ТОРЗИО НА ТЕСТИСА (ЗАВЪРТАНЕ)................................................................49

ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ТЕСТИСИТЕ...................................50

КАК МЪЖЪТ ДА ПРЕГЛЕЖДА САМ ТЕСТИСИТЕ СИ................................51

СКРОТУМ.................................................................................................52

ИНФЕКЦИЯ НА КОСМЕНИТЕ ТОРБИЧКИ.....................................................52

ЦИРЕЙ (ФОРУНКУЛ)...............................................................................................52

МАСТНА КИСТА.......................................................................................................53

ГЪБИЧНА ИНФЕКЦИЯ...........................................................................................53

КОЖЕН РАК НА СКРОТУМА...............................................................................54

СКРОТАЛНА ФИСТУЛА.........................................................................................54

3. СПЕРМАТОГЕНЕЗА

(ОБРАЗУВАНЕ НА СПЕРМАТА)....................................55

БАРИЕРА КРЪВ-ТЕСТИСИ..................................................................55

СПЕРМАТОГЕНЕЗА...............................................................................57

МЕЙОЗА...........................................................58

СПЕРМАТОЗОИДИ...................................................................................................62

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА СПЕРМАТА....................................................64

МЕХАНИЗЪМ НА ПОЛОВОТО ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ................65

ЕЯКУЛАЦИЯ...............................................................................................................65

ОРГАЗЪМ.....................................................................................................................67

СПЕРМА.......................................................................................................................70

СПЕРМАТОЗОИДИТЕ И ЖЕНСКИЯТ РЕПРОДУКТИВЕН ТРАКТ............71

КАПАЦИТАЦИЯ НА СПЕРМАТА........................................................................72

ОПЛОЖДАНЕ.............................................................................................................73

ДОКОЛКО СПЕРМАТОЗОИДЪТ ОПРЕДЕЛЯ ПОЛА

НА ЗАРОДИША..........................................................................................................74

4. ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ СПЕРМАТО-ГЕНЕЗАТА..........................................................................76

ТЕМПЕРАТУРА...........................................................................................................77

СТАТИЧНО ЕЛЕКТРИЧЕСТВО.............................................................................78

СВОБОДНИ РАДИКАЛИ.........................................................................................79

АНТИОКСИДАНТИ.................................................................................................80

АЛКОХОЛ.....................................................................................................................83

ФИЗИЧЕСКО НАТОВАРВАНЕ...............................................................................84

5. БЕЗПЛОДИЕ.................................................................85

КАК ДА ПОВИШИМ КОНЦЕНТРАЦИЯТА

НА СПЕРМАТОЗОИДИТЕ.......................................................................................89

ЛЕЧЕНИЕ НА МЪЖКОТО БЕЗПЛОДИЕ............................................................90

6. ПРОСТАТА.....................................................................94

ЗДРАВАТА ПРОСТАТНА ЖЛЕЗА.........................................................94

ЗА КАКВО СЛУЖИ ПРОСТАТНАТА ЖЛЕЗА....................................................95

ПРОСТАТИТ.............................................................................................97

ОСТЪР БАКТЕРИАЛЕН ПРОСТАТИТ................................................................97

ХРОНИЧЕН ПРОСТАТИТ.......................................................................................98

ПРОСТАТИТ И СЕКС.............................................................................................100

ПРОСТАТОДЕНИЯ..................................................................................................101

ДОБРОКАЧЕСТВЕНА ПРОСТАТНА ХИПЕРТРОФИЯ................103

КОЕ ПРИЧИНЯВА ПРОСТАТНАТА ХИПЕРТРОФИЯ..................................105

МЕЖДУНАРОДНА ТАБЛИЦА ЗА ОЦЕНКА

НА СЪСТОЯНИЕТО НА ПРОСТАТАТА.............................................................106

ВЛИЯНИЕ НА ПРОСТАТИЗМА ВЪРХУ НАЧИНА НА ЖИВОТ................107

ЗАЩО МЪЖЕТЕ СЕ КОЛЕБАЯТ ДА ПОТЪРСЯТ

ЛЕКАРСКА ПОМОЩ..............................................................................................108

ЛЕЧЕНИЕ НА ПРОСТАТНАТА ХИПЕРТРОФИЯ...........................................109

ОТРАЖЕНИЕ НА ПРОСТАТЕКТОМИЯТА

ВЪРХУ СЕКСУАЛНИЯ ЖИВОТ.........................................................................109

РАК НА ПРОСТАТАТА.........................................................................110

НАСЛЕДСТВЕНО ЗАБОЛЯВАНЕ........................................................................111

СИМПТОМИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО...................................................................111

ЛЕЧЕНИЕ...................................................................................................................112

ДИЕТА ЗА ПРОСТАТАТА.....................................................................114

РОЛЯТА НА ОРГАНИЧНИЯ ЕСТРОГЕН..........................................................114

АНТИОКСИДАНТИТЕ В ХРАНАТА...................................................................115

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ.................................................................................................116

7. ТЕСТОСТЕРОНЪТ И СЕКСУАЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА МЪЖА............................................. 118

ПУБЕРТЕТ..............................................................................................118

ТЕСТОСТЕРОНЪТ И НЕГОВОТО ЗНАЧЕНИЕ.............................119

ФУНКЦИИ НА ХОРМОНА ТЕСТОСТЕРОН...................................................120

ИЗМЕНЕНИЯ ПРЕЗ ПУБЕРТЕТА......................................................................121

СЕКСУАЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА МЪЖА....................................122

КАКВО Е НОРМАЛНОТО СЕКСУАЛНО ВЛЕЧЕНИЕ..................................123

МЕНОПАУЗА ПРИ МЪЖА.................................................................124

МАСТУРБАЦИЯ......................................................................................................126

ХОМОСЕКСУАЛИЗЪМ.........................................................................................126

ТРАНССЕКСУАЛНОСТ.........................................................................................128

8. СМУЩЕНИЯ В СЕКСУАЛНАТА АКТИВНОСТ

НА МЪЖА........................................................................130

ИМПОТЕНТНОСТ...............................................................................130

ФИЗИОЛОГИЧНИ ПРИЧИНИ ЗА ИМПОТЕНТНОСТТА............................131

ЛЕЧЕНИЕ НА ФИЗИЧЕСКАТА ИМПОТЕНТНОСТ......................................133

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРИЧИНИ ЗА ИМПОТЕНТНОСТТА......................135

ПРЕЖДЕВРЕМЕННА ЕЯКУЛАЦИЯ................................................136

ЗАБАВЕНА ЕЯКУЛАЦИЯ.....................................................................................138

9. КОНТРАЦЕПЦИЯ......................................................140

МЕТОДЪТ НА ИЗВАЖДАНЕТО........................................................141

ПРЕЗЕРВАТИВЪТ.................................................................................143

ИСТОРИЯ...................................................................................................................143

СЪВРЕМЕННИТЕ КОНДОМИ.............................................................................144

КАК СЕ ИЗПОЛЗВА ПРЕЗЕРВАТИВЪТ.............................................................145

КОЕ Е ПРАВИЛНОТО.............................................................................................146

ВАЗЕКТОМИЯ.......................................................................................148

ВЛИЯЕ ЛИ ВАЗЕКТОМИЯТА

НА ОБЩОТО ЗДРАВОСЛОВНО СЪСТОЯНИЕ...............................................149

РЕОПЕРАЦИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВЯНЕ

НА НОРМАЛНАТА ПРОВОДИМОСТ НА СЕМЕПРОВОДИТЕ..................150

АВАРИЙНИ МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НАВРЕМЕННОСТ...............................................................................150

10. БОЛЕСТИ, ПРЕДАВАНИ ПО ПОЛОВ ПЪТ....... 151

БЕЗОПАСЕН СЕКС...............................................................................151

ХЛАМИДИЯ И НЕСПЕЦИФИЧЕН УРЕТРИТ..............................152

СИНДРОМ НА РАЙТЕР.........................................................................................154

ХЛАМИДИЯТА И ПОНИЖЕНАТА ОПЛОДИТЕЛНА СПОСОБНОСТ .... 154

ГЕНИТАЛНИ БРАДАВИЦИ...............................................................155

ГЕНИТАЛЕН ХЕРПЕС.........................................................................156

ПЪРВИЧЕН ХЕРПЕС..............................................................................................157

РЕЦИДИВИРАЩ ГЕНИТАЛЕН ХЕРПЕС..........................................................158

ЧЕСТОТА НА РЕЦИДИВИТЕ...............................................................................159

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ВИРУСА БЕЗ ВИДИМИ СИМПТОМИ ............159

ЛЕЧЕНИЕ НА ГЕНИТАЛНИЯ ХЕРПЕС...........................................................160

ГОНОРЕЯ...............................................................................................160

СИФИЛИС..............................................................................................162

ХЕПАТИТ В............................................................................................163

ВАКСИНИРАНЕ СРЕЩУ ХЕПАТИТ В..............................................................164

СКАЛА НА РИСКА ОТ ХЕПАТИТ В ПРИ РАЗЛИЧНИ ФОРМИ

НА ПОЛОВО ОБЩУВАНЕ:....................................................................................165

ЕКЗОТИЧНИ ВЕНЕРИЧЕСКИ БОЛЕСТИ...................................166

ШАНКЪР (ВЕНЕРИЧЕСКА ЯЗВА)......................................................................166

ВЕНЕРИЧЕСКИ ЛИМФОГРАНУЛОМ...............................................................166

ВЕНЕРИЧЕСКИ ГРАНУЛОМ...............................................................................166

СПИН...............................................:.......................................................167

СИМПТОМИ НА ЗАРАЗЯВАНЕТО

С ВИРУСА НА ЧОВЕШКАТА ИМУННА НЕДОСТАТЪЧНОСТ..................168

ПРЕДАВАНЕ НА СПИН.........................................................................................169

ПРЕДАВАНЕ НА СПИН ПО ПОЛОВ ПЪТ.......................................................170

Част втора. БОЛЕСТНИ СЪСТОЯНИЯ

И ЗАБОЛЯВАНИЯ.......................................................... 171

11. КОРОНАРНА БОЛЕСТ........................................... 172

ВНЕЗАПНА БОЛКА В ГРЪДНИЯ КОШ..........................................172

РИСКОВИ ФАКТОРИ ЗА КОРОНАРНА БОЛЕСТ.......................173

ХОЛЕСТЕРОЛЪТ И КОРОНАРНАТА БОЛЕСТ.............................174

ЛЕЧЕНИЕ НА ВИСОКИТЕ НИВА НА КРЪВЕН ХОЛЕСТЕРОЛ................176

Благотворни съставки на Средиземноморската диета......................177

Физически упражнения...............................................................................181

Тютюнопушене............................................................................................181

Здравословно хранене................................................................................182

12. ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ...........................184

НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ ВИСОКОТО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ.....185

КАК ДА ПРЕДОТВРАТИМ ИЛИ НАМАЛИМ

ВИСОКОТО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ..................................................189

13. РАКОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.......................................191

ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИ СИГНАЛИ ЗА РАННОТО ДИАГНОСТИЦИРАНЕ НА РАКА......................................................193

ПРОФИЛАКТИКА НА РАКА..............................................................194

14. МЪЖКИЯТ ХРАНОСМИЛАТЕЛЕН ТРАКТ........196

КИСЕЛИНИ В СТОМАХА И ХРАНОПРОВОДА...........................196

ГАСТРИТ................................................................................................198

ПЕПТИЧНА ЯЗВА.................................................................................200

ЛЕЧЕНИЕ...................................................................................................................201

УСЛОЖНЕНИЯ........................................................................................................202

СИНДРОМ НА НЕРВНИЯ СТОМАХ...............................................203

ЛЕЧЕНИЕ...................................................................................................................205

ПОМОГНЕТЕ СИ САМИ.......................................................................................206

ХЕМОРОИДИ........................................................................................208

ЛЕЧЕНИЕ...................................................................................................................209

ХЕРНИЯ..................................................................................................211

15. КОСА И КОЖА......................................................... 218

КОСОПАД..............................................................................................218

АНДРОГЕННА АЛОПЕЦИЯ.................................................................................219

Трансплантиране на коса ..........................................................................222

Имплантиране на изкуствени влакна......................................................223

Тупета.............................................................................................................223

ПЪРХОТ..................................................................................................223

СИКОЗА (ФОЛИКУЛИТ)....................................................................224

ОБРИВИ СЛЕД БРЪСНЕНЕ..................................................................................224

АКНЕ........................................................................................................225

ЛЕЧЕНИЕ НА АКНЕТО.........................................................................................227

ЕКЗЕМА...................................................................................................232

ГЪБИЧНИ КОЖНИ ИНФЕКЦИИ...................................................234

ТРИХОФИТИЯ.........................................................................................................234

СТЪПАЛОТО НА СПОРТИСТА"......................................................................235

16. СПОРТНИ ТРАВМИ...............................................237

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ...........................................................................238

НАРАНЯВАНИЯ НА ОЧИТЕ..............................................................240

ТРАВМИ НА МЕКИТЕ ТЪКАНИ.....................................................240

БОЛКИ В ГЪРБА..................................................................................241

ЛЕЧЕНИЕ НА БОЛКИТЕ В ГЪРБА....................................................................243

ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА БОЛКИТЕ В ГЪРБА.............243

АНАБОЛНИ СТЕРОИДИ....................................................................244

Част трета. ХРАНЕНЕ И НАЧИН НА ЖИВОТ..........246

17. ФАКТОРИ, ЗАВИСЕЩИ ОТ НАЧИНА НА ЖИВОТ......................................................

................................................................247

ПЪЛНОТА...............................................................................................247

НЕОБХОДИМИТЕ КАЛОРИИ.............................................................................250

ЯБЪЛКИ" ИЛИ „КРУШИ"..................................................................................251

ЗАЩО ИЗЛИШНОТО ТЕГЛО Е ВРЕДНО..........................................................253

КАК ДА ОТСЛАБНЕМ БЕЗ РИСК ЗА ЗДРАВЕТО.........................................255

КАК ДА СЕ ХРАНИМ ПО-ЗДРАВОСЛОВНО..................................................255

ФИЗИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ.............................................................................258

КАК ДА СЛЕДИТЕ ПУЛСА СИ...........................................................................261

АЛКОХОЛ...............................................................................................263

УВЕЛИЧЕН ЧЕРЕН ДРОБ.....................................................................................265

АЛКОХОЛЕН ХЕПАТИТ........................................................................................266

АЛКОХОЛНА ФИБРОЗА.......................................................................................267

ЦИРОЗА.......................................................................................................................267

ПРИСТРАСТЯВАНЕ КЪМ АЛКОХОЛА............................................................268

ПУШЕНЕ..................................................................................................269

ПОЛЗАТА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ПУШЕНЕТО...............................................271

КАК ДА ОТКАЖЕМ ЦИГАРИТЕ........................................................................272

СТРЕС......................................................................................................274

СПРАВЯНЕ СЪС СТРЕСА.....................................................................................277

СЪН..............................................................................................................................282

Какво представлява сънят?......................................................................283

От колко сън имаме нужда.......................................................................284

Съвети за по-здрав сън през нощта........................................................285

Синдром на апное (Спиране на дишането през нощта).....................286

ДЕПРЕСИЯ................................................................................................................289

18. ХРАНЕНЕ НА СПОРТИСТА...................................291

МЕТАБОЛИЗЪМ...................................................................................293

МЕТАБОЛИТЕН СТАТУС......................................................................................294

МУСКУЛИ.................................................................................................................295

ЕНЕРГИЙНИ СКЛАДОВЕ.....................................................................................296

ИЗТОЧНИЦИ ЗА ЗАХРАНВАНЕ НА МУСКУЛИТЕ......................................297

КИСЛОРОДЕН ГЛАД..............................................................................................299

ВОДА........................................................................................................301

ЗАРЕЖДАНЕ С ВОДА ПРЕДИ ФИЗИЧЕСКО НАТОВАРВАНЕ..................302

ПИЕНЕ ПО ВРЕМЕ НА СЪСТЕЗАНИЕ.............................................................303

ПРИЕМ НА ТЕЧНОСТИ СЛЕД СЪСТЕЗАНИЕТО.........................................304

ВЪГЛЕХИДРАТИ...................................................................................305

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ВЪГЛЕХИДРАТИТЕ?..........................................305

КАК НАШЕТО ТЯЛО ИЗПОЛЗВА ВЪГЛЕХИДРАТИТЕ...............................306

ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪГЛЕХИДРАТИТЕ.............................................................307

ЗАПАСЯВАНЕ С ГЛИКОГЕН...............................................................................307

НА ФОКУС: КУЛТУРИСТИТЕ..........................................................311

ХРАНИТЕЛНИ МАЗНИНИ.................................................................313

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ ЗА ОПТИМАЛНО ХРАНЕНЕ НА СПОРТИСТА...............................318

19. ВИТАМИНИТЕ И МЪЖКОТО ЗДРАВЕ..............321

ВИТАМИНА..............................................................................................................322

ВИТАМИН В1 (ТИАМИН).....................................................................................324

ВИТАМИН В2 (РИБОФЛАВИН)...........................................................................325

ВИТАМИН ВЗ (НИАЦИН, НИАЦИНАМИД, НИКОТИНАМИД,

НИКОТИНОВА КИСЕЛИНА)..............................................................................326

ВИТАМИН В5 (ПАНТОТЕНОВА КИСЕЛИНА)...............................................327

ВИТАМИН В6 (ПИРИДОКСИН)..........................................................................328

ВИТАМИН В12 (КОБАЛАМИН)..........................................................................328

ФОЛАТ (ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА).......................................................................329

БИОТИН.....................................................................................................................330

ВИТАМИН С..............................................................................................................331

ВИТАМИН D...........................................................................................................332

ВИТАМИН Е.............................................................................................................333

20. МИНЕРАЛИТЕ, МИКРОЕЛЕМЕНТИТЕ И МЪЖКОТО ЗДРАВЕ......................................

............................................335

КАЛЦИЙ....................................................................................................................335

ХЛОРИД.....................................................................................................................337

МАГНЕЗИЙ...............................................................................................................337

ФОСФОР.....................................................................................................................338

КАЛИЙ........................................................................................................................338

НАТРИЙ.....................................................................................................................339

ХРОМ...........................................................................................................................340

МЕД..............................................................................................................................340

ЙОД.............................................................................................................................341

ЖЕЛЯЗО.....................................................................................................................342

МАНГАН.....................................................................................................................343

СЕЛЕН.........................................................................................................................344

ЦИНК..........................................................................................................................345

БОР...............................................................................................................................346

МОЛИБДЕН...............................................................................................................347

21. АНТИОКСИДАНТИТЕ И СВОБОДНИТЕ РАДИКАЛИ………….348

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ СВОБОДНИТЕ РАДИКАЛИ............348

АНТИОКСИДАНТИ.............................................................................350



УВОД

Голяма част от мъжете са по-осведомени за женския менструален цикъл, отколкото за собственото си тяло и неговото сексуално здраве. Неотдавнашно проучване по­казва, че мъжете имат повече познания за рака на гърдата и предменструалния синдром, отколкото за рака на тести­сите и увеличаването на простатната жлеза. Това е изненад­ващо, като се има предвид, че:

80 % от мъжете могат да имат проблеми с проста­тата

ракът на простатата е толкова разпространен, кол­кото и ракът на гърдата

ракът на тестисите е най-често срещаното заболя­ване при мъжете на възраст между 20 и 40 години.

Много често дори когато забележи, че има здравосло­вен проблем, мъжът избягва да мисли за него с надеждата, че той може да изчезне от само себе си. Четирима от всеки пет мъже признават, че протакат прекалено дълго, преди да потърсят медицинска помощ. Това се доказва и от факта, че две трети от хората, които не посещават лекар поне вед­нъж годишно, са мъже. Броят на мъжете, които търсят лекар, щом са притеснени за здравето си, е четири пъти по-малък от този на жените, затова пък броят им като пациенти в спешното отделение със сериозни заболявания като инфаркт или удар е много по-голям.

Една от причините е, че мъжете не са свикнали да об­съждат неудобни теми или да се задълбават в интимни

въпроси. От друга страна, съществуват и национални раз­личия. Проучванията показват, че германските или амери­канските мъже са два пъти по-склонни да се подложат на ректално изследване, отколкото мъжете във Франция, да не говорим пък за англичаните, при които съотношението става вече четири към едно.

Мъжкото здраве без съмнение има нужда от повече грижи. Мъжете са по-предразположени да си отидат от този свят преждевременно, преди да са навършили 65 години, отколкото жените, родени в една година с тях:

Един осемнайсетгодишен младеж има 80% шанс да доживее до 65 години, за една осемнайсетгодишна девойка този шанс е 88%.

Средната продължителност на живота при мъжете е 72 години, докато при жените тя е 78 години.

Много от причините, поради които мъжете напускат живота по-млади от жените, са свързани с хранителните навици и начина на живот. Днес медицинските специалис­ти определят подобряването на здравословното състояние на мъжете като задача от първостепенна важност. Има мно­го неща, върху които може да се работи:

45% от мъжете са с наднормено тегло.

13% от мъжете са прекалено пълни — процентът е почти двойно по-голям, отколкото преди 4 години.

80% от мъжете не правят физически упражнения по­не 3 пъти седмично.

60% от мъжете на средна възраст са напълно обездвижени.

В сравнение с жените два пъти повече мъже пият алкохол над препоръчаните безвредни за здравето норми.

При седем от всеки осем мъже е налице поне един рисков фактор за коронарна болест или удар (пови­шено кръвно налягане, наднормено ниво на холестерола, пушене, липса на физически упражнения).

Само 25% от мъжете с високо кръвно налягане кон­тролират състоянието си медикаментозно.

Мъжете на възраст между 55 и 74 години са два пъ­ти по-предразположени към сърдечна недостатъч­ност и удар, отколкото жените на същата възраст.

87% от европейските мъже никога не са изследвали тестисите си.

През последните 50 години броят на сперматозоиди­те в единица обем еякулат е намалял почти двойно, веро­ятно поради неблагоприятни фактори, свързани с хране­нето, начина на живот и околната среда. С най-елементар­ни мерки мъжът може съществено да подобри качеството и количеството на спермата си, но при условие, че знае какви да бъдат те, за да доведат от понижена оплодителна способност до плодовитост.

Този наръчник има за цел да предостави информация, да развенчае митовете и прогони страховете, да убеди мъжете, които имат здравословни проблеми, че е по-добре да потърсят помощ по-рано. Той предлага и съвети за това как чрез подобряване начина на живот и хранителни­те навици рискът от твърде разпространени, смъртонос­ни за много мъже болести, може да бъде сведен до мини­мум.

Част първа

Сексуално здраве



1

ВСИЧКО ЗА ПЕНИСА

пенис

От всички съществуващи днес примати човекът има най-големия пенис, който, за разлика от мъжките екземп­ляри на много животински видове — кита, мечката, моржа, рогатия добитък, прилепа, гризачите и низшите маймуни — се е развил без поддържаща кост. Удивителен пример за биологическа еволюция, той е съставен от три набъбващи цилиндъра от еректилна тъкан: две големи кавернозни те­ла върху горната повърхност и по-тясно спонгиозно (гъбесто) тяло по цялата дължина от долната страна.

По горната (дорзална) страна на пениса преминава дорзалната вена, по която се оттича кръвта от органа, а двете дорзални артерии, снабдяващи кожата с кръв, пул­сират там, където пенисът е свързан със слабините. По-близо до повърхността има още няколко вени, по които се оттича кръвта от кожата и главичката, но не и от дълбоко разположените еректилни тъкани.

ГЪБЕСТО (СПОНГИОЗНО) ТЯЛО

Гъбестата тъкан обвива уретрата — пикочния канал, по който се изтича навън урината от пикочния мехур. Към върха на пениса гъбестата тъкан се разширява шлемоподобно и образува главичката на пениса. В основата му. зад скротума, тази тъкан се свива за опора на пениса. Тя се крели за стабилност на плътна фиброзна мембрана и е за­обиколена от мускул, който се свива ритмично по време на еякулация. Гъбестото тяло съдържа и еректилна тъкан, която набъбва като кавернозните тела по време на ерекция.

 

 

Фиг. 2. Урогенитален и анален триъгълник

КАВЕРНОЗНИ ТЕЛА

Двете кавернозни тела минават успоредно едно на дру­го по цялата ос на пениса. В предния си край са обвити от главичката му, а в основата се разделят, за да образуват две „крачета". Те са покрити с мускули и са прикрепени към ишиасната кост от двете страни на долната част на таза. Така се получава нещо като основа за пениса, която му позволява да остане стабилно изправен по време на по­ловия акт. Контракцията на тези ишиокавернозни мускули също участва в изтласкването на спермата при еякулация. Допълнителна стабилност придава поддържащата връзка между срамната кост и горната част на основата на пениса.

Вътрешността на всяко кавернозно тяло е разделена на няколко кавернозни пространства. През средата на кавернрзното тяло преминава артерия, чиито разклонения директно снабдяват с кръв кавернозното тяло. Когато кръ-воснабдяването е нормално, в него се задържат малки ко­личества кръв. Когато обаче в артериите нахлуе кръв, тя изпълва кавернозната тъкан. обемът й се увеличава и пенисът се втвърдява.

 

ЕРЕКЦИЯ

.Ерекцията не е волева реакция, а се предизвикваш' емоционални, физически и хормонални сигнали. Хормонът тестостерон има голямо, но не изключително значение: кас­трирани мъже също получават ерекция. Повечето мъже имат от една до пет ерекции по време на сън. Продължи­телността на всяка от тях е приблизително 30 минути и

доказателствата за това са видими при събуждане.

Ерекцията се получава, когато се разширят малките артерии в основата на пениса в резултат от дейността на парасимпатиковите нерви, отпускащи мускулните влакна по стените на артериите. В пениса нахлува кръв, която из­пълва кавернозните тела. Силното налягане притиска вените, така че кръвта не може да се върне обратно по тях.

В известен смисъл кавернозните тела изпълняват ро­лята на надуваеми модули, които възпират уринирането и поддържат ерекцията благодарение на налягането на за­държаната кръв. Така те превръщат пениса от система с малък обем и ниско налягане в система с голям обем и високо налягане чрез увеличаване на притока на артериал­на кръв и намаляване на оттичането на венозна кръв. В резултат пенисът добива собствен хидростатичен скелет. Подобен механизъм има на още няколко места в човеш­кия организъм и при някои низши животински форми.

РАЗМЕРИ НА ПЕНИСА

Независимо какво си мислят повечето мъже, разме­рите на човешкия пенис не са кой знае колко различни при отделните индивиди. Средната дължина на члена в ерек­ция е 16 см от основата до върха по горната повърхност. Каквото и да твърдят, деветдесет процента от мъжете се вместват в диапазона от .14.5 до 17,5 см.

Много мъже се хвалят, че имат изключително дълъг

пенис, но малцина могат да го докажат. Според „Форум" най-дългият пенис е 24 см.

За големината на члена при възбуда не може да се съ­ди по размерите му в покой. Ако тогава той е от 7,5 до 15 см в зависимост от температурата на въздуха наоколо, ерек­цията го удължава средно с 5 см, като по-късите в покой членове имат предимство в пропорционално отношение.

Кинси, един от първите сексолози, имал пациент с пенис, дълъг 2,5 см в ерекция. Според едно проучване от 1970 г. най-малкият пенис е 12 см. Но щом членът може да проникне във вагината, няма причина да не се осъществи полов акт и оплождане. Има един съществен аргумент в полза на по-малкия пенис: неговите движения са с по-учестен ритъм, което увеличава стимуладията на клитора. Повечето жени са единодушни, че качеството на половия акт не зависи особено от размера на пениса. Много мъже са вече убедени в същото, още повече, че големият член може да причини физическа болка на жената по време на акта, било като протрие стените ня вагината, или като притисне яйчниците, а те са не по-малко чувствителни от тести­сите. В някои случаи големият пенис може чисто физически да затрудни половия акт. Особено широката основа на пе­ниса обаче може да засили удоволствието на партньорката.

ПОПРАВЯНЕ НА ПРИРОДАТА

На мода е да се поправя по хирургически път онова, с което природата е дарила мъжа. Силиконова тъкан или мазнина, изтеглена от коремната стена, може да се инжек­тира между външната кожа и кавернозното тяло на пениса. С тази процедура теглото на пениса се увеличава с 30 г и се добавят няколко сантиметра към обиколката на основа­та му. Ако присадените мастни клетки не „пуснат корени" на новото място и умрат, мастните глобули се втвърдяват и се получава крайно злощастен страничен ефект — бучки.

препуциум

Пенисът е облечен в ръкавче от тънка кожа без косми, богата на мускулни влакна. Тя е силно еластична, благода­рение на което се удължава и свива съобразно изменящата се дължина на члена по време на ерекция.

При необрязаните мъже в спокойно състояние на чле­на това ръкавче се загъва навътре и образува препуциума. Само при 4% от мъжете той се отдръпва назад още ведна­га след раждането.

През първите няколко години от живота на момчето препуциумът остава сраснал с главичката и в никакъв слу­чай не бива па се дърпа назад. Около тригодишна възраст той постепенно се отлепя и при близо 90% от случаите мо­же да се движи вече донякъде върху главичката. При 60% от деветгодишните все още остават малко от слепващите клетки, които обаче изчезват до 17-годишната им възраст.

След като се освободи напълно, зрелият вече препуциум остава прикрепен към главата от долната й страна, образувайки ръбче от кожа, наречено даздица (френулум), през която минава тънка артерия. Именно юздицата и главата, особено короната(венчето) й са най-чувствителната част на пениса.

Препуциумът на зрелия мъж покрива главата в спо­койно състояние и я поддържа влажна и чувствителна. При ерекция кожата се опъва назад по удължения ствол на члена.

СМЕГМА

Под препуциума се задържат бактерии, гъбички, ос­танки от урина и мъртви кожни клетки, които образуват бяла маса, подобна на извара, с неприятна миризма. Тя се нарича смегма и започва да се образува още в ранна взраст: наблюдава се при 1% от седемгодишните и 8% от 17-

годишните. Събирането на смегма може да доведе до ранички и възпаление. Има предположения, че наличието на смегма е свързано с рак на пениса, но категорични доказа­телства за това няма.

Момчетата над седем години трябва да бъдат приучени да изтеглят назад препуциума и да измиват редовно оголената част на члена си поне веднъж на ден, а по-доб­ре след всяко уриниране. Това обаче трябва да се прави крайно внимателно, тъй като грубото дръпване, особено ако част от препуциума все още не е напълно отлепена от главичката, може да предизвика нараняване и дори фимоза.

Необходимо е след измиване препуциумът да бъде от­ново изтеглен над главичката, за да не се стигне до парафимоза.

Фимоза

Така се нарича свиването на препуциума до невъзмож­ност да бъде изтеглен назад през най-широката част на главата. Това е нормално при децата до три години, но остава при около десет процента от тях и след тази възраст. Дължи се най-често на твърде дълъг препуциум с неестес­твено много фибри, но понякога може да се развие и в по-напреднала възраст в резултат от удебеляване след зарастване на раничка.

Силно изразена, фимозата може да затрудни уринира­нето, особено ако след него в образувалия се балон от ко-жичката се задържи урина и продължи да капе. Обикновено е достатъчно препуциумът внимателно да се изтегли назад.

При по-възрастните мъже може да се стигне до зат­руднена ерекция, мастурбация или сношение. Фимозата е предпоставка за разкъсване на препуциума, за баланит и рак на пениса. Лекува се хирургически, с обрязване.

Парафимоза

Парафимозата е стягане на пениса в главата. Обикновено се получава при изтегляне на кожата назад (по време на акт или катетъризация) и непълното й връщане над главата. Стегнатият препуциум пречи на кръ­вообращението до върха на пениса и може да причини сил­но подуване както на главата, така и на самия препуциум.

Необходимо е незабавно да се вземат мерки, като в повечето случаи е достатъчно да се масажира кожата на­зад с торбичка лед и да се изстиска течността от главата. За процедурата не се препоръчва методът „направи си сам", а намесата на хирург. Още повече, че може да е необходи­ма упойка. Понякога обрязването е единственият изход.

ОБРЯЗВАНЕ

При тази манипулация хирургически се отстранява ръкавчето от препуциума. което покрива главата на пениса. Обикновено се прави по религиозна традиция, но също така и по естетически и здравословни съображения; известно е, че се отразява положително върху сексуалното общуване.

Според една американска статистика от възпаление на пикочния тракт страдат 11 пъти повече необрязани мом­чета през първата година от живота им, отколкото обряза-ни техни връстници. Това доказва някои от хигиенните пре­димства на обрязването. Те продължават да са обект на медицински проучвания.

Почти 90% от мъжете в Америка са обрязани, но в пос­ледно време интересът към това очевидно намалява, тъй като 40% от новородените момчета не са подложени на тази операция. В Англия тя се извършва върху 20 000 души годишно.

Обрязването е сравнително проста процедура, когато се извършва върху неколкоседмично бебе. На главичката

на пениса се надява нещо като напръстник и препуциумът се издърпва върху него, след което се прерязва. При по-възрастни мъже, когато се налага обрязване по лекарско предписание, операцията се прави с упойка и с шевове.

В резултат от обрязването кожата на главата на пени­са вече не е така нежна и влажна, а става плътна и суха, защото в нея се натрупва веществото кератин (влакнест протеин). От това може да се загуби част от чувствител­ността.

Макар и рядко, при обрязването могат да настъпят следните усложнения:

Силно кръвотечение (в 10% от случаите), но само при един процент от момчетата се налага опера­тивна намеса за изолиране на кървящата зона и по­чистване на съсирената кръв.

Неприятно усещане от допира на бельо в продъл­жение на една седмица — наблюдава се при една четвърт от момчетата, обрязани в по-късен период от живота им.

Стесняване и образуване на язва на пикочния канал при върха на пениса.

Инфектиране и тежко възпаление са невъзможни в болнични условия, но не са изключени при риуталното обрязване.

Възстановяване на обрязания препуциум

Американският лекар д-р Бигелоу е създал метод за възстановяване на отстранената кожа чрез внимателно из-дърпване на останалата, покриваща стъблото на пениса, върху главата и залепването й със специална превръзка, изрязана за уриниране. С вторичното развиване на препу­циума кожата на главата бързо започва да губи плътността си и се овлажнява. При втората фаза на развиване на „ръ-

кавчето" се използват допълнителни средства за удължа­ване. Окончателен ефект се постига след 2 до 6 години.

БАЛАНИТ

Възпалението на главата се нарича баланит. а на пре­пуциума — постит. Ако и двете настъпят едновременно, става дума за баланопостит.

Баланитът предизвиква зачервяване, възпаление и сър­беж на главата на пениса. Страданието засяга около 4% от момчетата в предучилищна възраст, но и по-възрастни мъже. Причинява го най-често гъбичката Candida albicans, от която се получава млечницата. По главата на пениса се появяват малки червени точици, а под препуциума се събира смегма. Препоръчва се незабавно изследване на урината, за да се изключи вероятността от диабет, чийто първи симптом е твърде често баланитът. Други причини за заболяването са инфекция с най-обикновени кожни бактерии, венерически заболявания и химическо дразнене.

Профилактиката на баланита се изчерпва главно с под-държане на хигиена и често измиване под препуциума. В по-леките случаи промивките със соден разтвор два пъти дневно бързо ликвидират симптомите. Едно проучване е доказало, че сапунът е противопоказен и честото измиване само с вода е за предпочитане. Сапунът има свойството да повишава рН на кожата, което изостря възпалението, при­чинено от лека инфекция. В някои случаи баланитът може да се дължи на алергия към перилни препарати или прос­то на протриване.

Когато е в по-силна форма и се дължи на гъбична инфекция, баланитът трябва да се лекува с антигъбични кремове като Клотримазол. Ако инфекцията е бактериална, трябва да се прибегне към антибиотичен крем или таблетки. Появи ли се в тежка форма, със силно подуване на препуциума, или с чести рецидиви, налага се обрязване.

СТЕСНЯВАЩ БАЛАНИТ

Balanitis xerotica obliterans e често срещано заболяване в детството и при възрастните мъже, но още не е ясно как­во го причинява. Главата и препуциумът побеляват и кожа-та изглежда удебелена и втвърдена. Това може да предиз­вика стесняване на външния отвор на пикочния канал и да се наложи оперативното му разширяване. Чрез обрязване се предотвратява фиброза, фимоза и загрубяване на пре-пуциума. Описаното страдание не бива да се обърква с левкоплакията.

Баланит на Зун

Това рядко срещано смущение се явява при мъжете на средна и напреднала възраст. Характеризира се с лъскави гладки червени петна по главата на пениса, които впослед­ствие могат да се превърнат в болезнени грапави налепи.

Необходимо е да се направи биопсия за елиминиране на вероятността от злокачествено заболяване. Ако се окаже, че става дума за баланит, значи в кожата са проникнали характерните имунни клетки, известни като плазматични. И това заболяване се лекува с обрязване.

ЛИМФОЦЕЛЕ

В редки случаи повишената сексуална активност или твърде честата мастурбапия могат да причинят удебеляване покрай короната на главата от долната й страна. Това се дължи на подуване и запушване на каналите за оттичане на лимфа. Единственото лечение е въздържанието от по­лови контакти, докато оплакването отшуми. Но както при всяко подуване, необходимо е диагнозата да бъде потвър­дена от лекар в специализирана клиника.

БОЛЕСТ НА ПЕЙРОНИ

При тази аномалия пенисът в спокойно състояние из­глежда нормален, но при ерекция се извива силно и напо­добява банан. Когато сгъването е твърде силно, ерекцията е болезнена и актът става невъзможен.

Болестта на Пейрони се причинява от фиброза — пос­тепенното заменяне на гъбестата еректилна тъкан от фиброзна, която не се разтяга при ерекция, така че пенисът се огъва към нея.

Понякога се препоръчва лечение с крем или таблетки витамин Е (по 600 мг дневно), тъй като този витамин по­мага за поддържане на еластичността на тъканите. В по-тежките случаи се налага операция, при която или се отст­ранява фиброзната тъкан, или част от нея се премества от обратната страна на пениса за балансиране при ерекция. В напреднала фаза на болестта се налага протезиране на члена.

ПРИАПИЗЪМ

В гръцката митология Приап е богът на плодовитостта, чийто член тежи колкото цялото му тяло. Приапизмът е продължителна болезнена ерекция, несъпроводена от сек­суално желание. Стъблото на пениса се втвърдява поради издуване на кавернозното тяло, докато гъбестото тяло и главата остават меки.

Приапизмът може да е предизвикан от някои лекарст­ва и опиати, от нараняване или кръвно заболяване. Най-често обаче може да се яви без причина по време на полов акт.

Приапизмът изисква спешна медицинска помощ. В противен случай след шест часа промените са невъзвра­тими. За жалост мъжете се притесняват да отидат неза­бавно на лекар, надявайки се, че ще се оправят от само

себе си.

Процедурата при лекаря се състои в изтегляне с игла от кавернозното тяло на насъбралата се сгъстена кръв, по­черняла от липсата на кислород. После гъбестата тъкан се облива със соден разтвор. При по-упоритите случаи се при­лага медикаментозно лечение. Ако нищо друго не помогне, кавернозните тела се отварят и се съединяват с гъбестото тяло. Така кръвта се оттича, но за в бъдеще ерекцията ста­ва възможна само след протезиране на пениса.

ЕРИТРОПЛАЗИЯ

Заболяването се характеризира с яркочервени кадифе­ни плаки. леко изпъкнали, с рязко очертани контури. Засяга предимно главата и е безболезнено. Еритроплазията може да вещае злокачествено заболяване и ако не се излекува, съществува риск от рак на пениса. Когато е поразен само препуциумът, лечението е обрязване. По отношение на гла­вата се прилага локална радиотерапия или силни цитоток-сични кремове.

ЛЕВКОПЛАКИЯ

Симптомите на това заболяване представляват петна от бяла, влажна кожа върху главата, а причината е ненор­мално високото производство на кожни клетки. Наподобява плисната сиво-бяла блажна боя е безболезнено. При изо­лиране на клетки за биопсия под микроскопа се вижда, че те са неестествено големи и долните им пластове са ин­филтрирани от бели имунни клетки (лимфоцити). Това за­боляване също може да премине в рак, ако не се излекува своевременно. Белите петна се отстраняват под упойка.

РАК НА ПЕНИСА

Това е рядко срещано заболяване в напреднала въз­раст и засяга главно браздата между широката част на гла­вата и препуциума. Съвсем рядко може да се появи при мъже, обрязани в юношеска възраст, и никога не е устано­вено при обрязани още след раждането. Затова се смята, че ракът на пениса се причинява от задържана смегма, ве­роятно защото бактериите произвеждат химически вещес­тва, причиняващи рак — канцерогени.

Забележите ли раничка или секретиране под препу­циума, потърсете лекарски съвет колкото е възможно по-скоро. Особено ако установите, че не можете да изтеглите назад препуциума. Не е изключено да пречи някое срастване.

При ранно диагностициране ракът на пениса може да се лекува с противоракова помада или радиотерапия, но в по-напреднала фаза се налага частична ампутация на чле­на с всички произтичащи от това психологически проблеми.

В повечето случаи добрата хигиена може да предот­врати рака на пениса. Необрязаните мъже трябва да из­дърпват препуциума и да измиват смегмата под него поне веднъж на ден, при все че специалистите съветват това да се прави след всяко уриниране.

НАРАНЯВАНИЯ НА ПЕНИСА

Често се случва по-стегнат препуциум да се разкъса по време на полово сношение и да бликне обилно кръв. Заздравяла, раната се отваря още при следващия акт. Един от начините за ликвидиране на проблема, създаван от къса юздица, е обрязването. Друг метод е френулопластиката, при който на юздицата (френулума) се прави кръстовиден разрез, а после се зашива само по дължина, за да се удължи.

Друго срещано нараняване е защипването на по-дълъг препуциум с ципа на панталона. Лечимо е също с обрязване, при все че в някои случай помага и само трети­рането със специални подхранващи кремове.

Не са изключени и по-драматични наранявания на пе­ниса — резултат обикновено от използването на електро­домакински уреди за извличане на сексуално удоволствие.

ФРАКТУРА НА ПЕНИСА

При по-бурен акт е. възможно членът да се счупи в със­тояние на ерекция. Разкъсва се едното или и двете кавернозни тела и кръвта изпълва околните тъкани. Съпроводено е с ясно доловимо изпращяване и с много силна болка, последвана от подуване и кръвоизлив.

Наложителна е хирургическа намеса за възстановява­не на целостта на тъканите и премахване на съсирената кръв. После пенисът се шинира и противопоказната до пъл­ното му зарастване ерекция се предотвратява с помощта на медикаменти.

уретра

Уретрата е_тръбата, по която урината от пикочния мехур се изхвърля навън през отвора в края на пениса. Обгърната от простатната жлеза, тя минава през спонги-озното тяло от долната страна на пениса.

Инфекции и вродени аномалии на пикочопровода се явяват и при двата пола, но при мъжете те са по-тежки и по-чести. Това се дължи на факта, че при жената уретрата и влагалището са анатомично разделени, което предпазва женската уретра от инфекции.

УРЕТРАЛНА СТЕНОЗА

Този необичаен дефект по рождение стеснява уретрата поради присъствието на една мембрана, която нормал­но би трябвало да изчезне още в процеса на развитие на зародиша. В резултат в пикочния мехур се събира урина и налягането може сериозно да навреди на бъбреците.

При по-леките случаи проблемът се разрешава с вкар­ването на тесен метален дилататор през уретрата под мес­тна или пълна упойка. Тъй като това трябва да се повтаря през равни интервали, много хирурзи предпочитат опера­тивното отстраняване на уретралната мембрана.

В по-напреднала възраст стесняване на уретрата мо­же да настъпи от някакво нараняване или от ненавремен­но излекуван гонококов или друг уретрит. Втвърдяването и скъсяването на каналчето може да затрудни уриниране­то и еякулацията и дори да доведе до деформация на пени­са при ерекция. Събирането на неизхвърлена урина засяга бъбреците и причинява инфекции на пикочопровода.

Ако разширяването на уретрата по посочения по-горе начин или с помощта на балонче, което се вкарва и впос­ледствие се надува с вода, не помогне, се прави уретрото-мия за отстраняване на запушващата деформация. При осо­бено тежки случаи на стесняване уретрата се оперира и възстановява с пластична хирургия. За това се изисква осо­бена сръчност и умение, тъй като може да се получи вто­рично удебеляване.

СТЕНОЗА НА ВЪНШНИЯ ОТВОР НА ПИКОЧНИЯ КАНАЛ

Отворът в края на пениса е най-тясната част на урет­рата при мъжа. Понякога той може да е изключително те­сен още по рождение. Тази аномалия се нарича стеноза и може да доведе до увреждане на пикочния мехур и бъбреците. В по-зряла възраст стеноза може да се получи

след инфекция, хирургическа намеса или нараняване. Отстранима е с разширяване или операция.

КЛАПИ В УРЕТРАТА

Някои бебета се раждат с мембрани по лигавицата на уретрата, които се затварят като клапи при уриниране и силно затрудняват процеса. Отстраняват се хирургически.

ХИПОСПАДИЯ

Хипоспадията е най-обичайният вроден дефект на пе­ниса и се среща при едно на триста новородени. Краят на уретрата (меатусът) е разположен не на върха, а от долната страна на пениса на разстояние от няколко милиметра до няколко сантиметра от правилното място. Аномалията често остава незабелязана, тъй като на върха на пениса обикновено се вижда измамна трапчинка.

В най-леката форма на хипоспадия отворът на уретра­та е все още на главата, само че от долната й страна. В по-тежките случаи меатусът се явява под главата, на юздицата. Следват случаите, когато пикочният канал завършва на стъблото на пениса, в началото на скротума или чак в ос­новата му в непосредствена близост с ануса. Ако скротумът е малък, а тестисите още не са слезли, истинският пол на детето не може веднага да се определи.

При всички случаи с изключение на първия причината е в някаква аномалия на пениса, при която той е извит на­долу и препуциумът стига само колкото да го покрие отпред. Тези деформации се коригират хирургически пре­ди детето да навърши две години. След това то може да уринира нормално и да има пълноценен полов живот по-нататък.

ЕПИСПАДИЯ

Така се нарича деформацията, обратна на хипоспадията. При нея отворът на уретрата е от горната страна на пениса, между главата и стената на слабините. Пенисът съ­що може да е извит нагоре. В най-тежките случаи меатусът може да се окаже и върху самата коремна стена. За щастие тази аномалия е твърде рядка. Отстранява се хирургически, но с повече от една операции.

РАК НА УРЕТРАТА

За щастие това заболяване, е рядко. Но всяка раничка около меатуса на върха на пениса и всяка бучка по тялото му трябва колкото може по-бързо да бъдат прегледани от лекар.

ЗАПУШВАНЕ НА УРЕТРАТА

Получава се от камък, който не може да излезе, или от вкарване в пикочния канал на различни предмети за сексуално удоволствие. Тази крайно непрепоръчителна практи­ка предизвиква инфекция, секретиране и трудно уриниране. С помощта на рентген и дълъг форцепс или уретроскоп чуждите тела могат да бъдат отстранени от хирург.

ОСТЪР УРЕТРАЛЕН СИНДРОМ

Симптомите на това страдание са болка и дискомфорт в слабините, съпроводени с чести позиви за уриниране. Наподобява инфекция на пикочопровода, ала от такава ня­ма и следа, дори и в бъбреците. Острият уретрален синд­ром е резултат от мускулен спазъм, особено когато паци­ентът е под стрес или емоционален натиск. Причина мо­гат да бъдат и простатит или простатодения.

УРЕТРИТ

Това е възпаление на уретрата. Съществува и неспе­цифичен уретрит (вж. Болести, предавани по полов път).


2

МЪЖКИЯТ РЕПРОДУКТИВЕН ТРАКТ

тестиси

Половите жлези при мъжа се наричат тестикули или тестиси. Те съответстват на яйцеклетките при жената и про­извеждат сперма и мъжкия полов хормон тестостерон.

Тестисите се оформят в коремната кухина още в на­чалните фази на развитието на човешкия ембрион и посте­пенно слизат надолу към таза и слабините, докато влязат в ингвиналния канал над тазовата кост с двете му разклоне­ния, за да се спуснат в скроталната торбичка. При ражда­нето тестисите обикновено вече могат да се напипат в скротума.

Зрелият тестис е овален с дължина 4-4,25 см и диаме­тър 2-2,8 см. Разделен е на 200-400 камерки, всяка от които съдържа по няколко силно нагънати семеносни тръби (каналчета). Това са „цеховете за сперма", където се про­извеждат милиони сперматозоиди. Пространствата меж­ду тях са изпълнени с гнезда от клетки, наречени интерстициалните клетки на Лайдиг, в които се произвежда мъж­кият полов хормон тестостерон.

Всеки тестис се пази в здрава фиброзна капсула, ока­чен е на семенната връв и е прибран в скротума.

 

НАДСЕМЕННИК (ЕПИДИДИМ)

Семеносните канали на тестиса се обединяват в по-големи семенни канали, които образуват епидидима. Той представлява силно нагънат канал, прикрепен към върха на тестиса и задната му страна. Ако се изправи, надсеменникът може да достигне метра на дължина. Свит е така, че има „глава", „тяло" и „опашка". Сперматозоидите, ко­ито минават през надсеменника, все още узряват, а някои от тях едва там добиват подвижност. Надсеменникът води към семепровода.

СЕМЕПРОВОД

Семепроводът е тясна тръба с мускулни стени в която се складира узрялата сперма. При оргазъм тя изтласк­ва спермата от надсеменника навън към пениса. Двата се­мепровода се прекъсват при метода за предпазване от забременяване, известен като вазектомия.

Всеки от двата семепровода изминава сложен път на­горе през скротума, по ингвиналния канал, през таза и прехвърля уретера (тръбата, свързваща бъбреците с пикочния мехур), за да стигне зад пикочния мехур. Там семепроводът се свързва с протока от семенното мехурче, за да об­разува еякулаторния проток (канал).

СЕМЕННО МЕХУРЧЕ

Семенните мехурчета представляват нагъната „сляпа" торбичка с дължина 5 см и са разположени зад просхатна-та жлеза между пикочния мехур и ректума. Те отделят гъста. желатинообразна, богата на протеин течност, която при­дава на семенната течност характерната гьстота. Този сек­рет е богат на фруктоза — захар, която дава на спермато­зоидите енергия. Често течността съдържа и жълт пигмент. Семенните мехурчета отделят и хормоноподобни вещест­ва (простагландини), които карат шийката на матката ле­ко да набъбва и да се отваря така, че сперматозоидите да проникнат навътре с лекота. Простагландините предизвик­ват и вълни от контракции, които създават вихри, засмук­ващи спермата.

ЕЯКУЛАТОРНИ ПЪТИЩА

Те са два и са разположени зад шийката на пикочния мехур. Образуват се при сливането на семепровода и про­тока на семенните мехурчета. Еякулаторните канали ми­нават през простатната жлеза, за да отведат семенната теч­ност в уретрата.

ЖЛЕЗИ НА КАУПЪР

Така се наричат булбо-уретралните жлези, които са раз-положени под простатната жлеза от двете и страни. В на-

чалото на половия акт те отделят в уретрата овлажняваща течност, която се появява на върха на пениса като лъщяща капчица слуз. Тези жлези са податливи на възпаление при болести, предавани по полов път, като хламидия и гонорея.

СЕМЕННА ВРЪВ

Всеки тестис се поддържа в скротума на семенна връв. Тя е съставена от семепровода и няколко вени, артерии и нерви. Обвита е в трислойна тъкан, която се образува по време на слизането на тестисите през коремната кухина в процеса на развитие на ембриона, и е защитена от кремастерния мускул.

КРЕМАСТЕРЕН РЕФЛЕКС

Кремастерният мускул (буквално: тирантен) осъщест­вява кремастерния рефлекс — неволево отдрьлване..на тестисите към ингвиналия канал когато е студено, при стрес от опасност или при допир.

Този рефлекс е нормален при малките деца, но обик­новено изчезва до пубертета. Трябва да се внимава да не се обърква нормално отдръпнатият тестис с такъв, който още не е слязъл, защото второто е аномалия. Разликата се установява от лекар, който може с лек масаж да смъкне до скротума тестис, останал в ингвиналния канал. Когато то­ва състояние е резултат от рефлекса на кремастерния мускул, не се налага медицинска намеса.

Борците могат да се тренират да прибират тестисите си към коремната кухина, за да ги защитят от нараняване.

СЛИЗАНЕ НА ТЕСТИСИТЕ И КРИПТОРХИЗЪМ (ЗАДЪРЖАН ТЕСТИС)

Само при 2% от едногодишните момчета тестисите не са слезли спонтанно. Тъй като от тази възраст нататък това не може да стане спонтанно, необходима е хирурги­ческа намеса.

Останалият в коремната кухина тестис не е в състо­яние да се развива нормално, а впоследствие не ще може да произвежда и сперма, тъй като това става само при температура, с 4 градуса по-ниска от температурата на тялото. Задържането на тестиса в коремната кухина е пред­поставка за възникване на раково заболяване.

Операцията за коригиране на тази аномалия се нари­ча орхидопексия и трябва да се извърши през първите ня­колко години от живота, за да се даде възможност на тес­тиса да се развие нормално.

Преди да е слязъл, тестисът обикновено е обгърнат в хлабав маншон, образуван от мембраната по вътрешната стена на коремната кухина (перитонеум). Това е херниевата торбичка, която трябва да бъде вързана и отрязана, за да се предотврати образуването на херния в бъдеще.

ЕКТОПИЧЕН ТЕСТИС

Така се нарича тестис, слязъл не там, където трябва. Вместо да мине през ингвиналия канал, той се озовава:

в основата на пениса

на коремната стена

зад скротума

в основата на крака около чатала.

Стига да е извън коремната кухина, и следователно

при по-ниска температура, тестисът се развива нормално, но е податлив на нараняване. Оперативният метод за фик­сирането му на нормалното място се нарича орхидопексия.

Тестисите са чувствителни и дори най-лекото им на­раняване е много болезнено. При пряк силен удар обвив­ката на тестиса може да се разкъса и това е съпроводено не само с ужасна болка, но и с повръщане, дори със загуба на съзнание.

Често тестисът може да стане чувствителен или бо­лезнен без видима причина, без травма. В такива случаи е необходимо веднага да се потърси лекарска помощ, за да се изключи вероятността от рак, бактериална инфекция или орхит и епидидимит.

До болки в тестисите могат да водят и проблеми с околните или свързани с тях органи, като възпаление на простатната жлеза, анални спазми, цистит или камъни в бъбреците. Понякога отсъства и тази причина, а болката може да идва от задържане на сперма в тестиса или об­ратното — твърде много еякулации.

ПОДУВАНЕ НА ТЕСТИСА

Подуе ли се тестисът, незабавно трябва да се потърси лекар. Болезненото подуване може да се дължи на. хидроцеле, епидидимна киста, сперматопеле или вярикоцеле, ко-ито са обяснени по-нататък Вероятността от рак на тести­са също не трябва да бъде изключена.

Болезненото подуване на тестиса може да е причине­но от нараняване или кръвоизлив. Ако обаче е съпроводе­но и от треска, трябва да се търси инфекцията. Туморът е сравнително рядка причина, но не бива да се пренебрегва.

ОРХИТ ВСЛЕДСТВИЕ НА ЗАУШКА

Възпалението на тестиса — орхит — най-често се дъл­жи на вируса на заушката и засяга 25-35% от мъжете, пре­карали тази болест след пубертета. Инфекцията може да премине и без видимото подуване на слюнчените жлези от двете страни на долната челюст, но контакт с болен от заушка е извън всякакво съмнение. Симптомите са силна болка и подуване на засегнатия тестис, съпроводени с ви­сока температура.

Ако орхитът, причинен от заушка, се яви преди пубер­тета, излекуването е пълно и без последствия. Случи ли се обаче в по-късна възраст, засегнатият тестис обикновено се свива и производството на сперма постепенно престава. Това се дължи на дегенеративни процеси в семеносните канали.

Ако орхитът е засегнал само единия тестис, не същес­твува опасност от стерилитет. Концентрацията на сперма­тозоиди може да е по-малка от нормалната, а времето за зачеване — по-дълго, но обикновено няма основание за

тревога.

Орхитът, причинен от заушка, се нарича реактивен ор­хит и се лекува с обезболяващи и противовъзпалителни (кортикостероиди) лекарства и компреси с лед върху по­дутината. Симптомите изчезват за 4 до 7 дни.

ОРХИЕПИДИДИМИТ

Така се нарича острото възпалениелалестиса и прик­репения към него епидидимм над семенник). Симптомите варират от леко подуване и чувствителност до-висока температура, силна болка, силно подуване и зачервяване на скротума, като подутината и червенината са по-чувст­вителни в задната част на тестиса.

Орхиепидидимитът се причинява от бактериална или

вирусна инфекция, разпространила се от пикочния тракт или червата по кръвен път или по семепровода. При мъже­те под 40 години причината най-често са хламидии или гонорея. В много редки случаи заболяването се дължи на туберкулозна инфекция.

Лечението е с антибиотици, приемани през устата или венозно в зависимост от степента на инфекцията, случаите на която са се увеличили напоследък. Помагат и компре­сите на скротума. Препоръчва се постелен режим.

Възстановяването на нормалния размер на тестиса нас­тъпва едва след няколко месеца. Случва се обаче той да остане увеличен за цял живот.

ХИДРОЦЕЛЕ (ВОДНЯНКА НА ЯЙЦЕТО)

Докато тестисите слизат в скротума, част от деритонеума (обвивката на вътрешната стана на коремната кухина) може да слезе като торбичка надолу след тях и да остане там след затварянето му. Към средна възраст тази tunica vaginalis може да се напълни с течност и скротумът се уве­личава до размерите на грейпфрут или дори футболна топка. В част от случаите няма установима причина за това, но воднянката на яйцето може да се образува в резултат от възпаление, инфекция, нараняване.

Диагностицира се от лекар. В по-леките случаи се ос­тавя без лечение. По-упоритите и едри воднянки се леку­ват оперативно, или ако това е невъзможно, течността се изтегля със спринцовка. При децата се изчаква до едного­дишна възраст, когато аномалията би трябвало да мине от само себе си. Не стане ли това, има опасност от херния и е необходима лекарска намеса (вж. Глава 14).

ВАРИКОЦЕЛЕ

Това заболяване се характеризира с разширяване на варикозния плексус на тестиса. От него страдат около 15% от мъжете и то засяга главно левия тестис, тъй като него­вата вена се влива под прав ъгъл в бъбречната вена. Когато клапите на тестикуларната вена не могат да задържат, кръв­та се връща назад. Вената на десния тестис влиза много по-надолу направо в долната празна вена под остър (ъгъл. Там клапите няма нужда да издържат на такова налягане на кръвта, както при левия тестис, и затова вероятността да поддадат е много по-малка.

Често варикоцелето остава без симптоми, но ако е бо­лезнено и създава дискомфорт, трябва да се носи специ­ален колан.

Широко разпространено е убеждението, че в 30-40% от случаите мъжкото безплодие се дължи именно на варикоцеле, тъй като венозната кръв се задържа в скротума, вместо да се оттича, и влошава метаболизма на тестику­ларната тъкан. Във всеки случай варикоцелето се лекува оперативно, ако се установи, че концентрацията на сперма­тозоиди е намаляла, а пациентът иска да има деца. Опера­тивната намеса се препоръчва и при болезнените случаи.

В Белгия е разработен метод за инжектиране във ве­ната на вещество, което се втвърдява при допир с кръвта, запечатва деформираната вена и впоследствие тя се свива.

ЕПИДИДИМНА КИСТА

Това е овално образувание, появяващо се от епидидима. Епидидимни кисти с размерите на грахово зърно са нещо обичайно при мъжете над 40 години и не се нуждаят от. лечение. В редки случаи те се увеличават до размерите на топка за голф и създават неудобство. Могат да се образу­ват много такива кисти, които да засегнат и двата тестиса.

Изпълнени са с бистра безцветна течност. При оплаква­ния се отстраняват хирургически. Понякога кистите, при­тискайки семенните каналчета в епидидима, водят до на­рушаване на оплодителната способност.

Колкото и да са безвредни епидидимните кисти, доб­ре е всяка подутина на скротума да се преглежда от лекар, за да се елиминира вероятността от тумор на тестиса.

СПЕРМАТОЦЕЛЕ

Това образувание наподобява, епидидимната киста, но вместо с бистра течност е изпълнено с мдечнобяла семен­на течност и сперма. Сперматоцеле е безопасно и не се лекува. Оперира се само ако стане непоносимо.

ТОРЗИО НА ТЕСТИСА (ЗАВЪРТАНЕ)

Тъй като всеки тестис е прикрепен на семенна връв, той е податлив на завъртане. Тогава притокът на кръв към него може да бъде прекъснат, понеже се усукват и трите кръвоснабдяващи артерии в семенната връв.

Симптомите са силна болка в скротума или в слабините поради липсата на кислород в тестикуларните тъкани. Завъртяният тестис се подува и скротумът побелява. Често това е съпроводено с гадене.

Завъртането се наблюдава обикновено през пубертета, но не е изключено във всяка възраст. Улеснява го някоя дребна анатомична аномалия, свързана с неправилно по­ложение на тестиса в скротума.

Хирургичната намеса е наложителна в срок от някол­ко часа, защото ако не се възстанови кръвоснабдяването на тестиса, в него стават необратими промени и той загива. Най-добре е опасността от завъртане да се диагностицира предварително, за да се намести тестисът, още преди да е

засегнат. Прилага се и фиксиране на двата тестиса с шевове, за да се предотврати ново завъртане.

Не се ли възстанови кръвоснабдяването, настъпва атрофия и трябва да се извърши орхиектомия (отстраняване на тестиса). Тогава другият тестис задължително се фиксира. Оплодителната способност обикновено се запазва, за-щото и само един тестис може да произвежда достатъчно сперма.

ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ТЕСТИСИТЕ

Получават се най-често при мъжете между 20 и 40 го­дини и са третата причина за смъртността в тази възрастова група. През последните 50 години броят на засегна- тите е нараснал четирикратно.

Смята се, че има наследствено предразположение. Изследванията сочат, че братът на засегнат от заболяване-то е 10 пъти по-застрашен да го развие, отколкото мъж, в чието семейство няма рак на тестиса.

Ако при раждането единият тестис не е слязъл в скротума, това увеличава риска 36 пъти в сравнение с нормалните случаи. Вероятността е още по-голяма, ако тес-тисът е останал в коремната кухина.

В последно време е установена връзка между консу­мацията на мляко в юношеството и развиването на рак на тестисите по-късно. При изследване на 200 мъже в Англия се оказало, че половин литър в повече мляко на ден е уве­личил риска от рак 2,5 пъти. Нямало такава връзка по от­ношение на други млечни продукти, като сирене, например, което сочи, че в млякото има някакви рискови съставки. Все по-често се установява, че естрогени като тези в мля­кото на кравата нерядко са причина за дефекти по рожде­ние при мъжете, стерилност и рак на тестисите.

КАК МЪЖЪТ ДА ПРЕГЛЕЖДА САМ ТЕСТИСИТЕ СИ

Единственото успокоително нещо около рака на тести­сите е, че в 95% от случаите той се лекува, ако бъде от­крит навреме. Затова е жизненоважно всеки мъж да прове­рява сам тестисите си за съмнителни бучки и образувания, тъй като те са първият симптом в 80% от случаите. Мно­зина са склонни да отдадат тези симптоми на нараняване, но всъщност предполагаемото нараняване насочва внима­нието към раковото образувание, а не е негова причина.

Прихванете леко тестиса с две ръце, между палците и показалците си. Бавно събирайте палеца и показалеца на едната ръка, отпускайки двойката пръсти на другата. Пов­торете това движение няколко пъти, за да усетите как тес­тисът се плъзга гладко нагоре-надолу. Така ще прецените дали има изменения във формата и твърдостта му. Само не стискайте и внимавайте да не го завъртите! Трябва да го усещате като твърдо сварено яйце без черупката.

Напипате ли нещо необичайно, дори да си мислите, че е хидроцеле или варикоцеле, обърнете се колкото може по-скоро към лекар за по-точна диагноза. По същия на­чин трябва да постъпите и ако забележите кръв в урината или спермата си.

Дори в по-напреднала фаза туморите са лечими в 80-90%.

Радио- или химиотерапията обикновено не засяга спо­собността на здравия тестис да опложда. Концентрацията на сперматозоиди може да намалее за година-две, но в по­вечето случаи се възстановява. Много мъже предпочитат да съхранят замразена сперма преди лечението, за да мо­же тя впоследствие да се използува за изкуствено осеменя­ване.

скротум

Това е торбичката от кожа, разположена в основата от долната страна на пениса. Отвън е рехаво окосмена и набръчкана, а отвътре е „подплатена" с мускулна тъкан. Тънка мембрана разделя скротума на две гнезда, в които се намира по един тестис. Освен че е набръчкана, кожата на скротума е и по-тъмна на цвят, дори червеникава. Податлива е на същите инфекции като кожата на всяко дру­го място по тялото.

ИНФЕКЦИЯ НА КОСМЕНИТЕ ТОРБИЧКИ

Дължи се най-често на обикновена кожна бактерия Staphylococus aureus. Симптомите са малка гнойна пъпка, която може да предизвика паника поради мястото си. Ако имате някакви съмнения за диагнозата, обърнете се към лекар. Обикновено помагат антибиотици във вид на крем или таблетки. В повечето случаи инфекцията отшумява след строго спазване на хигиенните норми.

ЦИРЕЙ (ФОРУНКУЛ)

Може да се случи от инфекцията на космената тор­бичка да се развие цирей. Топлината, влагата и изобилието на кожни бактерии в слабините благоприятстват този процес. Започнал като червена болезнена бучка, циреят набъбва, изпълва се с гной и образува жълто връхче, което се пуква спонтанно. Не се опитвайте да му помагате чрез стискане с ръка, защото това може да разпространи инфекцията. Лекарят би препоръчал в повечето случаи антибиотик, за да не се стигне до усложнения. Не е зле да изследвате урината си за захар, тъй като циреят най-често спохожда диабетиците.

МАСТНА КИСТА

Окосмената кожа се поддържа мека и еластична от мазнината, секретирана от мастните жлези в основата на космените торбички. Ако отворът на тези жлези се запуши, те се напълват от собствената си секреция. Като се събере много мазнина, получава се киста — гладка, твърда поду­тина на кожата. Тя е пълна с белезникаво-жълта материя, подобна на извара, и понякога има видим отвор в кожата. Ако на върха му има черно зрънце, цветът му се дължи на кожния пигмент меланин, а не на мръсотия, както обикно­вено сме склонни да мислим.

По принцип всички бучки трябва да бъдат прегледа­ни от лекар. Ако кистата е малка и не създава проблеми, може и да не се лекува. По естетически съображения и за удобство по-едрата киста се отстранява оперативно под местна упойка. Така се постъпва и когато се стигне до инфекция, благоприятствана от изобилието на бактерии в слабините. Остане ли неизрязана част от кистата, тя може да продължи да секретира мазнина и да порасне наново.

ГЪБИЧНА ИНФЕКЦИЯ

Гъбичките инфекции са нещо обичайно в топли и влажни места. Такова е гънката между скроталната торбичка и горната част на бедрото. Първите симптоми на инфекци­ята са сърбеж, последван от рязко очертан сух червен обрив. Ако мястото е подложено на силно изпотяване (при по­пълните), кожата може да се напука и от отворената рана да се процежда сламеножълта течност. Впоследствие се образува бледокафява коричка. Лечението изисква много прецизно спазване на хигиенните норми, поддържане на мястото проветриво. и третирането му с противогъбични и кремове.

КОЖЕН РАК НА СКРОТУМА

Появява се обикновено при мъже над 50 години. Това е първото раково заболяване, за което било установено, че е свързано с професионално занимание. През 1775 г. рак на кожата на скротума бил диагностициран при млади коминочистачи. Днес се знае, че химикалите в саждите, кат­рана и маслата (въглеводороди) са канцерогенни, т.е. пре­дизвикват тумори. Останки от тези вещества по дланите попиват в кожата на пениса и скротума при докосване на гениталиите. Затова мъжете, които работят с тези вещества, трябва много добре да измиват ръцете си не само на изли­зане от тоалетната, а и при влизане в нея. Но масла и кат­ран могат да проникнат до гениталиите и през работните дрехи на монтьори, машинисти, занаятчии. За тях се пре­поръчват специални защитни облекла или поне престилки.

Този вид рак причинява рана или бучка по кожата. Без­болезнена и не особено чувствителна, тя започва да нараства до неопределена форма. Чак тогава се появява гнойна секре­ция и ако раната е в гънката между скротума и бедрото, мо­же да бъде забелязана едва в тази фаза. Понякога първият признак на заболяването са подути лимфни жлези в слабините, но кожата със сигурност вече е била засегната, преди ракът да стигне до лимфните възли. Диагнозата се прави с биопсия и в зависимост от размера му, туморът се лекува хирургически, с радиотерапия, криотерапия или химиотерапия.

СКРОТАЛНА ФИСТУЛА

Ако тестисът е засегнат от рак или възпалително забо­ляване, в скротума може да се образува отвор, от който да изтича гнойна или жълтеникава течност.

Във всеки случай появи ли се бучка, рана или секре­ция по гениталиите, веднага трябва да се потърси мненинието на лекар.

з

СПЕРМАТОГЕНЕЗА (ОБРАЗУВАНЕ НА СПЕРМАТА)

Всеки тестис съдържа по няколко хиляди силно изви­ти семенни каналчета. В тях се образуват сперматозоидите, а хормонът тестостерон се произвежда между тях от гроз­довете клетки, наречени интерстициални клетки на Лейдиг.

До вътрешната страна на семеносните каналчета са разположени малки клетки, сперматотни. От пубертета на­татък те започват да се делят и да произвеждат нови клетки, от които ще се получава спермата. Редом със сперматого-ните се образуват и много по-големите клетки на Сертоли, които имат три съществени функции:

Издигат здрава бариера между каналчетата и други тъкани — т.н. бариера кръв-тестиси.

Секретират подхранващи течности в каналчетата.

Действат като „люлки" за развиващите се сперма­тозоиди.

бариера кръв-тестиси

Клетките на Сертоли са тясно свързани както помеж­ду си, така и със сперматогоните, но и с мембраната на

семеносните каналчета. Така те създават бариерата кръв-тестиси. Подобно на гумена изолация тази бариера не поз­волява на големи молекули да преминават напред-назад между вътрешността на семеносните торбички и околните тъкани, включително на кръвоносната система.

През пубертета присъствието на хормон, стимулиращ образуването на фоликули, както и повишеното ниво на тестостерона са като реактивен заряд за действието на клет­ките на Сертоли. Тестостеронът е мастноразтворим и мо­же лесно да проникне през мембраната от клетки на Сертоли. След това той се свързва с един андрогенен ре­цептор, който го отвежда в клетъчното ядро и там той „за­действа" някои гени. Клетките на Сертоли започват да из­помпват соли и хранителни вещества в различни посоки през стените на каналчетата и секретират вътре в тях андрогеносвързващ протеин, който поема тестостерона и го поддържа във висока концентрация около образуващите се сперматозоиди.

 

Благодарение на секретирането на Сертолиевите клет­ки течността в каналчетата е вече съвсем различна по със­тав от тази навън. Тя е богата на тестостерон, калий и ами­нокиселини, аспартатова и глутаминова киселина, необхо­дими за образуването на сперматозоидите.

Бариерата кръв-тестиси е необходима за поддържа­нето на тези вещества в различна концентрация в каналче­тата. Удивително е на какво високо налягане противодейс­тват клетките на Сертоли, изпомпвайки течности във вът­решността на каналчетата. Дори и нещо да препречи пътя на течността от тубулите към епидидима, притокът на сек­рет още продължава, така че каналчетата се издуват, дока­то се прекъсне кръвоснабдяването. Тогава може да се стиг­не до нарушаване на равновесието в налягането, свиване и дори изсъхване на тубуларните клетки.

Най-важната функция на бариерата между кръвта и тестисите е, че тя пречи на частиците, образувани в проце­са на развитие, да проникнат случайно в кръвообращени­ето и да предизвикат образуването на антитела срещу сперматозоидите. Тя служи за щит на младите спермато-зоидни клетки срещу атаките на инфекции, пренасяни по кръвен път, или на отровни молекули. Ако тази бариера се наруши, например при нараняване или вазектомия, и клет­ките на спермата и кръвта се свържат, имунната система възприема клетките на спермата като чужди. Тогава започва производството на антитела срещу тях, което естествено води до понижаване на оплодителната способност.

СПЕРМАТОГЕНЕЗА

Това е сложен процес на постоянно производство на родителски клетки (сперматогони), които образуват изход­ния материал — първичните сперматоцити. Те притежават пълен комплект от гени, идентични с гените на други клет-

ки в организма. Първичните сперматоцити претърпяват специализирано деление (мейоза), при което се разполо­вяват, за да се получи цяло поколение от клетки с намале­но наполовина количество на гени — сперматиди. Те се развиват, узряват и образуват зрели подвижни спермато­зоиди.

Любопитното е, че когато сперматогоните се делят, получените клетки трябва да преминат през бариерата кръв-тестис в процеса на узряването си и движението си към отвора на сперматоносното каналче. Това става, без да се наруши целостта на бариерата. Околните клетки на Сертоли образуват нови, здрави връзки под движещите се сперматоцити и сперматиди, отваряйки им същевремен­но път нагоре.

МЕЙОЗА

Всяка нормална клетка на тялото съдържа комплект от гени, комбинирани върху 46 хромозоми, намиращи се в клетъчното ядро. Тези хромозоми са подредени в 23 двойки.

Сложният процес, при който сперматоцитът с 46 хро­мозоми се разделя на сперматиди с по 23 хромозоми, е двустепенен и се нарича мейоза. През първата фаза хромозомите в ядрото на сперматоцита- се удвояват (стават 92) и след това се комбинират по двойки. При това съчета­ването на блокове от гени във всяка двойка е произволно. Това е трикът на природата да размесва картите и да внася разнообразие в генетичния код на следващото поколение. След като си разменят генетичен материал, двойките хро­мозоми се разделят и сперматоцитите се делят наново. Всеки първичен сперматоцит дава живот на два вторични сперматоцита, които съдържат различна комбинация от гени в различен ред върху 23 двойки хромозоми.

Оттук нататък започва втората фаза на мейозата. Двой­ките хромозоми (23) във всяко ядро се разделят, ядрената

 

мембрана се разпада и по една хромозома от всяка двойка мигрира към противоположния край на клетката. Сперматоцитите отново се делят, но този път всяка нова клетка взима само по една от всяка двойка хромозоми. В резултат, всяка нова клетка на сперматид съдържа поло­вината количество (23) хромозоми, докато всички остана­ли клетки на организма съдържат 46.

След мейозата всеки от първоначалните първични сперматоцити се е разделил вече на четири сперматида, всеки от които съдържа само половината от генетичния материал, заложен в първоначалния първичен сперматоцит. Но, което е по-важно, всеки сперматид съдържа не­повторима комбинация от гени — произволно образува­ния половин комплект от гените на родителската клетка. Някои сперматиди могат да си приличат с други по набо­ра от гени, на което се дължат фамилните прилики между братя и сестри, но шансовете за пълно съвпадение са прак­тически нулеви.

Сперматиди

Сперматидите изобщо не приличат на сперматозоиди­те, които ще образуват през следващите седемдесетина дни. Те бързо се придвижват към най-близката клетка на Серто-ли и заравят глава в нея като щрауси в пясъка.

Клетките на Сертоли съдържат високо концентрира­ни запаси от въглехидрати, гликоген, от които черпи енер­гия развиващата се сперма. Тези клетки отделят и няколко вида хормони, протеини, захари и други хранителни вещес­тва, с които отглеждат своите храненици.

Сперматидите започват да развиват опашка, с която да се придвижват напред, удебелено тяло, изпълнено с митохондрия (за производство на енергия) и торбичка с ензи­ми най-отпред (акрозома). Тези ензими са нужни за про­никване в обвивката на яйцеклетката при оплождането. Ко­гато опашката на сперматида се удължи, той тръгва към

 

Фиг. 7. Сперматогони, сперматоцити, сперматиди и Сертолиеви клетки

централния отвор на каналчето, плувайки във вихрите на околната течност, подобно на малко косъмче.

С узряването на сперматида той бива бавно изтласк­ван към повърхността на клетката на Сертоли. Щом опаш­ките на Сперматидите се развият достатъчно, спермата се изхвърля в семеносното каналче, при все че все още не е напълно подвижна. Силата, с която клетките на Сертоли секретират течност в каналчетата, е толкова голяма, че се създава тяга. Тя повлича свободната сперма през каналче­тата към епидидима. Тук част от течността се реабсорбира,

така че концентрацията на сперма се повишава от 50 ми­лиона на милилитър при влизането в епидидима на 5 ми­лиарда на милилитър при излизането от него.

При преминаването си през епидидима спермата по­лучава протеини през мембраната си, узрява напълно и ряз­ко променя поведението си. На входа на епидидима спер­мата може само причудливо да потрепва и ако трябва на този етап да оплоди яйце, не би била в състояние да го направи. След като мине обаче през шестметровия епидидим, спермата е максимално подвижна и може не само да се прикрепи към яйцеклетката, но и да проникне през об­вивката й. От епидидима спермата минава нагоре до края на семепровода, където бива складирана, докато завърши развитието си. Сперматозоидите са плътно притиснати един към друг и се изтласкват напред от контракциите на мускулите по стените на семепровода. Цикълът на произ­водството на сперма от начало до край трае сто дни:

74 дни са необходими от делението на сперматогона до производството на полуподвижната сперма;

20 дни са необходими на спермата да премине шест­метровия епидидим, докато добие подвижност;

най-малко 6 дни е престоят й в семепровода преди еякулация.

СПЕРМАТОЗОИДИ

Сперматозоидите са едни от най-специализираните клетки на тялото. В един милилитър семенна течност има от 66 до 100 милиона сперматозоида, като при еякулация излизат средно 300 милиона. В единични случаи броят им може да стигне до 1 милиард.

Всеки сперматозоид е дълъг.0,05 мм и има глава, ший­ка и опашка.

Глава на сперматозоида

Тя има формата на заоблена капка. На връхчето й е разположена торбичка с ензими, наречена акрозома. Тези ензими са изключително важни за оплождането, защото помагат на спермата да разтвори обвивката на яйцеклет­ката и да проникне в нея.

Зад акрозомата е ядрото на клетката, съдържащо про­изволно комбиниран половин комплект мъжки генетичен материал (ДНК), събран в 23 хромозоми.

Всеки сперматозоид притежава специфичен код на ге­нетична информация, който макар и подобен на генетич­ната информация в другите сперматозоиди от същия мъж, никога не може да се повтори с някой от тях.

Шийка на сперматозоида

Това е фиброзната зона — там, където средната част на опашката се съединява с главата. Шийката е гъвкава и позволява на главата да се върти наляво-надясно, за да плува.

Опашка на сперматозоида

Тя е съставена от 20 дълги влакна — две по средата, заобиколени от два концентрични кръга с по девет влакна. Опашката се дели на три части: средна, главна и крайна. Средната е най-широка, което се дължи на допълнителен спираловиден пласт от митохондрия, обвит около нея. Той е нещо като акумулатор на енергия за движението на сперматозоида. Главната част на опашката се състои от същите 20 влакна, подсилени с външни по-плътни влакна и щита на опашката. В крайната част плътните влакна и щитът изтъняват до тънка клетъчна мембрана в самия край на опашката. На това постепенно изтъняване на опашката се дължи камшикообразното движение, с което плуват сперматозоидите.

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА СПЕРМАТА

Всеки сперматогон от вътрешната страна на семен­ните каналчета се дели толкова бързо, че един тес­тис може да произвежда за една секунда. между 300

и 600 сперматозоида на 1 грам тестикурална тъкан.

Средната скорост на производство на сперматозо­иди е 1500 в секунда за тестис.

 

Сперматозоидите се образуват за 74 дни и за още 26 узряват и преминават през епидидима и семепровода.

Спермата плува със скорост 3 мм в час.

800 удара на опашката на сперматозоида са необхо­дими, за да измине той 1 см.

Сперматозоидът трябва да измине 30-40 см път в „тръбопроводите" на мъжа и жената, докато стиг­не фалопиевата тръба.

С помощта на вихрите спермата достига фалопие­вата тръба за 30 до 60 минути след еякулация във влагалището.

Спермата живее във влагалището най-много 6 часа, тъй като киселинната вагинална секреция я убива; веднъж стигнала до алкалната лигавица на шийка­та на матката, тя може да просъществува няколко дни.

Средната продължителност на живота на сперма­тозоидите в женските полови органи е 3 до 4 дни, но живи сперматозоиди са намирани там и 7 дни след еякулацията, без да е известно дали са запази­ли оплодителната си способност.

МЕХАНИЗЪМ НА ПОЛОВОТО ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ

еякулация

По време на половия акт триенето между главата на пениса и стените на вагината стимулира нервните окончания на гладкия мускул по вътрешната страна на мъжкия

репродуктивен тракт. Когато тази стимулация достигне оп­ределен праг, тя преизвиква еякулация (този праг е разли­чен при всеки мъж и зависи от наследственост, култура, от табута, волева нагласа и др.).

Еякулацията е нервен рефлекс, контролиран от гръб­начния мозък. Тя се извършва на два етапа:

Отделяне — при което семенната течност се придвижва по еякулаторните канали (преминаващи през простатната жлеза) и се излива в централния канал на пениса — уретрата.

Същинска еякулация — при която семенната течност се изхвърля от уретрата с контракпия на тазо­вия мускул.

Контракцията на мускулите в епидидима и семепровода отпращат спермата нагоре към пениса. Семепроводът е широк колкото графит на молив, но централният му ка­нал е само 0,25 до 0,33 мм в диаметър, колкото е дебел косъмът. Останалата част на семепровода се състои от мускул, който изпомпва спермата нагоре от тестисите по време на еякулация.

Сперматозоидите изминават дълъг и сложен път от тестисите, тъй като последните са слезли надолу от ко­ремната кухина по време на зародишното развитие. Сперматозоидите преминават през двата семепровода над и зад пикочния мехур и влизат в еякулторния канал. Оттам отиват в уретрата, където попадат в секрета от семенните торбички и простатната жлеза. Мускулите в основата на пениса и ишиокавернозните мускули се свиват и също по­магат за изтласкване на семенната течност през пениса. Същевременно вътрешната клапа, затваряща шийката на пикочния мехур, се задейства и спермата излиза през вър­ха на пениса, вместо да се върне назад към пикочния мехур. Ретроградната еякулация (при която спермата се връща към пикочния мехур, така че при еякулация нищо не изли-

 

Фиг. 9. Мъжкият репродуктивен тракт

за през пениса) става след операция на простатната жлеза, при която една от клапите на пикочния мехур обикновено бива повредена.

ОРГАЗЪМ

Първата степен на оргазма — възбудата, се получава под влиянието на различни стимули: психологически, фи­зически контакт, визуални, обонятелни, които пораждат сек­суалния интерес и предизвикват ерекция.

По време на полов акт от надбъбречните жлези се от-

делят повишени количества от хормона адреналин и срод­ния му норадреналин (невротрансмитер). Това ускорява ри- тъма на сърцето и повишава количеството кръв, изтласк­вана през него. Пулсът се ускорява и кръвното налягане се повишава. Дишането се учестява, лицето и гръдният кош почервеняват, отделя се повече пот. Гръдните зърна на­бъбват и кожата на скротума се стяга и се свива. Тестисите рефлекторно се отдръпват към основата на пениса и мо­гат да увеличат обема си с 50% поради притока на кръв. Твърдостта на пениса в областта на короната на главата се увеличава за по-интензивно триене, а през върха му изти­чат капки овлажняваща течност от жлезата на Каупър. Всички тези промени стават през фазата на платото на оргазма, чиято продължителност е от няколко секунди до няколко минути, дори до час, ако половият акт се удължа­ва волево. Когато стимулацията не е достатъчно силна, до оргазъм не се стига и сексуалната възбуда спада. При дос­татъчно добра стимулация обективните физически реак­ции по време на фазата плато стават все по-интензивни и кулминират в оргазъм.

Фазата оргазъм се изразява във върхово удоволствие, което всеки усеща различно в зависимост от това дали е най-силно в мозъка, пениса, тестисите или навсякъде. При мъжете е съпроводено с няколко силни мускулни контракции (обикновено 3 до 8), последвани от редица по-слаби. Нервните импулси се разпространяват в ритмични вълно­образни контракции на мускулите в основата на таза и по­някога на бедрата. Контракциите на мускулите по вътреш­ната страна на репродуктивния тракт изхвърлят спермата от тестисите нагоре през пениса. Оргазмът при мъжа най-често трае 3 до 10 секунди, рядко повече от 15.

По време на оргазма в мозъка се отделят няколко хи­мически вещества: хормонът пролактин, фенилетиламин (съдържащ се в шоколада) и ендофин. Последните два имат наркотичен ефект, поради което половото въздържание мо-

же да доведе до състояние на неудовлетвореност и лека депресия.

При оргазма сърдечният, ритъм и кръвното налягане стигат връхни стойности и е възможно да се получи хи-первентилация (алпинистка болест). Ректалният сфинктер може да се свие и вълните на наслада, минаващи през тялото, да се съпроводят с неволно изпускане на газове.

След оргазма настъпва период на отпускане, докато пулсът, кръвното налягане и потокът кръв през генитали­ите се нормализират. Фазата на отпускане трае няколко минути, ако е имало оргазъм. Ако обаче „платото" не за­върши с оргазъм, отпускането може да продължи няколко часа. Тогава то е съпроводено с напрежение в таза, тежест в слабините и дискомфорт в тестисите.

Пълният оргазъм е последван от състояние на абсо­лютно ..изключване", при което е невъзможно ла има нов

оргазъм. Това вероятно се дължи на високите нива на адреналин, минаващ през тялото. Навярно се задействат и възпиращи центрове в мозъка. При младите мъже това със­тояние трае кратко, понякога само минути, но при повече­то индивиди над средна възраст то продължава поне 20 минути, дори по-дълго. Заслужава да се отбележи, че смя­ната на сексуалната партньорка може да събуди достатъч­но интерес и тази фаза силно да се съкрати.

при жените няма период на „изключване" и е вьзможен многократен оргазъм, като продължителността му мо­жела стигне до цяла минута,

Ако дълго време мъжът не е имал еякулация, в семепроводите започва да се събира сперма, част от която се раз­пада и реабсорбира. а друга част се изтича през семепро-вода в уретрата и се изхвърля незабелязано с урината. В края на краищата природата се намесва и залежалата сперма се отделя с

СПЕРМА

Спермата се състои от сперматозоиди и семенна теч­ност и се изхвърля на етапи. Първите няколко капки еякулат идват от жлезата на Каупър и служат за овлажняване. Следващата „порция" е от простатна секреция, в която ня­ма сперматозоиди; тя придава характерната миризма на спермата. После идва богатата на сперматозоиди секре­ция от двата епидидима. И едва в края на процеса се стига до отделяне на сперматозоиди с гъстата секреция от се­менната торбичка.

Този ред не е задължителен и може да бъде променен от рефлекторни спазми на различни места в мъжкия реп­родуктивен тракт. Но това няма значение тъй като в женс­кия тракт съставките на спермата бързо се смесват.

Обемът на еякулата е средно 2,75-3,4 милилитра след тридневно въздържание, но варира както при индивида, така и между различните хора. След продължителна липса на еякулация количеството може да стигне и 13 милилитра. Изследванията сочат, че от 13 до 33% от обема идват от секреция на простатната жлеза, 46-80% — от семенните торбички и около 10% — от епидидима. Съотношението между простатната и семенната секреция е постоянно при всеки индивид, независимо от честотата на сексуалните контакти.

Прясната сперма е гъста, млечна, мътна, белезника-вожълта течност с лек перлен блясък. Понякога се забе­лязват ивички жълти пигменти от семенните торбички. Първоначално спермата наподобява желе, но почти вед­нага коагулира поради реакция между ензима протеиназа от простатната секреция и гъстия протеин в секрецията от семенните торбички. Така се получава гъст желатинопо-добен продукт. Предполага се, че този механизъм е атави­зъм от човешката еволюция. Поради промискуитета на много от низшите животни спермата имала способността да се сгъстява и да затваря шийката на матката, за да не

може семето на друг мъжки индивид да оплоди женската.

При хората се задейства друг химически механизъм, в който простатни ензими започват да разграждат протеини­те в сгъстената сперма на техните аминокиселинни със­тавки и за 5-20 минути след еякулацията спермата отново се втечнява.

Повече от 32 различни химически вещества са изоли­рани от сермата. Сред тях са 24 аминокиселини, глюкоза. фруктоза, цитрусова киселина, витамините С В12 сяра, цинк, калий, магнезий, калций, мед и няколко хормона. След еякулацията мъжките хормони се разграждат от ензими, за да не бъде изложена жената на прекалено големи коли­чества от тях.

Спермата е богата и на хормоноподобни вещества, из­вестни като простагландини. Името им идва от това на простатната жлеза, където са открити за първи път, но ве­че се знае, че ги произвеждат и повечето от останалите тъкани на тялото. Всъщност семенните мехурчета са из­точникът на простагландините в спермата. Тяхната функ­ция е да накарат шийката на матката да се отвори и набъбнела да мине спермата по-лесно през нея. Вероятно допринасят и за по-силен оргазъм при жената, за да може мускулните контракции да създадат вихри и сперматозо­идите да бъдат засмукани в женския репродуктивен тракт.

СПЕРМАТОЗОИДИТЕ И ЖЕНСКИЯТ РЕПРОДУКТИВЕН ТРАКТ

Сперматозоидите не живеят дълго в неблагоприятна­та киселинна среда на вагината — най-много шест часа. Затова се насочват към щадящата алкална среда в шийка -та на матката. Само 1 % от тях успяват да стигнат до там, а останалите 99% изтичат от вагината.

Цервикалната лигавица е особено гостоприемна към сперматозоидите в средата на женския менструален цикъл,

по време на овулацията. Проникнали безпрепятствено, сперматозоидите се оказват в нещо като резервоар в тън­ката, блестяща и полутечна слузеста запушалка на шийката. През първите няколко дни след половия акт от шийката към фалопиевите тръби и слизащата по тях яйцеклетка се движи постоянен поток от сперматозоиди. През втората половина от менструалния цикъл и особено ако жената из­ползва хормонални противозачатъчни средства, цервикалната лигавица не е благоприятна среда за сперматозоидите, защото става гъста, лепкава и по-оскъдна и те не могат нито лесно да се движат през нея, нито да образуват резервоарчета.

КАПАЦИТАЦИЯ НА СПЕРМАТА

До момента на еякулацията повечето сперматозоиди са напълно подвижни. Установено е обаче, че в момента на еякулацията те са неспособни да оплодят яйце, поне не в първите няколко часа. За разлика от тях сперматозоидите, изолирани от матката или фалопиевите тръби, се заемат с оплождане веднага щом „надушат" яйцеклетката. А кол­кото по-дълго останат те в женския репродуктивен тракт, толкова по-лепкави стават и по-лесно се прилепват към обвивката на яйцеклетката.

Този процес на придобиване на оплодителна способ­ност се нарича капацитация и вероятно се стимулира от женската секреция. Същият ефект може да се постигне и в лабораторни условия с изолирани секрети от лигавицата — метод, увеличаващ шансовете за успех на изкуственото осеменяване. За допълнително увеличаване на оплодител-ната способност на сперматозоидите по време на капацитацията протеинът и цинкът в обвивката им отпадат.


ОПЛОЖДАНЕ

Усети ли близостта на яйцето, сперматозоидът се акти­визира. Това е съпроводено с три биологически събития. Торбичката с ензими в главата на сперматозоида се издува и се отваря, за да пусне навън ензимите, които трябва да разрушат обвивката на яйцето, та сперматозоидът да про­бие дупка в него. Същевременно опашката на сперматозо­ида престава да се движи ритмично вълнообразно, а. с енер­гични камшични удари го изтласква напред. Така той про­никва по-бързо през обвивката на яйцето.

Третото събитие са промените, които стават с мембраната около главата на сперматозоида, за да се прилепи тя към мембраната на яйцето и да се слее с нея, след като външната обвивка е вече преодоляна. Съединяването на мембраните на сперматозоида и яйцето е от изключител­но значение, за да може ядрото на сперматозоида да пре­мине от главата му в яйцето и да се извърши оплождането.

Целият процес на активиране на сперматозоида тряб­ва да стане близо до яйцето, тъй като той значително сък­ращава живота на сперматозоида. Вече има основания да се смята, че яйцето отделя химически вещества, с които, от една страна, привлича сперматозоида към себе си, а от друга му дава енергия, за да се активира. Досегашната пред­става за сценария на срещата между яйцеклетката и сперматозоида, според която само той е активният фактор, изглежда, не може да се приеме за надеждна от биологи­ческа гледна точка.

Щом главата на един сперматозоид успее да проникне в яйцеклетката през мембраната й преминава миниатю­рен по сила електрически заряд, който предизвиква верижна реакция. Мембраната на яйцеклетката мигновено се втвърдява, така че .друг сперматозоид не може нито да се залепи за нея, нито да си пробие път през нея.

Цялото време, необходимо на сперматозоида да се за­лепи за външната обвивка на яйцеклетката, да проникне

през нея и да задейства механизма на втвърдяването на вътрешната й мембрана, е между 10 и 20 минути. Щом спер­матозоидът успее да оплоди яйцеклетката, опашката му па­да и остава извън обвивката на яйцеклетката. Ядрото на сперматозоида се изтича в яйцеклетката и се слива с нейно­то ядро. Започва дългият процес на оформяне и развитие на нов човек. За начало на бременността обаче може да се говори едва след като оплодената яйцеклетка успешно е имплантирана във вътрешността на матката и започне из­граждането на плацентата.

ДОКОЛКО СПЕРМАТОЗОИДЪТ ОПРЕДЕЛЯ ПОЛА НА ЗАРОДИША

Когато броят на хромозомите във всеки първичен спер-матоцит се раздели на две по време на мейозата, за да по­лучи сперматидът 23 от 46 хромозоми, една от хромозомните двойки, които се делят, не се състои от две еднакви половинки. Тя е известна като двойка на пола и е съставе­на от една едра Х-(женска) хромозома и една по-дребна V-(мъжка) хромозома. След деленето половината спермато­зоиди на мъжа ще имат У-хромозома, а другата половина ще имат Х-хромозома.

При жените двойката на пола е равностойна и се със­тои от две Х-хромозоми. Така че след мейозата при жена­та всички яйцеклетки имат по една Х-хромозома.

У-хромозомата съдържа цялата генетична информа­ция, необходима за развитието на мъжките полови белези. Ако отсъства У-хромозомата, полученият зародиш ще при­тежава ХХ-хромозомна двойка и ще носи женските поло­ви белези. Ако яйцеклетката е оплодена от сперматозоид, съдържащ У-хромозома, зародишът ще притежава ХУ-хромозомна двойка и ще възприеме мъжките полови беле­зи.

Така че полът на новия човешки индивид зависи ви-

наги от сперматозоида, а не от яйцеклетката.

Тъй като сперматозоидът, носител на по-едрата Х-хро­мозома е по-тежък и се движи по-бавно от носителя на по-леката У-хромозома, има малка разлика в шансовете на двата да оплодят яйцеклетката, на което се дължи и фактът, че на около 105 момчета се раждат 100 момичета.

Въз основа на тези разлики в теглото и скоростта на движение на сперматозоидите са изработени научни ме­тоди за намаляване на риска от заложени в половия гене­тичен код малформации и заболявания на зародиша. Те се използват само при изкуственото осеменяване, тъй като все още е спорен въпросът доколко е етично да се предоп­ределя полът по естетически съображения или за баланси­ране на състава на семейството.


ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ СПЕРМАТОГЕНЕЗАТА

Сперматозоидите лесно се повреждат и имат нужда от благоприятни условия, за да се развиват нормално. Ако някой фактор им влияе неблагоприятно, концентрацията им намалява, а с нея и оплодителната способност. С мно­жество лесно осъществими неща мъжът сам може да по­добри качеството и количеството на сперматозоидите си. Това е особено важно през шестте месеца преди момента, в който е решил да създаде дете.

Цикълът на създаване на сперматозоида продължава 100 дни:

74 дни трае делението и развитието в тестиса

20 дни продължава пътят през епидидима

6 дни е движението през семепровода.

През тези 100 дни сперматозоидът е уязвим както от непосредствената си среда, така и от храната, приемана от индивида.

температура

Сравнително ниската температура е важен фактор за нормалната сперматогенеза. Температурата на тестисите трябва да е от 4 до 7 градуса по-ниска от тази на тялото. Затова тестисите са изнесени извън него в скроталната торбичка. Тази температурна разлика се поддържа от три фактора:

кожата на скротума е тънка и тестисът лесно се охлажда;

скротумът се обтича от въздух;

артериите, носещи кръв към скротума, минават ус­поредно на вените, които отвеждат кръвта оттам, така че се получава ефективен механизъм за топло-обмен. Подобно на тръби за топла и студена вода, поставени една до друга, горещата артериална кръв (от корема) отдава топлината си на по-студената венозна кръв, напускаща тестиса, и така кръвта, вли­заща в скротума, е вече частично охладена.

Дори и 2 градуса по-висока температура може да се отрази зле на образуването на сперматозоиди. Концентрацията им ще спадне, броят на нормалните ще намалее, а на ненормалните ще се увеличи.

През лятото концентрацията на сперматозоидите, естествено, намалява. При все че в количеството на спер­мата няма съществена разлика, съдържанието на сперма­тозоиди в нея може да спадне от 320 на 250 милиона.

Топлата вана (43-45 градуса) по половин час на ден значително нямалява концентрацията на сперматозоиди. Съшият ефект имат и плътно прилепналите слипове, спортни гащета или панталони.

статично електричество

Стегнатото бельо от синтетична материя (полиестер) поражда електростатично електричество при триенето с кожата на скротума и създава през него електростатично поле, като кожата по долната част на скротума получава положителен заряд, а по горната — отрицателен. Тестисите се оказват между тези два полюса и това влияе зле на сперматогенезата.

Многото проучвания на електростатичното поле, съз­давано около скротума от различни материали, показват, че то е най-силно при 100-процентово синтетично бельо и намалява пропорционално на по-малкото съдържание на синтетична материя в тъканта. Ако бельото е от чист памук, електростатично поле почти не се създава.

Египетски лекари предложили противозачатъчен ме­тод за мъжете, основаващ се на съчетанието между пови­шаване на температурата на скротума и създаване на елек­тростатично поле около него. 14 доброволци носили дено­нощно в продължение на една година специална скротална превръзка от чист полиестер, която сменяли само за изпиране. Прикрепена към колан, тя силно притискала тес­тисите нагоре към корема, което автоматично водело до повишаване на температурата им. Още докато траел експериментът, концентрацията на сперматозоидите спад­нала до нула. Резултатът се запазил и през следващите 140 дни. Размерите на тестисите също намалели и количест­вото на произведената сперма значително спаднало. Биопсията, направена по средата на експерименталния период, показала промяна и в някои клетки на семеносните каналчета.

След свалянето на превръзката в края на опита кон­центрацията на сперма бавно започнала да се повишава и се върнала на нормалното си равнище след около 157 дни.

Тъй като може да има връзка между „прегряването"

на тестисите и опасността от тестикуларна дегенерация и дори може би рак, препоръчва се мъжете да носят свобод­ни гащета от чист памук, вместо стегнати слипове от син­тетична материя.

свободни радикали

Установено е, че 40% от уврежданията на сперматозо­идите се дължат на сблъскване с молекулни фрагменти, известни като свободни радикали. Най-голяма е уязвимост­та им по време на деленето, когато естественият възста­новителен механизъм е изключен. А тъй като за производ­ството на един сперматозоид трябва да се извършат 380 деления на клетки, сперматоцитите и сперматогоните в тес-тикулните каналчета непрекъснато се делят. Това ги прави удобна мишена за атаките на свободните радикали. И ако при това се повреди ДНК, генетичният материал може да бъде погрешно заложен и да започне мутация. Спермато­зоидът може да съдържа смъртоносен генетичен дефект и да умре или да развие структурни аномалии като две глави, две опашки, липса на акрозома или неспособност за изт­ласкване напред. Ако се окажат засегнати много сперма­тозоиди, намалява оплодителната способност.

Атаката на свободни радикали може да причини и по-дребни генетични дефекти, които обаче да се предадат на бъдещия плод, ако изобщо стане оплождане, и да увеличат например риска от рак още в детството. Това вече е уста­новено при поколението на мъже пушачи (вж. Глава 17).

Много са начините, по които мъжът може да се пред­пази от вредното влияние на свободните радикали. Това е от значение и за собственото му здраве, не само за бъде­щото му поколение. Вече се знае, че свободните радикали са свързани със сърдечно-съдовите заболявания и с рака. Неутрализирането им чрез разумен начин на живот и балансирано хранене подобрява качеството на сперматозо­идите, намалява риска от сърдечно-съдови заболявания и значително отдалечава заплахата от рак.

антиоксиданти

ВИТАМИН С

Антиоксидантите в храната са главната защита на чо­века срещу свободните радикали. Витамин С е разтворим във вода антиоксидант, който усилено се изпраща от орга­низма в спермата, за да достигне там равнища на концен­трация, осем пъти по-високи отколкото в кръвта.

Пушенето поражда големи количества свободни радикали, затова пушачите са особено застрашени от пов­реди в сперматозоидите. Ето защо те трябва да поемат поне два пъти повече витамин С от непушачите. Пушещите по 20 цигари на ден имат 40% по-малко витамин С в кръв­та от непушачите. Концентрацията на сперматозоиди при тях е със 17% по-ниска, при по-малка подвижност и пове­че аномалии.

Експериментално е установено, че ако дневно се по­емат 250 мг витамин С (четири големи портокала или киви), шансовете за опазване на сперматозоидите от атаките на свободните радикали са добри.

Пушачите, предпочели по-масираните дози от 1000 мг витамин С дневно, могат да подобрят концентрацията на сперматозоидите с около 34%, подвижността им — с 5% и ефективността им — с 34%. Витамин С намалява вероят­ността от слепване на сперматозоидите, което пречи на движението им и снижава оплодителната способност. Механизмът на това е следният.

Спермата съдържа комплекса протеин-витамин Е, на-

речен неспецифичен семенен аглутинин. Той се явява в две форми — окислена, която не се свързва със сперматозо­идите, и неокислена (редуцирана), която се свързва със сперматозоида и не му позволява да се слепва с други. Със своя антиоксиден ефект върху неспецифичния семенен аг­лутинин витамин С го превръща в редуцираната му форма, за да може той да възпира слепването на сперматозоидите.

Изследванията показват, че витамин С може да по­могне на мъже, чиято понижена оплодителна способност се дължи на слепване на сперматозоидите. Допълнителното приемане на 500 мг витамин С, взет два пъти на ден, може да намали слепването от 37% на 14% само за една седмица, а след още 4 седмици — и на 11%. Едновременно с това се подобряват качеството, подвижността и преживяемостта на сперматозоидите.

Заедно с витамин С е добре да се приемат и други антиоксиданти като витамин Е, бетакаротин и цинк.'Те действат комплексно и имат изключително положителен синергичен ефект.

ВИТАМИН Е

Той е мастноразтворим антиоксидант и прониква през клетъчните мембрани и телесните мазнини, за да ги пази от окисляващите свободни радикали. Високи дози вита­мин Е — 600 мг дневно, се използват успешно за лекуване на понижена оплодителна способност. Той също подобря­ва състоянието и качеството на сперматозоидите. Тъй ка­то не е токсичен, безвредно е да се поема и в количества над 1000 мг дневно.

БЕТАКАРОТИН

Мастноразтворим антиоксидант, изпълнява същите за­щитни функции като витамините С и Е. Бетакаротинът е и провитамин — преобразува се във витамин А, когато запа­сите му в организма намалеят. Но тъй като твърде голе­мите количества витамин А могат да бъдат отровни, доб­ре е бетакаротинът да се приема в оптимални безопасни дози.

Смята се, че витамин А е от голямо значение за узря-ването на сперматозоидите, докато минават през епидидима. Важен е и през първите фази от развитието на заро­диша.

цинк

Минерал антиоксидант, който играе важна роля в за­шитата на спермата от свободните радикали. Спермата е богата на цинк и всеки еякулат съдържа 5 мг — една трета от препоръчваното ежедневно количество в храната. Освен основната му функция на антиоксидант, установени са още три важни функции на цинка:

Генетичният материал (ДНК хроматин) в ядрото на сперматозоида е тясно свързан със специални хроматини в стабилен неразтворим комплекс. Тази структура е от съществено значение за успешното оплождане. Цинкът пречи на структурата да се разпадне.

Високата концентрация на цинк в семенната течност ограничава донякъде подвижността на сперматозо­идите, те поглъщат по-малко кислород и така се съх­ранява енергията им. В женския репродуктивен тракт съдържанието на цинк е твърде малко и кон­центрацията му в попадналата там семенна течност

бързо намалява. Това рязко увеличава активността на сперматозоидите и ги ускорява като с реактивен заряд.

Много случаи на намалена оплодителна способност се дължат на това, че голям брой сперматозоиди изсипват ензимите още преди или веднага след еякулацията. Като стигнат до яйцеклетката, не мо­же да се извърши акрозомната реакция, при която ензимите трябва да пробият обвивката на яйцеклет­ката, за да премине в нея сперматозоидът и да ста­не оплождането. Това преждевременно освобожда­ване на ензимите се дължи на недостиг на цинк.

Повишаването на концентрацията на цинк помага да се задържи прибързаната акрозомна реакция, до­като сперматозоидите стигнат до женския тракт, къ­дето цинкът се „разрежда" и вдига ембаргото върху акрозомната реакция.

Друго сравнително ново откритие е, че недостигът на цинк може да промени поредността на етапите на еякула­цията. Едно от обясненията е, че от липсата на цинк простатната жлеза се подува и така затруднява както движени­ето на сперматозоидите, така и отделянето на простатна секреция — една от първите съставки на еякулата.

Повечето мъже не получават достатъчно цинк с хра­ната си. По-активните сексуално вероятно губят на ден по­вече цинк, отколкото възстановяват. Минималното коли­чество цинк, приемано с храната, трябва да е 15 мг дневно.

Алкохол

Около 40% от намалената оплодителна способност при мъжете се дължи на приеманите от тях умерено големи количества алкохол. Той потиска секретирането на тестос-

терон и ускорява превръщането му в естроген в черния дроб. Това намалява както концентрацията на спермато­зоидите, така и половото влечение.

Изследванията показват, че при 50% от мъжете с по­нижена оплодителна способност въздържането от алкохол възстановява концентрацията на сперматозоидите за три месеца. Подвижността на сперматозоидите също се увеличава.

физическо натоварване

Най-новите изследвания доказват, че прекаленото фи­зическо натоварване (което при жените спортистки може да доведе до спиране на нормалния менструален цикъл) снижава оплодителната способност на мъжа.

Здрави мъже, които тичат, плуват или карат колело поне четири пъти седмично, били натоварени двойно в про­дължение на две седмици. Анализите на спермата, напра­вени шест месеца преди натоварването, непосредствено след него и три месеца по-късно, показали намаляване на концентрацията на сперматозоидите най-напред с 43%, а после с 52%. Повече се оказали и неузрелите и негодни сперматозоиди. Същевременно плазменото ниво на хор­мона тестостерон в кръвта също спаднало с 36%, но след трите месеца се нормализирало. Стероидният хормон кортизол, който се отделя при стрес, повишил концентра­цията си с почти 50%. Този хормон потиска секрецията на тестостерон от клетките на Лайдиг в тестисите и вероятно на него се дължи понижената концентрация на спермато­зоиди.

5

БЕЗПЛОДИЕ

От всички живи същества на тази земя човекът произ­вежда най-оскъдно количество сперматозоиди. Докато при повечето животни става дума за 20-25 милиона спермато­зоиди на грам тестис дневно, човекът може да се похвали с не повече от 4 милиона. И все пак е по-добре от горилата, чиито пенис и скротум са толкова малки, че почти не се виждат. Това може да се обясни с факта, че човекът и гори­лата по принцип са моногамни и няма кой знае какво съ­перничество за осеменяване на всяка женска. Това като че ли противоречи на теорията за естествения подбор, спо­ред която по-голяма вероятност да оцелее има поколени­ето на мъжкия с по-обилно количество сперма.

Добрата оплодителна способност при мъжа означава производство на нормални количества подвижни сперма­тозоиди, транспортирането им през епидидима и семепро-вода, осъществяването на ерекция и еякулация, при която сперматозоидите биват пренесени във вагината на жена с добра плодовитост. След това те трябва да могат да изп­луват през цервикалния канал и да стигнат до фалопиевите тръби, където да срещнат прясно овулираната яйцеклетка. Разпознавайки я, сперматозоидите прилепват към външната й обвивка и проникват в нея, за да я оплодят. Щом се извърши това, ДНК на сперматозоидите трябва да са достатъчно жизнеспособни, за да дадат възможност

на зародиша да се развива.

Следователно безплодието при мъжа би могло да се дължи на много фактори: нарушения в сперматогенезата, подвижността на сперматозоидите, ерекцията, еякулаци-ята или на неспособност за взаимодействие между спер­матозоида и яйцеклетката. Всички тези процеси са толко­ва сложни, че е истинско чудо, дето не се провалят по-често.

За безплодие може да се говори, когато не е настъпи­ло зачеване след едногодишно редовно полово общуване без предпазни средства. Проблемът засяга една на шест двойки. При 30% от потърсилите медицинска помощ при­чината е изцяло у мъжа, а при още 20% — частично. Изследванията на 472 безплодни двойки показали, че:

при 12% проблемът се дължал на ниска концентра­ция на сперматозоиди

при 6% — на пълна липса на сперматозоиди

при 8% — на антитела срещу спермата

при още 6% — на непълноценно полово общуване.

Други причини за безплодие или понижена оплодителна способност могат да бъдат:

топлина или електростатично електричество около тестисите

битови навици, например много алкохол, пушене и стрес

преболедуван орхиепидидимит

прекаран двустранен реактивен орхит

недоизлекувана инфекция (например хламидия)

предхождащи проблеми с тестисите (завъртане) или неслязъл тестис

малформации по рождение, като липса на еякула-торен тракт или на семепровод

запушен епидидим или семепровод в резултат на прекарана инфекция (гонорея, хламидия и др.)

антитела срещу сперматозоидите

ретроградна еякулация

генетически увреждания

импотентност

химиотерапия

тежко заболяване на черния дроб или бъбреците.

През последните 50 години концентрацията на спер­матозоидите е намаляла от 113 на 66-76 милиона на милилитър, обемът на семенната течност е спаднал от 3,4 на 2,75 милилитра, а подвижността на сперматозоидите е намаляла. През последните 15 години броят на мъжете с понижена концентрация на сперматозоидите се е утроил, а два пъти повече мъже са с намалена подвижност на сперматозоидите. Изследванията показват, че съдържани­ето на изродени сперматозоиди — с две глави или опашки, слепнати на гроздове, се е увеличило 12 пъти.

Мъжете с концентрация на сперматозоидите 20-40 ми­лиона на милилитър се смятат с намалена оплодителна способност, докато при под 20 милиона на милилитър се водят стерилни. На практика обаче не е точно така, защо­то при по-нисък процент подвижна сперма обикновено е необходимо повече време за оплождане.

Концентрация на подвижни сперматозоиди

Среден брой менструал-ни цикли за зачеване

под 5 млн./мл 5-20 млн./мл 20-60 млн./мл над 60 млн./мл

11/ 9/ 8/ 6

Документиран е случай, при който мъж с 5 хиляди под­вижни сперматозоида на милилитър сперма е станал ба­ща по естествен начин. При изследването на ДНК се установило, че вероятността той да е биологическият ба­ща е 99,99%.

Статистиката сочи, че мъж с 5-10 милиона подвижни сперматозоиди на милилитър има 30% шанс да стане баща. При увеличаване на концентрацията на 100 милиона шан­сът за успех се повишава до 70%.

Съотношение между концентрацията на подвижните сперматозоиди и възможността за зачеване при двойки, лекувани от безплодие

Концентрация на подвижни сперматозоиди

Възможност за зачеване

под 5 млн./мл 5,1-10 млн./мл 10, 1-20 млн./мл 20, 1-40 млн./мл 40,1-60 млн./мл 60,1 -100 млн./мл над 1 00 млн./мл

28% 33% 53% 57% 60% 63% 70%

Шансовете жената да зачене могат да бъдат увеличени, ако мъжът се въздържа от еякулация 7-10 дни преди фаза­та на най-голяма вероятност за оплождане на яйцеклетка­та (между 12-ия и 19-ия ден от началото на менструалния

цикъл). Според изследванията тогава концентрацията на сперматозоидите е най-голяма.

КАК ДА ПОВИШИМ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА

СПЕРМАТОЗОИДИТЕ

Няколко лесно осъществими промени в начина на жи-вот могат да увеличат оплодителната способност:

Избягвайте топли вани и сауни.

Носете свободни памучни гащета.

Наплисквайте тестисите си с хладка вода.

Сведете количеството на алкохола, ако можете, де нула. 40% от намалената оплодителна способност се дължи на поемането на четири единици алкохол дневно.

Ограничете поемането на кофеин до три чаши кафе. чай или кола дневно.

Откажете пушенето, за да не се образуват допълни­телни количества свободни радикали.

Освободете се от излишното тегло, което нарушава равновесието между тестостерона и естрогена.

Прилагайте различни методи за намаляване нг стреса.

Поемайте достатъчни количества антиоксиданти с хра­ната си. Те неутрализират свободните радикали, на които се дължат 40% от щетите, нанесени на сперматозоидите Оптималните количества антиоксиданти дневно са:

най-малко 250 мг витамин С, а за пушачите — 50С до 1000 мг;

най-малко 50-100 мг витамин Е;

15 мг бетакаротин;

10 мг цинк.

Тези количества предполагат добавки към храната под формата на синтетични препарати след консултация с ле­кар.

ЛЕЧЕНИЕ НА МЪЖКОТО БЕЗПЛОДИЕ

До неотдавна единственият начин да се помогне на двойки, при които проблемът е у мъжа, бе изкуственото осеменяване с дарителска сперма. Перспективите вече са по-добри.

Прилагат се нови методи, при които се изрязва нефункциониращата страна на семепровода и той се свързва нап­раво към епидидима. Този метод се нарича деферентоепи-дидимоанастомоза.

Ако ниската оплодителна способност се дължи на лип­сата на акрозомна реакция, преди изкуственото осеменя­ване сперматозоидите се третират с антиоксидантния пре­парат пентоксифилин. Той не само помага за освобожда­ване на ензимите от акрозомната торбичка (когато спер­матозоидите не са в състояние да извършат това сами), но и действа като реактивен тласък за-ленивите сперматозо­иди.

Недостигът на цинк пък предизвиква преждевременна акрозомна реакция, затова оптималните му количества в храната са от особено значение.

Усъвършенстват се и методите за по-успешно извън-маточно осеменяване. Когато концентрацията на сперма­тозоидите и тяхната продължителност на живот са твърде ниски, прилага се замразяване и отделяне на подвижните от неподвижните сперматозоиди, както и химическо третиране за увеличаване на оплодителната им способност.

Друг метод е центрофугирането на сперматозоиди при 2 000 оборота в минута и пресяването на най-силните и бързоподвижни от тях. Той се прилага с особено голям ус­пех при мъже с реверсирана вазектомия и намалена кон­центрация на сперматозоидите поради стесняване на семе­провода.

Проблемът с ниската концентрация се разрешава до 50% и с инжектиране на сперма направо в матката.

Когато концентрацията е много ниска или спермато­зоидите не са в състояние да проникнат в яйцеклетката (липса на акрозомна реакция), обвивката й се изтънява или се пробива — с лазер или с ензими, вкарани с игла, седем пъти по-тънка от човешки косъм. Ефективността на този метод личи от следната таблица:

no-съвършени методи позволяват да се инжектира сперма направо в цитоплазмата в случаите, когато почти няма подвижни сперматозоиди или ако на всички липсват ензимните торбички.

Когато на еякулацията пречи физическа бариера (нап­ример при вазектомия) или съществува проблем с ерекция­та, сперматозоиди могат да бъдат изтеглени направо от епидидима с тънка игла. След специална обработка се изо­лират здравите екземпляри, които после могат да се из­ползват при всеки от посочените методи. По този начин се дава възможност и на мъже с тежки увреждания на гръб­начния стълб (парализа, импотентност) да станат бащи.

Аномалиите при ерекцията могат да бъдат разрешени

Концентрация на подвижни сперматозоиди

Оплодени яйцеклетки

под 1 млн./мл 1 -20 млн./мл над 20 млн./мл

8% 20% 30%

чрез стимулиране с електрически импулси, а при ретроградната еякулация (еякулиране на сперма назад в пикоч­ния мехур, вместо напред през върха на пениса) оплодителен материал може да се вземе от пикочния мехур непос­редствено след еякулацията.

Някои медикаменти могат да влияят зле на сперматогенезата и да намалят концентрацията на сперматозоидите. Сред тях са:

противораковите лекарства (особено мустарген, циклофосфамид, хлорамбуцил), които потискат про­изводството на сперматозоиди и намаляват броя на делящите се клетки;

сулфазалинът (за лечение на остър колит), който на­малява подвижността и концентрацията на сперма­тозоидите;

симетидинът (противоязвен препарат) и спиронолактонът, които пречат на действието на тестостерона;

анаболните стероиди и кортикостероиди, които намаляват концентрацията на сперматозоидите, особено след продължително приемане;

противомаларичните препарати, които потискат сперматогенезата;

облекчаващите сърдечно-съдовата дейност препа­рати (бетаблокери и тиазидни диуретици), които причиняват импотентност и намаляват концентра­цията;

антидепресантите и успокоителните медикаменти, които могат да доведат до импотентност;

опиатите и марихуаната, които потискат спермато­генезата и пречат на функциите на тестостерона.

При констатирана намалена оплодителна способност лекарят би трябвало да препоръча спиране или смяна на посочените медикаменти. Ако се налага противоракова химиотерапия, а пациентът иска да има деца, добре е да се съхрани замразена сперма в банка, преди да започне лечението.

6

ПРОСТАТА

Простатната жлеза е бомба със закъснител, чийто ча­совников механизъм неумолимо отмерва времето в отде­лителната и репродуктивната система на всеки мъж. Според Световната здравна организация 80% от мъжете рано или късно имат проблеми с простатата и се нуждаят от лечение. На един от всеки трима се налага да се оперира.

Въпреки тази ужасяваща статистика малцина знаят къ­де изобщо е простатната им жлеза, какви са функциите й и какви са симптомите на нейните „повреди". Но по-осъди­телното е, че твърде малко мъже си дават сметка какво голямо значение има храненето за успешната профилак­тика на трите главни заболявания на простатата: доброка­чествена хиперплазия, простатит, рак.

здравата простатна жлеза

Здравата простатна жлеза тежи 20 г и по размер и фор­ма прилича на голям кестен. Съставена е от милион малки жлези, които секретират рядка, млечнобяла кисела течност. Простатната жлеза е снабдена с мускули и фиброзни клетки, които й помагат да се свива. Тя е разположена между пи­кочния мехур и пениса, като обгръща уретрата, в което се състои и незавидното й място сред постиженията на би-

 

Фиг. 10. Здрава простатна жлеза

ологическата еволюция. Защото с напредването на възраст­та простатата неизбежно започва да се увеличава,.....в ре-

зултат на което притиска уретрата и затруднява уринира-нето.

ЗА КАКВО СЛУЖИ ПРОСТАТНАТА ЖЛЕЗА

Функциите на простатната жлеза все още не са напъл­но изяснени. Знас се само, че:

секретираната от нея течност съставлява 30-40% от количеството на спермата;

отделяните от нея хранителни вещества като цинк,

аминокиселини, лимонена киселина, витамини и за­хари вероятно са полезни за качеството на сперма­тозоидите, но не са жизненоважни за оплодителна-та им способност; установено е, че сперматозоиди, които не са били в контакт с простатна секреция, също могат да оплодят яйцеклетка;

помага за насочването на семенната течност навън при еякулацията, за да не се върне тя обратно в пи-кочния мехур;

съдържа вещества, придаващи характерната мириз­ма на спермата;

секретира ензими, които осигуряват такъв вискози­тет на семенната течност, който максимално да улеснява движението на сперматозоидите;

отделя хормоноподобното вещество простагландин, което има особено въздействие върху женския реп­родуктивен тракт: от една страна, кара шийката на матката да набъбва леко навън, така че спермато­зоидът да премине по-лесно през нея, а от друга, предизвиква контракции на женските гениталии (те­оретично това действа като вакуум за сперматозо­идите и същевременно прави оргазма на жената по-интензивен); показателно за значението на тези про­цеси е това, че секретите на простатната жлеза из­лизат първи при еякулацията.

В различни периоди от живота на мъжа простатата може да даде различни „дефекти":

простатит — инфектиране и възпаление, най-често между 25 и 45 години;

доброкачествена простатна хипертрофия, при която жлезата бавно се увеличава, а симптомите се про­явяват след 45-годишна възраст;

рак на простатата, за който обикновено може да се говори едва след 55-годишна възраст, рядко по-рано.

простатит

Погледната през микроскоп, простатната жлеза се оказва изпълнена с повече канали и глухи улици от самата Венеция. Те лесно могат да се инфектират, възпалят или запушат било от сгъстена секреция или малки чакълопо-добни камъчета. Така се получава простатит, от който стра­да всеки трети мъж между 20 и 50 години. Болестта се про­явява в четири форми.

ОСТЪР БАКТЕРИАЛЕН ПРОСТАТИТ

Тази инфекция се причинява от бактерии от хранос­милателния тракт, които стигат до пикочопровода или през уретрата, или по пътя на кръвта или лимфата. Понякога причинителите са микроорганизмите на венерическите бо­лести (гонорея, хламидии). Симптомите се появяват вне­запно и биват:

неразположение

студени тръпки или треска

болки в долната част на гърба, около бедрата или гениталиите

пронизваща болка между скротума и ануса

болезнено и затруднено уриниране

често уриниране

болка при еякулация. •* *

При преглед чрез туширане лекарят напипва топла, по­дута и мека простатна жлеза.

Лечение на острия простатит

След установяване на диагнозата се предписва про­дължителен (обикновено до четири седмици) курс с анти­биотици; подобрението трябва да настъпи след първите няколко дни.

В някои случаи простатната жлеза се подува дотолкова, че притиска напълно уретрата, което прави уринирането невъзможно и се налага постъпване в болница. Под мест­на упойка се поставя катетър, който възстановява дренажа на урината.

Ако въпреки лечението възпалителните промени в гън­ките и каналите на жлезата останат, може да се говори за хронично състояние на болестта.

ХРОНИЧЕН ПРОСТАТИТ

Хроничният простатит е обичайно заболяване в раз­витите страни. Медицинската статистика разкрива, че един на петима мъже под 40 години и трима от всеки петима в по-напреднала възраст имат хронично възпаление на прос-татната жлеза, което протича без външни симптоми.

Съществуват две разновидности на хроничния прос­татит — причинен от микробна инфекция и такъв, при кой­то има възпаление без признаци на инфекция.

Хроничен бактериален простатит

При него микроорганизмите навлизат в простатната жлеза и причиняват локализирана инфекция с гной и микроабсцеси. Настъпва подуване, което блокира оби-чайните канали за оттичане и задържа бактериите в жлеза­та.

В някои случаи бактериите се обвиват в простатна секреция, която се втвърдява до малки кристалчета или камъчета, и така се защитават от атаките на имунната сис­тема на организма и на антибиотиците. С това се обясня­ват честите пристъпи на хроничните бактериални простатити.

Симптомите варират, но общото между тях е:

болка и дискомфорт в простатата, скротума, тести­сите, ректума или върха на пениса

болки в долната част на гърба, слабините или от вътрешната страна на бедрата

водниста секреция от пениса

проблеми с уринирането, което зачестява и става болезнено

болезнена и/или преждевременна еякулация кръв в спермата

инфектиране и подуване на тестисите.

За съжаление тези състояния трудно се ликвидират и някои мъже страдат от симптомите им през целия си живот.

Хроничен небактериален простатит

Той може да сполети мъжа по всяко време след пубер­тета, но най-често се явява между 30 и 50 години. Проявява се с възпаление, при което простатната жлеза отделя бели гнойни клетки, но не и бактерии.

Общоприето обяснение е, че това страдание се причи­нява от ненормално изпразване на пикочния мехур, при което урината отива в каналите на простатната жлеза и предизвиква химическо дразнене и възпаление. Може да се получи или да се влоши, ако мъжът тренира бягане или активен спорт на пълен мехур.

Съществува и друга теория, според която някои мъже произвеждат по-гъста и може би по-киселинна простатна секреция, която не може да се оттича нормално през тес­ните канали и в резултат от натрупването й се получава подуване и възпаление.

Обичайните симптоми са:

болки в тестисите, пениса или ректума

болки в долната част на гърба, особено след полов акт

пареща болка при уриниране

секретиране от уретрата, особено след сношение.

Лечение на хроничния простатит

Хроничната инфекция може да се окаже трудно по­датлива на лечение, понеже възпалението и подутината, та­ка да се каже я капсулират. в жлезата. След поставяне на диагнозата се предписва лечение с антибиотици в продъл­жение на поне шест седмици до три месеца и повече.

Противовъзпалителни болкоуспокояващи като ибупрофен също облекчават отока, възпалението и болката.

ПРОСТАТИТ И СЕКС

По време на лечението или докато траят симптомите се препоръчва въздържане от полови контакти. Ако пробле­мът се дължи на инфекция, съществува възможност за пре­насянето й на партньорката, която може да получи цистит или вагинална инфекция. Най-добре е лекарят да прецени кога да възобновите сексуалната си активност.


ПРОСТАТОДЕНИЯ

Характеризира се с болки и симптомите на простатата, но няма признаци за възпаление; или инфекция на жлезата. Секрецията от нея също е нормална и не съдържа гнойни клетки.

Простатоденията се среща изненадващо често — на нея се дължат една трета от случаите със симптоми на хроничен простатит. Те често включват и смущения в по­ловата активност, като:

болка при ерекция или еякулация

спадане на либидото

намаляване на количеството отделена сперма • импотентност.

Според някои лекари тук става Дума за психо-сексуален проблем. Причината обаче вероятно е физическа — спазъм на тазовите мускули, причинен от стрес и тревога. Симптомите се утежняват, ако няма достатъчно честа еякулация. Тогава болките се дължат на препълване на простатната жлеза със секрети, които са по-гъсти от нор­мално.

За облекчаване на симптомите на небактериалния простатит и простатоденията може да помогне зачестява­не на еякулацията, било чрез полово сношение или чрез мастурбация. По този начин простатната жлеза се облек­чава от прекалената секреция и временно усилва притока на кръв. Така се изхвърлят токсините. В някои случаи оба­че честата еякулация може само да влоши състоянието.

Третото предположение е, че простатоденията се дъл­жи на раздразнение или лошо функциониране на проста­тната жлеза.

Лечение на простатоденията

То е трудно, а болкоуспокояващите не помагат особено, тъй че някои пациенти стигат до транквиланти за облекча­ване на спазмите в простатната жлеза. Не бива обаче да се привиква към тях, защото може да се получи зависимост.

Напоследък е установено, че добър ефект има загря­ването до 37-42,5 градуса по Целзий със специален микро­вълнов уред, който се вкарва в ануса. Така се увеличава кръвоснабдяването и се активизират естествените оздра­вителни процеси на организма. Лечението трае по един час на ден и продължава шест седмици. Подобен ефект се получава, като се седи в гореща вана по половин час дневно.

Други изпитани методи за лечение на простатодени­ята включват:

акупунктура

лазерна терапия

медикаменти, отпускащи мускулите (например диазепам)

медикаменти, облекчаващи спазмите

психотерапия

тренировки за отпускане на мускулите.

Редовните физически упражнения и богатата на целу­лоза храна за поддържане на редовен стомах са особено важни за страдащите от простатодения, особено ако се на­лага да седят на бюро през деня. Продължителната засед-налост и запекът засилват симптомите.

Никотинът, който по правило предизвиква спазми на гладките мускули, може да утежни състоянието, а алкохо­лът и кофеинът предизвикват пристъпи на болка.

доброкачествена простатна хипертрофия

С напредването на възрастта простатната жлеза бав­но се увеличава. Този процес се нарича доброкачествена простатна хипертрофия.

По най-обща статистика един на всеки трима мъже над 50 години има симптомите на простатна хипертрофия. Над 60 години процентът на засегнатите достига 60, при седемдесетгодишните е вече 70 и т.н.

За съжаление, понеже симптомите се проявяват посте­пенно, много мъже ги отдават просто на остаряването и не търсят лекарска помощ.

Тъй като простатната жлеза .обхваща канала, през кой­то урината излиза навън, хипертрофията й, естествено, предизвиква затруднения на този процес в различна степен.

Някои мъже имат по-широка уретра, а при други жле­зата се разширява навън, а не към уретрата, така че те ня­мат оплаквания. При други и най-лекото уголемяване на простатата води до трудности в уринирането, чиито сим­птоми лекарите назовават общо простатизъм. Традиционно те са комбинация между затруднено уриниране и разши­ряване и удебеляване на пикочния мехур в усилията му да изтласка урината през стеснените пътища. Поотделно мо­гат да се изброят така:

колебание при започване на уринирането

слаба струя

прекъсване на струята малко след началото или по средата

напъване за уриниране

изкарване на урината на капки

задържане на част от урината

дискомфорт при протичане на физиологичния про­цес

неспособност за задържане на уринирането и необ­ходимост от спешно или по-често облекчаване

уриниране нощем

усещане за неизпразнен пикочен мехур.

Кръв в урината или спермата не е характерен симп­том на страданието и при появата му трябва незабавно да се консултирате с лекар.

КОЕ ПРИЧИНЯВА ПРОСТАТНАТА ХИПЕРТРОФИЯ

Отново мъжкият хормон тестостерон. разбира се. Под влиянието на ензима 5-алфа-редуктаза в простатата той се разгражда до друг хормон — дехидротестостерон.

Установено е, че мъжете, при които този ензим отсъс­тва, не се развиват ритмично. Мъжките им полови органи остават малки до пубертета и често ги взимат за момичета. След това пенисът и скротумът внезапно се увеличават и гласът им изведнъж надебелява, което травмира и детето, и родителите. Любопитното е обаче, че такива мъже

имат много малка простатната жлеза

не оплешивяват

никога не страдат от акне.

Явно, проблемите с простатната жлеза могат да се ле­куват чрез потискане на ензима, причиняващ разграждане на тестостерона.

Колкото повече отлага мъжът отиването при лекар, толкова по-сериозни последици може да има хипертрофията (например връщане на урината от пикочния мехур към бъбреците). Във всеки случай тя не бива да се приема с примирение като неизбежна спътница на остаряването.

Фиг. 11. Уретрата постепенно се стеснява при лека, умерена и тежка форма на простатна хипертрофии

 

МЕЖДУНАРОДНА ТАБЛИЦА ЗА ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ПРОСТАТАТА

Разработена е от Световната здравна организация и предлага обективен метод за установяване на сериозност­та на симптомите. По тази таблица можете да определите състоянието на собствената си простатна жлеза.

Нито вед-

По-малко от По-малко Почти по- Повече от Почти

нъж

веднъж на от полови- ловината половина- винаги

пет пъти ната време време та време

Колко често

през послед-

ния месец сте

имали следни-

те усещания:

Непълно из-

празване на

пикочния ме-

хур след ури-

ниране 0

1 2 3 4 5

Нужда да ури-

нирате отново

само след два

часа 0

1 2 3 4 5

Неколкократ-

но прекъсване

и подновяване

на уриниране-

то 0

1 2 3 4 5

Трудно отла-

гате уринира-

нето след

първия позив

за него 0

1 2 3 4 5

Слаба струя

урина 0

1 2 3 4 5

Необходимо е

напъване за

започване на

уринирането 0

1 2 3 4 5

Неколко-

кратно става-

не нощем за

уриниране 0

1 2 3 4 5


При:

по-малко от 9 точки: нямате нужда от лечение, но лекарят трябва отблизо да следи развитието на симптоми­те и да спазвате препоръчаната от него диета;

между 9 и 17 точки: имате умерена форма на простатична хипертрофия, за която лекарят може да предпише медикаментозно лечение, ако останалите симптоми на със­тоянието са в рамките на нормалното;

над 17 точки: уролог трябва да направи изследва­ния и да назначи лечение.

Целта на тази таблица е мъжът сам да следи състо­янието на простатната си жлеза, за да не се стига до спеш­но катетризиране в болница при задържане на урина вслед­ствие пълното блокиране на уретрата.

ВЛИЯНИЕ НА ПРОСТАТИЗМА ВЪРХУ НАЧИНА НА ЖИВОТ

Симптомите на простатната хипертрофия могат драс­тично да променят начина на живот. В ежедневен план мно­го мъже се чувстват принудени да ограничат своята обществена, полова и развлекателна дейност. Обективните причини за това са;

въздържане от поемане на течности преди излиза­не и преди лягане

намаляване на общото количество поемани течнос­ти

непрестанната мисъл къде е най-близката тоалетна

отказ от обществена дейност или отдих и развлече­ния поради притеснение от възникването на пред­видими и непредвидими неудобства

състояние на депресия и ниско самочувствие.


Ето и някои от субективните причини:

почти половината от сексуално активните мъже над 50 години със симптоми на простатизъм имат на­малено либидо, трудно поддържат ерекция и изпит­ват болки при еякулацията;

при 20% от мъжете с един и повече симптоми чес­тотата на половите сношения намалява, при все че желанието се запазва.

ЗАЩО МЪЖЕТЕ СЕ КОЛЕБАЯТ ДА ПОТЪРСЯТ ЛЕКАРСКА ПОМОЩ

Не чакайте симптомите да променят живота ви: нав­ременният преглед ще предотврати усложняването на със­тоянието до засягане на бъбреците и ще увеличи вероят­ността да се установи и излекува в ранна фаза евентуален рак на простатната жлеза.

Някои мъже признават, че ги възпира страхът при ми­сълта за преглед през ануса (туширане). В действителност усещането не се различава кой знае колко от това при лек запек. С пръста си лекарят преценява големината, форма­та и състоянието на жлезата.

При констатирано увеличение се прави кръвно изслед­ване за анемия или инфекция, изследва се урината за захар, протеини или бактериална инфекция, наличие на червени кръвни клетки, гной и миниатюрни влакънца тъкан от бъб­реците (ако са засегнати).

С ултразвук се установяват изменения в големината на простатната жлеза и бъбреците, както и присъствието на остатъчна урина в пикочния мехур.

Чрез цистоскопия (преглед с оптичен уред) се прави преценка на общото състояние на пикочопровода и сте­пента на влиянието на простатната жлеза върху функци­онирането му.

ЛЕЧЕНИЕ НА ПРОСТАТНАТА ХИПЕРТРОФИЯ

При слабо увеличение на простатната жлеза и липса на драматични симптоми се прилага терапията на изчак­ването и благотворната диета.

При умерени симптоми са достатъчни медикаменти, облекчаващи спазмите и честотата на уринирането. С алфа-блокери пък се успокояват нервните импулси, които пре­дизвикват контракции на мускулните влакна в простатна­та жлеза и уретрата.

С прилагането на инхибитори се пречи на ензима 5-алфа-редуктаза да превръща хормона тестостерон в дехидротестостерон, в резултат на което увеличената жлеза мо­же да спадне с 20% и страданието да се облекчи. По време на това лечение при сексуалното общуване трябва да се използват презервативи, за да не попадне медикаментът чрез спермата у партньорката.

При по-леките форми на простатната хипертрофия хор­моналното и билковото лечение също могат да имат ефект.

Лечението на тежките форми е оперативно и се при­лага от над сто години. При спешните случаи се прави катетризация за освобождаване на задържаната урина.

Хирургичното лечение на простатната жлеза може да бъде осъществено по два начина. Единият е чрез използване на уретрата — трансуретрална простатектомия, а другият — чрез класическите отворени операции.

ОТРАЖЕНИЕ НА ПРОСТАТЕКТОМИЯТА ВЪРХУ

СЕКСУАЛНИЯ ЖИВОТ

Няма причини операцията да засегне сексуалното же­лание на мъжа или способността му да задържа ерекцията си. Въпреки това обаче около 50% от оперираните конста­тират промяна в интензитета на оргазма, което, естествено, води до намаляване на половото влечение. Ако възникнат

проблеми с ерекцията, те трябва да се лекуват, без да се прави връзка с предхождащата ги простатектомия.

Важно е обаче да се знае, че около една трета от опе­рираните се оплакват от ретроградна еякулация, при ко­ято спермата се излива обратно в пикочния мехур. При все че има начини да се извлече и оттам, разумно е който пла­нира да има още деца и след операцията, предварително да замрази и съхрани в специална банка достатъчно мате­риал за целта.

РАК НА ПРОСТАТАТА

За това доста разпространено заболяване мъжете зна- ят твърде малко, при все че то е три пъти по-смъртоносно от рака на женските гениталии. Дългогодишни изследва­ния показват, че при голям процент от мъжете между 50 и 80 години заболяването съществува без външно проявени симптоми и много от тях напускат този свят със, а не по­ради него.

Любопитна и многозначителна констатация е напра­вена при сравнителни изследвания на американци, японци и китайци. Мъжете се оказват еднакво уязвими, но в разви­тите западни общества ракът на простатата се проявява по-скоро и дава характерните симптоми, докато при ки­тайците това става 26 пъти по-рядко, а при японците — 10 пъти. Заселвайки се в САЩ обаче, азиатците започват да реагират на болестта по същия начин, както американците. Това показва, че хранителните навици и ритъмът на живот оказват влияние върху развитието на рака на простатната жлеза.

НАСЛЕДСТВЕНО ЗАБОЛЯВАНЕ

Предразположението към рак на простатата се преда­ва по наследство. Боледували ли са бащата или братът, рискът е три пъти по-голям от обикновено, а ако и чичото или дядото са имали рак, то рисковият фактор за племен­ника или внука се повишава шест пъти.

СИМПТОМИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО

В ранните му фази такива няма. Причината е, че 90% от туморите се развиват по външната страна на простата-та и поради това първоначално не пречат на уринирането. При това те нарастват бавно и може да минат четири го­дини преди да удвоят размера си. Често симптомите съв-

 

Фиг. 12. Простата с хипертрофия и тумор

падат с тези на хипертрофията. Ако се появят метастази на други места по тялото, мъжът се оплаква от:

постоянна умора

загуба на апетит

отслабване

болки в костите

анемия

кръв в урината или спермата

подуване на жлезите.

ЛЕЧЕНИЕ

По този въпрос специалистите са на различни мнения в зависимост от това на какъв стадий е ракът и дали се е разпространил отвъд простатната жлеза. Докато в нача­лото може да се говори за излекуване, по-късно може да става дума единствено за удържане на болестта.

Медикаментозно лечение

Установено е, че туморът на простатата често сам се свива, ако се промени хормоналната му среда. Затова се използват синтетични хормони за блокиране на тестосте-рона или за имитиране на женска хормонална среда. За жалост наред с лечебното им въздействие се получава не­желателно нарастване на мъжкия бюст и намаляване на сексуалното влечение.

Тъй като хормонът тестостерон се произвежда от тес­тисите само по сигнал от главния мозък, при най-новото хормонално лечение се въздейства направо върху него — често с впръскване на медикамент през носа, за да се по­тиска сигналът, Това води до т.нар. „химическа кастрация",

при която тестисите престават да произвеждат тестостерон. Негативните странични ефекти — горещи вълни, загуба на либидото и импотентност — са неизбежни.

За свиване на простатната жлеза се прилага и радиотерапия. Химиотерапията обикновено не помага при този вид рак.

Оперативно лечение

Ако се налага по-радикална мярка за намаляване на нивото на тестостерона, се прибягва до хирургическо отс­траняване на тестисите (орхиектомия). На мястото на кас­трираните тестиси се поставят протези.

Страничните ефекти наподобяват тези на менопаузата при жената и заедно с намаляването на либидото и по­тентността създават сериозни психологически проблеми.

При по-дребен и локализиран тумор се изрязва цяла­та простата (радикална простатектомия). Тази операция е усъвършенствана дотолкова, че могат да бъдат запазени нервните възли, разположени близо до жлезата.

Използването на лазер дава много обнадеждаващи на­чални резултати. В момента се изследват криотерапията (замразяване на жлезата) и микровълновата хипертермия.

Надежди за бъдещето

Плод на едно много успешно изследване е откриване­то на естествени вещества, произвеждани в самата жлеза като част от защитния механизъм на организма срещу тумори.

Теоретичната възможност да се изключат раковите ге­ни чрез генна терапия е една обещаваща перспектива. Макар че тези методи са отдалечени поне с десетилетие от нашето време, те са реална надежда за бъдещето.

диета за простатата

Да се спазва диета, за да е здраво сърцето, е лесно разбираемо. Но че простатата може да очаква определен вид хранене, за да е здрава, звучи някак твърде дръзко.

Най-новите изследвания обаче сочат, че мъжете в Китай и Япония са по-малко застрашени от заболяването единствено поради спецификата на храната си и начина си на живот. При все че туморът засяга еднакъв процент мъ­же от всички раси и географско положение, в Далечния из­ток той просто по-рядко се развива. Заселили се на Запад, мъжете от Изтока губят присъщата на организма им за­щита срещу рак на простатата. Същото става и ако сме­нят начина си на живот и привичната си храна дори и в родината си, както се наблюдава например при преуспя­ващи японци. Това потвърждава все по-популярната теория, че източното хранене предпазва от заболявания на простатата, докато западната кухня сякаш ги предизвиква.

РОЛЯТА НА ОРГАНИЧНИЯ ЕСТРОГЕН

Традиционната японска кухня е бедна на мазнини, осо­бено на наситени, и се състои главно от оризови и соеви продукти, риба, зеленчуци, зърнени храни, кръстоцветни растения (екзотични роднини на зелето и ряпата). Всички тези храни са богати на слаби растителни хормони (изофлавоноиди, фитоестрогени), които се отделят по време на храносмилането - вероятно благодарение на бактери­алната ферментация в червата - и се поемат от кръво­обращението. Смята се, че влизайки във взаимодействие с естествените мъжки хормони, те играят защитна роля сре­щу простатит и дори рак. В подкрепа на тази теория са направените напоследък открития, че нивото на естроген от растителен произход в кръвта на източните раси е 110 пъти по-високо от този на обитателите на Западния свят.

За разлика от естрогена в храните и околната среда на Запада (получен от синтетични източници), растителният естроген е толкова близък до естествения човешки естроген, че е в състояние да предизвика производството на протеин, който абсорбира (и неутрализира) естрогените от храната, както и ендогенните мъжки хормони. Така простатата е по-малко изложена на хормонално въздействие и съответ­но — на риск от заболяване.

Естрогените от растителен произход вероятно имат и пряк ефект върху производството на мъжки хормони и метаболизма, както и върху развитието на раковите клетки.

АНТИОКСИДАНТИТЕ В ХРАНАТА

Мъжете от източните раси се хранят с повече жълти, оранжеви, червени и зелени зеленчуци (чушки, броколи, спанак), отколкото живеещите на Запад. Тези храни са бо­гати на антиоксиданти — витамин Е и С, бетакаротин. Абсорбирайки вредните свободни радикали, които се об­разуват в организма при нормалните процеси на обмяна на веществата, те намаляват риска от коронарна болест и рак.

Както е и в политиката, свободните радикали са край­но нестабилни елементи, които се месят навсякъде и имат разрушително въздействие. Ежедневно всяка клетка на тя­лото е подложена на 100 000 окислителни реакции, като при пушачите броят е двойно по-висок. Ако тези оксидационни процеси засегнат ДНК на молекулата, генетични­ят ред се нарушава или се задействат ракотворни гени. А диетата, богата на антиоксиданти — витамини и минерали — е естествена защита срещу всички видове рак, включи­телно на простатата.

Националният институт за борба с рака в САЩ препо­ръчва ежедневно да се поемат поне 6 мг бетакаротин, за да се намали рискът от рак. Оптималната дневна доза е 15

мг, но е свързана с големи грижи за състава на поеманата храна. Според някои специалисти в Англия най-добре е да се поемат допълнително по 150 мг витамин С и 30-40 мг витамин Е дневно.

Зеленчуците

Зеленчуците са богати на целулоза, която остава не­разтворена в храносмилателните пътища и поема излиш­ните мъжки хормони, отделяни в жлъчката. Така те по-лес­но излизат навън през червата и не се реабсорбират, нару­шавайки хормоналното равновесие.

Зеленчуците са богати и на цинк, който е особено ва­жен за здравето на простатната жлеза, тъй като участва в образуването на ензима, намаляващ чувствителността на простатната тъкан към половите хормони (тестостерон). Препоръчва се прием на поне 10 мг цинк дневно.

Наситените мазнини

Най-новите изследвания показват, че мъжете, придър­жащи се към традиционната западна кухня, богата на жи­вотински мазнини, са по-застрашени от рак на простатата. Свинското, телешкото и други меса от четирикраки, както и майонезата и маслото са най-опасните съставки на на­шата диета. Другите млечни продукти не са вредни.

Най-добре е жизненоважните за простатната жлеза мастни киселини — линоленова и линолинова — да се по­лучават от орехи и семена (тиквено, слънчогледово, ленено).

Световната здравна организация препоръчва всеки да поема поне по 30 г орехи или семена дневно.

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

Освободете се от излишното тегло; мастните тъка­ни в организма отделят хормони и могат да нарушат хормоналното равновесие на организма.

Ограничете мазнините, особено наситените. Пред­почитайте нискомаслени млечни продукти. Мазни­ните не бива да съставляват повече от 20-30% от енергийните източници на организма.

Намалете до минимум червеното месо, а се ориен­тирайте към пиле и риба. Рибената мазнина има противоканцерогенен ефект.

Поемайте поне половин килограм пресни зеленчу­ци на ден (без да се смятат картофите). Най-добре е те да са сурови или леко задушени.

Въведете в менюто си японска храна — соя, ориз, кръстоцветни.

Яжте много пълнозърнести храни — ръжени про­дукти, например.

Добавете поне 30 г орехи и семена към ежедневно­то си меню.

Поемайте повече целулозни храни — поне 30-40 г дневно.

Увеличете дяла на нерафинираните въглехидрати (скорбяла) според препоръчваните от Световната здравна организация 50-70% от дневните енергий­ни източници.

Добавете витамините С и Е, както и бетакаротин в следните препоръчителни дози:

витамин Е — 30-40 мг дневно

витамин С—150 мг дневно

бетакаротин — около 15 мг дневно

Не пречи да взимате и допълнително 10 мг цинк дневно.


ТЕСТОСТЕРОНЪТ

И СЕКСУАЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА МЪЖА

ПУБЕРТЕТ

Пубертетът е фазата на развитие на човека между детс­твото и зрелостта, когато се оформят вторичните полови белези, узряват половите органи и репродукцията става възможна. Настъпват и емоционални промени, които за­едно с физическите характеризират юношеството.

При момчетата пубертетът започва между 10 и 14 го-дини (макар че много хормонални промени стават незабе­лязано и по-рано) и завършва до 15-17 години. При моми­четата този период е изместен с около една година напред — между 9 и 13 години, когато непогрешим признак на пу­бертета е първата менструална кръв. При мъжете същата степен на зрелост се проявява с първата еякулация, обик­новено през нощта, поради което се нарича „мокър сън". Тя все още не означава съществуването на оплодителна способност, а само показва, че тестисите са се пробудили и заедно със семенните каналчета и простатната жлеза са започнали секреторната си функция.

Още не е съвсем ясно кое точно предизвиква пубертета. Той може да се дължи на отпадането на възпиращи нервни

връзки, чиято функция е да потискат част от мозъка, наре­чена хипоталамус. Щом тези инхибитори отпаднат, хипоталамусът започва да отделя на импулси емисии от стиму­лиращото вещество, наречено лутейнизиращ хормоносво-бождаващ хормон. По нервен път тези импулси стигат до жлезата хипофиза, която се намира точно под хипотала-муса в основата на мозъка.

Стимулираната хипофиза започва да секретира два други хормона, които са особено важни за репродуктивни­те функции. Това са фоликулостимулиращ хормон (ФСХ) и лутейнизиращ хормон (ЛХ). Те навлизат в кръвоносната система и стигат до яйчниците при жената и до тестисите при мъжа. ФСХ предизвикват производството и развити­ето на сперматозоидите, а ЛХ — на мъжкия хормон тестостерон.

ТЕСТОСТЕРОНЪТ И НЕГОВОТО ЗНАЧЕНИЕ

Тестостеронът е най-важният андроген (мъжки полов хормон). 95% от него се отделят от тестисите, а останали-те 5% идват от надбъбречните жлези. Мъжът в зряла въз­раст отделя между 4 и 10мг тестостерон дневно, Надбъб-речните жлези и яйчниците при жените също секрстират малки количества тестостерон.

Пространствата между силно нагънатите семенни ка­налчета във всеки тестис са изпълнени с гроздове от клетки, наречени интерстициални клетки на Лейдиг. Те съдържат мастни гранули, богати на кислород, които се преобразу­ват в тестостерон чрез серия химични реакции. Тестосте­ронът се отделя в кръвта а да стимулира растежа на кос­тите и мускулите, уголемяването на гениталиите и тести­сите, както и цялото полово развитие.. На този хормон се дължат вторичните полови белези, появяващи се през пубертета, както и производството на сперматозоиди.

ФУНКЦИИ НА ХОРМОНА ТЕСТОСТЕРОН

Тестостеронът отговаря за:

поддържане на мъжкото либидо уголемяване на ларинкса и удебеляване на гласа уголемяване на пениса, тестисите и скротума нагъване на скроталната кожа

развитие на семенните каналчета и отделяне на секрет, богат на фруктоза

израстване на простатната жлеза

образуване на простатния секрет

стимулиране на поизводството на сперматозоиди поддържане на еректилно-еякулаторната функция

съединяване на краищата на костите (епифиза)

поддържане на мускулната маса.

В простатата и в космените торбички от тестостерона се образува друг хормон — дихидротестрстерон, който е два пъти по-силен от тестостерона и се смята "отговорен" за:

окосмяването на лицето, подмишниците и крайни­ците

окосмяването на слабините

характерната плешивост при мъжа

акнето

доброкачествените подувания на прбстатата


ИЗМЕНЕНИЯ ПРЕЗ ПУБЕРТЕТА

Най-забележимите изменения при момчетата настъп­ват между 12 и 17 години. Те се причиняват от тестостеро­на и хормона на растежа и засягат всеки мускул и кост на тялото. Раменният пояс се разширява повече от таза, сла­бите момчета натрупват мускули, а при по-пълните маст­ната тъкан намалява и те стават по-стройни. По-долу са очертани петте фази на развитие на половите органи на мъжа, като посочената възраст е приблизителното начало на периода:

Първа фаза докъм десетгодишната възраст пенисът, тестисите и скротумът остават почти непроменени.

Втора фаза (10-13 години ) — скротумът и тестисите се. увеличават, като левият е малко по-ниско от десния а скротумът леко се набръчква и почервенява; започва сперматогенеза.

Трета фаза (11-14 години ) — тестисите и скротумът нарастват още повече, пенисът започва да се удължава, а после и разширява в диаметър; поникват редки косъмчета в областта на гениталиите; появява се мъх по горната уст­на и бузите; по крайниците; и гърдите започва окосмяване.

Четвърта фаза (13-17 години ) — продължава уголемяването на тестисите и скротума, който потъмнявали се набръчква още повече; пенисът расте и се оформя главич­ката му: окосмяването навсякъде става по-гъсто, като се появява и в основата на пениса.

Пета фаза (17-18 години ) — половите органи са на-пълно зрели; окосмяването на слабините е завършило; освен „мустаци", по лицето е поникнала и „брада".

Мутиране на гласа

Тестостеронът уголемява ларинкса, удебелява и удъл­жава гласните струни. Гласът става по-нисък и плътен, което се нарича мутиране. Процесът протича около 14-ата

година, но самите момчета не го усещат, тъй като се из­вършва постепенно. Някои могат да се оплачат от стягане и пресипване, което преминава за няколко седмици и не е основание за тревога.

сексуалното поведение на мъжа

То зависи от хормона тестостерон, който поражда сексуалния интерес и влечение и дава израз на заложените модели на сексуално поведение. Опити със засилени дози тестостерон показват, че той повишава либидото, но не може да направи хомосексуалиста хетеросексуален и

обратно.

Експеримент с 4000 американци е показал, че съпру­зите с по-високи нива на тестостерона не само са с 43% по-склонни да се развеждат и с 38% по-податливи на из­вънбрачни връзки, но и с 50% по-незаинтересувани от брак в сравнение с

рон. Последните пък са по-подходяши за стабилно семейство. Това може да се дължи на факта, че по-малкото тес­тостерон прави мъжете по-хрисими, неагресивни, сговор­чиви и „домошари" .

Любопитното е, че тестостеронът влияе и върху кари­ерата на мъжа. Индивидите с по- високо съдържание на тес­тостерон имат заложби за спортисти, актьори и обществе­ни личности — професии, изискващи конкурентоспособност, агресивност и екстровертно, поведение.

Препаратите, действащи потискащо на тестостерона, се наричат антиандрогени. Те намаляват половото влече­ние на мъжа и потискат ерекцията. Прилагат се на извър­шители на сексуални престъпления.

Кастрацията (отстраняването на тестисите) потиска половата активност, но този ефект се наблюдава едва след няколко години и то не напълно. Обяснението е, че над-

бъбречните жлези, които обикновено осигуряват само 5% от постоянното ниво на тестостерона в организма, веро­ятно започват да произвеждат по-големи количества от хормона.

При мъже, загубили либидото си ж способността да получават ерекция, лечението с тестостерон успешно възстановява нормалното състояние.

КАКВО Е НОРМАЛНОТО СЕКСУАЛНО ВЛЕЧЕНИЕ

Според различни проучвания и анкети, проведени в Англия, 40% от двойките правят любов повече от три пъти седмично, други 35% — 1 -2 пъти, а 15% — три пъти месечно. Останалите имат още по-редки или никакви полови сно­шения. С напредването на възрастта честотата на сексуал­ното общуване намалява.

Продължителността на една сексуална връзка неизбеж­но влияе върху честотата на консумирането й. Според нап­равените анкети повече от половината от двойките, които са заедно по-малко от три години, имат полови контакти по-често от три пъти седмично, но само една четвърт от тях запазват този ритъм и след четвъртата година на връз­ката си.

Афродизиаци

Някои вещества и продукти са добили през вековете ексцентрична слава на чудотворни средства за увеличава­не на мъжката потентност. По-надеждна репутация в това отношение имат стридите, шампанското, женшенът и малините.

Феромони

Така се наричат летливите химикали, секретирани минимални количества от мастните жлези по кожата. Почти недоловими от сетивата, те имат силно въздействие върху настроението и влеченията на мъжа. Едва напоследък е изолиран експериментален материал, който се изследва във връзка със славата му на ключ към сексуалното привличане. Изпробван върху 40 доброволци, този човешки феромон в течно състояние несъмнено е повишил настроението им и ги е направил по-податливи към женския чар. Перспекти­вите феромонът да се добавя към парфюми и ухания може да има опустошителен ефект.

менопауза при мъжа

Вече няма съмнение, че и мъжете преминават през по­добен период, който при тях би трябвало да се нарича „вирипауза" (vir, viri (лат.) — мъж). В организма на мъжа тестостеронът се произвежда непрекъснато, а не на месеч­ни цикли като женския хормон естроген. Най-високо съ­държание на тестостерон в кръвта има през пубертета и в началото на двайсетте години, след което той започва пос­тепенно да намалява с напредването на възрастта.

През така наречената „средна възраст", когато тестос­теронът в кръвта понамалее, някои мъже усещат умора, раздразнителност, понижено либидо, болки в ставите, из­съхване на кожата, безсъние, силно потене, горещи вълни и потиснатост. С годините може да започне изтъняване на костите (остеопороза), което се наблюдава и при някои же­ни след менопаузата. Между 40 и 70 години плътността на костите при мъжете може да намалее с 15% и те да загубят 5-10 кг от мускулното си тегло. Концентрацията на спер­матозоиди също намалява, а проблемите с ерекцията мо­же да зачестят. Всичко това показва, че хормонът тестос­терон не си върши работата както трябва.

Интересно е, че много от мъжете с подобни оплаква­ния имат сравнително нормално съдържание на тестостерон в кръвта. Следователно проблемът е във взаимодейст­вието между тестостерона и неговите рецептори или се дъл­жи на прекаляване с алкохола, а може би и на твърде мно­го стрес.

Друга вероятност е повишеното съдържание в кръвта на глобулина, свързващ половия хормон. Действието на този протеин е такова, че той обира свободния тестосте­рон и го свързва в неактивна форма. Ето защо въпреки наличието на сравнително нормални количества тестосте­рон в кръвта, той не е в състояние да изпълнява ролята си.

Лечението на тези симптоми с допълнителни количес­тва тестостерон под формата на хапчета три пъти на ден в продължение на шест месеца цели да възстанови нивото на хормона, без да превръща мъжа в сексуална машина. С възстановяването на нормалното за индивида либидо мъ­жът се чувства по-енергичен, в по-добро настроение и с повишен интерес към секса.

От друга страна, твърде високите нива на тестосте­рон се свързват с риска от рак на простатната жлеза, пора­ди което някои лекари се въздържат да препоръчват тако­ва лечение. Най-разумно е обаче да се потърси консулта­ция с ендокринолог.

Има и хормонални начини за преодоляване на неб­лагоприятните симптоми. Ето някои от тях:

спрете да пушите

намалете алкохола

• „стопете" наднорменото тегло

правете повече физически упражнения намалете кофеина

взимайте допълнително витамини и минерали (не­достигът им нарушава хормоналния баланс)

проверете дали тревожните симптоми не се дължат на някои лекарства, които са ви предписани

потърсете лекарски съвет за проблеми в отношени­ята с партньорката и сексуални затруднения.

мастурбация

Тя вече е приета за нормална и здравословна. Наблюденията показват, че 80% от мъжете мастурбират редовно: 13% — повече от три пъти седмично, 25% — един до три пъти седмично и 15% — 2-3 пъти месечно. Онези, които нямат полова активност и не мастурбират, компенсират това с нощни полюции.

Мастурбацията Може да има отрицателен ефект само ако поражда чувство на вина и неловкост. Разпространя­ваните в миналото измислици за осакатяващо въздейст­вие на мастурбацията са безпочвени и са плод на затормозено мислене.

ХОМОСЕКСУАЛИЗЪМ

Еволюцията на човешкото сексуално поведение е сло­жен процес. Той се определя от инстинкта, от начина на живот, вероятно от генетични фактори, от обществената среда и от наличието на партньори от предпочитания пол.

Често се твърди, че 10% от мъжете имат хомосексуал­ни влечения, но това са занижени данни. Ако се включат и онези, които са имали поне една хомосексуална връзка в юношеството си, процентът вероятно ще нарасне.

Кинси, един от първите сексолози, е установил в про­учванията си, че 37% от мъжете, които е изследвал или разпитвал, са преживели най-малко един хомосексуален оргазъм. Не може да се съди за достоверността на подоб­ни анкети, тъй като тяхната искреност е доста съмнителна.

Хомосексуалното поведение не е еднообразно и може да се проявява в различни форми:

преобладаваща хетеросексуалност с отделни хомо­сексуални връзки

еднакъв брой хетеро и хомосексуални връзки

преобладаващо хомосексуална полова активност с откъслечни хетеросексуални контакти

изключителна хомосексуалност.

Невинаги сексуалните влечения и предпочитания съв­падат с характера на сексуалното поведение. Доказателство за това разминаване е широко разпространената хомосек­суалност в затворите и, обратно, безусловната хетеросек­суалност на мъже, потискащи интереса си към своя пол само под влияние на обществения натиск.

Според някои теории хомосексуалността е биологич­но явление с физиологична основа. Сексуалните рецепто­ри на някои мъже например откликват само частично на сексуалните хормони, което води до липса на хормонално обусловено влечение към партньорка от противоположния пол за продължаване на рода.

По-нови проучвания навеждат на заключението, че сек­суалното поведение е подвластно на мозъчни центрове. Центърът за мъжко поведение, съдържащ андрогенни рецептори, се намира в предната мозъчна част на хипоталамуса. Женският център е в така наречената вентромедиална, централна, част на мозъка. Смята се, че тези центро­ве се развиват в зависимост от нивата на сексуални хор­мони, които им въздействат в началния период на зародишното оформяне. Реакциите зависят от успешното вза­имодействие между сексуалния хормон и съответните рецептори. Логично е, следователно, всякакви несъответс­твия при реакциите на рецепторите в тази област да дове­дат до хомосексуално вместо хетеросексуално поведение.

Тази теория бе подкрепена напоследък от откритието, че при хомосексуалните мъже една зона в предната част на хипоталамуса анатомически е оформена като при жените, а не като при останалите хетеросексуални мъже. Намиращата се там колония от клетки (INAH-3) е по-мал­ка по размер при хомосексуалните мъже (колкото е при жените), а друга — супрахиазматичното ядро — е два пъти по-голяма.

Нещата не са чак толкова прости, разбира се, още повече, че разликата в размерите може да е въпрос на чис­то техническа неточност. Установено е още, че „кабелите" от нерви, свързващи лявото и дясното полукълбо на мозъка, са по-дебели при хомосексуалните, отколкото при хетеро­сексуалните мъже.

Изследването на 28 двойки еднояйчни близнаци от мъжки пол е доказало, че ако единият брат е хомосексуален, при другия вероятността от същото е три пъти по-голяма, отколкото при нееднояйчните близнаци. Това говори за ге­нетичен компонент на явлението. Учените се надяват след­ващата стъпка да е откриването на специфичните гени, обуславящи хомосексуалното поведение. Тогава то ще се окаже равносилно на това човек да е левак, десняк, или да може да си служи еднакво добре и с двете ръце.

ТРАНССЕКСУАЛНОСТ

Малък брой мъже страдат от gender dysphoria, което е съпдоврдено с различна степен на нетърпимост към биологическия им пол още от ранно детство. Понякога това състояние е резултат от някакъв стрес.

По-леката форма на това явление е травеститизъм и се проявява само с желанието да се носят дрехи, характер­ни за противоположния (в случая женски )пол. Това създава у мъжа чувство за спокойствие и равновесие, непонятно за повечето хора наоколо.

Други мъже имат чувството, че са в „чуждо" тяло. и имат непреодолимото желание да се отърват от външните белези на пола си и да станат анатомически жени.

Операции за смяна на пола се правят, но само след задълбочено изследване и психологическа подготовка. Без стабилни доказателства за успешно приспособяване към особеностите в живота на противоположния пол една опе­рация би могла да доведе до разочарование, депресия, са­моубийство или невъзможното изискване за връщане към първоначалния пол. Ако случаят е успешен, смяната на пола може да промени в положителен смисъл живота на човека.

8

СМУЩЕНИЯ В СЕКСУАЛНАТА АКТИВНОСТ НА МЪЖА

ИМПОТЕНТНОСТ

Думата импотентност е от латински произход и озна­чава „липса на сила". С нея се характеризира неспособ­ността да се получи и задържи ерекция до задоволително­то завършване на хетеросексуалния полов акт. Понятието задоволителен включва стабилна ерекция с достатъчна твърдост, задържана толкова дълго, колкото е необходи­мо за сексуалното удовлетворение и на двамата партньори, и кулминираща, с добре овладяна еякулация.

Импотентността е широко разпространено и потис­кащо състояние, подвластни на което са от 10 до 30% от мъжете във всички възрастови групи. Поради неуместно притеснение или погрешното убеждение, че нищо не може да се направи, споходените от импотентност често стра­дат в мълчаливо отчаяние. Независимо от причината за оплакването, 99% от мъжете могат да си възвърнат добра­та форма чрез някой от множеството методи за лечение.

Често се смята, че импотентността е чисто психоло­гически проблем, но в 40% от случаите има физическа причина. Ако мъжът се събужда сутрин с ерекция или е в

състояние да получи оргазъм с мастурбация насаме, пси­хологическите фактори са повече от физиологичните. При положение че изобщо не може да получи ерекция, дори и при събуждане, мъжът трябва да потърси съвета на уролог или сексолог.

По време на нощния сън по естествен път се получа­ват между четири и осем ерекции, освен ако има някаква физиологична пречка за спонтанното им осъществяване. Често обаче физическите и психологическите фактори се съчетават и се получава омагьосан кръг, в който се нат­рупват страхове и отрицателни чувства.

ФИЗИОЛОГИЧНИ ПРИЧИНИ ЗА ИМПОТЕНТНОСТТА

Най-обичайните от тях са умора, преумора и стрес. Съвсем нормално е при тези обстоятелства да не може да се постигне добър резултат. Другите физиологични при­чини са страничните ефекти от лекарства и опиати, втвърдяване на артериите (атеросклероза), изпускащи клапи в спонгиозното тяло на пениса (при което кръвта не може да се задържа и да предизвика ерекция), фйброза. хормонално неравновесие и нервни смущения.

Влияние на лекарства

Това е най-честата и отстранима причина за импотентност. Особено силно влияние могат да имат бетаблокерите, които по начало действат чрез потискане на дейността на някои видове нерви. Предписват ги за ле­куване на кръвно налягане, ангина пекторис, сърдечни смущения, ускорен пулс, мигрена, напрежение, глаукома, проблеми с щитовидната жлеза. Диуретичните таблетки, прилагани при високо кръвно налягане за обезводняване на организма, също могат да причинят смущения в ерекцията. Пациенти, взимащи диуретици, са двойно по-

застрашени от импотентност в сравнение с мъже, които не използуват такива медикаменти.

Противостресовите таблетки въздействат върху нерв­ните окончания и също могат да имат потискащ ефект.

Да не забравяме, че с цигарения дим се поглъща сил­ният опиат никотин. Пушенето е пряко свързано с пробле­мите при ерекция и зависимостта е право пропорционална: колкото повече цигари се изпушват дневно, толкова по-неубедителна е ерекцията. Пушенето уврежда самите кръ­воносни съдове и ускорява втвърдяването на артериите.

Атеросклероза

Втвърдяването на артериите е характерно за напред­налата средна възраст. Когато водещите към пениса арте­рии са с обложени от холестерол стени, се затруднява при­токът на достатъчно количество кръв за нормална ерекция. Изследвания с контрастни вещества, различими на рент­генова снимка, показват, че всяко стесняване на артериите може да бъде причина за импотентност.

Оттичане на кръвта

При някои мъже ерекцията започва добре, след което бавно спада поради оттичане на кръвта от кавернозните и спонгиозното тяло. Това се дължи на повреда в механизма, който затваря оттичащите вени и не позволява на събра­лата се кръв да изтича. Оплакването е присъщо на по-въз­растните мъже. Понякога може да е съчетано и с лошо кръвоснабдяване.

Хормонално неравновесие

Причина за импотентност може да е и нарушаването на хормоналното равновесие, особено ако нивата на хор­мона тестостерон са твърде ниски или тези на хормона пролактин — твърде високи. Открие ли се причината, отстраняването й с лечение е съвсем лесно.

Диабет

Той води до импотентност по две причини: ускорява атеросклерозата и ако не се овладее навреме, нанася трай­ни поражения на нервите поради високото съдържание на захар в кръвта.

Нервна система

Болести и смущения на нервната система също могат да доведат до импотентност. Това се отнася до мъжете с тежка множествена склероза или претърпелите някакво ув­реждане на гръбначния стълб. При тях може да се получи рефлекторна ерекция, но еякулацията е невъзможна без електрическа стимулация.

ЛЕЧЕНИЕ НА ФИЗИЧЕСКАТА ИМПОТЕНТНОСТ

Лечение с медикаменти през устата

В света се правят изследвания на лекарство, извлече­но от африканското дърво Pausinnystalis yohimbe. Окончателните резултати се очакват скоро, но ще минат години, пре­ди да започне серийното му производство.

Локално лечение

Нитроглицеринът е медикамент, предписван обикно­вено при болки от ангина пекторис, защото разширява кръ­воносните съдове и усилва притока на кръв. Установено е, че компреси от него, поставени на пениса един-два часа преди сношение, могат да помогнат за преодоляване на импотентността. Четирима от 10 мъже между 45 и 71 го­дини с оплаквания от импотентност средно от пет години

са получили по този начин ерекция с еякулация.

Ерекция с помощта на вакуум

Чрез поставяне на пениса във вакуумен цилиндър и частично изтегляне на въздуха от него се постига ерекция благодарение на нахлулата кръв. След това се поставя не­що като турникет в основата на члена, който, естествено, не трябва да се държи дълго, тъй като пречи на кръвообращението. Еякулацията също се възпрепятства — това не е опасно, но и не помага на оплодителната способност.

Фармакологично предизвикана ерекция

С тънка игла може да се инжектира папаверин в стъб­лото на пениса и след 5-10 минути да започне ерекция, тъй като медикаментът разширява артериите и свива вените. Има известен риск обаче ерекцията да продължи повече от нормалното и да се стигне до приапизъм (вж. Глава 1). Тогава се налага хирургическа намеса, В повечето случаи методът е успешен и е променил живота на много импо­тентни мъже.

Някои лекари предписват и простагландин Е1 или алпростадил (Caverject), които пациентът инжектира сам.

Оперативен метод

Ако се установи, че има физиологична бариера за при­тока на кръв в пениса, може да се направи артериален байпас с част от вена или синтетичен заместител. В някои случаи едно-единствено стеснение може да се разшири със специален балон, поставен на мястото му под рентгеново наблюдение.

Прилага се и метод, при който артерия, по принцип снабдяваща с кръв мускулите на слабините, се включва към другите артерии на пениса. Успехът е до 70%.

Ако импотентността се дължи на оттичане на кръв от вена, проблемът се разрешава чрез връзване на по-широ­ките вени, отвеждащи кръвта от пениса. Успехът на мето­да е 50%, но след време могат да се отворят други вени.

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРИЧИНИ ЗА ИМПОТЕНТНОСТТА

На тях се дължат 60% от случаите на оплаквания от импотентност. Обикновено съветите и психотерапията по­магат и водят до пълно излекуване.

Психологическите проблеми произтичат от чувството на страх, вина или неспособност да се постигнат желаните резултати. Колкото повече се притеснява мъжът, че де получава ерекция, толкова по-малка става вероятността да я получи Жизненоважно е да се научи да се отпуска психи­чески и да изпълнява препоръките на сексолога. Обикновено той съветва за известно време мъжът да се въздържа от опити за проникване във вагината на парт­ньорката си. Вместо това двамата да се научат да се от­пускат и да се наслаждават един на друг, преоткривайки телата си. Предварително се договарят, че дори да се стигне до ерекция, няма да има вагинален акт. След няколко сед­мици такова въздържание двойката може да се върне към обичайните си навици, но с позата, при която жената е отгоре. Така наречената „мисионерска поза" (мъжът отгоре) не е благоприятна за мъже с непълна ерекция.

Един от най-важните фактори е нежността и тактичността от страна на лартньорката. Както подигравките, така и прекалената загриженост, могат само да утежнят проблема, ако не са били в основата му.

преждевременна еякулация

Това е най-често срещаното смущение на мъжката по­дова активност. То се проявява по три различни начина:

оргазмът и еякулацията настъпват преди мъжът или партньорката му да желаят това;

еякулацията става още преди пенисът да навлезе във вагината;

мъжът не може да удържи еякулацията поне до ед­на минута след проникване във вагината.

Преждевременна еякулация се получава най-често ко­гато мъжът загубва своята „девственост" или когато е за пръв път с нова партньорка. Във всеки случай проблемът засяга предимно юношите и постепенно бива овладян до­към двайсет и няколко или трийсетина години.

За нормална продължителност на акта преди еякула­цията се смята поне една минута след проникване във вагината. Ако това времетраене ни се струва разочароващо, нека не забравяме, че нашите еволюционни предшестве­ници са били устроени колкото за пет-шест тласъка преди оргазма. В цялото животинско царство единствено човеш­ките същества използват секса за наслада. Мъжкото шим-панзе например получава еякулация най-много за 30 секунди, а женската се задоволява, като се съвкуплява с няколко мъжки екземпляра един след друг.

Обикновено преждевременната еякулация се дължи на притеснение, особено ако партньорката е нова и желани­ето и вълнението на мъжа са много силни. Друга причина е опасението, че може да не успее да задоволи партньор­ката си. Никой мъж не обича да чувства, че не е „достатъч­но добър".

Проблемът възниква и когато мъжът усеща, че парт­ньорката му всъщност "не си пада" много по секса, или

когато съществува неумение или нежелание да се прояви нежност и да й се откликне.

Случва се да възникне и обратният проблем — забаве­на еякулация, особено ако мъжът се опитва да отложи ор­газма, докато задоволи партньорката си.

Най-сигурният начин да се предотврати разочарова­нието от преждевременната еякулация е партньорката да бъде доведена до оргазъм още по време на предварител­ната игра и проникването да стане или миг преди, или вед­нага след това.

Има още осем начина за преодоляване на проблема с преждевременната еякулация. Някои от тях може и да не се поправят много на мъжа, тъй като несъмнено отнемат част от удоволствието му.

Използвайте презерватив: той намалява чувствителността и обикновено осигурява по-голяма продъл­жителност на акта.

Намажете с крем за местна упойка около върха на пениса.

По време на тласъците стегнете седалищните мускули. Това притъпява сигналите от нервните окончания по пениса и насочва вниманието другаде.

Само за миг (!) си помислете за нещо друго — проб­леми в работата, планове за следващия ден — и ско­ро ще установите, че правите любов по-дълго от обикновено.

Непосредствено преди еякулацията тестисите се вдигат в скротума, за да се приближат до основата на пениса. Ако внимателно ги върнете обратно надолу, можете да забавите еякулацията. Внимавай­те обаче да не ги завъртите.

Уговорете с партньорката си сигнал, равносилен на

СТОП". Щом усетите, че оргазмът наближава, и двамата спрете и останете за малко в покой. Това ще продължи акта и може да се повтаря по няколко пъти.

Най-разпространеният начин за избягване на преж­девременната еякулация е методът на притискането. Партньорката нежно мастурбира мъжа и точно ко­гато той й даде сигнал, че е пред оргазъм, тя вни­мателно стисва пениса между палеца и двата си про­тивоположни пръста точно под главичката, където тя преминава в стъблото. След пет секунди пръсти­те й се отпускат и процедурата може да се повтаря многократно, още повече, че е крайно ефективна. Чрез взаимно изграждане на сексуални навици два­мата партньори могат да постигнат хармонично по­лово общуване. По време на акта мъжът може и сам да стисне пениса си, стига да е в състояние да кон-

тролира собствените си сигнали за наближаващ оргазъм и да има време да реагира.

След преждевременна еякулация изчакайте един час и опитайте отново. Обикновено втората ерекция трае по-дълго и оргазмът може да бъде поотложен.

Ако никой от тези методи не помогне, потърсете съ­вет от лекар или психолог, които могат да препоръчат други упражнения за вас и партньорката ви. Понякога те изобщо забраняват половото общуване и така облекчават поне нап­режението у мъжа.

ЗАБАВЕНА ЕЯКУЛАЦИЯ

Това е неспособността на мъжа да еякулира, незави­симо от продължителния акт, силното стимулиране и го­лямото му желание. Това става много рядко и е свързано

главно с преумора, но някои мъже изобщо не могат да стиг­нат до еякулация по време на акт. Те обаче го постигал при мастурбация.

Причината понякога е в заболявания като увеличена простата или предишна операция на тази жлеза, лекарства срещу високо кръвно налягане или депресия.

Най-често забавената еякулация е плод на психологи­чески задръжки като в случаите, когато:

спалнята на новобрачните е до тази на родителите;

мъжът е установил, че съпругата му изневерява;

е преживян ужасът, че презервативът може да се спука, а бременността е фатална;

веднъж вече актът е бил прекъсван, от децата на­пример.

Тези фактори подсъзнателно потискат еякулаторния рефлекс. Затова погрижете се да осигурите най-благопри­ятната и уютна среда за спокоен и сигурен секс. Ако и това не помогне, отнесете се до специалист, който може да пре­поръча „домашни упражнения".

9

КОНТРАЦЕПЦИЯ

В наши дни контрацепцията (предпазването от забре­меняване) е в еднаква степен, грижа както на мъжа, така и на жената.

Понастоящем практикуваната контрацепция, която за­виси единствено от личния избор на мъжа, е:

методът на прекъснатия полов акт

презервативът

вазектомията.

Все пак това положение, изглежда, се променя през пос­ледните години. Египетски лекари са усъвършенствали метод, при който производството на сперма спира под въздействието на по-интензивното отделяне на топлина, съчетано със създаване на електростатично поле около тестисите. Мъжка хормонална контрацептивна инжекция може би ще се появи на пазара до две години, а в момента се разработват мъжки контрацептивни хапчета.

Установен е и комплексът от гени, който поражда спер-матогенезата и се нарича азоспермичен фактор. Той се на­мира в мъжката У-хромозома и мутациите или отсъстви­ето му са причина за мъжкото безплодие. Блокирането на този ген теоретично би довело до създаването на нов ме­тод за мъжка контрацепция.

В доклада Дюрекс (1994 г.) е изследвано отношението на 12 600 души към секса и контрацепцията. На всеки че­тири двойки една залага предимно на презерватива, а една на всеки пет предпочита оралните контрацептивни хапчета. Според същия доклад във Великобритания разпростране­нието на основните методи за предпазване от забременя­ване е следното (в проценти):

Безконтрацепция 19%

Комбинирани хапчета 20%

Минихапчета 4%

Инжекция с прогестерон 1 %

Презерватив 24%

Преградна диафрагма 2%

Спирала 4%

Природни методи 1%

Мъжка стерилизация 12%

Женска стерилизация 8%

Хистеректомия 5% Източник: Докладът Дюрекс, 1994 г.

Проучванията показват, че всеки един на десет мъже разчита на партньорката да му подсигури презерватив.

Доколко са сигурни различните методи, ще видим по-нататък. Цифрите показват колко жени на всеки сто забре­меняват при използването на даден метод в продължение на една година, така че всъщност представляват процент­ни стойности.

методът на изваждането

Методът на изваждането, или прекъснатият полов акт, е един от най-старите мъжки методи на контрацепция. Той е получил лоша слава още в библейски времена, когато Онан „разлял спермата си" по земята, вместо да изпълни

дълга си да оплоди съпругата на мъртвия си брат. За това незачитане на свещеното писание Тора той бил поразен от Божия гняв.

Прекъснатият полов акт изисква мъжът да извади пе­ниса си от вагината на жената точно преди еякулацията. Изваждането изисква съзнателно усилие. тъй като инстин­ктивната мъжка реакция на прииждащия оргазъм е да нав­лезе колкото е възможно по-дълбоко в тялото на партньорката. Точното преценяване на момента също е от голямо значение. Ако изваждането се извърши твърде рано, оргазмът ще се провали. Ако пък е твърде късно, семето ще навлезе във вагината. Дори когато моментът е подходящ, често малки количества сперма се отлепят по-рано, заедно с овлажнявашите секреции от булбо-уретрал-ните жлези. Не бива да се разчита на този метод, ако е изрично установено, че не трябва да се допуска забременяване.

Опитът показва, че когато се прилага внимателно, ме­тодът на прекъснатия полов акт може да е изненадващо ефективен. Някои проучвания са установили, че няма раз­лика между процента на „фаловете" при метода на изваж­дането и преградните методи като мембраната. При все че има много по-сигурни методи на контрацепция, изваж­дането все пак е по-добре от нищо в „аварийни" ситуации.

Ефективността на прекъснатия полов акт се увеличава при допълнителна употреба на спермициди.

Среден процент „фалове"

Метод

Без контрацепция Изваждане Календарно следене на овулацията Диафрагма Само спермициди Пяна

85 18

>20 2-15 21 9-25

Мъжки презерватив 2-15

Спирала 1-3

Прогестогенова спирала

Комбинирани хапчета 1-7

Инжекция прогестоген < 1

Прогестогенов имплант < 1

Женска стерилизация < 1

Мъжка стерилизация <1

Хапче на следващата сутрин 1 -4


презервативът

история

Предполага се, че (мъжкият )презерватив е изобретен от италианскиа анатом Фалопиус през 16-ти век. Той пред­писвал ленени шапчипи, импрегнирани със специален разтвор, за предпазване на необрязаните мъже от сифилис. Те се надявали на главата на пениса и кожичката се при­дърпвала отгоре. Страничният контрацептивен ефект бил забелязан по-късно, и то съвсем случайно.

До 18-и век презервативите все още са служели за пред­пазване от сифилис, макар че Казанова е използвал кондоми от овчи черва или рибешка кожа, за да спести на неж­ния пол всички опасения".

Ето едно предписание за направа на презерватив от средата на 19-и век:

Вземете овче сляпо черво, измийте го първо с вода, обърнете го навън и навътре, продължавайте проми­ването вече със слаб соден разтвор, който сменяйте на всеки четири или пет часа 4-5 пъти последователно. След това с нокът отстранете мукусната мембрана, сулфирайте го, измийте го с чиста вода, после със сапун,

изплакнете, надуйте го и го изсушете. След това отре­жете необходимата дължина и прикрепете лентичка към отвора. Използвайте го за предпазване от инфек­ция или бременност."

Любопитно е, че четири старинни презерватива нас­коро са продадени на търг в „Кристи". Три от средата на деветнайсети век, изрисувани с еротични сцени, достигна­ли цена 2400 лири парчето, а една илюстрирана френска версия се продала за рекордната сума от 3300 лири.

Предполага се, че съвременните предпазители са из-мислени от някой си: д-р Кондом, придворен лекар на крал Чарлс II. По-вероятно е обаче наименованието кон-дом да идва от латинската дума за съд — соndus.

През 80-те години на 19-и век нивото на раждаемост­та във Великобритания и в цяла Европа чувствително намаляло. Една от предполагаемите причини за това било леснодостъпното предпазно средство за многократна употреба, което не пречело на сексуалното удоволствие, било дискретно и не причинявало болка, макар че изобщо не прилягало добре. „Авторитетът" на презерватива бил повдигнат и от присъствието на многоцветния лик на кра­лица Виктория върху опаковката.

СЪВРЕМЕННИТЕ КОНДОМИ

Съвременните кондоми се правят от висококачествен предварително овлажнен латекс. Навсякъде по света са раз­пространени два стандартни размера според широчината (52 мм и 49 мм), но с различни дължини. Има и неовлажнени презервативи, както и кондоми, овлажнени с нонок-синол-9 спермицид или с неспермицидална течност (ск-70) за алергичните към спермициди. Голямо е разнообра­зието по отношение на изработката и оцветяването във всички багри на дъгата — до фосфоресциращи в тъмното. Може би най-новото изобретение в тази област е музикалният кондом. Изработен специално за тези, които обичат музикален съпровод, той съдържа пиезокристален звукообразуващ микрочип и може да възпроизведе всякаква ме­лодия или словесно послание. Получил е американски патент. Наскоро се е появил дори и презерватив, който из­дава звук, ако се пробие по време на полов акт.

Ако се използват внимателно, презервативите допус­кат само 2% "фалове". При положение че се пипа грубо с ръка или не се постави навреме, процентът на „фаловете" скача на 15. Приблизително един на всеки 12 кондома се скъсва по време на употреба, въпреки че е електронно тестуван за здравина. Скъсването става обикновено, когато се използва на сухо, т.е. без овлажнител на водна основа, Най-добре е да се използват презервативи със спермицидно желе на водна основа като допълнителна защита в слу­чай на пробив.

Препоръчва се латексовите кондоми да се използват само с овлажнители на водна основа (като КУ-желето). Мазилата на минерална основа ( като бебешко олио, желе от петролни продукти, някои спермицидни кремове )увреждат латеска и могат дори да го разтворят. Тестовете са показали, че минералните масла намаляват здравината на презерватива до 95% за 15 минути.

КАК СЕ ИЗПОЛЗВА ПРЕЗЕРВАТИВЪТ

Може би ви се струва, че това не е кой знае каква фило­софия, но проучване, направено с участието на 300 мъже, които трябвало да поставят презерватив на изкуствен пенис, показало следното:

16 от участниците изобщо не били използвали кондоми, а само един от тях бил чел инструкциите за употреба. Общо взето, само 1,7 % някога са си правили труда да прочетат упътването;

13% от мъжете не били достатъчно внимателни при отварянето на станиоловата обвивка и така увели­чавали риска от скъсване на презерватива;

20% се опитали да надянат кондома от обратната страна;

3% нахлузвали презерватива на пръста си и след то­ва се опитвали до го сложат като чорап;

почти 40% не притискали връхчето на кондома. Така във връхчето влиза въздух, който впоследствие мо­же да увлече семенна течност навън от презерватива;

Само 50% от тестуваните мъже не срещнали зат­руднение при поставянето на презерватива.

КОЕ Е ПРАВИЛНОТО

Избягвайте генитален контакт, преди членът да е покрит с презерватив, тъй като още в началото на половия акт се отделя известно количество сперма.

Винаги проверявайте срока на годност върху опаковката.

Отваряйте внимателно станиоловата обвивка, за да не се накърни целостта на презерватива. Щом се от­вори вакуумната опаковка, презервативът бързо за­почва да губи качествата си, затова никога не из­ползвайте продукт с неизправна опаковка. Не забравяйте, че ултравиолетовата светлина, топлината, влагата и озонът влияят зле на латекса.

Не забравяйте да притиснете връхчето на презерватива, за да изкарате въздуха от него.

Докато притискате с едната ръка връхчето, изтегляйте с другата презерватива по еректиралия член. Не започвайте процедурата преди пълна ерекция и не изтегляйте презерватива, преди да сте го поста­вили на мястото му.

Проверете дали презервативът е покрил целия пе­нис до основата му, защото в противен случай мо­же да се смъкне и изхлузи по време на акта.

При нужда от допълнителен овлажнител използвай­те само посочените по-горе кремове.

Веднага след еякулацията оттеглете пениса, плътно придържайки горната част на презерватива към ос­новата му.

Не задържайте члена във вагината до пълна загуба на ерекция, тъй като това би увеличило риска от излив на спермата.

При свалянето на презерватива внимавайте да не се излее и най-малко количество сперма, след което го загънете в тоалетна хартия и го изхвърлете

на подходящо място по всички правила на хигиената.

Никога не използвайте презерватива повече от един път.

Винаги носете със себе си повече от един презерватив.

Използвайте презерватива не само за предпазване от нежелана бременност, но и от полово преноси­ми болести.

вазектомия

Около 15% от сексуално активните мъже по света при­бягват до предпазния метод вазектомия. Той се осъщест­вява чрез оперативна намеса под местна или пълна упойка, болкопотискаща хипноза или акупунктура.

Традиционната манипулация се състои в разрез по сре­дата или от двете стражи на скротума. Двата семепровода идващи от тестисите, се прихващат и малка част от тях се изтегля през прореза, отрязва се минимална дъджина от-рязаната част здраво се пристяга. Цялата процедура отне­ма десетина-двайсет минути.

В Китай същото се прави и без намесата на скалпел. Методът е усъвършенстван така, че семепроводът се прихваща през кожата на скротума и в него се инжектира елас-томерна течност, която се втвърдява за 1.0-2.0 минути. Получава се нещо като тапа с размерите на оризово зрънце, която затваря централната тръба на семепровода. При же­лание процедурата е обратима, като се направи малък раз­рез на скротума под местна упойка и „тапата" се избута навън.

Непосредствено след вазектомията мъжът трябва да остане в покой 24 часа и да избягва физическо натоварва­не през следващите няколко дни. Срещу евентуален дискомфорт се препоръчва парацетамол, но не и аспирин, кой­то може да засили кръвотечението. Повечето мъже могат да се върнат на работа след 24 часа и да възобновят актив­ния си полов живот, щом се почувстват готови за това, като временно се препоръчва използването на презерватив. През първите две денонощия е уместно да се носят по-тесни слипове, за да поддържат скротума и елиминират усещането за тежест.

Усложнения след вазектомията настъпват рядко, но мо­же да се появи кръвотечение, подуване и химотомия. Скротумът може да посинее или почернее, да се втвърди

или стане болезнен, особено ако не са спазени изисквани­ята за покой. Възможно е да се наложи допълнителна опе­ративна намеса. В случай на инфекция се включват антибиотици.

Контрацептивният ефект на вазектомията не настъп­ва веднага. Семепроводът е своеобразен склад на семенна течност, който се изпразва едва след три месеца или меж­ду 15 и 30 еякулации. След това периодично се взимат проби от семенната течност, докато не се установи, че в три по­редни еякулации няма сперматозоиди. Междувременно се прилагат други методи за избягване на нежелана бре­менност. Дори и след като лекарят се увери в надеждност­та на вазектомията, разумно е да се прави анализ на се­менната течност веднъж годишно.

Когато вазектомията не излезе успешна, срязаните кра­ища на семепровода се съединяват от само себе си 10-14 седмици след операцията, при все че са известни случаи и цели дванайсет години след нея. Едно на две хиляди е ве­роятността прекъснатият семепровод да се самовъзстанови.


ВЛИЯЕ ЛИ ВАЗЕКТОМИЯТА НА ОБЩОТО ЗДРАВОСЛОВНО СЪСТОЯНИЕ

Няма медицински доказателства, че вазектомията уве­личава опасността от сексуални проблеми, нито че проме­ня нивото на тестостерона или пък намалява либидото.

В 60% от случаите се развиват антитела, причинява­щи сгъстяване на спермата. Три проучвания са установи­ли връзка между вазектомията и развитие на рак на тести­сите в по-късна възраст. Това не се потвърждава от други проучвания, поради което рискът не се смята за реален. Необходими са много повече изследвания, за да се преце­ни наличието на заплаха за здравето при мъжете с вазектомия.

РЕОПЕРАЦИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВЯНЕ НА НОРМАЛНАТА ПРОВОДИМОСТ НА СЕМЕПРОВОДИТЕ

Прибегне ли се до вазектомия, трябва да се смята, че е завинаги. В действителност обаче годишно около 2% от оперираните се подлагат на реоперация за възстановяване на нормалната проводимост на семепроводите поради неп-редвидени промени в житейските обстоятелства. Благополучният изход от реоперацията зависи от умелата ръка на хирурга и от времето, изтекло след вазектомията. Обратната процедура трае много по-дълго — между 90 и 120 минути и се извършва под местна или пълна упойка. В 40 до 90% от случаите потокът на сперма през семепровода се възстановява, а 30 до 50% са шансовете на мъжа да има дете. Успехът на начинанието е-значително по-малък, ако от вазектомията са минали повече от 10 години.

След реоперация, общо взето, намалява концентраци­ята на сперматозоиди, при все че през първата година то­зи показател, както и тяхната активност и подвижност мо­гат значително да се подобрят. Ако не е възможно да се осъществи оплождане, не представлява проблем да се при­бегне до метода „ин витро".

АВАРИЙНИ МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА БРЕМЕННОСТ

Повечето мъже трябва да си дават сметка, че жените имат аварийни начини за предотвратяване на бременност. Един от тях е хапчето „на другата сутрин". Използва се, ако се спука презервативът или прекъсването на половия акт се окаже ненавременно. Взимат се две таблетки .до 72 ч.аса след инцидента, а след още 12 часа — още две. Методът крие само 4 % риск. В някои случаи помага и контрацептивната спирала, поставена до 5 дни след потенциално опасния акт.

10


БОЛЕСТИ, ПРЕДАВАНИ ПО ПОЛОВ ПЪТ

Независимо от широката кампания за предпазване от СПИН и за безопасен секс, венерическите болести продъл­жават да са често срещани. Макар да е известно на всички, че половото общуване без презерватив, особено в чужбина, е съпроводено с повишен риск от заразяване с венеричес­ка болест, СПИН или хепатит В, повечето хора безразсъд­но си казват: „На мен няма да ми се случи". Това е още едно доказателство както за небрежността към собствено­то здраве, така и за безотговорността към партньорите.

безопасен секс

Най-сигурната защита срещу СПИН, хепатит В и дру­гите венерически заболявания е безопасният секс. Дори и той обаче не може да отстрани напълно риска от СПИН и хепатит В.

Винаги използвайте надежден презерватив. Изключение може да се направи при моногамна връзка, когато е доказано, че партньорката не е серопозитивна.

Сведете до минимум броя на сексуалните си връз­ки особено при пътувания в чужбина.

Избягвайте сексуална практика, при която може да възникне кръвотечение (анален секс).

Използвайте само овлажнители на водна основа, тъй като всички други могат да намалят здравината на презерватива с 95% само за 15 минути.

Бъдете предпазливи с оралния секс.

Не споделяйте с никого игли за инжекции, самобръсначки, четки или приспособления от типа на вибра­торите.

Наложи ли се да пътувате в райони, застрашени от болести, предавани по кръвен път, носете си лична аптечка, съдържаща спринцовки, игли, дори прено­сими системи за кръвопреливане и заместители на кръвни продукти.

Преди далечно пътуване прегледайте зъбите си, за да не се наложи да ги лекуват в чужбина.

Дори когато и двамата партньори са серопозитивни, препоръчва се да използват презерватив, защото повторното заразяване или инфектирането с херпес или хепатит В може да ускори развитието на болестта.

ХЛАМИДИЯ И НЕСПЕЦИФИЧ ЕН УРЕТРИТ

Хламидия трахоматис е най-широко разпространена­та инфекция, предавана по полов път при мъжете в Западния свят. Тя е причина за 60% от случаите на неспецифичен уретрит и 45% от случаите на орхиепидидипит.

Дори при липса на симптоми, инфекцията може да се установи при 7% от сексуално активните мъже, посе­щаващи урологичните кабинети.

Хламидията е кръстоска между бактерия и вирус. Твърде малка е, за да се види под обикновен микроскоп, и трудно се развива в култура. Резултат от клиничния тест обикновено се получава след няколко дни.

Някои мъже носители на инфекцията може и да нямат симптомите й, но я предават на своите сексуални партньори. Типичните симптоми са смъдене на върха на пениса, сълзене и болка при уриниране. Те се появяват от 1 до 6 седмици след инфектирането.

Оплакванията са от петна от слуз и гной по бельото. Понякога при уриниране от подпухналия край на уретрата може да бликне течност като от спрей.

Предварителна диагноза се поставя по намазка от сек­рета от уретрата, която се изследва под микроскоп. За по­точна картина се събира урина в три епруветки. В едната се проверява дали мътната урина се избистря след добавя­не на 5% оцет. Ако не се избистри, в нея има клетки гной. Междувременно намазки от вътрешните стени на уретра­та се изпращат за антигенен тест.

При наличие на гной в секрета на уретрата, но при отсъствието на организми-причинители, се поставя диаг­нозата неспецифичен уретрит, който най-вероятно се дъл­жи на хламидия. За да е ефективно, лечението с антиби­отици трябва да започне веднага, без да се чака резулта­тът от антигенния тест. Той може да се получи едва след няколко дни без дори да се открият следи от инфекция. Затова е по-добре да се лекува само предполагаема, а не доказана хламидия, вместо да се допусне действителната инфекция да даде своите поражения. Те са орхиепидиди-мит (възпаление и подуване на тестисите), който може да се разпространи чак до очите, обикновено чрез допир с пръст, и да предизвика конюнктивит. При 1% от засегна­тите неспецифичният уретрит може да предизвика имуно­логична реакция, наречена синдром на Райтер.

СИНДРОМ НА РАЙТЕР

Диагнозата му включва уретрит, двустранен конюнктивит (понякога увеит: възпаление на лигавицата на окото, включително ириса )плюс артрит.

Болестта на Райтер е най-обичайната причина за арт­рит при младите мъже. Той обикновено поразява една-две стави, най-често коляно и глезен и е придружен от треска и обща отпадналост. Засегнатите стави се възпаляват, подуват, сковават и болят. Възпалението може да обхване сухожилия, връзки и целите ходила, като не са изключени и обриви по кожата.

Артритът, причинен от Райтеровия синдром, се леку­ва с болкоуспокоителни и противовъзпалителни средства. Първият пристъп минава за 2 до 6 месеца, но възстановя­ването може да отнеме цяла година. За съжаление в една трета от случаите артритът рецидивира, особено след но­ва проява на неспецифичен уретрит.

ХЛАМИДИЯТА И ПОНИЖЕНАТА ОПЛОДИТЕЛНА СПОСОБНОСТ

Друго важно основание за диагностициране и лечение на хламидната инфекция при мъжете е откриването на тех­ните сексуални партньорки, за да не се допусне разпрост­ранението на болестта. Хламидната инфекция при жените обикновено протича без симптоми. но бавно възпалява и запушва фалопиевите тръби, което впоследствие води до

безплодие.

По-слабата инфекция с организми, причиняващи нес­пецифичния уретрит, включително хламидия, може да на­мали оплодителната способност на мъжете. Това се дъл­жи на факта, че гнойните клетки засягат спермата. Отделят се голям брой супероксидни свободни радикали, за които се знае, че вредят на семенната течност. Това състояние

подлежи на лечение с антибиотик.

Много е важно да се ограничат половите контакти, до­като не е приключило лечението и изследванията не дадат добри резултати.

генитални брадавици

Гениталните брадавици са една от най-често среща­ните венерически инфекции при мъжете. Причинява я чо­вешкият папиломен вирус, който се явява в 60 разновидности. Всъщност брадавицата е доброкачествен тумор. Брадавиците са с най-различни форми и размери — от кръгли израстъци до букети, подобни на карфиол. Често са влажни и сърбят.

Гениталните брадавици се предават най-често по по­лов път, но вирусът може да се предаде и с ръка. Между

инфектирането и появата на първата брадавица могат да минат от няколко седмици до няколко години. Те изникват по пениса, в кранчето на уретратл и около ануса . Брадавицата може да премине към латентна форма в чо­вешките клетки и при наличие на инфекция да се появява периодично през. целия живот. Някои от брадавиците са сигнал за повишен риск от рак на гениталиите. Ето защо тези, които веднъж са имали такива брадавици, трябва ежегодно да преминават контролен преглед. Същото се от­нася и за хомосексуалистите, за да може навреме да се от­криват видоизменения в клетките, които могат да доведат до развиването на карцинома.

Гениталните брадавици се лекуват най-добре в специ­ализирани клиники, където навреме могат да бъдат открити симптомите и на други венерически болести. Важното е веднага да се потърси лекарска помощ.

Има няколко начина за лечение:

Намазване на брадавиците с разтвор от подофилин,

който направо убива инфектираните клетки. Про­цедурата се извършва амбулаторно. Лечението трае няколко седмици.

Третиране с подофилотоксин — активната съставка на подофилин. Тя се предписва в слаб разтвор и се прилага при домашни условия. Ефектът се очаква също след няколко седмици.

Лечение с трихлороцетна киселина при амбулатор­ни условия. Понякога за по-бърз ефект се добавя и подофилин.

Замразяване на брадавиците с криотерапия. Прилага се главно при единични брадавици в самото връхче на уретрата.

Изгаряне на брадавиците със специален инструмент, подобен на форцепс. Процедурата се извършва с местна упойка и резултатите са бързи и трайни. Това е отличен метод за лекуване на големи или множес­тво генитални брадавици. За съжаление уредът е скъп и не всяка клиника може да си го позволи.

генитален херпес

Първоначално се смяташе, че гениталният херпес се причинява само от вируса Xerpes simplex II, докато херпе­сът на устната се отдаваше главно на вируса Xerpes simplex II.

С разпространяването на оралния секс обаче разликата между двата вируса се заличава.

Изследвания на кръвта показват, че повечето от нас са засегнати от вируса на херпеса, преди да стигнат средна възраст. Много хора дори не дават признаци на инфекция или поражения. Това означава, че имат имунитет към вируса, но не знаят, че са заразени.

ПЪРВИЧЕН ХЕРПЕС

Първата поява на херпеса може да се смята за пър­вична атака. Ако инфекцията изобщо породи симптоми, най-вероятно е това да стане от 2 до 14 дни след заразяването. Типичните симптоми с.я:

сърбеж и неприятно усещане около гениталиите

общо неразположение • ниска температура

главоболие

болки в мускулите и ставите

болки в стомаха

остри болки в долните крайници (невралгия) • подуване на лимфните възли в слабините • затруднено уриниране.

След ден-два се появяват типичните плюски и пбразуват червена подутина. Скоро те се разпукват и се открива болезнена рана. Тези рани отделят течност, която гъмжи от вируси — 1 000 000 на милилитър. При мъжете симпто­мите траят 10-13 дни, но до пълното излекуване минават поне 21 дни, ако имунната система не се окаже съвсем слаба.

Раните до главата и препуциума на пениса при необрязаните мьже минават без да оставят белези. По сухата кожа на стъблото на пениса, по скротума и бедрата се об­разува коричка, която оставя белези, избледняващи с времето. Перианалните и ректалните рани обикновено во­дят до спазъм на ануса и обилно отделяне на слуз от ректума.

РЕЦИДИВИРАЩ ГЕНИТАЛЕН ХЕРПЕС

Необикновеното при вирусния херпес е, че .имунната система не може да го унищожи напьлно. При първичната атака вирусите проникват в окончанията на сензорните нер­ви около мястото на инфекцията и тръгват нагоре по асо­циираните нерви. Те се настаняват в латентно състояние в тръбния коренов сплит на кръстните нерви, недостижими за антитела или противовирусни лекарства, докато се ак­тивират наново.

Известни са следните фактори, реактивираши херпеса:

физически стрес

психически стрес

висока или ниска температура

локална генитална травма (грубо сексуално общу­ване, изскубване или бръснене на космите)

вариране на хормоналните нива

общо влошаване на здравословното състояние, дру­ги инфекции (настинка)

отслабване на имунитета вследствие на наркотици, спин или рак

излагане на ултравиолетови лъчи (при слънчеви бани) • рентгеново облъчване.

Като се реактивират, херпесните вируси тръгват на­долу по нервите към лигавицата на гениталиите. Те може да не изминат същия път, по който са се придвижвали нагоре, тъй че ако началната инфекция е станала през ра-ничка на пениса, повторната може да възникне около ануса.

Рецидивите никога не са така тежки, както първият пристъп. Може изобщо да не се стигне до симптомите на

грипа, често се появява леко възпаление, което е повече неприятно, отколкото опасно и минава за три до пет дни.

ЧЕСТОТА НА РЕЦИДИВИТЕ

Не може да се предвиди колко често би се появявал херпесът. Около половината от инфектираните никога не го преживяват повторно. При една четвърт той може да се яви веднъж-два пъти годишно, а значително по-малък брой го преживяват по веднъж месечно. С времето честотата намалява и може да се каже, че инфекцията тлее.

Половината от пациентите усещат симптомите-предвестници: сърбеж, парене, боцкане, изтръпване или ос­тра болка в бедрата, пениса, скротума, дори в ходилата. Това са сигнали, че херпесът се движи нагоре-надолу по сензорните нерви.

За да предотвратите рецидива, избягвайте силната слънчева светлина и солариумите. Носете свободно бельо, за да се проветряват гениталиите. Отбележете си при как-ви обстоятелства настъпва рецидивът, за да откриете при-чинно-следствената връзка. Постарайте се да отстраните причините, особено когато са свързани с преумора и напрежение.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ВИРУСА БЕЗ ВИДИМИ СИМПТОМИ

Някои хора разпространяват вируса, без те самите да страдат от неговите симптоми. Вирусът е откриван в се­менната течност на мъже, които никога не са се оплаквали от първична атака. Специалистите съветват онези, които знаят, че са прекарали една херпесна инфекция, да използ­ват при полов акт защитните средства срещу забременя­ване (презерватив, диафрагма )дори ако в момента няма

никакви видими белези на инфекцията. А появят ли се симптомите-предвестници, най-добре е сексуалните контакти да се избягват до пълното отшумяване на процеса. Презервативът би могъл да покрие накърнената повърх­ност на кожата, но няма гаранция, че вирусът не ще се предаде. По същата причина трябва да се избягва орално-гениталният контакт, ако има ранички на едното или дру­гото място, тъй като херпесът може да премине от устата към гениталиите и обратно.

ЛЕЧЕНИЕ НА ГЕНИТАЛНИЯ ХЕРПЕС

Добре е още при първите симптоми да се потърси ле­карска помош. Ако медикаментът ацикловир се приложи достатъчно рано, ще съкрати времетраенето и може да предотврати рецидива. За жалост диагнозата не може да се постави преди появата на видими симптоми, а дотогава вирусът на херпеса вече е нахлул в нервните окончания.

Ацикловирът, който се произвежда във вид на крем и на таблетки, трябва да се прилага по пет пъти на ден от появата на първите симптоми в продължение най-малко на пет дни. Болката може да се успокои с аналгетици или с налагане на възпалените места с лед. Необходимо е да се спазва строга хигиена, за да не се предаде инфекцията към други части на тялото. Желателно е засегнатите зони да се мият поне 4 пъти дневно със соден разтвор и да се подсушават с лека струя от сешоара.

гонорея

Предавана по полов път, гонореята се причинява от бактерията Neisseria gonorrhoea. Рискът за един мъж да се зарази след един единствен необезопасен полов акт със заразена жена е около 20%. При жената обаче тази вероятност е 90%. Придобитата по полов път гонорея засяга генитално-пикочния тракт на мъжа, ректума или гърлото. При 3 до 7% от хетеросексуалните мъже се възпалява гър­лото и се появява треска, а лимфните възли по шията се подуват. За 40% от мъжете-хомосексуалисти ректумът е единственото място, където се развива инфекцията. Само при 10% от мъжете се отделя кървав секрет при ходене по голяма нужда.

Обичайният инкубационен период на гонореята е 2 до 5 дни, но понякога инфекцията няма характерните симпто­ми. Бактериите се залепват по външните стени на лигави­цата на уретрата и други подобни повърхности и за 24 ча­са успяват да проникнат в клетките, където започват да се размножават. Обичайните симптоми са силно гноен секрет от пениса и болка при уриниране, сравнявана с изпиш-кването на счупени стъкла или ножчета за бръснене. Последните години се забелязва облекчаване на симптомите, поради което дори и най-слабите сигнали трябва да се проверяват колкото може по-скоро.

Диагнозата се поставя след лабораторно изследване на проби от екскрементите. Гонореята се лекува с антиби­отик като цитрофлоксацин, офлоксацин или ацитромицин. По-традиционните възможности са комбинация от пени-цилинови препарати, приложени чрез мускулна инжекция. Някои щамове на гонореята са устойчиви на пеницилина, особено ако вирусът е от Далечния изток или Африка.

Недиагностицираната гонорея може да доведе до ус­ложнения като простатит и орхиепидидимит при 10% от мъжете. Хроничната инфекция на гениталния тракт също може да причини нараняване и болка при уриниране.

При 1% от заразените мъже гонококовите бактерии се разпространяват из цялото тяло и предизвикват обриви по кожата, гонококов тендинит и артрит. .Не са изкдючене и треска, побиващи тръпки, загуба на апетит и болки в ставите, съпроводени с. мъчително придвижване.

Инфекцията като че ли преминава от става в става, но ако й се позволи да се разраства, може да се образува гной и пораженията да бъдат още по-тежки.

СИФИЛИС

В момента сифилисът се среща сравнително рядко.. Той се предава по полов път и се причинява от една спирало­видна бактерия. В рамките на часове инфекцията прониква в кръообращението и се разпрост­ранява в цялото тяло. Между 9 и 90 дни по-късно на зара­зеното място се развива безболезнена широка язва (в гениталиите, на някой пръст или по езика). Раната има сил­но изразени ръбчета и гъбеста структура . Тя се нарича пър­вична рана и е силно заразна. Изчезва за един-два месеца, но оставя белег. След още 6 до 8 седмици някои хора раз­виват грип в лека форма и получават тъмно-розов обрив по кожата, включително дланите, и ходилата; почти всички лимфни възли се увеличават и лигавицата на устата, гени-талиите и ануса се възпалява. Косата започва да пада на кичури, а по гениталиите могат да се появят големи по­добни на брадавици израстъци. Този втори стадий на бо­лестта е силно заразен дори при пациенти, които не раз­виват видими симптоми.

Ако се оставят без лечение, симптомите затихват и бо­лестта влиза в латентна фаза. Тогава болният не е вече заразен. От 3 до 20 години по-късно се развива следваща­та фаза на терциарния сифилис. Тъканта се разрушава на много места и се получават рани, наречени сифиломи. Традиционно костите, носът, езикът и други части на тяло-

то биват проядени като от червеи. За щастие с откриване-

то на антибиотиците и диагностичните кръвни изследва­ния развитието на болестта изобщо не стига толкова да­леч в Западния свят. Иначе терциерният сифилис може да

доведе до сърдечни усложнения, лудост от прогресивно увреждане на мозъка и парализа.

Обикновено сифилисът се диагностицира и лекува още с появата на първите симптоми. Предпочита се антиби­отикът пеницилин под формата на мускулни инжекции в продължение на 12 дни за първия и 15 дни за втория стадий. Няма доказателства за резистентност към това лечение.

хепатит В

Широко известно е, че хепатит В се предава чрез зара­зна кръв. Знае се, че се разпространява и по полов път при хомосексуалистите. По-малко известно е обаче, че хе­патит В е и една от най-често срещаните болести при хете­росексуалните мъже. Тя е силно инфекциозна и дори пре­живелите острата й фаза могат дълго да страдат от сери­озните й последици, като цироза, увреждане на черния дроб и дори рак.

По данни на Световната здравна организация с вируса на хепатит В са заразени два милиарда души, докато серопозитивни са едва 10-13 милиона.

Хепатит В се пренася по същия начин като вируса на СПИН, но е 100 пъти по-заразен от него, предава се 8,6 пъти по-ефективно и убива повече хора. Вирусът причиня­ва остро възпаление на черния дроб, съпроводено с жъл­теница и тежки поражения върху различните системи на организма. Един процент от заразените с хепатит В уми­рат от неспособността на черния дроб да изпълнява функ­циите си. Десет процента от преживелите са силно зараз­ни поради присъствието на частици от вируса в тяхната кръв, сперма и слюнка. Тези приносители са източник и на други инфекции, предавани по полов път.

Половината от носителите на вируса на хепатит В развиват цироза на черния дроб, а вероятността да. развият

рак е 400 пъти по-голяма от тази при незаразените

При половината от заразените усложненията на болестта

имат летален изход.

Рискът от заразяване с хепатит В зависи от броя на сексуалните партньори, продължителността на половата активност и личната история на други заболявания, пре­давани по полов път. Мъжете, които са имали повече от 10 сексуални партньорки през живота си, са шесткратно по-зас­трашени от хепатит В, отколкото онези с до две партньорки.

В някои части на Африка, Азия и Тихоокеанския ба­сейн 20% от местното население са заразни носители на вируса на хепатит В. Половите контакти при пътувания в тези райони, особено когато не се взимат предпазни мерки, са силно рискови.

Колкото и да е страшен, хепатит В — за разлика от СПИН — е до голяма степен предотвратим с ваксинация. Тя е напълно безопасна и се препоръчва както при далеч­ни пътувания, така и за намаляване на риска при хетеро- и хомосексуални полови връзки. Ваксината не замества пред­пазните средства от рода на презерватива, но увеличава защитата на организма.

ВАКСИНИРАМЕ СРЕЩУ ХЕПАТИТ В

Стандартният курс на имунизация се състои от три инжекции, които се правят в рамките на половин година. Един месец след първата се прави втората, а третата — шест месеца след първата. Надежден имунитет се добива след още шест месеца.

За заминаващи към далечни краища на света се при­лага по-ударна схема, при която първите три ин­жекции се правят през един месец, а до една година се поставя и четвърта — поддържаща — инжекция.

Следрискова профилактика се прави със специален

имуноглобулин, който се вкарва в организма заед­но с ваксинацията не по-късно от 48 часа след изла­гането на инфекция.

Препоръчва се кръвно изследване шест месеца до една година след курса на имунизации, за да се про­вери дали е „хванал". Ефективността на тази защи­та е 90-95%, но по-възрастните и пълни мъже имат нужда от допълнителни поддържащи дози.

СКАЛА НА РИСКА ОТ ХЕПАТИТ В ПРИ РАЗЛИЧНИ ФОРМИ НА ПОЛОВО ОБЩУВАНЕ:

Висок риск

анално или вагинално сношение без презер­ватив;

орален контакт с отделяне на сперма (фелацио с еякулация);

всяко действие, криещо опасност от контакт със заразена кръв, като използване на чужда четка за зъби, бръснач, игли; преливане на неизслед­вана кръв; стоматологична или медицинска по­мощ в чужбина.

Среден до висок риск

анално или вагинално сношение с презерватив;

фелацио без еякулация;

• „мокра" целувка (уста в уста). Малък риск

взаимно мастурбиране. Минимален риск

"суха" целувка (само по бузата).

ЕКЗОТИЧНИ ВЕНЕРИЧЕСКИ БОЛЕСТИ

ШАНКЪР (ВЕНЕРИЧЕСКА ЯЗВА)

Получава се вследствие на инфектиране с Haemophilus

ducreyii. Три до пет дни след заразяването се появяват

болезнени генитални язви. Лимфните възли на слабините

се подуват и се образуват болезнени отоци, наричани „бу-

бони". При по-тежки случаи се

шаване на тъканта.

ВЕНЕРИЧЕСКИ ЛИМФОГРАНУЛОМ

Причинява се от Chlamidia trachomatis serotypes 1, 2 и З, която е тясно свързана с Chlamidia, предизвикваща неспецифичен уретрит. Една-две седмици след заразява­нето се образуват малки безболезнени язви или подутини. Понякога се появява треска, главоболие, болка в мускулите и ставите, обрив.

Първият стадий преминава бързо и обикновено без симптоми. След това болестта прогресира, като лимфните възли на слабините се подуват и възпаляват. Появяват се едностранни или двустранни „бубони". Язвите могат да бъдат придружени и от абсцеси по кожата.

Ако не се приложат антибиотици, лечението може да продължи няколко месеца.

ВЕНЕРИЧЕСКИ ГРАНУЛОМ

Причинява се от микроорганизъм, наречен Donovania granulomatis. От една до дванайсет седмици след инфектирането се появяват неболезнени възелчета. разположени

обикновено по пениса или около ануса. Те постепенно се разраняватж се превръщат в болезнени червени язви с типично сплескани краища. При разрастване на язвите често се появява кървене.

Инфекцията се лекува с антибиотици (тетрациклин), но дори и без терапия има вероятност язвите да заздравеят, оставяйки обаче многобройни белези.

СПИН

Синдромът на придобитата имунна недостатъчност се причинява от заразяване: с вируса.на човешката имунна не-достатъчност (HIV). Той поразява белите кръвни клетки, известни като СD4 (хелпер )лимфоцити и потиска имунитета към инфекции и отделни ракови клетки.

Вирусът се явява в две разновидности — HIV-1 и HIV-2. Някои хора са заразени и с двата вида, а тъй като виру­сът лесно мутира, непрекъснато се откриват различни ща­мове и от единия, и от другия вид.

На света има поне 13 милиона серопозитивни, най-много от които са в Африка на юг от Сахара (над 8 ми­лиона). В САЩ има най-малко един милион серопозитивни, а в Ню Йорк най-много млади мъже умират от СПИН. В Англия болестта се появи за първи път през 1982 г. и еже­годно се диагностицират по 4000 серопозитивни. Светов­ната здравна организация предвижда, че до двехилядната година броят на заразените с най-страшния вирус на века ще достигне 40 милиона. Всеки 12-15 секунди на света се заразява по един човек, а СПИН-ът взима по една жертва на всеки 12 минути.


СИМПТОМИ НА ЗАРАЗЯВАНЕТО С ВИРУСА НА ЧОВЕШКАТА ИМУННА НЕДОСТАТЪЧНОСТ

Началните стадии на инфекцията преминават без осо­бени симптоми. След два-три месеца организмът започва слабо да атакува вируса с антитела, но в повечето случаи това не може да ликвидира инфекцията. Антителата обаче са важен признак, че организмът е бил изложен на инфек-цията. което се установява с изследване на кръвта или слюнката, Открият ли се антитела в кръвта, за. човека, се казва, че е серопозитивен.

Някои хора развиват неспецифично краткотрайно заболяване, известно като мононуклеоза. Острата инфекция се проявява две до шест седмици след заразяването и се състои от треска, възпалено гърло, обща отпадналост и болки в ставите. Лимфните възли могат да се увеличат. В отделни случаи се появява и неспецифичен обрив по тяло-то и горната част на крайниците. Обикновено на това със­тояние не се обръща особено внимание и се смята за грип.

При някои серопозитивни може с години да не се про­явят симптоми, при други се наблюдавано отслабване, фебрилни състояния, нощно изпотяване или безпричинна диария.

Със засилване на активността си вирусът атакува и уби­ва все повече имунни клетки СВ4. Техният брой бързо намалява, а заедно с това и способността им да се борят с инфекцията. Болният загубва устойчивостта си на инфек­ции и започва да страда от необичайни за здравите хора заболявания. Това е същинската фаза на СПИН.

Симптомите, доказващи, че става дума за СПИН, са постоянни инфекции като стоматомикоза в устната кухина, гъбички по кожата, упорит херпес, атипични пневмонии, косместа левкоплакия (белезникави, сякаш окосмени плаки по езика и вътрешната страна на бузите )и саркома на Капози — моравочервени петна по кожата и вътрешните органи.

По-новите изследвания показват, че при значителен брой мъже, заразени с вируса на СПИН, болестта не се развива с години. От 562-ма пациенти в Сан Франциско 31 нямат симптоми на СПИН цели 10 години след като са били заразени, а 12% все още имат нормален брой СD4 кръвни клетки.

В Милано лекарите установили, че от 111 заразени мъ­же 20% няма да развият симптоми в продължение на 25 години. Това дава основание да продължава търсенето на онези фактори в имунната система или начина на живот, които биха предотвратили развитието на болестта.

ПРЕДАВАНЕ НА СПИН

Вирусът на СПИН е изолиран от кръвта, слюнката, майчиното мляко, вагинадната секреция и семенната течност. Той се разпространява по следния начин:

с инфектирана кръв при:

използуване на чужди игли и прибори за бръснене;

кръвопреливане в страни, където кръвта не се из­следва за СПИН и не се използват стерилни ла­бораторни уреди;

зъболечение там, където приборите не се стери­лизират по всички правила;

от инфектирана майка към детето й при раждането или кърменето му;

по полов път при общуване с инфектиран партньор (мъж или жена), без да се използват защитни сред­ства.

ПРЕДАВАНЕ НА СПИН ПО ПОЛОВ ПЪТ

Световната здравна организация е установила, че 80-90% от серопозитивните са се заразили с вируса на СПИН при хетеросексуално общуване. Изглежда, че вирусът се предава по-лесно от мъжа на жената. отколкото обратно. Статистиката показва, че 32% от партньорките на заразен мъж прихващат вируса, докато жената може да го предаде едва на 25% от партньорите си.

Поглъщащите семенната течност при фелацио са сил­но застрашени от инфекция с вируса на СПИН, докато рис­кът това да стане само чрез слюнката вероятно е малък, но все пак съществува.

Всякакво кръвотечение в устната кухина или вагината (кървящи венци, менструация )по време на полово сношение крие много висок риск от предаване както на СПИН. така и на хепатит В.

Някои специалисти препоръчват оралният секс да се избягва напълно, освен ако не е абсолютно сигурно, че пар­тньорът не е вирусоносител. Ако все пак не се вслушате в този съвет, използвайте презерватив или сродно покритие на женските гениталии, каквото се продава в аптеките.

Презервативът е надеждна защита и при традиционно полово общуване, а за анален секс са необходими особено здрави кондоми.

Част втора БОЛЕСТНИ СЪСТОЯНИЯ И ЗАБОЛЯВАНИЯ

11

КОРОНАРНА БОЛЕСТ

Коронарната болест е един от най-масовите убийци в Западния свят, на чиято сметка са записани една трета, ако не и една втора от всички смъртни случаи при мъжете. Тя е резултат от втвърдяването и облаганото с налепи на стените на коронарните артерии. Това намалява кръвния поток и ограничава достъпа на кислород до тъканите на сърцето. Що се отнася до сърдечния мускул, който се сък­ращава над 100 000 пъти на ден, липсата на кислород не след дълго води до мускулни спазми. Те причиняват стя­гаща болка, известна като ангина пекторис. Ако недости­гът на кислорода .прекалено голям, мускулните клетка умират и се стига до инфаркт.

ВНЕЗАПНА БОЛКА В ГРЪДНИЯ КОШ

Внезапната болка в гръдния кош изисква сериозно от­ношение и незабавна лекарска намеса. Ако се дължи на инфаркт, първите два часа са от решаващо значение. Лечението може да възстанови достъпа на кръв към за­сегнатия мускул чрез отваряне на запушената артерия и тъканта може да бъде спасена. Класическите характеристики на инфаркта са:

внезапна, силна болка в центъра на гръдния кош, която ви стяга, сякаш сте затиснати в менгеме;

болка, която обикновено започва в момент на почивка (например когато сядате )и се засилва при вся­ко движение, но може да се появи и по всяко друго време;

болка, която тръгва към челюстта или надолу по ръката, обикновено в лявата половина;

р задушаване, пребледняване и потене, както и усе­щане за фаталност. Можете да почувствате също непреодолима нужда да изпразните червата си.

Когато класическите симптоми са налице, диагнозата е почти ясна. Но понякога при по-възрастните хора ин­фарктът може да причини само внезапна отпадналост, не­редовен пулс или намалено подаване на кръв към сърцето, придружени със задушаване и подуване на глезените.

РИСКОВИ ФАКТОРИ ЗА КОРОНАРНА БОЛЕСТ

Коронарната болест зависи от много рискови фактори. Най-важните от тях са:

принадлежността към мъжкия пол

наличието и на други случаи на сърдечни заболява­ния в семейството

тютюнопушенето

непостоянното кръвно налягане • изобилстващата на наситени мазнини храна • пълнотата

високото съдържание на НСЛ-холестерол в кръвта

заседналият живот с много малко спортни занима­ния

зле контролираният диабет.

Неотдавнашно проучване във Великобритания показва, че седем от всеки осем мъже имат рискови фактори за ко­ронарна болест. Половината от зрялото мъжко население е с наднормено тегло, от които 12% се определят като пълни. Един на всеки шест има високо кръвно налягане, един от всеки пет не е изпълнявал спортни упражнения през предшестващите четири седмици и седем от всеки десет са със застрашително увеличени нива на кръвния холестерол.

Проучването също сочи, че при мъжете между 55 и 74 години броят на прекаралите инфаркт или удар е двойно по-голям, отколкото при жените на същата възраст.

Само 12% от изследваните мъже не са били под въз­действието на четирите основни рискови фактора: тютюнопушенето, високото кръвно налягане, увеличения холестерол и отсъствието на спортни занимания.

Други проучвания показват, че във Великобритания всяка година един на всеки 10 000 привидно здрави мъже внезапно умира. В 95% от случаите причината е неочакван инфаркт или сривове на сърдечния ритъм, причинени от коронарна болест.

ХОЛЕСТЕРОЛЪТ И КОРОНАРНАТА БОЛЕСТ

Холестеролът е вид мазнина, съществуваща само в жи­вотинския свят. Тя е от първостепенно значение за добро­то състояние на клетъчните мембрани, за нервната проводимост, за водоустойчивостта на кожата и бързото зарастване на раните. Холестеролът също така е важен гра­дивен елемент при производството на жлъчните киселини

и стероидните хормони от рода на тестостерона.

По-голямата част от кръвния ни холестерол се синте­зира в черния дроб от наситените хранителни мазнини. Готовият холестерол в храната има съвсем малък принос към общото ниво на холестерола в кръвта.

Холестеролът се разнася из тялото с кръвния поток, където се слива с протеинов носител (липопротеин). Съществуват две форми на холестерола — с високо съдър­жание на липопротеини (ВСЛ-холестерол) и с ниско съ­държание на липопротеини (НСЛ-холестерол).

Прекалено големите количества на НСЛ-холестерола са опасни. Тъй като молекулите му са доста малки, те црр-никват в артериалните стени, втвърдяват ги и слагат нача­лото на. процес, известен като атеросклероза. Той е съпро­воден с образуването на подутини, наречени плаки, които водят до формиране на кръвни съсиреци. Ако размерите им нараснат, те блокират малките артерии или пък се раз­биват и се движат из кръвния поток. И двете явления са много сериозни и могат да доведат до ангина пекторис. инфаркт, удар или дори летален изход.

За разлика от НСЛ-холестерола, ВСЛ-холестеролът е полезен. Молекулите му са прекалено големи, за да пре­минат през артериалните стени, и той остава в кръвта, за да разнася мазнините и да неутрализира вредното дейст­вие на НСЛ-холестерола.

Ако са ви казвали, че имате висок кръвен холестерол, трябва да разберете какво е съотношението на ВСЛ- и НСЛ-холестерола. Ако по-голяма част от увеличения хо­лестерол е под формата на ВСЛ-холестерол, няма защо да се страхувате от сърдечни заболявания.

Ако се е покачило нивото на НСЛ-холестерола, опас­ността от коронарна болест е по-голяма и вие трябва да намалите съдържанието на наситени мазнини в храната си. Най-добре е всички мъже да проверят нивото на кръв­ния си холестерол, преди да са навършили 30 години, а

след това да го правят редовно на всеки две години.

Това е от особено значение за мъжете, които пушат, имат наднормено тегло или високо кръвно налягане, стра­дат от диабет или имат в семейството си случаи на болки в гръдния кош, инфаркт или хиперлипедимия (високи нива на мазнините в кръвта).

Класификация на общото съдържание на кръвен холестерол

Препоръчително Пределно допустимо Завишено Високо, съответно

<5,2 ммол/л; 5,2 -6,4 ммол/л; 6,5-7,8 ммол/л; >7,8 ммол/л

Ако общото съдържание на кръвен холестерол е зави­шено или високо, то трябва да се анализира, за да се уста­нови какъв дял се пада на благотворния ВСЛ-холестерол, и какъв — на опасния НСЛ-холестерол.

Нормално съотношение на различните кръвни липиди

Общо съдържание на холестерол <5,2 ммол/л

НСЛ-холестерол < 3,5 ммол/л

ВСЛ-холестерол >1 ммол/л

Триглицериди <2,3 ммол/л

Тези критерии в по-прецизиран вид се прилагат за мъ­же под 30 години и за всички пациенти с коронарна болест.


ЛЕЧЕНИЕ НА ВИСОКИТЕ НИВА НА КРЪВЕН ХОЛЕСТЕРОЛ

Коронарно-артериалната болест може да бъде овла­дяна без да се прибягва до медикаменти или хирургична намеса. Дори само промяната на хранителните навици и начина на живот може да намали нивата на холестерола, да възвърне еластичността на артериите и да изчисти атеросклерозните плаки, които са причина за появата на съсиреци в кръвта.

Това наскоро бе доказано при експеримент, проведен с 41 пациенти в Калифорния. Част от пациентите се съби­рали два пъти седмично, за да правят физически упражнения, да се подлагат на психотерапия срещу стрес, да се занимават с йога или да медитират. Те били посъветвани да спазват вегетарианска диета и да получават не по-вече от 10% от необходимите им колории под формата на хранителни мазнини. Консумирали полиненаситени маз­нини и по този начин храната им практически не съдържала холестерол.

След четири години при 72% от пациентите болестта била овладяна, като процентът на удебеляване на коро­нарната артерия паднал от 43,6 на 39,7 .

Положителни резултати са постигнали и мъжете, спаз­ващи т.нар. Средиземноморска диета. При тях рискът от инфаркт е намалял със 75%.

Благотворни съставки на Средиземноморската диета Смята се, че Средиземноморската диета намалява рис­ка от коронарна болест поради това, че включва маслино­во масло, витамани-антиоксиданти, чесън, мазна риба и червено вино, а също така е богата на целулоза.

МАСЛИНОВО МАСЛО (ЗЕХТИН)

Маслиновото масло (както и синапеното) съдържа ви­тамин Е и е богато на мононенаситена мазнина, наречена олеинова киселина. Чрез преработването й в организма се намалява нивото на вредния НСЛ-холестерол, без да се засяга полезният ВСЛ-холестерол. В резултат на това тези, които редовно използват зехтин или синапено масло (като например родените в средиземноморския регион или тех­ните потомци), рядко страдат от коронарна болест.

АНТИОКСИДАНТИ

НСЛ-холестеролът, окислен под въздействието на сво­бодните радикали, по-лесно може да проникне в артери­алните стени и да ги втвърди. Като не позволяват на хо-лестерола да се окисли, антиоксидантите могат да ни пред­пазят от коронарна болест.

Проучвания, направени сред 6000 мъже на средна възраст, показват, че рискът от появяване на болка в гръд­ния кош, причинена от ангина пекторис, е три пъти по-ма­лък при тези, които имат високо съдържание на витамини Е, С и бетакаротини в кръвта. Мъжете, които са застраше­ни от коронарна болест и допълнително са взимали вита­мин Е, са подобрили състоянието си с 12%. Ако приемът на витамин Е е продължил повече от 2 години, рискът от коронарна болест прогресивно е намалял с 25%.

Десетгодишно изследване в Калифорния показва, че ако се приемат достатъчно големи количества витамин С (включително и под формата на таблетки), рискът от сър­дечни заболявания при мъжете намалява с 40%, а смърт­ните случаи от коронарна болест са с 35% по-малко, (вж. Глава 21).

ЧЕСЪН

В Германия се продават срещу рецепта таблетки, съ­държащи 4 г екстракт от пресни чесънови скилидки, за ле­чение на високия кръвен холестерол и високо кръвно налягане. При пациенти, поемащи 800 мг чесън на прах дневно, холестеролът в кръвния серум е спаднал средно с 12% след 4-месечна терапия, а триглицеридите (друга фор­ма на мастни киселини в кръвта) са намалели с около 16%.

Изследванията показват, че активната съставка алицин в чесъна не позволява на клетките да поемат холесте­рол и намалява производството му в черния дроб. Серните компоненти, получаващи се при разпадането на алицина, също имат благотворно въздействие. Те се свързват в дълги вериги мастни киселини, които изпълняват ролята на антиоксиданти. Този механизъм има особено значение при профилактиката на коронарната болест.

Чесъновата терапия намалява с 8% систоличното кръвно налягане и с 12% диастоличното в рамките на три месеца (вж. Глава 12 ). Това вероятно се дължи на разши­ряването на кръвоносните съдове и на благотворния ефект на чесъна върху механизма на преминаването на йоните на натрия и калия през клетъчната мембрана.

ТЛЪСТА РИБА

Тлъстите риби като сьомга, пъстърва, херинга и сар­дина, съдържат мастна киселина, която преработена в орга­низма, разрежда кръвта, пречейки на тромбоцитните клетки да се слепват. Редовното поемане на тлъста риба понижа­ва риска от коронарна болест.

В случай на инфаркт мастната киселина от тлъста ри­ба намалява опасността за живота. При прекаралите един инфаркт рибата би могла да предотврати получаването на втори.

Холандски лекари са установили, че ако рибата участ­ва един или два пъти в седмичното меню, рискът от смър­тоносен сърдечен удар е два пъти по-малък.

ЧЕРВЕНО ВИНО

Червеното вино съдържа антиоксиданти, които нама­ляват риска от атеросклероза и правят кръвта по-малко гъста. Много полезно е да пиете червено вино по време на хранене, защото то неутрализира въздействието на наси­тените хранителни мазнини.

ХРАНИТЕЛНИ МАЗНИНИ

Препоръчва се мъжете да намалят съдържанието на мазнини в храната, така че те да съставляват по-малко от 30% от дневните калории. На наситените мазнини трябва

да се падат по малко от 10%.

Ако страдате от симптоми на коронарна болест, най-добре е да ограничите приема на мазнини на 20% от днев­ните калории, като сведете до минимум наситените (животинските )мазнини. Така можете значително да по­добрите здравето си. Ако диетата с ниско съдържание на мазнини ви се струва безвкусна, има много готварски книги, в които ще откриете чудесни рецепти на пикантни ястия, съдържащи вкусни подправки и билки.

НАСИТЕНИ МАЗНИНИ

Храната ни съдържа три вида мазнини — наситени, мононенаситени и полиненаситени. Наситените мазнини идват главно от месото и млечните продукти и се прера­ботват от черния дроб във вредния за здравето ни НСЛ-холестерол. Ето защо е необходимо да ограничим тяхната консумация.

Преработените от организма наситени мазнини уве­личават гъстотата на кръвта и причиняват свиване на кръ­воносните съдове. Това забавя кръвообращението и води до образуване на кръвни съсиреци (тромбоза).

Ето няколко лесни начина да ограничите мазнините в храната си:

Вместо краве масло и сметана използвайте моно­ненаситени продукти, произведени от зехтин или си­напено олио.

Преминете на обезмаслени видове майонеза, сосо­ве за салати , сирене, кисело и прясно мляко и др.

Яжте по-малко червено месо — най-добре един или два пъти седмично, а не както обикновено един-два пъти дневно.

Отстранявайте сланината от месото и купувайте предимно филета.


Редовно си правете вегетариански дни — но тогава не прекалявайте със сиренето или яйцата.

Яжте повече риба, за предпочитане тлъста.

Избягвайте храни, богати на наситени мазнини, ка­то кокосовите орехи, супите със сметана, шоколада, пастетите, стридите, скаридите.

Ограничете консумацията на торти, чипс, бисквити и снаксове.

Предпочитайте печеното пред пърженото.

Печените картофи са по-полезни от сготвените на фур­на или пържените.

Физически упражнения

Редовните физически упражнения намаляват нивото на вредния НСЛ-холестерол и увеличават съдържанието на полезния ВСЛ-холестерола (вж Глава 18.)

Тютюнопушене

Тютюнопушенето утежнява коронарната болест. При него се отделят опасни за здравето свободни радикали, ко­ито увреждат артериите и създават предпоставки за атеросклероза. Освен това се увеличава гъстотата на кръвта и се придизвикват артериални спазми, в следствие на ко­ито значително намалява потокът на богата на кислород кръв.

Ако високото ниво на кръвния холестерол не се пов­лияе от промените в храненето и начина на живот, лекарят ще ви предпише лекарства, понижаващи съдържанието на липиди.

Здравословно хранене

То е от съществено значение за намаляване на риска от коронарна болест.

ДЕСЕТ ПРАВИЛА ЗА ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ

Избягвайте полуготовите и консервираните храни

те съдържат много консерванти и сол. Яжте пъл­ноценни храни, богати на минерали, витамини и целулоза.

Увеличете консумацията на пълнозърнести варива, кафяв ориз, пълноценни макаронени изделия и пълнозърнест хляб до 50-70% от дневните ви калории. При повечето мъже този процент е по-малък от 40.

Яжте повече пресни плодове, салати и зеленчуци, най-добре около половин килограм дневно (без да смятате картофите). Това прави около 5-6 приема

например чаша неподсладен портокалов сок на закуска, голяма салата на обяд, два плода след обяд и два зеленчука на вечеря. Плодовете и зеленчуците са богати на антиокислителните витамини С, Е и бетакаротин, които предпазват от коронарна болест и ракови заболявания.

Намалете количеството на мазнините, особено на наситените, в храната си. Те трябва да бъдат не по­вече от 30% от дневните калории. За мъжете това прави около 75 г на ден. Повечето мъже обаче са свикнали да изяждат над 100г на ден. Използвайте повече зехтин за готвене и салати.

Намалете количеството на червеното месо в храна­та си. Яжте по една-две порции на седмица. Вместо това наблегнете на вегетарианските ястия, съдър­жащи богатите на протеини бамя и фасул.

Яжте повече риба. Рибата, и по-специално тлъстата,

влияе положително върху кръвния холестерол, тъй като е богат източник на минерали и протеини.

Увеличете консумацията на ядки и семена. Светов­ната здравна организация препоръчва да изяждаме по 30 г ядки и семена на ден. Те са богат източник на мастни киселини, които влияят положително върху нивото на кръвния холестерол.

Намалете количеството на захарта и захарните из­делия в менюто си. Те се абсорбират много бързо и покачват рязко нивото на кръвната захар. Това уве­личава риска от диабет и атеросклероза.

Незабавно намалете количеството сол, което при­емате. Това ще намали риска от високо кръвно на­лягане (вж. Глава 12) и коронарна болест. За да по­добрите вкусовите качества на храната, използвай­те билки, подправки и черен пипер. Скоро ще свик­нете с новия вкус на храната.

Помислете си за допълнителен прием под формата на таблетки на витамини и минерали , като вита­мин С, В и бетакаротин (вж. Глава 19 )и цинк (вж. Глава 20).

12

ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ

Високото кръвно налягане (хипертонията) засяга око­ло 20% от възрастното мъжко население. Тази болест е из­вестна като тихият; убиец, тъй като се развива без симпто­ми и завършва с внезапен инфаркт или удар. Дори и кръв­ното ви налягане да е застрашително високо, вие може да се чувствате относително добре.

Кръвното налягане се измерва съобразно с покачва­нето на живачния стълб и се отчита в милиметри живак. То е най-високо, когато сърцето изтласква кръв по кръвоносната система, и най-ниско, когато сърцето е в покой между два удара. Стойностите на кръвното наляга­не са: висока (систолическо) и ниска — (диастолическо). Нормално младеж на 20 години би трябвало да има кръв­но налягане 120/70 , а здравият 50-годишен мъж — 150/85.

По нормите на Световната здравна организация хи­пертонията е кръвно налягане със стойности, по-високи съответно от 160 и 95. Систолическо кръвно налягане между 140 и 160 и диастолическо от 90 до 95 се смята за умерено или граничещо с хипертонията. Ето защо 50-годишен мъж с неконтролирано кръвно налягане може да прояви хипер­тония при стойности 180/100 и повече.

Най-доброто сравнение за обясняване на високото кръвно налягане е с вода, която минава през маркуч: наля­гането й може да се повиши при увеличаване на притока

от крана или чрез притискане на маркуча и намаляване на диаметъра му. По същия начин кръвното налягане може да се покачи при по-интензивна работа на сърцето или при намаляване диаметъра на кръвоносните съдове.

Стойностите на кръвното налягане варират силно през деня. Най-ниските стойности се отчитат по време на сън, а най-високите — около пладне или след като човек е бил буден близо 4 часа. Физическото натоварване при изкачва­не на стълби или каране на велосипед временно увеличава кръвното налягане, но това е съвсем естествена физиоло-гическа реакция. Две дейности на мъжа обаче могат ше­метно да повишат кръвното налягане: вдигане на тежести и полов акт. Но тъй като и тези състояния са временни, те не вредят на организма. Емоции от рода на гняв също мо­гат да повишат кръвното налягане. Това се дължи на факта, че адреналинът и други хормони на стреса стимулират сви­ването на кръвоносните съдове и карат сърцето да бие по-бързо.

НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ ВИСОКОТО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ

Високото кръвно налягане е резултат от взаимодейст­вието между наследствени фактори, придобити такива и начина на живот. Вероятно то се дължи на някои анома­лии в гените, които сами или в комбинация с други факто­ри причиняват това състояние в по-зрялата човешка възраст.

Някои неблагоприятни влияния върху човешкия заро­диш могат да станат предпоставка за хипертония, удар или инфаркт. Лошото хранене на бъдещата майка може да се отрази върху развитието на артериите. Статистиката сочи, че при новородени с тегло под нормалното вероятността от високо кръвно налягане в зрялата възраст е по-голяма. Размерите на плацентата при раждането също имат

значение. Средното систолическо кръвно налягане се по­качва с 15 мм, докато теглото на плацентата расте от по­ловин килограм до около 580 г. Следователно най-високо кръвно налягане се очаква да имат мъже, родени дребни бебета, но с големи плаценти.

Към това се добавя и фактът, че според проучванията има връзка между отпечатъците от пръстите и риска от развиване на високо кръвно налягане. Още през първите няколко седмици след зачеването се залага бъдещият ре­леф на човешките пръсти. Начинът на живот на майката през това време влияе върху шарката, която на свой ред е свързана с колебанията в кръвообращението. Шарките мо­гат да имат формата на дъги, примки или колелца. Колкото повече са колелцата, толкова по-голям е рискът от хипертония. Изследванията сочат, че дори и при наличи­ето на едно затворено колелце кръвното налягане е с 6% по-високо спрямо хора, които нямат такава шарка на пръс­та си. Колкото повече са тези конфигурации, толкова по-високо става кръвното налягане. Максималният им брой е 10, а средният — от 2 до 3.

 

 

Фиг. 13. Релеф на човешките пръсти

Освен предпоставките, заложени от генетичния код и развитието на зародиша, върху хипертонията влияят и на­чинът на живот и околната среда.

Днес се приема, че покачването на кръвното наляга­не с напредването на възрастта е свързано с прекомерната

консумация на сол. Химическото наименование на солта е натриев хлорид. Натрупването на натрий в организма води до високо кръвно налягане.

Пълнотата при някои хора също се определя като при­чина за хипертония. Вероятното обяснение е, че сърцето работи с по-голямо натоварване, за да изтласка кръвта до всички участъци на по-масивното тяло. Пълните хора съ­що така предпочитат храна, изобилстваща на наситени мазнини, и страдат от висок кръвен холестерол, голяма част от артериите им са втвърдени и удебелени (вж. глави 11 и 17).

Друг важен фактор е алкохолът. Мъжете, които редов­но изпиват над три единици алкохол на ден (вж. стр. 263), са предразположени към по-високо кръвно налягане. Много мъже обаче пият и повече от това, но имат нормално кръвно налягане — очевидно всичко зависи от гена.

Другият важен външен фактор, обуславящ високото кръвно налягане, е стресът. Изглежда, че под стрес част от нервната система на някои хора се превъзбужда. Стресът увеличава нивото на адреналина в кръвта и възбужда симпатиковата нервна система. Това предизвиква артериални спазми и хипертония.

По всяко време човек е под влияние на повече от един външен фактор. Прекомерното количество сол в храната се съчетава със стреса в живота и вероятността за пови­шаване на кръвното налягане става по-голяма, отколкото ако организмът е изложен само на едно от двете неблаго­приятни влияния.

На хипертонията трябва да се обръща сериозно внимание. Тя е сигурен знак за редица заболявания, които трайно увреждат здравето и съкращават живота. Двете най-чести развръзки при високото кръвно налягане са инфаркт и удар.

Тъй като хипертонията затруднява сърцето да изтлас­ква кръвта, неизбежно се стига до удебеляване на сърдечния мускул и разширяване на камерите. В края на краища­та сърцето се превръща в отпуснат торбест мускул, който няма сили да помпа. То не може да изпълнява функциите си както трябва и в тялото се задържа течност. Задебеле-ното (хипертрофирано) сърце не може да се изпълни с кръв, и това води до болезненото състояние на ангина пекторис.

Високото кръвно налягане уврежда вътрешните стени на артериите по цялото тяло. Натрупват се мастни плаки и тромбози (съсиреци), които в крайна сметка могат да блокират притока на кръв. Тъканите, лишени от кръв и кислород, скоро умират и така се получава инфаркт или удар. Смята се, че при мъжете над 40 години всяко покач­ване на систолическото кръвно налягане с 10 единици уве­личава риска от сърдечно заболяване с цели 20%.

Високото кръвно налягане може да доведе и до спукване на тънки кръвоносни съдове н мозъка. Вследствие на това се получава друг вид удар (инсулт), който причинява Кръвоизлив.

Малките кръвоносни съдове в тялото са по-уязвими от високото кръвно налягане, отколкото широките кръвни артерии. Ако повишеното налягане засегне такива кръво­носни съдове в задната част на очната ябълка, се получава кръвоизлив в ретината и се нарушава зрението. Окото е като прозорец към мозъка — най-малката повреда в кръ­воносен съд, забелязана в него, отразява много по-големи промени в мозъка, които могат да причинят инсулт.

Случи ли се тези малки кръвоносни съдове да са в бъбрека, настъпват смущения в отделянето на урина и в тялото започва да се задържа течност. Това заболяване на бъбреците вече се среща много рядко, тъй като има доста­тъчно лекарства за овладяване на хипертонията.

КАК ДА ПРЕДОТВРАТИМ ИЛИ НАМАЛИМ ВИСОКОТО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ

Ние сме безпомощни да променим както генетичния си код, така и развитието си в зародишна фаза. Остава ни само да изменим начина си на живот, за да сведем до ми­нимум риска от високо кръвно налягане в по-напреднала възраст. А ако вече го имаме — независимо дали е тревож­но или умерено високо, длъжни сме да избягваме онези фактори от живота си, които биха го влошили още повече.

За да предотвратим или овладеем високото кръвно налягане, е необходимо да намалим консумацията на сол — да не добавяме сол в ястията нито на масата, нито по време на приготвянето им и съзнателно да избягваме солени, консервирани, преработени, пушени или марино­вани риби и меса, готови супи, колбаси.

Тази профилактика може да намали систолическото налягане поне с 5 единици. Ако всеки се вслуша в този съвет, смята се, че честотата на ударите сред населението ще на­малее с 26%, а на коронарна болест — с 15%. Солта може да се замени с подправки и вкусовите ни рецептори бързо ще се приспособят към това. Помага и поемането на храни, богати на калий. Калиевите йони се свързват с натриевите йони в кръвта. Бъбреците заменят калия с натрий при про­изводството на урина, така че колкото повече калий поема човек, толкова повече натрий ще изхвърля. За жалост оба­че и калият може да бъде вреден, така че е най-добре да го получаваме главно чрез храната. Особено богати на калий са бананите, сушените кайсии, плодовите сокове и млека, всички зеленчуци, гъбите, картофите и спанакът, пълнозър-нестите каши и — колкото да е странно — кафето.

Ето оше няколко препоръки против високото кръвно налягане:

Намалете алкохола, ако прекалявате с него; ограничете се с 21 единици седмично, а ако можете, слез­те и на 14 (как се определя единицата алкохол виж­те в Глава 17).

Свалете излишните килограми чрез спазване на диета и по-активно спортуване. Физическите упраж­нения с продължителност поне 20 минути три пъти седмично могат от само себе си да намалят кръвното налягане. Добре е спортуването да предизвик­ва увеличаване на пулса до 110-120 удара в минута и леко изпотяване.

Пушачите трябва да откажат цигарите. Високото кръвно налягане, съчетано с пушенето, уврежда кръ­воносните съдове по-бързо, отколкото всяко от тях поотделно. Коронарната болест става почти неиз­бежна.

Ако нивото на кръвния ви холестерол е застраши­телно високо, трябва рязко да намалите приема на наситени (животински) мазнини. Прекомерната им консумация води до втвърдяване и удебеляване на артериите и често причинява коронарна болест.

Ако промените начина си на живот и въпреки. това кръвното ви налягане за задържа твърде високо, имате нужда от медикаментозно лечение. То е важно за контролиране на състоянието и намаляване на риска от инфаркт, удар, сър­дечни и бъбречни смущения и други проблеми, свързани с кръвоносните съдове.

Целта на лечението е да се намали диастолическото кръвно налягане под 90 мм и/или да се смъкне систолическото — под 160 мм.

Най-широко разпространените лекарства срещу висо­ко кръвно налягане са диуретиците и бетаблокерите.

РАКОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Ракът става причина за смъртта на все повече мъже на възраст от 15 до 64 години. Един на всеки трима рано или късно се разболява от рак, а един на всеки четирима умира от тази болест. Най-често ракът засяга:

белите дробове

кожата ( немеланомни тумори)

правото черво и ректума

простатата

пикочния мехур

стомаха

лимфната система ( неходжкинов лимфом)

панкреаса

хранопровода

белите кръвни телца (левкемия).

Най-разпространен при мъжете е ракът на белите дробове, който напоследък се измества на второ място от рака на стомаха. За жалост честотата на всички видове злокачествени заболявания нараства. Едно проучване в Швеция показва, че през последните 30 години броят на

раковите заболявания при мъжете над 50 години се е уве­личил с 55%, а при мъжете под 30 години — с 40%. Изглежда, все по-голямата честота на тези заболявания се дължи на нарасналото вредно влияние на канцерогените и йонизиращата радиация. Вече са известни факторите, ко­ито обуславят някои видове рак:

Тютюнопушенето е свързано с 90% от случаите на рак на белите дробове и с една трета от случаите на смърт от други видове рак.

Професията е в основата на един от всеки десет слу­чая на белодробен рак: кранистите и товарачите са 14 пъти по-застрашени, а леярите, ковачите и печа-тарите — три пъти.

Алкохолът може да стане причина за рак на езика, гърлото, хранопровода и черния дроб.

Постоянната работа с някои химикали се свързва с рака на скротума (вж . Глава 2).

Нерационалното хранене (бедно на витамини-антиоксиданти и целулоза и богато на наситени мазнини) може би е причина за над една трета от злокачест­вените заболявания.

Някои видове рак имат и наследствена обусловеност, например ракът на простатната жлеза и на те­стисите.

Добрата новина е, че диагностицирането и лечението на рака е една от най-бързо развиващите се области в ме­дицината и много от видовете рак вече са излечими, ако се открият в началната фаза. Надеждата е, че новите методи на генетична терапия ще могат да неутрализират ракови­те клетки или да ги направят по-забележими за имунната система, която да ги открива и унищожава.

предупредителни сигнали

за ранното диагностициране на рака

Има няколко тревожни признака, за появата на които трябва да следите, тъй като по тях може да се съди за въз­можна опасност от поява на тумор. Въпреки че в повечето случаи ще се окаже, че тези сигнали се дължат на нещо не толкова зловещо, по-добре е да им обърнете внимание, да отидете да се прегледате и да сте наясно, вместо да се правите, че нищо ви няма, и да отлагате важната диагноза. Сигналите за тревога са:

загуба на тегло без видима причина

загуба на апетит, придружена от отпадналост и апа­тия

поява на раничка, която не минава за три седмици

брадавица или друго петно по кожата, което се увеличава, покрива се с коричка, кърви, сърби или потъмнява

упорита кашлица

храчене на кръв

промяна в поведението на червата

промяна в поведението на пикочния мехур

кръв в урината

повръщане на кръв или кафяви съсиреци

трудно преглъщане

чувство на засищане въпреки малкото храна

пресипналост в продължение на повече от три сед­мици

необичайно кървене или секреция от всички отвори на тялото

необичайно втвърдяване или поява на бучка където и да е по тялото

промяна във формата или размера на тестисите упорито чувство, че погълнатата храна не се смила незатихваща болка в стомаха

черни изпражнения

силно и често главоболие

честа дълбока болка където и да е по тялото.

профилактика на рака

Много видове рак могат да се предотвратят чрез по­добряване на храненето и начина на живот. Можете значи­телно да намалите риска от злокачествено заболяване, като:

откажете цигарите

свалите излишните килограми и правите редовни физически упражнения

намалите излагането на слънце и на ултравиолето­ва радиация

използвате ефикасни защитни средства от слънце • избягвате слънчево изгаряне

спазвате правилата за безопасност и обличате за­щитни дрехи, когато работите с рискови химикали или радиоактивни материали

пазите кожата си от пепел, катран, минерални мас-

ла и други дразнители

приемате алкохол в безвредни количества

се предпазвате от венерически болести, като пра­вите безопасен секс

оглеждате тестисите си поне веднъж месечно

издърпвате кожичката на пениса и го измивате ре­довно

ядете високоцелулозни храни и не допускате запек

спазвате диета без наситени мазнини

употребявате храна, богата на витамини С, Е и бетакаротин

изяждате поне 5 порции плодове или зеленчуци на

ден

увеличите приема на пълнозърнести тестени изделия и бобови храни

намалите консумацията на солени, мариновани и пу­шени храни.

Всъщност диетата, която е благоприятна за сърцето, е чудесна и за намаляване на риска от рак. Вижте също гла­вите, които разглеждат специфичните видове рак при мъ­жете (глави 1, 2, 6, 10,16 и 17).

14

МЪЖКИЯТ ХРАНОСМИЛАТЕЛЕН ТРАКТ

Храносмилателните смущения и киселините се срещат два пъти по-често при мъжете, отколкото при жените. Над 60% от възрастните мъже са имали в даден момент такива симптоми.

Храносмилателни смущения е общият термин за раз­личните симптоми, свързани с храненето. Те включват чув­ство на разпъване при поглъщане на въздух, къркорене на червата, гадене, болки в коремната кухина и усещане за парене.

Киселини В Стомаха И Хранопровода

Дължат се на повишената киселинност в стомаха, ко­ято се връща нагоре по хранопровода. Обикновено тази реакция се предотвратява от свивачен мускул и от спира­ловидното съкращаване на мускулите на хранопровода. Ако обаче действието на мускулите е некоординирано (не е на­сочено надолу), ако е налице хиатусна херния и ако стома­хът е твърде пълен, човек започва да усеща, че към гърло­то му се връщат киселини.

Главният симптом на това болестно състояние, усе­щането за парене зад гръдната кост, може да се разпространи нагоре към гърлото. Появява се около 30 минути след хранене и може да е предизвикано от физическо натоварване, навеждане или лягане по гръб за почивка. Най-често този пристъп е причинен от мазни храни, тестени изделия, шоколад, мента, плодови сокове, кафе или алкохол. Мъжете под 40 години противодействат на симптомите с антиациди, хапчета за регулиране на мускулната дейност на храносмилателния тракт и медикаменти, неутрализи­ращи киселинната секреция. Но за навлезлите в средна възраст, които освен това имат и по-тежки симптоми, ка­то отслабване, трудно поглъщане, повръщане, кървене, анемия, преждевременно засищане, остра болка, се препо­ръчва медицинско изследване за изключване на вероятност­та за язва или рак.

СЪВЕТИ ЗА ОБЛЕКЧАВАНЕ НА КИСЕЛИНИТЕ

Свалете излишните килограми.

Ако пушите, зарежете цигарите.

Яжте по малко и често през целия ден, вместо тра­диционните три обилни яденета.

Не прекалявайте с течностите.

Избягвайте горещи, кисели, пикантни, мазни храни.

Консумирайте по-малко мента, шоколад и плодови сокове.

Намалете чая и кафето. • Ограничете алкохола.

Избягвайте аспирина и производни от него лекарства — използвайте парацетамол.

Не се навеждайте и не лягайте след ядене.

Не яжте късно през нощта.

Повдигнете горната част на леглото си с 15-20 см.

Носете свободни дрехи.

Чаша прясно мляко може да облекчи симптомите.

Ако имате киселини, гълтайте по една лъжица сода бикарбонат, разтворена в чаша топла вода, през час, но не повече от три пъти.

Свалянето на излишните килограми и отказване­то от цигарите са от най-голямо значение за намаля­ване на киселините.

Ако страдате от постоянни храносмилателни смуще­ния, трябва да се консултирате с лекар. Неотдавнашно про­учване на ГАЛЪП показа, че 48% от запитаните са имали киселини през предходните 12 месеца, но само 25% са по­търсили лекарски съвет.

Ако сте пробвали самолечение с антиациди и те не са потиснали симптомите, споделете факта с лекар, за да не се стигне до усложнения. Това е важно, защото е установено, че антиацидите не предпазват от киселинни увреждания деликатните части на стомаха и червата. След 10-20 годи­ни могат да се появят удебеления (откъдето идва и труд­ното преглъщане). Един на всеки десет души, приемащи антиациди, може да има сериозни скрити проблеми, зато­ва винаги е необходима консултация с лекар.

гастрит

Здравият стомах се пази от саморазрушаване с “хастар" от лигавица. Ако този пласт слузеста тъкан се на-руши. може да се получи възпалениелалшмаха. Симпто­мите на гастрита наподобяват тези на стомашната язва:

мъчителна пареща болка в горната част на коремната ку­хина до повдигане и повръщане. При по-тежки случаи на гастрит може да се стигне до повръщане на кръв (хематемеза), която е частично съсирена и прилича на смляно кафе. Острият гастрит може да е причинен от дразнители на лигавицата на стомаха като цигари, алкохол, аспирин, бупрофен и други болкоуспокоителни.

ИНФЕКЦИЯ С Helicobacter pylory

Основна причина за гастрита е инфекцията на стома­ха от бактерия, наречена Helicobacter pylory. Това е една движеща се бактерия, която прави бразди в лигавицата на стомаха и го излага на киселинна атака. За да устои на ви­соката концентрация на киселини, стомахът произвежда ен­зима уреаза, който превръща малки количества урея в балончета ammonia gas. Това алкално буферче покрива бак­терията и я пази от стомашните киселини. Същевременно обаче газът допълнително дразни и възпалява стомашна­та стена. Helicobacter pylory може да бъде открита по ня­колко начина:

р чрез кръвна проба, която да разкрие някои антитела на бактерията;

чрез проба на издишания въздух: пациентът поглъ­ща известно количество радиоактивна урея и поло­вин час след това издишва в запечатана торбичка. Ако въпросната бактерия е налице, нейният ензим бързо ще преобразува уреята в амоняк и в лабора­торната торбичка ще се открие радиоактивен амо­няк;

чрез проба от слюнката за установяване на призна­ци на инфекцията.

Щом като бъде открита, бактерията може да бъде унищожена с помощта на комбинация от два антибиотика плюс бисмут или един антибиотик и някакво лекарство, блокиращо производството на киселина в стомаха.

Според неотдавнашно съобщение от Нова Зеландия медът от цветовете на манука съдържа уникален антибио­тик, който може да унищожи Helicobacter pylori.

пептична язва

От пептичната язва страдат два пъти повече мъже, от­колкото жени. По-широко разпространена обаче е язвата на дванадесетопръстника, която се среща при приблизи­телно един на 10 възрастни. Най-податливата възраст за язва на дванадесетопръстника е между 20 и 40 години. Гастритната язва се появява обикновено 10-20 години по-късно. Инфек