| ВСИЧКО ЗА ЗДРАВЕТО НА МЪЖА |
| Любопитно | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петък, 24 Юли 2009 03:00 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
ВСИЧКО ЗА ЗДРАВЕТО НА МЪЖА Д-р Сара Бруър
Съдържание УВОД..................................................................................15 Част първа. СЕКСУАЛНО ЗДРАВЕ...............................19 1. ВСИЧКО ЗА ПЕНИСА................................................20 ПЕНИС......................................................................................................20 ЕРЕКЦИЯ.....................................................................................................................24 РАЗМЕРИ НА ПЕНИСА...........................................................................................24 ПОПРАВЯНЕ НА ПРИРОДАТА..............................................................................25 ПРЕПУЦИУМ..........................................................................................26 СМЕГМА......................................................................................................................26 Фимоза.............................................................................................................27 Парафимоза....................................................................................................28 ОБРЯЗВАНЕ.................................................................................................................28 ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ОБРЯЗАНИЯ ПРЕПУЦИУМ................................................29 БАЛАНИТ....................................................................................................................30 ЛИМФОЦЕЛЕ.............................................................................................................31 БОЛЕСТ НА ПЕЙРОНИ...........................................................................................32 ПРИАПИЗЪМ..............................................................................................................32 ЕРИТРОПЛАЗИЯ......................................................................................................33 ЛЕВКОПЛАКИЯ........................................................................................................33 РАК НА ПЕНИСА......................................................................................................34 НАРАНЯВАНИЯ НА ПЕНИСА..............................................................................34 ФРАКТУРА НА ПЕНИСА........................................................................................35 УРЕТРА......................................................................................................35 УРЕТРАЛНА СТЕНОЗА...........................................................................................36 СТЕНОЗА НА ВЪНШНИЯ ОТВОР НА ПИКОЧНИЯ КАНАЛ......................36 ХИПОСПАДИЯ..........................................................................................................37 ЕПИСПАДИЯ...............................................................................................................38 ЗАПУШВАНЕ НА УРЕТРАТА................................................................................38 ОСТЪР УРЕТРАЛЕН СИНДРОМ..........................................................................38 УРЕТРИТ......................................................................................................................38 РАК НА УРЕТРАТА...................................................................................................39 2. МЪЖКИЯТ РЕПРОДУКТИВЕН ТРАКТ.................40 ТЕСТИСИ..................................................................................................40 КРЕМАСТЕРЕН РЕФЛЕКС.....................................................................................43 СЛИЗАНЕ НА ТЕСТИСИТЕ И КРИПТОРХИЗЪМ (ЗАДЪРЖАН ТЕСТИС).............................................................................................44 ЕКТОПИЧЕН ТЕСТИС.............................................................................................44 ПОДУВАНЕ НА ТЕСТИСА.....................................................................................45 ОРХИТ ВСЛЕДСТВИЕ НА ЗАУШКА...................................................................46 ОРХИЕПИДИДИМИТ..............................................................................................46 ХИДРОЦЕЛЕ (ВОДНЯНКА НА ЯЙЦЕТО).........................................................47 ВАРИКОЦЕЛЕ.............................................................................................................48 ЕПИДИДИМНА КИСТА.........................................................................................48 СПЕРМАТОЦЕЛЕ......................................................................................................49 ТОРЗИО НА ТЕСТИСА (ЗАВЪРТАНЕ)................................................................49 ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ТЕСТИСИТЕ...................................50 КАК МЪЖЪТ ДА ПРЕГЛЕЖДА САМ ТЕСТИСИТЕ СИ................................51 СКРОТУМ.................................................................................................52 ИНФЕКЦИЯ НА КОСМЕНИТЕ ТОРБИЧКИ.....................................................52 ЦИРЕЙ (ФОРУНКУЛ)...............................................................................................52 МАСТНА КИСТА.......................................................................................................53 ГЪБИЧНА ИНФЕКЦИЯ...........................................................................................53 КОЖЕН РАК НА СКРОТУМА...............................................................................54 СКРОТАЛНА ФИСТУЛА.........................................................................................54 3. СПЕРМАТОГЕНЕЗА (ОБРАЗУВАНЕ НА СПЕРМАТА)....................................55 БАРИЕРА КРЪВ-ТЕСТИСИ..................................................................55 СПЕРМАТОГЕНЕЗА...............................................................................57 МЕЙОЗА...........................................................58 СПЕРМАТОЗОИДИ...................................................................................................62 КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА СПЕРМАТА....................................................64 МЕХАНИЗЪМ НА ПОЛОВОТО ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ................65 ЕЯКУЛАЦИЯ...............................................................................................................65 ОРГАЗЪМ.....................................................................................................................67 СПЕРМА.......................................................................................................................70 СПЕРМАТОЗОИДИТЕ И ЖЕНСКИЯТ РЕПРОДУКТИВЕН ТРАКТ............71 КАПАЦИТАЦИЯ НА СПЕРМАТА........................................................................72 ОПЛОЖДАНЕ.............................................................................................................73 ДОКОЛКО СПЕРМАТОЗОИДЪТ ОПРЕДЕЛЯ ПОЛА НА ЗАРОДИША..........................................................................................................74 4. ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ СПЕРМАТО-ГЕНЕЗАТА..........................................................................76 ТЕМПЕРАТУРА...........................................................................................................77 СТАТИЧНО ЕЛЕКТРИЧЕСТВО.............................................................................78 СВОБОДНИ РАДИКАЛИ.........................................................................................79 АНТИОКСИДАНТИ.................................................................................................80 АЛКОХОЛ.....................................................................................................................83 ФИЗИЧЕСКО НАТОВАРВАНЕ...............................................................................84 5. БЕЗПЛОДИЕ.................................................................85 КАК ДА ПОВИШИМ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА СПЕРМАТОЗОИДИТЕ.......................................................................................89 ЛЕЧЕНИЕ НА МЪЖКОТО БЕЗПЛОДИЕ............................................................90 6. ПРОСТАТА.....................................................................94 ЗДРАВАТА ПРОСТАТНА ЖЛЕЗА.........................................................94 ЗА КАКВО СЛУЖИ ПРОСТАТНАТА ЖЛЕЗА....................................................95 ПРОСТАТИТ.............................................................................................97 ОСТЪР БАКТЕРИАЛЕН ПРОСТАТИТ................................................................97 ХРОНИЧЕН ПРОСТАТИТ.......................................................................................98 ПРОСТАТИТ И СЕКС.............................................................................................100 ПРОСТАТОДЕНИЯ..................................................................................................101 ДОБРОКАЧЕСТВЕНА ПРОСТАТНА ХИПЕРТРОФИЯ................103 КОЕ ПРИЧИНЯВА ПРОСТАТНАТА ХИПЕРТРОФИЯ..................................105 МЕЖДУНАРОДНА ТАБЛИЦА ЗА ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ПРОСТАТАТА.............................................................106 ВЛИЯНИЕ НА ПРОСТАТИЗМА ВЪРХУ НАЧИНА НА ЖИВОТ................107 ЗАЩО МЪЖЕТЕ СЕ КОЛЕБАЯТ ДА ПОТЪРСЯТ ЛЕКАРСКА ПОМОЩ..............................................................................................108 ЛЕЧЕНИЕ НА ПРОСТАТНАТА ХИПЕРТРОФИЯ...........................................109 ОТРАЖЕНИЕ НА ПРОСТАТЕКТОМИЯТА ВЪРХУ СЕКСУАЛНИЯ ЖИВОТ.........................................................................109 РАК НА ПРОСТАТАТА.........................................................................110 НАСЛЕДСТВЕНО ЗАБОЛЯВАНЕ........................................................................111 СИМПТОМИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО...................................................................111 ЛЕЧЕНИЕ...................................................................................................................112 ДИЕТА ЗА ПРОСТАТАТА.....................................................................114 РОЛЯТА НА ОРГАНИЧНИЯ ЕСТРОГЕН..........................................................114 АНТИОКСИДАНТИТЕ В ХРАНАТА...................................................................115 ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ.................................................................................................116 7. ТЕСТОСТЕРОНЪТ И СЕКСУАЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА МЪЖА............................................. 118 ПУБЕРТЕТ..............................................................................................118 ТЕСТОСТЕРОНЪТ И НЕГОВОТО ЗНАЧЕНИЕ.............................119 ФУНКЦИИ НА ХОРМОНА ТЕСТОСТЕРОН...................................................120 ИЗМЕНЕНИЯ ПРЕЗ ПУБЕРТЕТА......................................................................121 СЕКСУАЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА МЪЖА....................................122 КАКВО Е НОРМАЛНОТО СЕКСУАЛНО ВЛЕЧЕНИЕ..................................123 МЕНОПАУЗА ПРИ МЪЖА.................................................................124 МАСТУРБАЦИЯ......................................................................................................126 ХОМОСЕКСУАЛИЗЪМ.........................................................................................126 ТРАНССЕКСУАЛНОСТ.........................................................................................128 8. СМУЩЕНИЯ В СЕКСУАЛНАТА АКТИВНОСТ НА МЪЖА........................................................................130 ИМПОТЕНТНОСТ...............................................................................130 ФИЗИОЛОГИЧНИ ПРИЧИНИ ЗА ИМПОТЕНТНОСТТА............................131 ЛЕЧЕНИЕ НА ФИЗИЧЕСКАТА ИМПОТЕНТНОСТ......................................133 ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРИЧИНИ ЗА ИМПОТЕНТНОСТТА......................135 ПРЕЖДЕВРЕМЕННА ЕЯКУЛАЦИЯ................................................136 ЗАБАВЕНА ЕЯКУЛАЦИЯ.....................................................................................138 9. КОНТРАЦЕПЦИЯ......................................................140 МЕТОДЪТ НА ИЗВАЖДАНЕТО........................................................141 ПРЕЗЕРВАТИВЪТ.................................................................................143 ИСТОРИЯ...................................................................................................................143 СЪВРЕМЕННИТЕ КОНДОМИ.............................................................................144 КАК СЕ ИЗПОЛЗВА ПРЕЗЕРВАТИВЪТ.............................................................145 КОЕ Е ПРАВИЛНОТО.............................................................................................146 ВАЗЕКТОМИЯ.......................................................................................148 ВЛИЯЕ ЛИ ВАЗЕКТОМИЯТА НА ОБЩОТО ЗДРАВОСЛОВНО СЪСТОЯНИЕ...............................................149 РЕОПЕРАЦИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВЯНЕ НА НОРМАЛНАТА ПРОВОДИМОСТ НА СЕМЕПРОВОДИТЕ..................150 АВАРИЙНИ МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НАВРЕМЕННОСТ...............................................................................150 10. БОЛЕСТИ, ПРЕДАВАНИ ПО ПОЛОВ ПЪТ....... 151 БЕЗОПАСЕН СЕКС...............................................................................151 ХЛАМИДИЯ И НЕСПЕЦИФИЧЕН УРЕТРИТ..............................152 СИНДРОМ НА РАЙТЕР.........................................................................................154 ХЛАМИДИЯТА И ПОНИЖЕНАТА ОПЛОДИТЕЛНА СПОСОБНОСТ .... 154 ГЕНИТАЛНИ БРАДАВИЦИ...............................................................155 ГЕНИТАЛЕН ХЕРПЕС.........................................................................156 ПЪРВИЧЕН ХЕРПЕС..............................................................................................157 РЕЦИДИВИРАЩ ГЕНИТАЛЕН ХЕРПЕС..........................................................158 ЧЕСТОТА НА РЕЦИДИВИТЕ...............................................................................159 РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ВИРУСА БЕЗ ВИДИМИ СИМПТОМИ ............159 ЛЕЧЕНИЕ НА ГЕНИТАЛНИЯ ХЕРПЕС...........................................................160 ГОНОРЕЯ...............................................................................................160 СИФИЛИС..............................................................................................162 ХЕПАТИТ В............................................................................................163 ВАКСИНИРАНЕ СРЕЩУ ХЕПАТИТ В..............................................................164 СКАЛА НА РИСКА ОТ ХЕПАТИТ В ПРИ РАЗЛИЧНИ ФОРМИ НА ПОЛОВО ОБЩУВАНЕ:....................................................................................165 ЕКЗОТИЧНИ ВЕНЕРИЧЕСКИ БОЛЕСТИ...................................166 ШАНКЪР (ВЕНЕРИЧЕСКА ЯЗВА)......................................................................166 ВЕНЕРИЧЕСКИ ЛИМФОГРАНУЛОМ...............................................................166 ВЕНЕРИЧЕСКИ ГРАНУЛОМ...............................................................................166 СПИН...............................................:.......................................................167 СИМПТОМИ НА ЗАРАЗЯВАНЕТО С ВИРУСА НА ЧОВЕШКАТА ИМУННА НЕДОСТАТЪЧНОСТ..................168 ПРЕДАВАНЕ НА СПИН.........................................................................................169 ПРЕДАВАНЕ НА СПИН ПО ПОЛОВ ПЪТ.......................................................170 Част втора. БОЛЕСТНИ СЪСТОЯНИЯ И ЗАБОЛЯВАНИЯ.......................................................... 171 11. КОРОНАРНА БОЛЕСТ........................................... 172 ВНЕЗАПНА БОЛКА В ГРЪДНИЯ КОШ..........................................172 РИСКОВИ ФАКТОРИ ЗА КОРОНАРНА БОЛЕСТ.......................173 ХОЛЕСТЕРОЛЪТ И КОРОНАРНАТА БОЛЕСТ.............................174 ЛЕЧЕНИЕ НА ВИСОКИТЕ НИВА НА КРЪВЕН ХОЛЕСТЕРОЛ................176 Благотворни съставки на Средиземноморската диета......................177 Физически упражнения...............................................................................181 Тютюнопушене............................................................................................181 Здравословно хранене................................................................................182 12. ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ...........................184 НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ ВИСОКОТО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ.....185 КАК ДА ПРЕДОТВРАТИМ ИЛИ НАМАЛИМ ВИСОКОТО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ..................................................189 13. РАКОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.......................................191 ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИ СИГНАЛИ ЗА РАННОТО ДИАГНОСТИЦИРАНЕ НА РАКА......................................................193 ПРОФИЛАКТИКА НА РАКА..............................................................194 14. МЪЖКИЯТ ХРАНОСМИЛАТЕЛЕН ТРАКТ........196 КИСЕЛИНИ В СТОМАХА И ХРАНОПРОВОДА...........................196 ГАСТРИТ................................................................................................198 ПЕПТИЧНА ЯЗВА.................................................................................200 ЛЕЧЕНИЕ...................................................................................................................201 УСЛОЖНЕНИЯ........................................................................................................202 СИНДРОМ НА НЕРВНИЯ СТОМАХ...............................................203 ЛЕЧЕНИЕ...................................................................................................................205 ПОМОГНЕТЕ СИ САМИ.......................................................................................206 ХЕМОРОИДИ........................................................................................208 ЛЕЧЕНИЕ...................................................................................................................209 ХЕРНИЯ..................................................................................................211 15. КОСА И КОЖА......................................................... 218 КОСОПАД..............................................................................................218 АНДРОГЕННА АЛОПЕЦИЯ.................................................................................219 Трансплантиране на коса ..........................................................................222 Имплантиране на изкуствени влакна......................................................223 Тупета.............................................................................................................223 ПЪРХОТ..................................................................................................223 СИКОЗА (ФОЛИКУЛИТ)....................................................................224 ОБРИВИ СЛЕД БРЪСНЕНЕ..................................................................................224 АКНЕ........................................................................................................225 ЛЕЧЕНИЕ НА АКНЕТО.........................................................................................227 ЕКЗЕМА...................................................................................................232 ГЪБИЧНИ КОЖНИ ИНФЕКЦИИ...................................................234 ТРИХОФИТИЯ.........................................................................................................234 „СТЪПАЛОТО НА СПОРТИСТА"......................................................................235 16. СПОРТНИ ТРАВМИ...............................................237 ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ...........................................................................238 НАРАНЯВАНИЯ НА ОЧИТЕ..............................................................240 ТРАВМИ НА МЕКИТЕ ТЪКАНИ.....................................................240 БОЛКИ В ГЪРБА..................................................................................241 ЛЕЧЕНИЕ НА БОЛКИТЕ В ГЪРБА....................................................................243 ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА БОЛКИТЕ В ГЪРБА.............243 АНАБОЛНИ СТЕРОИДИ....................................................................244 Част трета. ХРАНЕНЕ И НАЧИН НА ЖИВОТ..........246 17. ФАКТОРИ, ЗАВИСЕЩИ ОТ НАЧИНА НА ЖИВОТ...................................................... ................................................................247 ПЪЛНОТА...............................................................................................247 НЕОБХОДИМИТЕ КАЛОРИИ.............................................................................250 „ЯБЪЛКИ" ИЛИ „КРУШИ"..................................................................................251 ЗАЩО ИЗЛИШНОТО ТЕГЛО Е ВРЕДНО..........................................................253 КАК ДА ОТСЛАБНЕМ БЕЗ РИСК ЗА ЗДРАВЕТО.........................................255 КАК ДА СЕ ХРАНИМ ПО-ЗДРАВОСЛОВНО..................................................255 ФИЗИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ.............................................................................258 КАК ДА СЛЕДИТЕ ПУЛСА СИ...........................................................................261 АЛКОХОЛ...............................................................................................263 УВЕЛИЧЕН ЧЕРЕН ДРОБ.....................................................................................265 АЛКОХОЛЕН ХЕПАТИТ........................................................................................266 АЛКОХОЛНА ФИБРОЗА.......................................................................................267 ЦИРОЗА.......................................................................................................................267 ПРИСТРАСТЯВАНЕ КЪМ АЛКОХОЛА............................................................268 ПУШЕНЕ..................................................................................................269 ПОЛЗАТА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ПУШЕНЕТО...............................................271 КАК ДА ОТКАЖЕМ ЦИГАРИТЕ........................................................................272 СТРЕС......................................................................................................274 СПРАВЯНЕ СЪС СТРЕСА.....................................................................................277 СЪН..............................................................................................................................282 Какво представлява сънят?......................................................................283 От колко сън имаме нужда.......................................................................284 Съвети за по-здрав сън през нощта........................................................285 Синдром на апное (Спиране на дишането през нощта).....................286 ДЕПРЕСИЯ................................................................................................................289 18. ХРАНЕНЕ НА СПОРТИСТА...................................291 МЕТАБОЛИЗЪМ...................................................................................293 МЕТАБОЛИТЕН СТАТУС......................................................................................294 МУСКУЛИ.................................................................................................................295 ЕНЕРГИЙНИ СКЛАДОВЕ.....................................................................................296 ИЗТОЧНИЦИ ЗА ЗАХРАНВАНЕ НА МУСКУЛИТЕ......................................297 КИСЛОРОДЕН ГЛАД..............................................................................................299 ВОДА........................................................................................................301 ЗАРЕЖДАНЕ С ВОДА ПРЕДИ ФИЗИЧЕСКО НАТОВАРВАНЕ..................302 ПИЕНЕ ПО ВРЕМЕ НА СЪСТЕЗАНИЕ.............................................................303 ПРИЕМ НА ТЕЧНОСТИ СЛЕД СЪСТЕЗАНИЕТО.........................................304 ВЪГЛЕХИДРАТИ...................................................................................305 КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ВЪГЛЕХИДРАТИТЕ?..........................................305 КАК НАШЕТО ТЯЛО ИЗПОЛЗВА ВЪГЛЕХИДРАТИТЕ...............................306 ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪГЛЕХИДРАТИТЕ.............................................................307 ЗАПАСЯВАНЕ С ГЛИКОГЕН...............................................................................307 НА ФОКУС: КУЛТУРИСТИТЕ..........................................................311 ХРАНИТЕЛНИ МАЗНИНИ.................................................................313 ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ ЗА ОПТИМАЛНО ХРАНЕНЕ НА СПОРТИСТА...............................318 19. ВИТАМИНИТЕ И МЪЖКОТО ЗДРАВЕ..............321 ВИТАМИНА..............................................................................................................322 ВИТАМИН В1 (ТИАМИН).....................................................................................324 ВИТАМИН В2 (РИБОФЛАВИН)...........................................................................325 ВИТАМИН ВЗ (НИАЦИН, НИАЦИНАМИД, НИКОТИНАМИД, НИКОТИНОВА КИСЕЛИНА)..............................................................................326 ВИТАМИН В5 (ПАНТОТЕНОВА КИСЕЛИНА)...............................................327 ВИТАМИН В6 (ПИРИДОКСИН)..........................................................................328 ВИТАМИН В12 (КОБАЛАМИН)..........................................................................328 ФОЛАТ (ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА).......................................................................329 БИОТИН.....................................................................................................................330 ВИТАМИН С..............................................................................................................331 ВИТАМИН D...........................................................................................................332 ВИТАМИН Е.............................................................................................................333 20. МИНЕРАЛИТЕ, МИКРОЕЛЕМЕНТИТЕ И МЪЖКОТО ЗДРАВЕ...................................... ............................................335 КАЛЦИЙ....................................................................................................................335 ХЛОРИД.....................................................................................................................337 МАГНЕЗИЙ...............................................................................................................337 ФОСФОР.....................................................................................................................338 КАЛИЙ........................................................................................................................338 НАТРИЙ.....................................................................................................................339 ХРОМ...........................................................................................................................340 МЕД..............................................................................................................................340 ЙОД.............................................................................................................................341 ЖЕЛЯЗО.....................................................................................................................342 МАНГАН.....................................................................................................................343 СЕЛЕН.........................................................................................................................344 ЦИНК..........................................................................................................................345 БОР...............................................................................................................................346 МОЛИБДЕН...............................................................................................................347 21. АНТИОКСИДАНТИТЕ И СВОБОДНИТЕ РАДИКАЛИ………….348 КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ СВОБОДНИТЕ РАДИКАЛИ............348 АНТИОКСИДАНТИ.............................................................................350
УВОД Голяма част от мъжете са по-осведомени за женския менструален цикъл, отколкото за собственото си тяло и неговото сексуално здраве. Неотдавнашно проучване показва, че мъжете имат повече познания за рака на гърдата и предменструалния синдром, отколкото за рака на тестисите и увеличаването на простатната жлеза. Това е изненадващо, като се има предвид, че: • 80 % от мъжете могат да имат проблеми с простатата • ракът на простатата е толкова разпространен, колкото и ракът на гърдата • ракът на тестисите е най-често срещаното заболяване при мъжете на възраст между 20 и 40 години. Много често дори когато забележи, че има здравословен проблем, мъжът избягва да мисли за него с надеждата, че той може да изчезне от само себе си. Четирима от всеки пет мъже признават, че протакат прекалено дълго, преди да потърсят медицинска помощ. Това се доказва и от факта, че две трети от хората, които не посещават лекар поне веднъж годишно, са мъже. Броят на мъжете, които търсят лекар, щом са притеснени за здравето си, е четири пъти по-малък от този на жените, затова пък броят им като пациенти в спешното отделение със сериозни заболявания като инфаркт или удар е много по-голям. Една от причините е, че мъжете не са свикнали да обсъждат неудобни теми или да се задълбават в интимни въпроси. От друга страна, съществуват и национални различия. Проучванията показват, че германските или американските мъже са два пъти по-склонни да се подложат на ректално изследване, отколкото мъжете във Франция, да не говорим пък за англичаните, при които съотношението става вече четири към едно. Мъжкото здраве без съмнение има нужда от повече грижи. Мъжете са по-предразположени да си отидат от този свят преждевременно, преди да са навършили 65 години, отколкото жените, родени в една година с тях: • Един осемнайсетгодишен младеж има 80% шанс да доживее до 65 години, за една осемнайсетгодишна девойка този шанс е 88%. • Средната продължителност на живота при мъжете е 72 години, докато при жените тя е 78 години. Много от причините, поради които мъжете напускат живота по-млади от жените, са свързани с хранителните навици и начина на живот. Днес медицинските специалисти определят подобряването на здравословното състояние на мъжете като задача от първостепенна важност. Има много неща, върху които може да се работи: • 45% от мъжете са с наднормено тегло. • 13% от мъжете са прекалено пълни — процентът е почти двойно по-голям, отколкото преди 4 години. • 80% от мъжете не правят физически упражнения поне 3 пъти седмично. • 60% от мъжете на средна възраст са напълно обездвижени. • В сравнение с жените два пъти повече мъже пият алкохол над препоръчаните безвредни за здравето норми. • При седем от всеки осем мъже е налице поне един рисков фактор за коронарна болест или удар (повишено кръвно налягане, наднормено ниво на холестерола, пушене, липса на физически упражнения). • Само 25% от мъжете с високо кръвно налягане контролират състоянието си медикаментозно. • Мъжете на възраст между 55 и 74 години са два пъти по-предразположени към сърдечна недостатъчност и удар, отколкото жените на същата възраст. • 87% от европейските мъже никога не са изследвали тестисите си. През последните 50 години броят на сперматозоидите в единица обем еякулат е намалял почти двойно, вероятно поради неблагоприятни фактори, свързани с храненето, начина на живот и околната среда. С най-елементарни мерки мъжът може съществено да подобри качеството и количеството на спермата си, но при условие, че знае какви да бъдат те, за да доведат от понижена оплодителна способност до плодовитост. Този наръчник има за цел да предостави информация, да развенчае митовете и прогони страховете, да убеди мъжете, които имат здравословни проблеми, че е по-добре да потърсят помощ по-рано. Той предлага и съвети за това как чрез подобряване начина на живот и хранителните навици рискът от твърде разпространени, смъртоносни за много мъже болести, може да бъде сведен до минимум. Част първа Сексуално здраве
1 ВСИЧКО ЗА ПЕНИСА пенис От всички съществуващи днес примати човекът има най-големия пенис, който, за разлика от мъжките екземпляри на много животински видове — кита, мечката, моржа, рогатия добитък, прилепа, гризачите и низшите маймуни — се е развил без поддържаща кост. Удивителен пример за биологическа еволюция, той е съставен от три набъбващи цилиндъра от еректилна тъкан: две големи кавернозни тела върху горната повърхност и по-тясно спонгиозно (гъбесто) тяло по цялата дължина от долната страна. По горната (дорзална) страна на пениса преминава дорзалната вена, по която се оттича кръвта от органа, а двете дорзални артерии, снабдяващи кожата с кръв, пулсират там, където пенисът е свързан със слабините. По-близо до повърхността има още няколко вени, по които се оттича кръвта от кожата и главичката, но не и от дълбоко разположените еректилни тъкани. ГЪБЕСТО (СПОНГИОЗНО) ТЯЛО Гъбестата тъкан обвива уретрата — пикочния канал, по който се изтича навън урината от пикочния мехур. Към върха на пениса гъбестата тъкан се разширява шлемоподобно и образува главичката на пениса. В основата му. зад скротума, тази тъкан се свива за опора на пениса. Тя се крели за стабилност на плътна фиброзна мембрана и е заобиколена от мускул, който се свива ритмично по време на еякулация. Гъбестото тяло съдържа и еректилна тъкан, която набъбва като кавернозните тела по време на ерекция.
Фиг. 2. Урогенитален и анален триъгълник КАВЕРНОЗНИ ТЕЛА Двете кавернозни тела минават успоредно едно на друго по цялата ос на пениса. В предния си край са обвити от главичката му, а в основата се разделят, за да образуват две „крачета". Те са покрити с мускули и са прикрепени към ишиасната кост от двете страни на долната част на таза. Така се получава нещо като основа за пениса, която му позволява да остане стабилно изправен по време на половия акт. Контракцията на тези ишиокавернозни мускули също участва в изтласкването на спермата при еякулация. Допълнителна стабилност придава поддържащата връзка между срамната кост и горната част на основата на пениса. Вътрешността на всяко кавернозно тяло е разделена на няколко кавернозни пространства. През средата на кавернрзното тяло преминава артерия, чиито разклонения директно снабдяват с кръв кавернозното тяло. Когато кръ-воснабдяването е нормално, в него се задържат малки количества кръв. Когато обаче в артериите нахлуе кръв, тя изпълва кавернозната тъкан. обемът й се увеличава и пенисът се втвърдява.
ЕРЕКЦИЯ .Ерекцията не е волева реакция, а се предизвикваш' емоционални, физически и хормонални сигнали. Хормонът тестостерон има голямо, но не изключително значение: кастрирани мъже също получават ерекция. Повечето мъже имат от една до пет ерекции по време на сън. Продължителността на всяка от тях е приблизително 30 минути и доказателствата за това са видими при събуждане. Ерекцията се получава, когато се разширят малките артерии в основата на пениса в резултат от дейността на парасимпатиковите нерви, отпускащи мускулните влакна по стените на артериите. В пениса нахлува кръв, която изпълва кавернозните тела. Силното налягане притиска вените, така че кръвта не може да се върне обратно по тях. В известен смисъл кавернозните тела изпълняват ролята на надуваеми модули, които възпират уринирането и поддържат ерекцията благодарение на налягането на задържаната кръв. Така те превръщат пениса от система с малък обем и ниско налягане в система с голям обем и високо налягане чрез увеличаване на притока на артериална кръв и намаляване на оттичането на венозна кръв. В резултат пенисът добива собствен хидростатичен скелет. Подобен механизъм има на още няколко места в човешкия организъм и при някои низши животински форми. РАЗМЕРИ НА ПЕНИСА Независимо какво си мислят повечето мъже, размерите на човешкия пенис не са кой знае колко различни при отделните индивиди. Средната дължина на члена в ерекция е 16 см от основата до върха по горната повърхност. Каквото и да твърдят, деветдесет процента от мъжете се вместват в диапазона от .14.5 до 17,5 см. Много мъже се хвалят, че имат изключително дълъг пенис, но малцина могат да го докажат. Според „Форум" най-дългият пенис е 24 см. За големината на члена при възбуда не може да се съди по размерите му в покой. Ако тогава той е от 7,5 до 15 см в зависимост от температурата на въздуха наоколо, ерекцията го удължава средно с 5 см, като по-късите в покой членове имат предимство в пропорционално отношение. Кинси, един от първите сексолози, имал пациент с пенис, дълъг 2,5 см в ерекция. Според едно проучване от 1970 г. най-малкият пенис е 12 см. Но щом членът може да проникне във вагината, няма причина да не се осъществи полов акт и оплождане. Има един съществен аргумент в полза на по-малкия пенис: неговите движения са с по-учестен ритъм, което увеличава стимуладията на клитора. Повечето жени са единодушни, че качеството на половия акт не зависи особено от размера на пениса. Много мъже са вече убедени в същото, още повече, че големият член може да причини физическа болка на жената по време на акта, било като протрие стените ня вагината, или като притисне яйчниците, а те са не по-малко чувствителни от тестисите. В някои случаи големият пенис може чисто физически да затрудни половия акт. Особено широката основа на пениса обаче може да засили удоволствието на партньорката. ПОПРАВЯНЕ НА ПРИРОДАТА На мода е да се поправя по хирургически път онова, с което природата е дарила мъжа. Силиконова тъкан или мазнина, изтеглена от коремната стена, може да се инжектира между външната кожа и кавернозното тяло на пениса. С тази процедура теглото на пениса се увеличава с 30 г и се добавят няколко сантиметра към обиколката на основата му. Ако присадените мастни клетки не „пуснат корени" на новото място и умрат, мастните глобули се втвърдяват и се получава крайно злощастен страничен ефект — бучки. препуциум Пенисът е облечен в ръкавче от тънка кожа без косми, богата на мускулни влакна. Тя е силно еластична, благодарение на което се удължава и свива съобразно изменящата се дължина на члена по време на ерекция. При необрязаните мъже в спокойно състояние на члена това ръкавче се загъва навътре и образува препуциума. Само при 4% от мъжете той се отдръпва назад още веднага след раждането. През първите няколко години от живота на момчето препуциумът остава сраснал с главичката и в никакъв случай не бива па се дърпа назад. Около тригодишна възраст той постепенно се отлепя и при близо 90% от случаите може да се движи вече донякъде върху главичката. При 60% от деветгодишните все още остават малко от слепващите клетки, които обаче изчезват до 17-годишната им възраст. След като се освободи напълно, зрелият вече препуциум остава прикрепен към главата от долната й страна, образувайки ръбче от кожа, наречено даздица (френулум), през която минава тънка артерия. Именно юздицата и главата, особено короната(венчето) й са най-чувствителната част на пениса. Препуциумът на зрелия мъж покрива главата в спокойно състояние и я поддържа влажна и чувствителна. При ерекция кожата се опъва назад по удължения ствол на члена. СМЕГМА Под препуциума се задържат бактерии, гъбички, останки от урина и мъртви кожни клетки, които образуват бяла маса, подобна на извара, с неприятна миризма. Тя се нарича смегма и започва да се образува още в ранна взраст: наблюдава се при 1% от седемгодишните и 8% от 17- годишните. Събирането на смегма може да доведе до ранички и възпаление. Има предположения, че наличието на смегма е свързано с рак на пениса, но категорични доказателства за това няма. Момчетата над седем години трябва да бъдат приучени да изтеглят назад препуциума и да измиват редовно оголената част на члена си поне веднъж на ден, а по-добре след всяко уриниране. Това обаче трябва да се прави крайно внимателно, тъй като грубото дръпване, особено ако част от препуциума все още не е напълно отлепена от главичката, може да предизвика нараняване и дори фимоза. Необходимо е след измиване препуциумът да бъде отново изтеглен над главичката, за да не се стигне до парафимоза. Фимоза Така се нарича свиването на препуциума до невъзможност да бъде изтеглен назад през най-широката част на главата. Това е нормално при децата до три години, но остава при около десет процента от тях и след тази възраст. Дължи се най-често на твърде дълъг препуциум с неестествено много фибри, но понякога може да се развие и в по-напреднала възраст в резултат от удебеляване след зарастване на раничка. Силно изразена, фимозата може да затрудни уринирането, особено ако след него в образувалия се балон от ко-жичката се задържи урина и продължи да капе. Обикновено е достатъчно препуциумът внимателно да се изтегли назад. При по-възрастните мъже може да се стигне до затруднена ерекция, мастурбация или сношение. Фимозата е предпоставка за разкъсване на препуциума, за баланит и рак на пениса. Лекува се хирургически, с обрязване. Парафимоза Парафимозата е стягане на пениса в главата. Обикновено се получава при изтегляне на кожата назад (по време на акт или катетъризация) и непълното й връщане над главата. Стегнатият препуциум пречи на кръвообращението до върха на пениса и може да причини силно подуване както на главата, така и на самия препуциум. Необходимо е незабавно да се вземат мерки, като в повечето случаи е достатъчно да се масажира кожата назад с торбичка лед и да се изстиска течността от главата. За процедурата не се препоръчва методът „направи си сам", а намесата на хирург. Още повече, че може да е необходима упойка. Понякога обрязването е единственият изход. ОБРЯЗВАНЕ При тази манипулация хирургически се отстранява ръкавчето от препуциума. което покрива главата на пениса. Обикновено се прави по религиозна традиция, но също така и по естетически и здравословни съображения; известно е, че се отразява положително върху сексуалното общуване. Според една американска статистика от възпаление на пикочния тракт страдат 11 пъти повече необрязани момчета през първата година от живота им, отколкото обряза-ни техни връстници. Това доказва някои от хигиенните предимства на обрязването. Те продължават да са обект на медицински проучвания. Почти 90% от мъжете в Америка са обрязани, но в последно време интересът към това очевидно намалява, тъй като 40% от новородените момчета не са подложени на тази операция. В Англия тя се извършва върху 20 000 души годишно. Обрязването е сравнително проста процедура, когато се извършва върху неколкоседмично бебе. На главичката на пениса се надява нещо като напръстник и препуциумът се издърпва върху него, след което се прерязва. При по-възрастни мъже, когато се налага обрязване по лекарско предписание, операцията се прави с упойка и с шевове. В резултат от обрязването кожата на главата на пениса вече не е така нежна и влажна, а става плътна и суха, защото в нея се натрупва веществото кератин (влакнест протеин). От това може да се загуби част от чувствителността. Макар и рядко, при обрязването могат да настъпят следните усложнения: • Силно кръвотечение (в 10% от случаите), но само при един процент от момчетата се налага оперативна намеса за изолиране на кървящата зона и почистване на съсирената кръв. • Неприятно усещане от допира на бельо в продължение на една седмица — наблюдава се при една четвърт от момчетата, обрязани в по-късен период от живота им. • Стесняване и образуване на язва на пикочния канал при върха на пениса. • Инфектиране и тежко възпаление са невъзможни в болнични условия, но не са изключени при риуталното обрязване. Възстановяване на обрязания препуциум Американският лекар д-р Бигелоу е създал метод за възстановяване на отстранената кожа чрез внимателно из-дърпване на останалата, покриваща стъблото на пениса, върху главата и залепването й със специална превръзка, изрязана за уриниране. С вторичното развиване на препуциума кожата на главата бързо започва да губи плътността си и се овлажнява. При втората фаза на развиване на „ръ- кавчето" се използват допълнителни средства за удължаване. Окончателен ефект се постига след 2 до 6 години. БАЛАНИТ Възпалението на главата се нарича баланит. а на препуциума — постит. Ако и двете настъпят едновременно, става дума за баланопостит. Баланитът предизвиква зачервяване, възпаление и сърбеж на главата на пениса. Страданието засяга около 4% от момчетата в предучилищна възраст, но и по-възрастни мъже. Причинява го най-често гъбичката Candida albicans, от която се получава млечницата. По главата на пениса се появяват малки червени точици, а под препуциума се събира смегма. Препоръчва се незабавно изследване на урината, за да се изключи вероятността от диабет, чийто първи симптом е твърде често баланитът. Други причини за заболяването са инфекция с най-обикновени кожни бактерии, венерически заболявания и химическо дразнене. Профилактиката на баланита се изчерпва главно с под-държане на хигиена и често измиване под препуциума. В по-леките случаи промивките със соден разтвор два пъти дневно бързо ликвидират симптомите. Едно проучване е доказало, че сапунът е противопоказен и честото измиване само с вода е за предпочитане. Сапунът има свойството да повишава рН на кожата, което изостря възпалението, причинено от лека инфекция. В някои случаи баланитът може да се дължи на алергия към перилни препарати или просто на протриване. Когато е в по-силна форма и се дължи на гъбична инфекция, баланитът трябва да се лекува с антигъбични кремове като Клотримазол. Ако инфекцията е бактериална, трябва да се прибегне към антибиотичен крем или таблетки. Появи ли се в тежка форма, със силно подуване на препуциума, или с чести рецидиви, налага се обрязване. СТЕСНЯВАЩ БАЛАНИТ Balanitis xerotica obliterans e често срещано заболяване в детството и при възрастните мъже, но още не е ясно какво го причинява. Главата и препуциумът побеляват и кожа-та изглежда удебелена и втвърдена. Това може да предизвика стесняване на външния отвор на пикочния канал и да се наложи оперативното му разширяване. Чрез обрязване се предотвратява фиброза, фимоза и загрубяване на пре-пуциума. Описаното страдание не бива да се обърква с левкоплакията. Баланит на Зун Това рядко срещано смущение се явява при мъжете на средна и напреднала възраст. Характеризира се с лъскави гладки червени петна по главата на пениса, които впоследствие могат да се превърнат в болезнени грапави налепи. Необходимо е да се направи биопсия за елиминиране на вероятността от злокачествено заболяване. Ако се окаже, че става дума за баланит, значи в кожата са проникнали характерните имунни клетки, известни като плазматични. И това заболяване се лекува с обрязване. ЛИМФОЦЕЛЕ В редки случаи повишената сексуална активност или твърде честата мастурбапия могат да причинят удебеляване покрай короната на главата от долната й страна. Това се дължи на подуване и запушване на каналите за оттичане на лимфа. Единственото лечение е въздържанието от полови контакти, докато оплакването отшуми. Но както при всяко подуване, необходимо е диагнозата да бъде потвърдена от лекар в специализирана клиника. БОЛЕСТ НА ПЕЙРОНИ При тази аномалия пенисът в спокойно състояние изглежда нормален, но при ерекция се извива силно и наподобява банан. Когато сгъването е твърде силно, ерекцията е болезнена и актът става невъзможен. Болестта на Пейрони се причинява от фиброза — постепенното заменяне на гъбестата еректилна тъкан от фиброзна, която не се разтяга при ерекция, така че пенисът се огъва към нея. Понякога се препоръчва лечение с крем или таблетки витамин Е (по 600 мг дневно), тъй като този витамин помага за поддържане на еластичността на тъканите. В по-тежките случаи се налага операция, при която или се отстранява фиброзната тъкан, или част от нея се премества от обратната страна на пениса за балансиране при ерекция. В напреднала фаза на болестта се налага протезиране на члена. ПРИАПИЗЪМ В гръцката митология Приап е богът на плодовитостта, чийто член тежи колкото цялото му тяло. Приапизмът е продължителна болезнена ерекция, несъпроводена от сексуално желание. Стъблото на пениса се втвърдява поради издуване на кавернозното тяло, докато гъбестото тяло и главата остават меки. Приапизмът може да е предизвикан от някои лекарства и опиати, от нараняване или кръвно заболяване. Най-често обаче може да се яви без причина по време на полов акт. Приапизмът изисква спешна медицинска помощ. В противен случай след шест часа промените са невъзвратими. За жалост мъжете се притесняват да отидат незабавно на лекар, надявайки се, че ще се оправят от само себе си. Процедурата при лекаря се състои в изтегляне с игла от кавернозното тяло на насъбралата се сгъстена кръв, почерняла от липсата на кислород. После гъбестата тъкан се облива със соден разтвор. При по-упоритите случаи се прилага медикаментозно лечение. Ако нищо друго не помогне, кавернозните тела се отварят и се съединяват с гъбестото тяло. Така кръвта се оттича, но за в бъдеще ерекцията става възможна само след протезиране на пениса. ЕРИТРОПЛАЗИЯ Заболяването се характеризира с яркочервени кадифени плаки. леко изпъкнали, с рязко очертани контури. Засяга предимно главата и е безболезнено. Еритроплазията може да вещае злокачествено заболяване и ако не се излекува, съществува риск от рак на пениса. Когато е поразен само препуциумът, лечението е обрязване. По отношение на главата се прилага локална радиотерапия или силни цитоток-сични кремове. ЛЕВКОПЛАКИЯ Симптомите на това заболяване представляват петна от бяла, влажна кожа върху главата, а причината е ненормално високото производство на кожни клетки. Наподобява плисната сиво-бяла блажна боя е безболезнено. При изолиране на клетки за биопсия под микроскопа се вижда, че те са неестествено големи и долните им пластове са инфилтрирани от бели имунни клетки (лимфоцити). Това заболяване също може да премине в рак, ако не се излекува своевременно. Белите петна се отстраняват под упойка. РАК НА ПЕНИСА Това е рядко срещано заболяване в напреднала възраст и засяга главно браздата между широката част на главата и препуциума. Съвсем рядко може да се появи при мъже, обрязани в юношеска възраст, и никога не е установено при обрязани още след раждането. Затова се смята, че ракът на пениса се причинява от задържана смегма, вероятно защото бактериите произвеждат химически вещества, причиняващи рак — канцерогени. Забележите ли раничка или секретиране под препуциума, потърсете лекарски съвет колкото е възможно по-скоро. Особено ако установите, че не можете да изтеглите назад препуциума. Не е изключено да пречи някое срастване. При ранно диагностициране ракът на пениса може да се лекува с противоракова помада или радиотерапия, но в по-напреднала фаза се налага частична ампутация на члена с всички произтичащи от това психологически проблеми. В повечето случаи добрата хигиена може да предотврати рака на пениса. Необрязаните мъже трябва да издърпват препуциума и да измиват смегмата под него поне веднъж на ден, при все че специалистите съветват това да се прави след всяко уриниране. НАРАНЯВАНИЯ НА ПЕНИСА Често се случва по-стегнат препуциум да се разкъса по време на полово сношение и да бликне обилно кръв. Заздравяла, раната се отваря още при следващия акт. Един от начините за ликвидиране на проблема, създаван от къса юздица, е обрязването. Друг метод е френулопластиката, при който на юздицата (френулума) се прави кръстовиден разрез, а после се зашива само по дължина, за да се удължи. Друго срещано нараняване е защипването на по-дълъг препуциум с ципа на панталона. Лечимо е също с обрязване, при все че в някои случай помага и само третирането със специални подхранващи кремове. Не са изключени и по-драматични наранявания на пениса — резултат обикновено от използването на електродомакински уреди за извличане на сексуално удоволствие. ФРАКТУРА НА ПЕНИСА При по-бурен акт е. възможно членът да се счупи в състояние на ерекция. Разкъсва се едното или и двете кавернозни тела и кръвта изпълва околните тъкани. Съпроводено е с ясно доловимо изпращяване и с много силна болка, последвана от подуване и кръвоизлив. Наложителна е хирургическа намеса за възстановяване на целостта на тъканите и премахване на съсирената кръв. После пенисът се шинира и противопоказната до пълното му зарастване ерекция се предотвратява с помощта на медикаменти. уретра Уретрата е_тръбата, по която урината от пикочния мехур се изхвърля навън през отвора в края на пениса. Обгърната от простатната жлеза, тя минава през спонги-озното тяло от долната страна на пениса. Инфекции и вродени аномалии на пикочопровода се явяват и при двата пола, но при мъжете те са по-тежки и по-чести. Това се дължи на факта, че при жената уретрата и влагалището са анатомично разделени, което предпазва женската уретра от инфекции. УРЕТРАЛНА СТЕНОЗА Този необичаен дефект по рождение стеснява уретрата поради присъствието на една мембрана, която нормално би трябвало да изчезне още в процеса на развитие на зародиша. В резултат в пикочния мехур се събира урина и налягането може сериозно да навреди на бъбреците. При по-леките случаи проблемът се разрешава с вкарването на тесен метален дилататор през уретрата под местна или пълна упойка. Тъй като това трябва да се повтаря през равни интервали, много хирурзи предпочитат оперативното отстраняване на уретралната мембрана. В по-напреднала възраст стесняване на уретрата може да настъпи от някакво нараняване или от ненавременно излекуван гонококов или друг уретрит. Втвърдяването и скъсяването на каналчето може да затрудни уринирането и еякулацията и дори да доведе до деформация на пениса при ерекция. Събирането на неизхвърлена урина засяга бъбреците и причинява инфекции на пикочопровода. Ако разширяването на уретрата по посочения по-горе начин или с помощта на балонче, което се вкарва и впоследствие се надува с вода, не помогне, се прави уретрото-мия за отстраняване на запушващата деформация. При особено тежки случаи на стесняване уретрата се оперира и възстановява с пластична хирургия. За това се изисква особена сръчност и умение, тъй като може да се получи вторично удебеляване. СТЕНОЗА НА ВЪНШНИЯ ОТВОР НА ПИКОЧНИЯ КАНАЛ Отворът в края на пениса е най-тясната част на уретрата при мъжа. Понякога той може да е изключително тесен още по рождение. Тази аномалия се нарича стеноза и може да доведе до увреждане на пикочния мехур и бъбреците. В по-зряла възраст стеноза може да се получи след инфекция, хирургическа намеса или нараняване. Отстранима е с разширяване или операция. КЛАПИ В УРЕТРАТА Някои бебета се раждат с мембрани по лигавицата на уретрата, които се затварят като клапи при уриниране и силно затрудняват процеса. Отстраняват се хирургически. ХИПОСПАДИЯ Хипоспадията е най-обичайният вроден дефект на пениса и се среща при едно на триста новородени. Краят на уретрата (меатусът) е разположен не на върха, а от долната страна на пениса на разстояние от няколко милиметра до няколко сантиметра от правилното място. Аномалията често остава незабелязана, тъй като на върха на пениса обикновено се вижда измамна трапчинка. В най-леката форма на хипоспадия отворът на уретрата е все още на главата, само че от долната й страна. В по-тежките случаи меатусът се явява под главата, на юздицата. Следват случаите, когато пикочният канал завършва на стъблото на пениса, в началото на скротума или чак в основата му в непосредствена близост с ануса. Ако скротумът е малък, а тестисите още не са слезли, истинският пол на детето не може веднага да се определи. При всички случаи с изключение на първия причината е в някаква аномалия на пениса, при която той е извит надолу и препуциумът стига само колкото да го покрие отпред. Тези деформации се коригират хирургически преди детето да навърши две години. След това то може да уринира нормално и да има пълноценен полов живот по-нататък. ЕПИСПАДИЯ Така се нарича деформацията, обратна на хипоспадията. При нея отворът на уретрата е от горната страна на пениса, между главата и стената на слабините. Пенисът също може да е извит нагоре. В най-тежките случаи меатусът може да се окаже и върху самата коремна стена. За щастие тази аномалия е твърде рядка. Отстранява се хирургически, но с повече от една операции. РАК НА УРЕТРАТА За щастие това заболяване, е рядко. Но всяка раничка около меатуса на върха на пениса и всяка бучка по тялото му трябва колкото може по-бързо да бъдат прегледани от лекар. ЗАПУШВАНЕ НА УРЕТРАТА Получава се от камък, който не може да излезе, или от вкарване в пикочния канал на различни предмети за сексуално удоволствие. Тази крайно непрепоръчителна практика предизвиква инфекция, секретиране и трудно уриниране. С помощта на рентген и дълъг форцепс или уретроскоп чуждите тела могат да бъдат отстранени от хирург. ОСТЪР УРЕТРАЛЕН СИНДРОМ Симптомите на това страдание са болка и дискомфорт в слабините, съпроводени с чести позиви за уриниране. Наподобява инфекция на пикочопровода, ала от такава няма и следа, дори и в бъбреците. Острият уретрален синдром е резултат от мускулен спазъм, особено когато пациентът е под стрес или емоционален натиск. Причина могат да бъдат и простатит или простатодения. УРЕТРИТ Това е възпаление на уретрата. Съществува и неспецифичен уретрит (вж. Болести, предавани по полов път).
2 МЪЖКИЯТ РЕПРОДУКТИВЕН ТРАКТ тестиси Половите жлези при мъжа се наричат тестикули или тестиси. Те съответстват на яйцеклетките при жената и произвеждат сперма и мъжкия полов хормон тестостерон. Тестисите се оформят в коремната кухина още в началните фази на развитието на човешкия ембрион и постепенно слизат надолу към таза и слабините, докато влязат в ингвиналния канал над тазовата кост с двете му разклонения, за да се спуснат в скроталната торбичка. При раждането тестисите обикновено вече могат да се напипат в скротума. Зрелият тестис е овален с дължина 4-4,25 см и диаметър 2-2,8 см. Разделен е на 200-400 камерки, всяка от които съдържа по няколко силно нагънати семеносни тръби (каналчета). Това са „цеховете за сперма", където се произвеждат милиони сперматозоиди. Пространствата между тях са изпълнени с гнезда от клетки, наречени интерстициалните клетки на Лайдиг, в които се произвежда мъжкият полов хормон тестостерон. Всеки тестис се пази в здрава фиброзна капсула, окачен е на семенната връв и е прибран в скротума.
НАДСЕМЕННИК (ЕПИДИДИМ) Семеносните канали на тестиса се обединяват в по-големи семенни канали, които образуват епидидима. Той представлява силно нагънат канал, прикрепен към върха на тестиса и задната му страна. Ако се изправи, надсеменникът може да достигне метра на дължина. Свит е така, че има „глава", „тяло" и „опашка". Сперматозоидите, които минават през надсеменника, все още узряват, а някои от тях едва там добиват подвижност. Надсеменникът води към семепровода. СЕМЕПРОВОД Семепроводът е тясна тръба с мускулни стени в която се складира узрялата сперма. При оргазъм тя изтласква спермата от надсеменника навън към пениса. Двата семепровода се прекъсват при метода за предпазване от забременяване, известен като вазектомия. Всеки от двата семепровода изминава сложен път нагоре през скротума, по ингвиналния канал, през таза и прехвърля уретера (тръбата, свързваща бъбреците с пикочния мехур), за да стигне зад пикочния мехур. Там семепроводът се свързва с протока от семенното мехурче, за да образува еякулаторния проток (канал). СЕМЕННО МЕХУРЧЕ Семенните мехурчета представляват нагъната „сляпа" торбичка с дължина 5 см и са разположени зад просхатна-та жлеза между пикочния мехур и ректума. Те отделят гъста. желатинообразна, богата на протеин течност, която придава на семенната течност характерната гьстота. Този секрет е богат на фруктоза — захар, която дава на сперматозоидите енергия. Често течността съдържа и жълт пигмент. Семенните мехурчета отделят и хормоноподобни вещества (простагландини), които карат шийката на матката леко да набъбва и да се отваря така, че сперматозоидите да проникнат навътре с лекота. Простагландините предизвикват и вълни от контракции, които създават вихри, засмукващи спермата. ЕЯКУЛАТОРНИ ПЪТИЩА Те са два и са разположени зад шийката на пикочния мехур. Образуват се при сливането на семепровода и протока на семенните мехурчета. Еякулаторните канали минават през простатната жлеза, за да отведат семенната течност в уретрата. ЖЛЕЗИ НА КАУПЪР Така се наричат булбо-уретралните жлези, които са раз-положени под простатната жлеза от двете и страни. В на- чалото на половия акт те отделят в уретрата овлажняваща течност, която се появява на върха на пениса като лъщяща капчица слуз. Тези жлези са податливи на възпаление при болести, предавани по полов път, като хламидия и гонорея. СЕМЕННА ВРЪВ Всеки тестис се поддържа в скротума на семенна връв. Тя е съставена от семепровода и няколко вени, артерии и нерви. Обвита е в трислойна тъкан, която се образува по време на слизането на тестисите през коремната кухина в процеса на развитие на ембриона, и е защитена от кремастерния мускул. КРЕМАСТЕРЕН РЕФЛЕКС Кремастерният мускул (буквално: тирантен) осъществява кремастерния рефлекс — неволево отдрьлване..на тестисите към ингвиналия канал когато е студено, при стрес от опасност или при допир. Този рефлекс е нормален при малките деца, но обикновено изчезва до пубертета. Трябва да се внимава да не се обърква нормално отдръпнатият тестис с такъв, който още не е слязъл, защото второто е аномалия. Разликата се установява от лекар, който може с лек масаж да смъкне до скротума тестис, останал в ингвиналния канал. Когато това състояние е резултат от рефлекса на кремастерния мускул, не се налага медицинска намеса. Борците могат да се тренират да прибират тестисите си към коремната кухина, за да ги защитят от нараняване. СЛИЗАНЕ НА ТЕСТИСИТЕ И КРИПТОРХИЗЪМ (ЗАДЪРЖАН ТЕСТИС) Само при 2% от едногодишните момчета тестисите не са слезли спонтанно. Тъй като от тази възраст нататък това не може да стане спонтанно, необходима е хирургическа намеса. Останалият в коремната кухина тестис не е в състояние да се развива нормално, а впоследствие не ще може да произвежда и сперма, тъй като това става само при температура, с 4 градуса по-ниска от температурата на тялото. Задържането на тестиса в коремната кухина е предпоставка за възникване на раково заболяване. Операцията за коригиране на тази аномалия се нарича орхидопексия и трябва да се извърши през първите няколко години от живота, за да се даде възможност на тестиса да се развие нормално. Преди да е слязъл, тестисът обикновено е обгърнат в хлабав маншон, образуван от мембраната по вътрешната стена на коремната кухина (перитонеум). Това е херниевата торбичка, която трябва да бъде вързана и отрязана, за да се предотврати образуването на херния в бъдеще. ЕКТОПИЧЕН ТЕСТИС Така се нарича тестис, слязъл не там, където трябва. Вместо да мине през ингвиналия канал, той се озовава: • в основата на пениса • на коремната стена • зад скротума • в основата на крака около чатала. Стига да е извън коремната кухина, и следователно при по-ниска температура, тестисът се развива нормално, но е податлив на нараняване. Оперативният метод за фиксирането му на нормалното място се нарича орхидопексия. Тестисите са чувствителни и дори най-лекото им нараняване е много болезнено. При пряк силен удар обвивката на тестиса може да се разкъса и това е съпроводено не само с ужасна болка, но и с повръщане, дори със загуба на съзнание. Често тестисът може да стане чувствителен или болезнен без видима причина, без травма. В такива случаи е необходимо веднага да се потърси лекарска помощ, за да се изключи вероятността от рак, бактериална инфекция или орхит и епидидимит. До болки в тестисите могат да водят и проблеми с околните или свързани с тях органи, като възпаление на простатната жлеза, анални спазми, цистит или камъни в бъбреците. Понякога отсъства и тази причина, а болката може да идва от задържане на сперма в тестиса или обратното — твърде много еякулации. ПОДУВАНЕ НА ТЕСТИСА Подуе ли се тестисът, незабавно трябва да се потърси лекар. Болезненото подуване може да се дължи на. хидроцеле, епидидимна киста, сперматопеле или вярикоцеле, ко-ито са обяснени по-нататък Вероятността от рак на тестиса също не трябва да бъде изключена. Болезненото подуване на тестиса може да е причинено от нараняване или кръвоизлив. Ако обаче е съпроводено и от треска, трябва да се търси инфекцията. Туморът е сравнително рядка причина, но не бива да се пренебрегва. ОРХИТ ВСЛЕДСТВИЕ НА ЗАУШКА Възпалението на тестиса — орхит — най-често се дължи на вируса на заушката и засяга 25-35% от мъжете, прекарали тази болест след пубертета. Инфекцията може да премине и без видимото подуване на слюнчените жлези от двете страни на долната челюст, но контакт с болен от заушка е извън всякакво съмнение. Симптомите са силна болка и подуване на засегнатия тестис, съпроводени с висока температура. Ако орхитът, причинен от заушка, се яви преди пубертета, излекуването е пълно и без последствия. Случи ли се обаче в по-късна възраст, засегнатият тестис обикновено се свива и производството на сперма постепенно престава. Това се дължи на дегенеративни процеси в семеносните канали. Ако орхитът е засегнал само единия тестис, не съществува опасност от стерилитет. Концентрацията на сперматозоиди може да е по-малка от нормалната, а времето за зачеване — по-дълго, но обикновено няма основание за тревога. Орхитът, причинен от заушка, се нарича реактивен орхит и се лекува с обезболяващи и противовъзпалителни (кортикостероиди) лекарства и компреси с лед върху подутината. Симптомите изчезват за 4 до 7 дни. ОРХИЕПИДИДИМИТ Така се нарича острото възпалениелалестиса и прикрепения към него епидидимм над семенник). Симптомите варират от леко подуване и чувствителност до-висока температура, силна болка, силно подуване и зачервяване на скротума, като подутината и червенината са по-чувствителни в задната част на тестиса. Орхиепидидимитът се причинява от бактериална или вирусна инфекция, разпространила се от пикочния тракт или червата по кръвен път или по семепровода. При мъжете под 40 години причината най-често са хламидии или гонорея. В много редки случаи заболяването се дължи на туберкулозна инфекция. Лечението е с антибиотици, приемани през устата или венозно в зависимост от степента на инфекцията, случаите на която са се увеличили напоследък. Помагат и компресите на скротума. Препоръчва се постелен режим. Възстановяването на нормалния размер на тестиса настъпва едва след няколко месеца. Случва се обаче той да остане увеличен за цял живот. ХИДРОЦЕЛЕ (ВОДНЯНКА НА ЯЙЦЕТО) Докато тестисите слизат в скротума, част от деритонеума (обвивката на вътрешната стана на коремната кухина) може да слезе като торбичка надолу след тях и да остане там след затварянето му. Към средна възраст тази tunica vaginalis може да се напълни с течност и скротумът се увеличава до размерите на грейпфрут или дори футболна топка. В част от случаите няма установима причина за това, но воднянката на яйцето може да се образува в резултат от възпаление, инфекция, нараняване. Диагностицира се от лекар. В по-леките случаи се оставя без лечение. По-упоритите и едри воднянки се лекуват оперативно, или ако това е невъзможно, течността се изтегля със спринцовка. При децата се изчаква до едногодишна възраст, когато аномалията би трябвало да мине от само себе си. Не стане ли това, има опасност от херния и е необходима лекарска намеса (вж. Глава 14). ВАРИКОЦЕЛЕ Това заболяване се характеризира с разширяване на варикозния плексус на тестиса. От него страдат около 15% от мъжете и то засяга главно левия тестис, тъй като неговата вена се влива под прав ъгъл в бъбречната вена. Когато клапите на тестикуларната вена не могат да задържат, кръвта се връща назад. Вената на десния тестис влиза много по-надолу направо в долната празна вена под остър (ъгъл. Там клапите няма нужда да издържат на такова налягане на кръвта, както при левия тестис, и затова вероятността да поддадат е много по-малка. Често варикоцелето остава без симптоми, но ако е болезнено и създава дискомфорт, трябва да се носи специален колан. Широко разпространено е убеждението, че в 30-40% от случаите мъжкото безплодие се дължи именно на варикоцеле, тъй като венозната кръв се задържа в скротума, вместо да се оттича, и влошава метаболизма на тестикуларната тъкан. Във всеки случай варикоцелето се лекува оперативно, ако се установи, че концентрацията на сперматозоиди е намаляла, а пациентът иска да има деца. Оперативната намеса се препоръчва и при болезнените случаи. В Белгия е разработен метод за инжектиране във вената на вещество, което се втвърдява при допир с кръвта, запечатва деформираната вена и впоследствие тя се свива. ЕПИДИДИМНА КИСТА Това е овално образувание, появяващо се от епидидима. Епидидимни кисти с размерите на грахово зърно са нещо обичайно при мъжете над 40 години и не се нуждаят от. лечение. В редки случаи те се увеличават до размерите на топка за голф и създават неудобство. Могат да се образуват много такива кисти, които да засегнат и двата тестиса. Изпълнени са с бистра безцветна течност. При оплаквания се отстраняват хирургически. Понякога кистите, притискайки семенните каналчета в епидидима, водят до нарушаване на оплодителната способност. Колкото и да са безвредни епидидимните кисти, добре е всяка подутина на скротума да се преглежда от лекар, за да се елиминира вероятността от тумор на тестиса. СПЕРМАТОЦЕЛЕ Това образувание наподобява, епидидимната киста, но вместо с бистра течност е изпълнено с мдечнобяла семенна течност и сперма. Сперматоцеле е безопасно и не се лекува. Оперира се само ако стане непоносимо. ТОРЗИО НА ТЕСТИСА (ЗАВЪРТАНЕ) Тъй като всеки тестис е прикрепен на семенна връв, той е податлив на завъртане. Тогава притокът на кръв към него може да бъде прекъснат, понеже се усукват и трите кръвоснабдяващи артерии в семенната връв. Симптомите са силна болка в скротума или в слабините поради липсата на кислород в тестикуларните тъкани. Завъртяният тестис се подува и скротумът побелява. Често това е съпроводено с гадене. Завъртането се наблюдава обикновено през пубертета, но не е изключено във всяка възраст. Улеснява го някоя дребна анатомична аномалия, свързана с неправилно положение на тестиса в скротума. Хирургичната намеса е наложителна в срок от няколко часа, защото ако не се възстанови кръвоснабдяването на тестиса, в него стават необратими промени и той загива. Най-добре е опасността от завъртане да се диагностицира предварително, за да се намести тестисът, още преди да е засегнат. Прилага се и фиксиране на двата тестиса с шевове, за да се предотврати ново завъртане. Не се ли възстанови кръвоснабдяването, настъпва атрофия и трябва да се извърши орхиектомия (отстраняване на тестиса). Тогава другият тестис задължително се фиксира. Оплодителната способност обикновено се запазва, за-щото и само един тестис може да произвежда достатъчно сперма. ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ТЕСТИСИТЕ Получават се най-често при мъжете между 20 и 40 години и са третата причина за смъртността в тази възрастова група. През последните 50 години броят на засегна- тите е нараснал четирикратно. Смята се, че има наследствено предразположение. Изследванията сочат, че братът на засегнат от заболяване-то е 10 пъти по-застрашен да го развие, отколкото мъж, в чието семейство няма рак на тестиса. Ако при раждането единият тестис не е слязъл в скротума, това увеличава риска 36 пъти в сравнение с нормалните случаи. Вероятността е още по-голяма, ако тес-тисът е останал в коремната кухина. В последно време е установена връзка между консумацията на мляко в юношеството и развиването на рак на тестисите по-късно. При изследване на 200 мъже в Англия се оказало, че половин литър в повече мляко на ден е увеличил риска от рак 2,5 пъти. Нямало такава връзка по отношение на други млечни продукти, като сирене, например, което сочи, че в млякото има някакви рискови съставки. Все по-често се установява, че естрогени като тези в млякото на кравата нерядко са причина за дефекти по рождение при мъжете, стерилност и рак на тестисите. КАК МЪЖЪТ ДА ПРЕГЛЕЖДА САМ ТЕСТИСИТЕ СИ Единственото успокоително нещо около рака на тестисите е, че в 95% от случаите той се лекува, ако бъде открит навреме. Затова е жизненоважно всеки мъж да проверява сам тестисите си за съмнителни бучки и образувания, тъй като те са първият симптом в 80% от случаите. Мнозина са склонни да отдадат тези симптоми на нараняване, но всъщност предполагаемото нараняване насочва вниманието към раковото образувание, а не е негова причина. Прихванете леко тестиса с две ръце, между палците и показалците си. Бавно събирайте палеца и показалеца на едната ръка, отпускайки двойката пръсти на другата. Повторете това движение няколко пъти, за да усетите как тестисът се плъзга гладко нагоре-надолу. Така ще прецените дали има изменения във формата и твърдостта му. Само не стискайте и внимавайте да не го завъртите! Трябва да го усещате като твърдо сварено яйце без черупката. Напипате ли нещо необичайно, дори да си мислите, че е хидроцеле или варикоцеле, обърнете се колкото може по-скоро към лекар за по-точна диагноза. По същия начин трябва да постъпите и ако забележите кръв в урината или спермата си. Дори в по-напреднала фаза туморите са лечими в 80-90%. Радио- или химиотерапията обикновено не засяга способността на здравия тестис да опложда. Концентрацията на сперматозоиди може да намалее за година-две, но в повечето случаи се възстановява. Много мъже предпочитат да съхранят замразена сперма преди лечението, за да може тя впоследствие да се използува за изкуствено осеменяване. скротум Това е торбичката от кожа, разположена в основата от долната страна на пениса. Отвън е рехаво окосмена и набръчкана, а отвътре е „подплатена" с мускулна тъкан. Тънка мембрана разделя скротума на две гнезда, в които се намира по един тестис. Освен че е набръчкана, кожата на скротума е и по-тъмна на цвят, дори червеникава. Податлива е на същите инфекции като кожата на всяко друго място по тялото. ИНФЕКЦИЯ НА КОСМЕНИТЕ ТОРБИЧКИ Дължи се най-често на обикновена кожна бактерия Staphylococus aureus. Симптомите са малка гнойна пъпка, която може да предизвика паника поради мястото си. Ако имате някакви съмнения за диагнозата, обърнете се към лекар. Обикновено помагат антибиотици във вид на крем или таблетки. В повечето случаи инфекцията отшумява след строго спазване на хигиенните норми. ЦИРЕЙ (ФОРУНКУЛ) Може да се случи от инфекцията на космената торбичка да се развие цирей. Топлината, влагата и изобилието на кожни бактерии в слабините благоприятстват този процес. Започнал като червена болезнена бучка, циреят набъбва, изпълва се с гной и образува жълто връхче, което се пуква спонтанно. Не се опитвайте да му помагате чрез стискане с ръка, защото това може да разпространи инфекцията. Лекарят би препоръчал в повечето случаи антибиотик, за да не се стигне до усложнения. Не е зле да изследвате урината си за захар, тъй като циреят най-често спохожда диабетиците. МАСТНА КИСТА Окосмената кожа се поддържа мека и еластична от мазнината, секретирана от мастните жлези в основата на космените торбички. Ако отворът на тези жлези се запуши, те се напълват от собствената си секреция. Като се събере много мазнина, получава се киста — гладка, твърда подутина на кожата. Тя е пълна с белезникаво-жълта материя, подобна на извара, и понякога има видим отвор в кожата. Ако на върха му има черно зрънце, цветът му се дължи на кожния пигмент меланин, а не на мръсотия, както обикновено сме склонни да мислим. По принцип всички бучки трябва да бъдат прегледани от лекар. Ако кистата е малка и не създава проблеми, може и да не се лекува. По естетически съображения и за удобство по-едрата киста се отстранява оперативно под местна упойка. Така се постъпва и когато се стигне до инфекция, благоприятствана от изобилието на бактерии в слабините. Остане ли неизрязана част от кистата, тя може да продължи да секретира мазнина и да порасне наново. ГЪБИЧНА ИНФЕКЦИЯ Гъбичките инфекции са нещо обичайно в топли и влажни места. Такова е гънката между скроталната торбичка и горната част на бедрото. Първите симптоми на инфекцията са сърбеж, последван от рязко очертан сух червен обрив. Ако мястото е подложено на силно изпотяване (при попълните), кожата може да се напука и от отворената рана да се процежда сламеножълта течност. Впоследствие се образува бледокафява коричка. Лечението изисква много прецизно спазване на хигиенните норми, поддържане на мястото проветриво. и третирането му с противогъбични и кремове. КОЖЕН РАК НА СКРОТУМА Появява се обикновено при мъже над 50 години. Това е първото раково заболяване, за което било установено, че е свързано с професионално занимание. През 1775 г. рак на кожата на скротума бил диагностициран при млади коминочистачи. Днес се знае, че химикалите в саждите, катрана и маслата (въглеводороди) са канцерогенни, т.е. предизвикват тумори. Останки от тези вещества по дланите попиват в кожата на пениса и скротума при докосване на гениталиите. Затова мъжете, които работят с тези вещества, трябва много добре да измиват ръцете си не само на излизане от тоалетната, а и при влизане в нея. Но масла и катран могат да проникнат до гениталиите и през работните дрехи на монтьори, машинисти, занаятчии. За тях се препоръчват специални защитни облекла или поне престилки. Този вид рак причинява рана или бучка по кожата. Безболезнена и не особено чувствителна, тя започва да нараства до неопределена форма. Чак тогава се появява гнойна секреция и ако раната е в гънката между скротума и бедрото, може да бъде забелязана едва в тази фаза. Понякога първият признак на заболяването са подути лимфни жлези в слабините, но кожата със сигурност вече е била засегната, преди ракът да стигне до лимфните възли. Диагнозата се прави с биопсия и в зависимост от размера му, туморът се лекува хирургически, с радиотерапия, криотерапия или химиотерапия. СКРОТАЛНА ФИСТУЛА Ако тестисът е засегнат от рак или възпалително заболяване, в скротума може да се образува отвор, от който да изтича гнойна или жълтеникава течност. Във всеки случай появи ли се бучка, рана или секреция по гениталиите, веднага трябва да се потърси мненинието на лекар. з СПЕРМАТОГЕНЕЗА (ОБРАЗУВАНЕ НА СПЕРМАТА) Всеки тестис съдържа по няколко хиляди силно извити семенни каналчета. В тях се образуват сперматозоидите, а хормонът тестостерон се произвежда между тях от гроздовете клетки, наречени интерстициални клетки на Лейдиг. До вътрешната страна на семеносните каналчета са разположени малки клетки, сперматотни. От пубертета нататък те започват да се делят и да произвеждат нови клетки, от които ще се получава спермата. Редом със сперматого-ните се образуват и много по-големите клетки на Сертоли, които имат три съществени функции: • Издигат здрава бариера между каналчетата и други тъкани — т.н. бариера кръв-тестиси. • Секретират подхранващи течности в каналчетата. • Действат като „люлки" за развиващите се сперматозоиди. бариера кръв-тестиси Клетките на Сертоли са тясно свързани както помежду си, така и със сперматогоните, но и с мембраната на семеносните каналчета. Така те създават бариерата кръв-тестиси. Подобно на гумена изолация тази бариера не позволява на големи молекули да преминават напред-назад между вътрешността на семеносните торбички и околните тъкани, включително на кръвоносната система. През пубертета присъствието на хормон, стимулиращ образуването на фоликули, както и повишеното ниво на тестостерона са като реактивен заряд за действието на клетките на Сертоли. Тестостеронът е мастноразтворим и може лесно да проникне през мембраната от клетки на Сертоли. След това той се свързва с един андрогенен рецептор, който го отвежда в клетъчното ядро и там той „задейства" някои гени. Клетките на Сертоли започват да изпомпват соли и хранителни вещества в различни посоки през стените на каналчетата и секретират вътре в тях андрогеносвързващ протеин, който поема тестостерона и го поддържа във висока концентрация около образуващите се сперматозоиди.
Благодарение на секретирането на Сертолиевите клетки течността в каналчетата е вече съвсем различна по състав от тази навън. Тя е богата на тестостерон, калий и аминокиселини, аспартатова и глутаминова киселина, необходими за образуването на сперматозоидите. Бариерата кръв-тестиси е необходима за поддържането на тези вещества в различна концентрация в каналчетата. Удивително е на какво високо налягане противодействат клетките на Сертоли, изпомпвайки течности във вътрешността на каналчетата. Дори и нещо да препречи пътя на течността от тубулите към епидидима, притокът на секрет още продължава, така че каналчетата се издуват, докато се прекъсне кръвоснабдяването. Тогава може да се стигне до нарушаване на равновесието в налягането, свиване и дори изсъхване на тубуларните клетки. Най-важната функция на бариерата между кръвта и тестисите е, че тя пречи на частиците, образувани в процеса на развитие, да проникнат случайно в кръвообращението и да предизвикат образуването на антитела срещу сперматозоидите. Тя служи за щит на младите спермато-зоидни клетки срещу атаките на инфекции, пренасяни по кръвен път, или на отровни молекули. Ако тази бариера се наруши, например при нараняване или вазектомия, и клетките на спермата и кръвта се свържат, имунната система възприема клетките на спермата като чужди. Тогава започва производството на антитела срещу тях, което естествено води до понижаване на оплодителната способност. СПЕРМАТОГЕНЕЗА Това е сложен процес на постоянно производство на родителски клетки (сперматогони), които образуват изходния материал — първичните сперматоцити. Те притежават пълен комплект от гени, идентични с гените на други клет- ки в организма. Първичните сперматоцити претърпяват специализирано деление (мейоза), при което се разполовяват, за да се получи цяло поколение от клетки с намалено наполовина количество на гени — сперматиди. Те се развиват, узряват и образуват зрели подвижни сперматозоиди. Любопитното е, че когато сперматогоните се делят, получените клетки трябва да преминат през бариерата кръв-тестис в процеса на узряването си и движението си към отвора на сперматоносното каналче. Това става, без да се наруши целостта на бариерата. Околните клетки на Сертоли образуват нови, здрави връзки под движещите се сперматоцити и сперматиди, отваряйки им същевременно път нагоре. МЕЙОЗА Всяка нормална клетка на тялото съдържа комплект от гени, комбинирани върху 46 хромозоми, намиращи се в клетъчното ядро. Тези хромозоми са подредени в 23 двойки. Сложният процес, при който сперматоцитът с 46 хромозоми се разделя на сперматиди с по 23 хромозоми, е двустепенен и се нарича мейоза. През първата фаза хромозомите в ядрото на сперматоцита- се удвояват (стават 92) и след това се комбинират по двойки. При това съчетаването на блокове от гени във всяка двойка е произволно. Това е трикът на природата да размесва картите и да внася разнообразие в генетичния код на следващото поколение. След като си разменят генетичен материал, двойките хромозоми се разделят и сперматоцитите се делят наново. Всеки първичен сперматоцит дава живот на два вторични сперматоцита, които съдържат различна комбинация от гени в различен ред върху 23 двойки хромозоми. Оттук нататък започва втората фаза на мейозата. Двойките хромозоми (23) във всяко ядро се разделят, ядрената
мембрана се разпада и по една хромозома от всяка двойка мигрира към противоположния край на клетката. Сперматоцитите отново се делят, но този път всяка нова клетка взима само по една от всяка двойка хромозоми. В резултат, всяка нова клетка на сперматид съдържа половината количество (23) хромозоми, докато всички останали клетки на организма съдържат 46. След мейозата всеки от първоначалните първични сперматоцити се е разделил вече на четири сперматида, всеки от които съдържа само половината от генетичния материал, заложен в първоначалния първичен сперматоцит. Но, което е по-важно, всеки сперматид съдържа неповторима комбинация от гени — произволно образувания половин комплект от гените на родителската клетка. Някои сперматиди могат да си приличат с други по набора от гени, на което се дължат фамилните прилики между братя и сестри, но шансовете за пълно съвпадение са практически нулеви. Сперматиди Сперматидите изобщо не приличат на сперматозоидите, които ще образуват през следващите седемдесетина дни. Те бързо се придвижват към най-близката клетка на Серто-ли и заравят глава в нея като щрауси в пясъка. Клетките на Сертоли съдържат високо концентрирани запаси от въглехидрати, гликоген, от които черпи енергия развиващата се сперма. Тези клетки отделят и няколко вида хормони, протеини, захари и други хранителни вещества, с които отглеждат своите храненици. Сперматидите започват да развиват опашка, с която да се придвижват напред, удебелено тяло, изпълнено с митохондрия (за производство на енергия) и торбичка с ензими най-отпред (акрозома). Тези ензими са нужни за проникване в обвивката на яйцеклетката при оплождането. Когато опашката на сперматида се удължи, той тръгва към
Фиг. 7. Сперматогони, сперматоцити, сперматиди и Сертолиеви клетки централния отвор на каналчето, плувайки във вихрите на околната течност, подобно на малко косъмче. С узряването на сперматида той бива бавно изтласкван към повърхността на клетката на Сертоли. Щом опашките на Сперматидите се развият достатъчно, спермата се изхвърля в семеносното каналче, при все че все още не е напълно подвижна. Силата, с която клетките на Сертоли секретират течност в каналчетата, е толкова голяма, че се създава тяга. Тя повлича свободната сперма през каналчетата към епидидима. Тук част от течността се реабсорбира, така че концентрацията на сперма се повишава от 50 милиона на милилитър при влизането в епидидима на 5 милиарда на милилитър при излизането от него. При преминаването си през епидидима спермата получава протеини през мембраната си, узрява напълно и рязко променя поведението си. На входа на епидидима спермата може само причудливо да потрепва и ако трябва на този етап да оплоди яйце, не би била в състояние да го направи. След като мине обаче през шестметровия епидидим, спермата е максимално подвижна и може не само да се прикрепи към яйцеклетката, но и да проникне през обвивката й. От епидидима спермата минава нагоре до края на семепровода, където бива складирана, докато завърши развитието си. Сперматозоидите са плътно притиснати един към друг и се изтласкват напред от контракциите на мускулите по стените на семепровода. Цикълът на производството на сперма от начало до край трае сто дни: • 74 дни са необходими от делението на сперматогона до производството на полуподвижната сперма; • 20 дни са необходими на спермата да премине шестметровия епидидим, докато добие подвижност; • най-малко 6 дни е престоят й в семепровода преди еякулация. СПЕРМАТОЗОИДИ Сперматозоидите са едни от най-специализираните клетки на тялото. В един милилитър семенна течност има от 66 до 100 милиона сперматозоида, като при еякулация излизат средно 300 милиона. В единични случаи броят им може да стигне до 1 милиард. Всеки сперматозоид е дълъг.0,05 мм и има глава, шийка и опашка. Глава на сперматозоида Тя има формата на заоблена капка. На връхчето й е разположена торбичка с ензими, наречена акрозома. Тези ензими са изключително важни за оплождането, защото помагат на спермата да разтвори обвивката на яйцеклетката и да проникне в нея. Зад акрозомата е ядрото на клетката, съдържащо произволно комбиниран половин комплект мъжки генетичен материал (ДНК), събран в 23 хромозоми. Всеки сперматозоид притежава специфичен код на генетична информация, който макар и подобен на генетичната информация в другите сперматозоиди от същия мъж, никога не може да се повтори с някой от тях. Шийка на сперматозоида Това е фиброзната зона — там, където средната част на опашката се съединява с главата. Шийката е гъвкава и позволява на главата да се върти наляво-надясно, за да плува. Опашка на сперматозоида Тя е съставена от 20 дълги влакна — две по средата, заобиколени от два концентрични кръга с по девет влакна. Опашката се дели на три части: средна, главна и крайна. Средната е най-широка, което се дължи на допълнителен спираловиден пласт от митохондрия, обвит около нея. Той е нещо като акумулатор на енергия за движението на сперматозоида. Главната част на опашката се състои от същите 20 влакна, подсилени с външни по-плътни влакна и щита на опашката. В крайната част плътните влакна и щитът изтъняват до тънка клетъчна мембрана в самия край на опашката. На това постепенно изтъняване на опашката се дължи камшикообразното движение, с което плуват сперматозоидите. КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА СПЕРМАТА • Всеки сперматогон от вътрешната страна на семенните каналчета се дели толкова бързо, че един тестис може да произвежда за една секунда. между 300 и 600 сперматозоида на 1 грам тестикурална тъкан. • Средната скорост на производство на сперматозоиди е 1500 в секунда за тестис.
Сперматозоидите се образуват за 74 дни и за още 26 узряват и преминават през епидидима и семепровода. Спермата плува със скорост 3 мм в час. 800 удара на опашката на сперматозоида са необходими, за да измине той 1 см. Сперматозоидът трябва да измине 30-40 см път в „тръбопроводите" на мъжа и жената, докато стигне фалопиевата тръба. С помощта на вихрите спермата достига фалопиевата тръба за 30 до 60 минути след еякулация във влагалището. Спермата живее във влагалището най-много 6 часа, тъй като киселинната вагинална секреция я убива; веднъж стигнала до алкалната лигавица на шийката на матката, тя може да просъществува няколко дни. Средната продължителност на живота на сперматозоидите в женските полови органи е 3 до 4 дни, но живи сперматозоиди са намирани там и 7 дни след еякулацията, без да е известно дали са запазили оплодителната си способност. МЕХАНИЗЪМ НА ПОЛОВОТО ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ еякулация По време на половия акт триенето между главата на пениса и стените на вагината стимулира нервните окончания на гладкия мускул по вътрешната страна на мъжкия репродуктивен тракт. Когато тази стимулация достигне определен праг, тя преизвиква еякулация (този праг е различен при всеки мъж и зависи от наследственост, култура, от табута, волева нагласа и др.). Еякулацията е нервен рефлекс, контролиран от гръбначния мозък. Тя се извършва на два етапа: • Отделяне — при което семенната течност се придвижва по еякулаторните канали (преминаващи през простатната жлеза) и се излива в централния канал на пениса — уретрата. • Същинска еякулация — при която семенната течност се изхвърля от уретрата с контракпия на тазовия мускул. Контракцията на мускулите в епидидима и семепровода отпращат спермата нагоре към пениса. Семепроводът е широк колкото графит на молив, но централният му канал е само 0,25 до 0,33 мм в диаметър, колкото е дебел косъмът. Останалата част на семепровода се състои от мускул, който изпомпва спермата нагоре от тестисите по време на еякулация. Сперматозоидите изминават дълъг и сложен път от тестисите, тъй като последните са слезли надолу от коремната кухина по време на зародишното развитие. Сперматозоидите преминават през двата семепровода над и зад пикочния мехур и влизат в еякулторния канал. Оттам отиват в уретрата, където попадат в секрета от семенните торбички и простатната жлеза. Мускулите в основата на пениса и ишиокавернозните мускули се свиват и също помагат за изтласкване на семенната течност през пениса. Същевременно вътрешната клапа, затваряща шийката на пикочния мехур, се задейства и спермата излиза през върха на пениса, вместо да се върне назад към пикочния мехур. Ретроградната еякулация (при която спермата се връща към пикочния мехур, така че при еякулация нищо не изли-
Фиг. 9. Мъжкият репродуктивен тракт за през пениса) става след операция на простатната жлеза, при която една от клапите на пикочния мехур обикновено бива повредена. ОРГАЗЪМ Първата степен на оргазма — възбудата, се получава под влиянието на различни стимули: психологически, физически контакт, визуални, обонятелни, които пораждат сексуалния интерес и предизвикват ерекция. По време на полов акт от надбъбречните жлези се от- делят повишени количества от хормона адреналин и сродния му норадреналин (невротрансмитер). Това ускорява ри- тъма на сърцето и повишава количеството кръв, изтласквана през него. Пулсът се ускорява и кръвното налягане се повишава. Дишането се учестява, лицето и гръдният кош почервеняват, отделя се повече пот. Гръдните зърна набъбват и кожата на скротума се стяга и се свива. Тестисите рефлекторно се отдръпват към основата на пениса и могат да увеличат обема си с 50% поради притока на кръв. Твърдостта на пениса в областта на короната на главата се увеличава за по-интензивно триене, а през върха му изтичат капки овлажняваща течност от жлезата на Каупър. Всички тези промени стават през фазата на платото на оргазма, чиято продължителност е от няколко секунди до няколко минути, дори до час, ако половият акт се удължава волево. Когато стимулацията не е достатъчно силна, до оргазъм не се стига и сексуалната възбуда спада. При достатъчно добра стимулация обективните физически реакции по време на фазата плато стават все по-интензивни и кулминират в оргазъм. Фазата оргазъм се изразява във върхово удоволствие, което всеки усеща различно в зависимост от това дали е най-силно в мозъка, пениса, тестисите или навсякъде. При мъжете е съпроводено с няколко силни мускулни контракции (обикновено 3 до 8), последвани от редица по-слаби. Нервните импулси се разпространяват в ритмични вълнообразни контракции на мускулите в основата на таза и понякога на бедрата. Контракциите на мускулите по вътрешната страна на репродуктивния тракт изхвърлят спермата от тестисите нагоре през пениса. Оргазмът при мъжа най-често трае 3 до 10 секунди, рядко повече от 15. По време на оргазма в мозъка се отделят няколко химически вещества: хормонът пролактин, фенилетиламин (съдържащ се в шоколада) и ендофин. Последните два имат наркотичен ефект, поради което половото въздържание мо- же да доведе до състояние на неудовлетвореност и лека депресия. При оргазма сърдечният, ритъм и кръвното налягане стигат връхни стойности и е възможно да се получи хи-первентилация (алпинистка болест). Ректалният сфинктер може да се свие и вълните на наслада, минаващи през тялото, да се съпроводят с неволно изпускане на газове. След оргазма настъпва период на отпускане, докато пулсът, кръвното налягане и потокът кръв през гениталиите се нормализират. Фазата на отпускане трае няколко минути, ако е имало оргазъм. Ако обаче „платото" не завърши с оргазъм, отпускането може да продължи няколко часа. Тогава то е съпроводено с напрежение в таза, тежест в слабините и дискомфорт в тестисите. Пълният оргазъм е последван от състояние на абсолютно ..изключване", при което е невъзможно ла има нов оргазъм. Това вероятно се дължи на високите нива на адреналин, минаващ през тялото. Навярно се задействат и възпиращи центрове в мозъка. При младите мъже това състояние трае кратко, понякога само минути, но при повечето индивиди над средна възраст то продължава поне 20 минути, дори по-дълго. Заслужава да се отбележи, че смяната на сексуалната партньорка може да събуди достатъчно интерес и тази фаза силно да се съкрати. при жените няма период на „изключване" и е вьзможен многократен оргазъм, като продължителността му можела стигне до цяла минута, Ако дълго време мъжът не е имал еякулация, в семепроводите започва да се събира сперма, част от която се разпада и реабсорбира. а друга част се изтича през семепро-вода в уретрата и се изхвърля незабелязано с урината. В края на краищата природата се намесва и залежалата сперма се отделя с СПЕРМА Спермата се състои от сперматозоиди и семенна течност и се изхвърля на етапи. Първите няколко капки еякулат идват от жлезата на Каупър и служат за овлажняване. Следващата „порция" е от простатна секреция, в която няма сперматозоиди; тя придава характерната миризма на спермата. После идва богатата на сперматозоиди секреция от двата епидидима. И едва в края на процеса се стига до отделяне на сперматозоиди с гъстата секреция от семенната торбичка. Този ред не е задължителен и може да бъде променен от рефлекторни спазми на различни места в мъжкия репродуктивен тракт. Но това няма значение тъй като в женския тракт съставките на спермата бързо се смесват. Обемът на еякулата е средно 2,75-3,4 милилитра след тридневно въздържание, но варира както при индивида, така и между различните хора. След продължителна липса на еякулация количеството може да стигне и 13 милилитра. Изследванията сочат, че от 13 до 33% от обема идват от секреция на простатната жлеза, 46-80% — от семенните торбички и около 10% — от епидидима. Съотношението между простатната и семенната секреция е постоянно при всеки индивид, независимо от честотата на сексуалните контакти. Прясната сперма е гъста, млечна, мътна, белезника-вожълта течност с лек перлен блясък. Понякога се забелязват ивички жълти пигменти от семенните торбички. Първоначално спермата наподобява желе, но почти веднага коагулира поради реакция между ензима протеиназа от простатната секреция и гъстия протеин в секрецията от семенните торбички. Така се получава гъст желатинопо-добен продукт. Предполага се, че този механизъм е атавизъм от човешката еволюция. Поради промискуитета на много от низшите животни спермата имала способността да се сгъстява и да затваря шийката на матката, за да не може семето на друг мъжки индивид да оплоди женската. При хората се задейства друг химически механизъм, в който простатни ензими започват да разграждат протеините в сгъстената сперма на техните аминокиселинни съставки и за 5-20 минути след еякулацията спермата отново се втечнява. Повече от 32 различни химически вещества са изолирани от сермата. Сред тях са 24 аминокиселини, глюкоза. фруктоза, цитрусова киселина, витамините С В12 сяра, цинк, калий, магнезий, калций, мед и няколко хормона. След еякулацията мъжките хормони се разграждат от ензими, за да не бъде изложена жената на прекалено големи количества от тях. Спермата е богата и на хормоноподобни вещества, известни като простагландини. Името им идва от това на простатната жлеза, където са открити за първи път, но вече се знае, че ги произвеждат и повечето от останалите тъкани на тялото. Всъщност семенните мехурчета са източникът на простагландините в спермата. Тяхната функция е да накарат шийката на матката да се отвори и набъбнела да мине спермата по-лесно през нея. Вероятно допринасят и за по-силен оргазъм при жената, за да може мускулните контракции да създадат вихри и сперматозоидите да бъдат засмукани в женския репродуктивен тракт. СПЕРМАТОЗОИДИТЕ И ЖЕНСКИЯТ РЕПРОДУКТИВЕН ТРАКТ Сперматозоидите не живеят дълго в неблагоприятната киселинна среда на вагината — най-много шест часа. Затова се насочват към щадящата алкална среда в шийка -та на матката. Само 1 % от тях успяват да стигнат до там, а останалите 99% изтичат от вагината. Цервикалната лигавица е особено гостоприемна към сперматозоидите в средата на женския менструален цикъл, по време на овулацията. Проникнали безпрепятствено, сперматозоидите се оказват в нещо като резервоар в тънката, блестяща и полутечна слузеста запушалка на шийката. През първите няколко дни след половия акт от шийката към фалопиевите тръби и слизащата по тях яйцеклетка се движи постоянен поток от сперматозоиди. През втората половина от менструалния цикъл и особено ако жената използва хормонални противозачатъчни средства, цервикалната лигавица не е благоприятна среда за сперматозоидите, защото става гъста, лепкава и по-оскъдна и те не могат нито лесно да се движат през нея, нито да образуват резервоарчета. КАПАЦИТАЦИЯ НА СПЕРМАТА До момента на еякулацията повечето сперматозоиди са напълно подвижни. Установено е обаче, че в момента на еякулацията те са неспособни да оплодят яйце, поне не в първите няколко часа. За разлика от тях сперматозоидите, изолирани от матката или фалопиевите тръби, се заемат с оплождане веднага щом „надушат" яйцеклетката. А колкото по-дълго останат те в женския репродуктивен тракт, толкова по-лепкави стават и по-лесно се прилепват към обвивката на яйцеклетката. Този процес на придобиване на оплодителна способност се нарича капацитация и вероятно се стимулира от женската секреция. Същият ефект може да се постигне и в лабораторни условия с изолирани секрети от лигавицата — метод, увеличаващ шансовете за успех на изкуственото осеменяване. За допълнително увеличаване на оплодител-ната способност на сперматозоидите по време на капацитацията протеинът и цинкът в обвивката им отпадат.
ОПЛОЖДАНЕ Усети ли близостта на яйцето, сперматозоидът се активизира. Това е съпроводено с три биологически събития. Торбичката с ензими в главата на сперматозоида се издува и се отваря, за да пусне навън ензимите, които трябва да разрушат обвивката на яйцето, та сперматозоидът да пробие дупка в него. Същевременно опашката на сперматозоида престава да се движи ритмично вълнообразно, а. с енергични камшични удари го изтласква напред. Така той прониква по-бързо през обвивката на яйцето. Третото събитие са промените, които стават с мембраната около главата на сперматозоида, за да се прилепи тя към мембраната на яйцето и да се слее с нея, след като външната обвивка е вече преодоляна. Съединяването на мембраните на сперматозоида и яйцето е от изключително значение, за да може ядрото на сперматозоида да премине от главата му в яйцето и да се извърши оплождането. Целият процес на активиране на сперматозоида трябва да стане близо до яйцето, тъй като той значително съкращава живота на сперматозоида. Вече има основания да се смята, че яйцето отделя химически вещества, с които, от една страна, привлича сперматозоида към себе си, а от друга му дава енергия, за да се активира. Досегашната представа за сценария на срещата между яйцеклетката и сперматозоида, според която само той е активният фактор, изглежда, не може да се приеме за надеждна от биологическа гледна точка. Щом главата на един сперматозоид успее да проникне в яйцеклетката през мембраната й преминава миниатюрен по сила електрически заряд, който предизвиква верижна реакция. Мембраната на яйцеклетката мигновено се втвърдява, така че .друг сперматозоид не може нито да се залепи за нея, нито да си пробие път през нея. Цялото време, необходимо на сперматозоида да се залепи за външната обвивка на яйцеклетката, да проникне през нея и да задейства механизма на втвърдяването на вътрешната й мембрана, е между 10 и 20 минути. Щом сперматозоидът успее да оплоди яйцеклетката, опашката му пада и остава извън обвивката на яйцеклетката. Ядрото на сперматозоида се изтича в яйцеклетката и се слива с нейното ядро. Започва дългият процес на оформяне и развитие на нов човек. За начало на бременността обаче може да се говори едва след като оплодената яйцеклетка успешно е имплантирана във вътрешността на матката и започне изграждането на плацентата. ДОКОЛКО СПЕРМАТОЗОИДЪТ ОПРЕДЕЛЯ ПОЛА НА ЗАРОДИША Когато броят на хромозомите във всеки първичен спер-матоцит се раздели на две по време на мейозата, за да получи сперматидът 23 от 46 хромозоми, една от хромозомните двойки, които се делят, не се състои от две еднакви половинки. Тя е известна като двойка на пола и е съставена от една едра Х-(женска) хромозома и една по-дребна V-(мъжка) хромозома. След деленето половината сперматозоиди на мъжа ще имат У-хромозома, а другата половина ще имат Х-хромозома. При жените двойката на пола е равностойна и се състои от две Х-хромозоми. Така че след мейозата при жената всички яйцеклетки имат по една Х-хромозома. У-хромозомата съдържа цялата генетична информация, необходима за развитието на мъжките полови белези. Ако отсъства У-хромозомата, полученият зародиш ще притежава ХХ-хромозомна двойка и ще носи женските полови белези. Ако яйцеклетката е оплодена от сперматозоид, съдържащ У-хромозома, зародишът ще притежава ХУ-хромозомна двойка и ще възприеме мъжките полови белези. Така че полът на новия човешки индивид зависи ви- наги от сперматозоида, а не от яйцеклетката. Тъй като сперматозоидът, носител на по-едрата Х-хромозома е по-тежък и се движи по-бавно от носителя на по-леката У-хромозома, има малка разлика в шансовете на двата да оплодят яйцеклетката, на което се дължи и фактът, че на около 105 момчета се раждат 100 момичета. Въз основа на тези разлики в теглото и скоростта на движение на сперматозоидите са изработени научни методи за намаляване на риска от заложени в половия генетичен код малформации и заболявания на зародиша. Те се използват само при изкуственото осеменяване, тъй като все още е спорен въпросът доколко е етично да се предопределя полът по естетически съображения или за балансиране на състава на семейството.
ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ СПЕРМАТОГЕНЕЗАТА Сперматозоидите лесно се повреждат и имат нужда от благоприятни условия, за да се развиват нормално. Ако някой фактор им влияе неблагоприятно, концентрацията им намалява, а с нея и оплодителната способност. С множество лесно осъществими неща мъжът сам може да подобри качеството и количеството на сперматозоидите си. Това е особено важно през шестте месеца преди момента, в който е решил да създаде дете. Цикълът на създаване на сперматозоида продължава 100 дни: • 74 дни трае делението и развитието в тестиса • 20 дни продължава пътят през епидидима • 6 дни е движението през семепровода. През тези 100 дни сперматозоидът е уязвим както от непосредствената си среда, така и от храната, приемана от индивида. температура Сравнително ниската температура е важен фактор за нормалната сперматогенеза. Температурата на тестисите трябва да е от 4 до 7 градуса по-ниска от тази на тялото. Затова тестисите са изнесени извън него в скроталната торбичка. Тази температурна разлика се поддържа от три фактора: • кожата на скротума е тънка и тестисът лесно се охлажда; • скротумът се обтича от въздух; • артериите, носещи кръв към скротума, минават успоредно на вените, които отвеждат кръвта оттам, така че се получава ефективен механизъм за топло-обмен. Подобно на тръби за топла и студена вода, поставени една до друга, горещата артериална кръв (от корема) отдава топлината си на по-студената венозна кръв, напускаща тестиса, и така кръвта, влизаща в скротума, е вече частично охладена. Дори и 2 градуса по-висока температура може да се отрази зле на образуването на сперматозоиди. Концентрацията им ще спадне, броят на нормалните ще намалее, а на ненормалните ще се увеличи. През лятото концентрацията на сперматозоидите, естествено, намалява. При все че в количеството на спермата няма съществена разлика, съдържанието на сперматозоиди в нея може да спадне от 320 на 250 милиона. Топлата вана (43-45 градуса) по половин час на ден значително нямалява концентрацията на сперматозоиди. Съшият ефект имат и плътно прилепналите слипове, спортни гащета или панталони. статично електричество Стегнатото бельо от синтетична материя (полиестер) поражда електростатично електричество при триенето с кожата на скротума и създава през него електростатично поле, като кожата по долната част на скротума получава положителен заряд, а по горната — отрицателен. Тестисите се оказват между тези два полюса и това влияе зле на сперматогенезата. Многото проучвания на електростатичното поле, създавано около скротума от различни материали, показват, че то е най-силно при 100-процентово синтетично бельо и намалява пропорционално на по-малкото съдържание на синтетична материя в тъканта. Ако бельото е от чист памук, електростатично поле почти не се създава. Египетски лекари предложили противозачатъчен метод за мъжете, основаващ се на съчетанието между повишаване на температурата на скротума и създаване на електростатично поле около него. 14 доброволци носили денонощно в продължение на една година специална скротална превръзка от чист полиестер, която сменяли само за изпиране. Прикрепена към колан, тя силно притискала тестисите нагоре към корема, което автоматично водело до повишаване на температурата им. Още докато траел експериментът, концентрацията на сперматозоидите спаднала до нула. Резултатът се запазил и през следващите 140 дни. Размерите на тестисите също намалели и количеството на произведената сперма значително спаднало. Биопсията, направена по средата на експерименталния период, показала промяна и в някои клетки на семеносните каналчета. След свалянето на превръзката в края на опита концентрацията на сперма бавно започнала да се повишава и се върнала на нормалното си равнище след около 157 дни. Тъй като може да има връзка между „прегряването" на тестисите и опасността от тестикуларна дегенерация и дори може би рак, препоръчва се мъжете да носят свободни гащета от чист памук, вместо стегнати слипове от синтетична материя. свободни радикали Установено е, че 40% от уврежданията на сперматозоидите се дължат на сблъскване с молекулни фрагменти, известни като свободни радикали. Най-голяма е уязвимостта им по време на деленето, когато естественият възстановителен механизъм е изключен. А тъй като за производството на един сперматозоид трябва да се извършат 380 деления на клетки, сперматоцитите и сперматогоните в тес-тикулните каналчета непрекъснато се делят. Това ги прави удобна мишена за атаките на свободните радикали. И ако при това се повреди ДНК, генетичният материал може да бъде погрешно заложен и да започне мутация. Сперматозоидът може да съдържа смъртоносен генетичен дефект и да умре или да развие структурни аномалии като две глави, две опашки, липса на акрозома или неспособност за изтласкване напред. Ако се окажат засегнати много сперматозоиди, намалява оплодителната способност. Атаката на свободни радикали може да причини и по-дребни генетични дефекти, които обаче да се предадат на бъдещия плод, ако изобщо стане оплождане, и да увеличат например риска от рак още в детството. Това вече е установено при поколението на мъже пушачи (вж. Глава 17). Много са начините, по които мъжът може да се предпази от вредното влияние на свободните радикали. Това е от значение и за собственото му здраве, не само за бъдещото му поколение. Вече се знае, че свободните радикали са свързани със сърдечно-съдовите заболявания и с рака. Неутрализирането им чрез разумен начин на живот и балансирано хранене подобрява качеството на сперматозоидите, намалява риска от сърдечно-съдови заболявания и значително отдалечава заплахата от рак. антиоксиданти ВИТАМИН С Антиоксидантите в храната са главната защита на човека срещу свободните радикали. Витамин С е разтворим във вода антиоксидант, който усилено се изпраща от организма в спермата, за да достигне там равнища на концентрация, осем пъти по-високи отколкото в кръвта. Пушенето поражда големи количества свободни радикали, затова пушачите са особено застрашени от повреди в сперматозоидите. Ето защо те трябва да поемат поне два пъти повече витамин С от непушачите. Пушещите по 20 цигари на ден имат 40% по-малко витамин С в кръвта от непушачите. Концентрацията на сперматозоиди при тях е със 17% по-ниска, при по-малка подвижност и повече аномалии. Експериментално е установено, че ако дневно се поемат 250 мг витамин С (четири големи портокала или киви), шансовете за опазване на сперматозоидите от атаките на свободните радикали са добри. Пушачите, предпочели по-масираните дози от 1000 мг витамин С дневно, могат да подобрят концентрацията на сперматозоидите с около 34%, подвижността им — с 5% и ефективността им — с 34%. Витамин С намалява вероятността от слепване на сперматозоидите, което пречи на движението им и снижава оплодителната способност. Механизмът на това е следният. Спермата съдържа комплекса протеин-витамин Е, на- речен неспецифичен семенен аглутинин. Той се явява в две форми — окислена, която не се свързва със сперматозоидите, и неокислена (редуцирана), която се свързва със сперматозоида и не му позволява да се слепва с други. Със своя антиоксиден ефект върху неспецифичния семенен аглутинин витамин С го превръща в редуцираната му форма, за да може той да възпира слепването на сперматозоидите. Изследванията показват, че витамин С може да помогне на мъже, чиято понижена оплодителна способност се дължи на слепване на сперматозоидите. Допълнителното приемане на 500 мг витамин С, взет два пъти на ден, може да намали слепването от 37% на 14% само за една седмица, а след още 4 седмици — и на 11%. Едновременно с това се подобряват качеството, подвижността и преживяемостта на сперматозоидите. Заедно с витамин С е добре да се приемат и други антиоксиданти като витамин Е, бетакаротин и цинк.'Те действат комплексно и имат изключително положителен синергичен ефект. ВИТАМИН Е Той е мастноразтворим антиоксидант и прониква през клетъчните мембрани и телесните мазнини, за да ги пази от окисляващите свободни радикали. Високи дози витамин Е — 600 мг дневно, се използват успешно за лекуване на понижена оплодителна способност. Той също подобрява състоянието и качеството на сперматозоидите. Тъй като не е токсичен, безвредно е да се поема и в количества над 1000 мг дневно. БЕТАКАРОТИН Мастноразтворим антиоксидант, изпълнява същите защитни функции като витамините С и Е. Бетакаротинът е и провитамин — преобразува се във витамин А, когато запасите му в организма намалеят. Но тъй като твърде големите количества витамин А могат да бъдат отровни, добре е бетакаротинът да се приема в оптимални безопасни дози. Смята се, че витамин А е от голямо значение за узря-ването на сперматозоидите, докато минават през епидидима. Важен е и през първите фази от развитието на зародиша. цинк Минерал антиоксидант, който играе важна роля в зашитата на спермата от свободните радикали. Спермата е богата на цинк и всеки еякулат съдържа 5 мг — една трета от препоръчваното ежедневно количество в храната. Освен основната му функция на антиоксидант, установени са още три важни функции на цинка: • Генетичният материал (ДНК хроматин) в ядрото на сперматозоида е тясно свързан със специални хроматини в стабилен неразтворим комплекс. Тази структура е от съществено значение за успешното оплождане. Цинкът пречи на структурата да се разпадне. • Високата концентрация на цинк в семенната течност ограничава донякъде подвижността на сперматозоидите, те поглъщат по-малко кислород и така се съхранява енергията им. В женския репродуктивен тракт съдържанието на цинк е твърде малко и концентрацията му в попадналата там семенна течност бързо намалява. Това рязко увеличава активността на сперматозоидите и ги ускорява като с реактивен заряд. • Много случаи на намалена оплодителна способност се дължат на това, че голям брой сперматозоиди изсипват ензимите още преди или веднага след еякулацията. Като стигнат до яйцеклетката, не може да се извърши акрозомната реакция, при която ензимите трябва да пробият обвивката на яйцеклетката, за да премине в нея сперматозоидът и да стане оплождането. Това преждевременно освобождаване на ензимите се дължи на недостиг на цинк. • Повишаването на концентрацията на цинк помага да се задържи прибързаната акрозомна реакция, докато сперматозоидите стигнат до женския тракт, където цинкът се „разрежда" и вдига ембаргото върху акрозомната реакция. Друго сравнително ново откритие е, че недостигът на цинк може да промени поредността на етапите на еякулацията. Едно от обясненията е, че от липсата на цинк простатната жлеза се подува и така затруднява както движението на сперматозоидите, така и отделянето на простатна секреция — една от първите съставки на еякулата. Повечето мъже не получават достатъчно цинк с храната си. По-активните сексуално вероятно губят на ден повече цинк, отколкото възстановяват. Минималното количество цинк, приемано с храната, трябва да е 15 мг дневно. Алкохол Около 40% от намалената оплодителна способност при мъжете се дължи на приеманите от тях умерено големи количества алкохол. Той потиска секретирането на тестос- терон и ускорява превръщането му в естроген в черния дроб. Това намалява както концентрацията на сперматозоидите, така и половото влечение. Изследванията показват, че при 50% от мъжете с понижена оплодителна способност въздържането от алкохол възстановява концентрацията на сперматозоидите за три месеца. Подвижността на сперматозоидите също се увеличава. физическо натоварване Най-новите изследвания доказват, че прекаленото физическо натоварване (което при жените спортистки може да доведе до спиране на нормалния менструален цикъл) снижава оплодителната способност на мъжа. Здрави мъже, които тичат, плуват или карат колело поне четири пъти седмично, били натоварени двойно в продължение на две седмици. Анализите на спермата, направени шест месеца преди натоварването, непосредствено след него и три месеца по-късно, показали намаляване на концентрацията на сперматозоидите най-напред с 43%, а после с 52%. Повече се оказали и неузрелите и негодни сперматозоиди. Същевременно плазменото ниво на хормона тестостерон в кръвта също спаднало с 36%, но след трите месеца се нормализирало. Стероидният хормон кортизол, който се отделя при стрес, повишил концентрацията си с почти 50%. Този хормон потиска секрецията на тестостерон от клетките на Лайдиг в тестисите и вероятно на него се дължи понижената концентрация на сперматозоиди. 5 БЕЗПЛОДИЕ От всички живи същества на тази земя човекът произвежда най-оскъдно количество сперматозоиди. Докато при повечето животни става дума за 20-25 милиона сперматозоиди на грам тестис дневно, човекът може да се похвали с не повече от 4 милиона. И все пак е по-добре от горилата, чиито пенис и скротум са толкова малки, че почти не се виждат. Това може да се обясни с факта, че човекът и горилата по принцип са моногамни и няма кой знае какво съперничество за осеменяване на всяка женска. Това като че ли противоречи на теорията за естествения подбор, според която по-голяма вероятност да оцелее има поколението на мъжкия с по-обилно количество сперма. Добрата оплодителна способност при мъжа означава производство на нормални количества подвижни сперматозоиди, транспортирането им през епидидима и семепро-вода, осъществяването на ерекция и еякулация, при която сперматозоидите биват пренесени във вагината на жена с добра плодовитост. След това те трябва да могат да изплуват през цервикалния канал и да стигнат до фалопиевите тръби, където да срещнат прясно овулираната яйцеклетка. Разпознавайки я, сперматозоидите прилепват към външната й обвивка и проникват в нея, за да я оплодят. Щом се извърши това, ДНК на сперматозоидите трябва да са достатъчно жизнеспособни, за да дадат възможност на зародиша да се развива. Следователно безплодието при мъжа би могло да се дължи на много фактори: нарушения в сперматогенезата, подвижността на сперматозоидите, ерекцията, еякулаци-ята или на неспособност за взаимодействие между сперматозоида и яйцеклетката. Всички тези процеси са толкова сложни, че е истинско чудо, дето не се провалят по-често. За безплодие може да се говори, когато не е настъпило зачеване след едногодишно редовно полово общуване без предпазни средства. Проблемът засяга една на шест двойки. При 30% от потърсилите медицинска помощ причината е изцяло у мъжа, а при още 20% — частично. Изследванията на 472 безплодни двойки показали, че: • при 12% проблемът се дължал на ниска концентрация на сперматозоиди • при 6% — на пълна липса на сперматозоиди • при 8% — на антитела срещу спермата • при още 6% — на непълноценно полово общуване. Други причини за безплодие или понижена оплодителна способност могат да бъдат: • топлина или електростатично електричество около тестисите • битови навици, например много алкохол, пушене и стрес • преболедуван орхиепидидимит • прекаран двустранен реактивен орхит • недоизлекувана инфекция (например хламидия) • предхождащи проблеми с тестисите (завъртане) или неслязъл тестис • малформации по рождение, като липса на еякула-торен тракт или на семепровод • запушен епидидим или семепровод в резултат на прекарана инфекция (гонорея, хламидия и др.) • антитела срещу сперматозоидите • ретроградна еякулация • генетически увреждания • импотентност • химиотерапия • тежко заболяване на черния дроб или бъбреците. През последните 50 години концентрацията на сперматозоидите е намаляла от 113 на 66-76 милиона на милилитър, обемът на семенната течност е спаднал от 3,4 на 2,75 милилитра, а подвижността на сперматозоидите е намаляла. През последните 15 години броят на мъжете с понижена концентрация на сперматозоидите се е утроил, а два пъти повече мъже са с намалена подвижност на сперматозоидите. Изследванията показват, че съдържанието на изродени сперматозоиди — с две глави или опашки, слепнати на гроздове, се е увеличило 12 пъти. Мъжете с концентрация на сперматозоидите 20-40 милиона на милилитър се смятат с намалена оплодителна способност, докато при под 20 милиона на милилитър се водят стерилни. На практика обаче не е точно така, защото при по-нисък процент подвижна сперма обикновено е необходимо повече време за оплождане.
Документиран е случай, при който мъж с 5 хиляди подвижни сперматозоида на милилитър сперма е станал баща по естествен начин. При изследването на ДНК се установило, че вероятността той да е биологическият баща е 99,99%. Статистиката сочи, че мъж с 5-10 милиона подвижни сперматозоиди на милилитър има 30% шанс да стане баща. При увеличаване на концентрацията на 100 милиона шансът за успех се повишава до 70%. Съотношение между концентрацията на подвижните сперматозоиди и възможността за зачеване при двойки, лекувани от безплодие
Шансовете жената да зачене могат да бъдат увеличени, ако мъжът се въздържа от еякулация 7-10 дни преди фазата на най-голяма вероятност за оплождане на яйцеклетката (между 12-ия и 19-ия ден от началото на менструалния цикъл). Според изследванията тогава концентрацията на сперматозоидите е най-голяма. КАК ДА ПОВИШИМ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА СПЕРМАТОЗОИДИТЕ Няколко лесно осъществими промени в начина на жи-вот могат да увеличат оплодителната способност: • Избягвайте топли вани и сауни. • Носете свободни памучни гащета. • Наплисквайте тестисите си с хладка вода. • Сведете количеството на алкохола, ако можете, де нула. 40% от намалената оплодителна способност се дължи на поемането на четири единици алкохол дневно. • Ограничете поемането на кофеин до три чаши кафе. чай или кола дневно. • Откажете пушенето, за да не се образуват допълнителни количества свободни радикали. • Освободете се от излишното тегло, което нарушава равновесието между тестостерона и естрогена. • Прилагайте различни методи за намаляване нг стреса. Поемайте достатъчни количества антиоксиданти с храната си. Те неутрализират свободните радикали, на които се дължат 40% от щетите, нанесени на сперматозоидите Оптималните количества антиоксиданти дневно са: • най-малко 250 мг витамин С, а за пушачите — 50С до 1000 мг; • най-малко 50-100 мг витамин Е; • 15 мг бетакаротин; • 10 мг цинк. Тези количества предполагат добавки към храната под формата на синтетични препарати след консултация с лекар. ЛЕЧЕНИЕ НА МЪЖКОТО БЕЗПЛОДИЕ До неотдавна единственият начин да се помогне на двойки, при които проблемът е у мъжа, бе изкуственото осеменяване с дарителска сперма. Перспективите вече са по-добри. Прилагат се нови методи, при които се изрязва нефункциониращата страна на семепровода и той се свързва направо към епидидима. Този метод се нарича деферентоепи-дидимоанастомоза. Ако ниската оплодителна способност се дължи на липсата на акрозомна реакция, преди изкуственото осеменяване сперматозоидите се третират с антиоксидантния препарат пентоксифилин. Той не само помага за освобождаване на ензимите от акрозомната торбичка (когато сперматозоидите не са в състояние да извършат това сами), но и действа като реактивен тласък за-ленивите сперматозоиди. Недостигът на цинк пък предизвиква преждевременна акрозомна реакция, затова оптималните му количества в храната са от особено значение. Усъвършенстват се и методите за по-успешно извън-маточно осеменяване. Когато концентрацията на сперматозоидите и тяхната продължителност на живот са твърде ниски, прилага се замразяване и отделяне на подвижните от неподвижните сперматозоиди, както и химическо третиране за увеличаване на оплодителната им способност. Друг метод е центрофугирането на сперматозоиди при 2 000 оборота в минута и пресяването на най-силните и бързоподвижни от тях. Той се прилага с особено голям успех при мъже с реверсирана вазектомия и намалена концентрация на сперматозоидите поради стесняване на семепровода. Проблемът с ниската концентрация се разрешава до 50% и с инжектиране на сперма направо в матката. Когато концентрацията е много ниска или сперматозоидите не са в състояние да проникнат в яйцеклетката (липса на акрозомна реакция), обвивката й се изтънява или се пробива — с лазер или с ензими, вкарани с игла, седем пъти по-тънка от човешки косъм. Ефективността на този метод личи от следната таблица: no-съвършени методи позволяват да се инжектира сперма направо в цитоплазмата в случаите, когато почти няма подвижни сперматозоиди или ако на всички липсват ензимните торбички. Когато на еякулацията пречи физическа бариера (например при вазектомия) или съществува проблем с ерекцията, сперматозоиди могат да бъдат изтеглени направо от епидидима с тънка игла. След специална обработка се изолират здравите екземпляри, които после могат да се използват при всеки от посочените методи. По този начин се дава възможност и на мъже с тежки увреждания на гръбначния стълб (парализа, импотентност) да станат бащи. Аномалиите при ерекцията могат да бъдат разрешени
чрез стимулиране с електрически импулси, а при ретроградната еякулация (еякулиране на сперма назад в пикочния мехур, вместо напред през върха на пениса) оплодителен материал може да се вземе от пикочния мехур непосредствено след еякулацията. Някои медикаменти могат да влияят зле на сперматогенезата и да намалят концентрацията на сперматозоидите. Сред тях са: • противораковите лекарства (особено мустарген, циклофосфамид, хлорамбуцил), които потискат производството на сперматозоиди и намаляват броя на делящите се клетки; • сулфазалинът (за лечение на остър колит), който намалява подвижността и концентрацията на сперматозоидите; • симетидинът (противоязвен препарат) и спиронолактонът, които пречат на действието на тестостерона; • анаболните стероиди и кортикостероиди, които намаляват концентрацията на сперматозоидите, особено след продължително приемане; • противомаларичните препарати, които потискат сперматогенезата; • облекчаващите сърдечно-съдовата дейност препарати (бетаблокери и тиазидни диуретици), които причиняват импотентност и намаляват концентрацията; • антидепресантите и успокоителните медикаменти, които могат да доведат до импотентност; • опиатите и марихуаната, които потискат сперматогенезата и пречат на функциите на тестостерона. При констатирана намалена оплодителна способност лекарят би трябвало да препоръча спиране или смяна на посочените медикаменти. Ако се налага противоракова химиотерапия, а пациентът иска да има деца, добре е да се съхрани замразена сперма в банка, преди да започне лечението. 6 ПРОСТАТА Простатната жлеза е бомба със закъснител, чийто часовников механизъм неумолимо отмерва времето в отделителната и репродуктивната система на всеки мъж. Според Световната здравна организация 80% от мъжете рано или късно имат проблеми с простатата и се нуждаят от лечение. На един от всеки трима се налага да се оперира. Въпреки тази ужасяваща статистика малцина знаят къде изобщо е простатната им жлеза, какви са функциите й и какви са симптомите на нейните „повреди". Но по-осъдителното е, че твърде малко мъже си дават сметка какво голямо значение има храненето за успешната профилактика на трите главни заболявания на простатата: доброкачествена хиперплазия, простатит, рак. здравата простатна жлеза Здравата простатна жлеза тежи 20 г и по размер и форма прилича на голям кестен. Съставена е от милион малки жлези, които секретират рядка, млечнобяла кисела течност. Простатната жлеза е снабдена с мускули и фиброзни клетки, които й помагат да се свива. Тя е разположена между пикочния мехур и пениса, като обгръща уретрата, в което се състои и незавидното й място сред постиженията на би-
Фиг. 10. Здрава простатна жлеза ологическата еволюция. Защото с напредването на възрастта простатата неизбежно започва да се увеличава,.....в ре- зултат на което притиска уретрата и затруднява уринира-нето. ЗА КАКВО СЛУЖИ ПРОСТАТНАТА ЖЛЕЗА Функциите на простатната жлеза все още не са напълно изяснени. Знас се само, че: • секретираната от нея течност съставлява 30-40% от количеството на спермата; • отделяните от нея хранителни вещества като цинк, аминокиселини, лимонена киселина, витамини и захари вероятно са полезни за качеството на сперматозоидите, но не са жизненоважни за оплодителна-та им способност; установено е, че сперматозоиди, които не са били в контакт с простатна секреция, също могат да оплодят яйцеклетка; • помага за насочването на семенната течност навън при еякулацията, за да не се върне тя обратно в пи-кочния мехур; • съдържа вещества, придаващи характерната миризма на спермата; • секретира ензими, които осигуряват такъв вискозитет на семенната течност, който максимално да улеснява движението на сперматозоидите; • отделя хормоноподобното вещество простагландин, което има особено въздействие върху женския репродуктивен тракт: от една страна, кара шийката на матката да набъбва леко навън, така че сперматозоидът да премине по-лесно през нея, а от друга, предизвиква контракции на женските гениталии (теоретично това действа като вакуум за сперматозоидите и същевременно прави оргазма на жената по-интензивен); показателно за значението на тези процеси е това, че секретите на простатната жлеза излизат първи при еякулацията. В различни периоди от живота на мъжа простатата може да даде различни „дефекти": простатит — инфектиране и възпаление, най-често между 25 и 45 години; доброкачествена простатна хипертрофия, при която жлезата бавно се увеличава, а симптомите се проявяват след 45-годишна възраст; • рак на простатата, за който обикновено може да се говори едва след 55-годишна възраст, рядко по-рано. простатит Погледната през микроскоп, простатната жлеза се оказва изпълнена с повече канали и глухи улици от самата Венеция. Те лесно могат да се инфектират, възпалят или запушат било от сгъстена секреция или малки чакълопо-добни камъчета. Така се получава простатит, от който страда всеки трети мъж между 20 и 50 години. Болестта се проявява в четири форми. ОСТЪР БАКТЕРИАЛЕН ПРОСТАТИТ Тази инфекция се причинява от бактерии от храносмилателния тракт, които стигат до пикочопровода или през уретрата, или по пътя на кръвта или лимфата. Понякога причинителите са микроорганизмите на венерическите болести (гонорея, хламидии). Симптомите се появяват внезапно и биват: • неразположение студени тръпки или треска • болки в долната част на гърба, около бедрата или гениталиите • пронизваща болка между скротума и ануса • болезнено и затруднено уриниране • често уриниране • болка при еякулация. •* * При преглед чрез туширане лекарят напипва топла, подута и мека простатна жлеза. Лечение на острия простатит След установяване на диагнозата се предписва продължителен (обикновено до четири седмици) курс с антибиотици; подобрението трябва да настъпи след първите няколко дни. В някои случаи простатната жлеза се подува дотолкова, че притиска напълно уретрата, което прави уринирането невъзможно и се налага постъпване в болница. Под местна упойка се поставя катетър, който възстановява дренажа на урината. Ако въпреки лечението възпалителните промени в гънките и каналите на жлезата останат, може да се говори за хронично състояние на болестта. ХРОНИЧЕН ПРОСТАТИТ Хроничният простатит е обичайно заболяване в развитите страни. Медицинската статистика разкрива, че един на петима мъже под 40 години и трима от всеки петима в по-напреднала възраст имат хронично възпаление на прос-татната жлеза, което протича без външни симптоми. Съществуват две разновидности на хроничния простатит — причинен от микробна инфекция и такъв, при който има възпаление без признаци на инфекция. Хроничен бактериален простатит При него микроорганизмите навлизат в простатната жлеза и причиняват локализирана инфекция с гной и микроабсцеси. Настъпва подуване, което блокира оби-чайните канали за оттичане и задържа бактериите в жлезата. В някои случаи бактериите се обвиват в простатна секреция, която се втвърдява до малки кристалчета или камъчета, и така се защитават от атаките на имунната система на организма и на антибиотиците. С това се обясняват честите пристъпи на хроничните бактериални простатити. Симптомите варират, но общото между тях е: • болка и дискомфорт в простатата, скротума, тестисите, ректума или върха на пениса болки в долната част на гърба, слабините или от вътрешната страна на бедрата водниста секреция от пениса • проблеми с уринирането, което зачестява и става болезнено болезнена и/или преждевременна еякулация кръв в спермата • инфектиране и подуване на тестисите. За съжаление тези състояния трудно се ликвидират и някои мъже страдат от симптомите им през целия си живот. Хроничен небактериален простатит Той може да сполети мъжа по всяко време след пубертета, но най-често се явява между 30 и 50 години. Проявява се с възпаление, при което простатната жлеза отделя бели гнойни клетки, но не и бактерии. Общоприето обяснение е, че това страдание се причинява от ненормално изпразване на пикочния мехур, при което урината отива в каналите на простатната жлеза и предизвиква химическо дразнене и възпаление. Може да се получи или да се влоши, ако мъжът тренира бягане или активен спорт на пълен мехур. Съществува и друга теория, според която някои мъже произвеждат по-гъста и може би по-киселинна простатна секреция, която не може да се оттича нормално през тесните канали и в резултат от натрупването й се получава подуване и възпаление. Обичайните симптоми са: • болки в тестисите, пениса или ректума болки в долната част на гърба, особено след полов акт • пареща болка при уриниране • секретиране от уретрата, особено след сношение. Лечение на хроничния простатит Хроничната инфекция може да се окаже трудно податлива на лечение, понеже възпалението и подутината, така да се каже я капсулират. в жлезата. След поставяне на диагнозата се предписва лечение с антибиотици в продължение на поне шест седмици до три месеца и повече. Противовъзпалителни болкоуспокояващи като ибупрофен също облекчават отока, възпалението и болката. ПРОСТАТИТ И СЕКС По време на лечението или докато траят симптомите се препоръчва въздържане от полови контакти. Ако проблемът се дължи на инфекция, съществува възможност за пренасянето й на партньорката, която може да получи цистит или вагинална инфекция. Най-добре е лекарят да прецени кога да възобновите сексуалната си активност.
ПРОСТАТОДЕНИЯ Характеризира се с болки и симптомите на простатата, но няма признаци за възпаление; или инфекция на жлезата. Секрецията от нея също е нормална и не съдържа гнойни клетки. Простатоденията се среща изненадващо често — на нея се дължат една трета от случаите със симптоми на хроничен простатит. Те често включват и смущения в половата активност, като: • болка при ерекция или еякулация • спадане на либидото намаляване на количеството отделена сперма • импотентност. Според някои лекари тук става Дума за психо-сексуален проблем. Причината обаче вероятно е физическа — спазъм на тазовите мускули, причинен от стрес и тревога. Симптомите се утежняват, ако няма достатъчно честа еякулация. Тогава болките се дължат на препълване на простатната жлеза със секрети, които са по-гъсти от нормално. За облекчаване на симптомите на небактериалния простатит и простатоденията може да помогне зачестяване на еякулацията, било чрез полово сношение или чрез мастурбация. По този начин простатната жлеза се облекчава от прекалената секреция и временно усилва притока на кръв. Така се изхвърлят токсините. В някои случаи обаче честата еякулация може само да влоши състоянието. Третото предположение е, че простатоденията се дължи на раздразнение или лошо функциониране на простатната жлеза. Лечение на простатоденията То е трудно, а болкоуспокояващите не помагат особено, тъй че някои пациенти стигат до транквиланти за облекчаване на спазмите в простатната жлеза. Не бива обаче да се привиква към тях, защото може да се получи зависимост. Напоследък е установено, че добър ефект има загряването до 37-42,5 градуса по Целзий със специален микровълнов уред, който се вкарва в ануса. Така се увеличава кръвоснабдяването и се активизират естествените оздравителни процеси на организма. Лечението трае по един час на ден и продължава шест седмици. Подобен ефект се получава, като се седи в гореща вана по половин час дневно. Други изпитани методи за лечение на простатоденията включват: • акупунктура • лазерна терапия • медикаменти, отпускащи мускулите (например диазепам) • медикаменти, облекчаващи спазмите • психотерапия • тренировки за отпускане на мускулите. Редовните физически упражнения и богатата на целулоза храна за поддържане на редовен стомах са особено важни за страдащите от простатодения, особено ако се налага да седят на бюро през деня. Продължителната засед-налост и запекът засилват симптомите. Никотинът, който по правило предизвиква спазми на гладките мускули, може да утежни състоянието, а алкохолът и кофеинът предизвикват пристъпи на болка. доброкачествена простатна хипертрофия С напредването на възрастта простатната жлеза бавно се увеличава. Този процес се нарича доброкачествена простатна хипертрофия. По най-обща статистика един на всеки трима мъже над 50 години има симптомите на простатна хипертрофия. Над 60 години процентът на засегнатите достига 60, при седемдесетгодишните е вече 70 и т.н. За съжаление, понеже симптомите се проявяват постепенно, много мъже ги отдават просто на остаряването и не търсят лекарска помощ. Тъй като простатната жлеза .обхваща канала, през който урината излиза навън, хипертрофията й, естествено, предизвиква затруднения на този процес в различна степен. Някои мъже имат по-широка уретра, а при други жлезата се разширява навън, а не към уретрата, така че те нямат оплаквания. При други и най-лекото уголемяване на простатата води до трудности в уринирането, чиито симптоми лекарите назовават общо простатизъм. Традиционно те са комбинация между затруднено уриниране и разширяване и удебеляване на пикочния мехур в усилията му да изтласка урината през стеснените пътища. Поотделно могат да се изброят така: • колебание при започване на уринирането • слаба струя • прекъсване на струята малко след началото или по средата • напъване за уриниране • изкарване на урината на капки • задържане на част от урината • дискомфорт при протичане на физиологичния процес • неспособност за задържане на уринирането и необходимост от спешно или по-често облекчаване • уриниране нощем • усещане за неизпразнен пикочен мехур. Кръв в урината или спермата не е характерен симптом на страданието и при появата му трябва незабавно да се консултирате с лекар. КОЕ ПРИЧИНЯВА ПРОСТАТНАТА ХИПЕРТРОФИЯ Отново мъжкият хормон тестостерон. разбира се. Под влиянието на ензима 5-алфа-редуктаза в простатата той се разгражда до друг хормон — дехидротестостерон. Установено е, че мъжете, при които този ензим отсъства, не се развиват ритмично. Мъжките им полови органи остават малки до пубертета и често ги взимат за момичета. След това пенисът и скротумът внезапно се увеличават и гласът им изведнъж надебелява, което травмира и детето, и родителите. Любопитното е обаче, че такива мъже • имат много малка простатната жлеза • не оплешивяват • никога не страдат от акне. Явно, проблемите с простатната жлеза могат да се лекуват чрез потискане на ензима, причиняващ разграждане на тестостерона. Колкото повече отлага мъжът отиването при лекар, толкова по-сериозни последици може да има хипертрофията (например връщане на урината от пикочния мехур към бъбреците). Във всеки случай тя не бива да се приема с примирение като неизбежна спътница на остаряването. Фиг. 11. Уретрата постепенно се стеснява при лека, умерена и тежка форма на простатна хипертрофии
МЕЖДУНАРОДНА ТАБЛИЦА ЗА ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ПРОСТАТАТА Разработена е от Световната здравна организация и предлага обективен метод за установяване на сериозността на симптомите. По тази таблица можете да определите състоянието на собствената си простатна жлеза.
При: • по-малко от 9 точки: нямате нужда от лечение, но лекарят трябва отблизо да следи развитието на симптомите и да спазвате препоръчаната от него диета; • между 9 и 17 точки: имате умерена форма на простатична хипертрофия, за която лекарят може да предпише медикаментозно лечение, ако останалите симптоми на състоянието са в рамките на нормалното; • над 17 точки: уролог трябва да направи изследвания и да назначи лечение. Целта на тази таблица е мъжът сам да следи състоянието на простатната си жлеза, за да не се стига до спешно катетризиране в болница при задържане на урина вследствие пълното блокиране на уретрата. ВЛИЯНИЕ НА ПРОСТАТИЗМА ВЪРХУ НАЧИНА НА ЖИВОТ Симптомите на простатната хипертрофия могат драстично да променят начина на живот. В ежедневен план много мъже се чувстват принудени да ограничат своята обществена, полова и развлекателна дейност. Обективните причини за това са; • въздържане от поемане на течности преди излизане и преди лягане • намаляване на общото количество поемани течности • непрестанната мисъл къде е най-близката тоалетна • отказ от обществена дейност или отдих и развлечения поради притеснение от възникването на предвидими и непредвидими неудобства • състояние на депресия и ниско самочувствие.
Ето и някои от субективните причини: • почти половината от сексуално активните мъже над 50 години със симптоми на простатизъм имат намалено либидо, трудно поддържат ерекция и изпитват болки при еякулацията; • при 20% от мъжете с един и повече симптоми честотата на половите сношения намалява, при все че желанието се запазва. ЗАЩО МЪЖЕТЕ СЕ КОЛЕБАЯТ ДА ПОТЪРСЯТ ЛЕКАРСКА ПОМОЩ Не чакайте симптомите да променят живота ви: навременният преглед ще предотврати усложняването на състоянието до засягане на бъбреците и ще увеличи вероятността да се установи и излекува в ранна фаза евентуален рак на простатната жлеза. Някои мъже признават, че ги възпира страхът при мисълта за преглед през ануса (туширане). В действителност усещането не се различава кой знае колко от това при лек запек. С пръста си лекарят преценява големината, формата и състоянието на жлезата. При констатирано увеличение се прави кръвно изследване за анемия или инфекция, изследва се урината за захар, протеини или бактериална инфекция, наличие на червени кръвни клетки, гной и миниатюрни влакънца тъкан от бъбреците (ако са засегнати). С ултразвук се установяват изменения в големината на простатната жлеза и бъбреците, както и присъствието на остатъчна урина в пикочния мехур. Чрез цистоскопия (преглед с оптичен уред) се прави преценка на общото състояние на пикочопровода и степента на влиянието на простатната жлеза върху функционирането му. ЛЕЧЕНИЕ НА ПРОСТАТНАТА ХИПЕРТРОФИЯ При слабо увеличение на простатната жлеза и липса на драматични симптоми се прилага терапията на изчакването и благотворната диета. При умерени симптоми са достатъчни медикаменти, облекчаващи спазмите и честотата на уринирането. С алфа-блокери пък се успокояват нервните импулси, които предизвикват контракции на мускулните влакна в простатната жлеза и уретрата. С прилагането на инхибитори се пречи на ензима 5-алфа-редуктаза да превръща хормона тестостерон в дехидротестостерон, в резултат на което увеличената жлеза може да спадне с 20% и страданието да се облекчи. По време на това лечение при сексуалното общуване трябва да се използват презервативи, за да не попадне медикаментът чрез спермата у партньорката. При по-леките форми на простатната хипертрофия хормоналното и билковото лечение също могат да имат ефект. Лечението на тежките форми е оперативно и се прилага от над сто години. При спешните случаи се прави катетризация за освобождаване на задържаната урина. Хирургичното лечение на простатната жлеза може да бъде осъществено по два начина. Единият е чрез използване на уретрата — трансуретрална простатектомия, а другият — чрез класическите отворени операции. ОТРАЖЕНИЕ НА ПРОСТАТЕКТОМИЯТА ВЪРХУ СЕКСУАЛНИЯ ЖИВОТ Няма причини операцията да засегне сексуалното желание на мъжа или способността му да задържа ерекцията си. Въпреки това обаче около 50% от оперираните констатират промяна в интензитета на оргазма, което, естествено, води до намаляване на половото влечение. Ако възникнат проблеми с ерекцията, те трябва да се лекуват, без да се прави връзка с предхождащата ги простатектомия. Важно е обаче да се знае, че около една трета от оперираните се оплакват от ретроградна еякулация, при която спермата се излива обратно в пикочния мехур. При все че има начини да се извлече и оттам, разумно е който планира да има още деца и след операцията, предварително да замрази и съхрани в специална банка достатъчно материал за целта. РАК НА ПРОСТАТАТА За това доста разпространено заболяване мъжете зна- ят твърде малко, при все че то е три пъти по-смъртоносно от рака на женските гениталии. Дългогодишни изследвания показват, че при голям процент от мъжете между 50 и 80 години заболяването съществува без външно проявени симптоми и много от тях напускат този свят със, а не поради него. Любопитна и многозначителна констатация е направена при сравнителни изследвания на американци, японци и китайци. Мъжете се оказват еднакво уязвими, но в развитите западни общества ракът на простатата се проявява по-скоро и дава характерните симптоми, докато при китайците това става 26 пъти по-рядко, а при японците — 10 пъти. Заселвайки се в САЩ обаче, азиатците започват да реагират на болестта по същия начин, както американците. Това показва, че хранителните навици и ритъмът на живот оказват влияние върху развитието на рака на простатната жлеза. НАСЛЕДСТВЕНО ЗАБОЛЯВАНЕ Предразположението към рак на простатата се предава по наследство. Боледували ли са бащата или братът, рискът е три пъти по-голям от обикновено, а ако и чичото или дядото са имали рак, то рисковият фактор за племенника или внука се повишава шест пъти. СИМПТОМИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО В ранните му фази такива няма. Причината е, че 90% от туморите се развиват по външната страна на простата-та и поради това първоначално не пречат на уринирането. При това те нарастват бавно и може да минат четири години преди да удвоят размера си. Често симптомите съв-
Фиг. 12. Простата с хипертрофия и тумор падат с тези на хипертрофията. Ако се появят метастази на други места по тялото, мъжът се оплаква от: • постоянна умора • загуба на апетит • отслабване • болки в костите • анемия • кръв в урината или спермата • подуване на жлезите. ЛЕЧЕНИЕ По този въпрос специалистите са на различни мнения в зависимост от това на какъв стадий е ракът и дали се е разпространил отвъд простатната жлеза. Докато в началото може да се говори за излекуване, по-късно може да става дума единствено за удържане на болестта. Медикаментозно лечение Установено е, че туморът на простатата често сам се свива, ако се промени хормоналната му среда. Затова се използват синтетични хормони за блокиране на тестосте-рона или за имитиране на женска хормонална среда. За жалост наред с лечебното им въздействие се получава нежелателно нарастване на мъжкия бюст и намаляване на сексуалното влечение. Тъй като хормонът тестостерон се произвежда от тестисите само по сигнал от главния мозък, при най-новото хормонално лечение се въздейства направо върху него — често с впръскване на медикамент през носа, за да се потиска сигналът, Това води до т.нар. „химическа кастрация", при която тестисите престават да произвеждат тестостерон. Негативните странични ефекти — горещи вълни, загуба на либидото и импотентност — са неизбежни. За свиване на простатната жлеза се прилага и радиотерапия. Химиотерапията обикновено не помага при този вид рак. Оперативно лечение Ако се налага по-радикална мярка за намаляване на нивото на тестостерона, се прибягва до хирургическо отстраняване на тестисите (орхиектомия). На мястото на кастрираните тестиси се поставят протези. Страничните ефекти наподобяват тези на менопаузата при жената и заедно с намаляването на либидото и потентността създават сериозни психологически проблеми. При по-дребен и локализиран тумор се изрязва цялата простата (радикална простатектомия). Тази операция е усъвършенствана дотолкова, че могат да бъдат запазени нервните възли, разположени близо до жлезата. Използването на лазер дава много обнадеждаващи начални резултати. В момента се изследват криотерапията (замразяване на жлезата) и микровълновата хипертермия. Надежди за бъдещето Плод на едно много успешно изследване е откриването на естествени вещества, произвеждани в самата жлеза като част от защитния механизъм на организма срещу тумори. Теоретичната възможност да се изключат раковите гени чрез генна терапия е една обещаваща перспектива. Макар че тези методи са отдалечени поне с десетилетие от нашето време, те са реална надежда за бъдещето. диета за простатата Да се спазва диета, за да е здраво сърцето, е лесно разбираемо. Но че простатата може да очаква определен вид хранене, за да е здрава, звучи някак твърде дръзко. Най-новите изследвания обаче сочат, че мъжете в Китай и Япония са по-малко застрашени от заболяването единствено поради спецификата на храната си и начина си на живот. При все че туморът засяга еднакъв процент мъже от всички раси и географско положение, в Далечния изток той просто по-рядко се развива. Заселили се на Запад, мъжете от Изтока губят присъщата на организма им защита срещу рак на простатата. Същото става и ако сменят начина си на живот и привичната си храна дори и в родината си, както се наблюдава например при преуспяващи японци. Това потвърждава все по-популярната теория, че източното хранене предпазва от заболявания на простатата, докато западната кухня сякаш ги предизвиква. РОЛЯТА НА ОРГАНИЧНИЯ ЕСТРОГЕН Традиционната японска кухня е бедна на мазнини, особено на наситени, и се състои главно от оризови и соеви продукти, риба, зеленчуци, зърнени храни, кръстоцветни растения (екзотични роднини на зелето и ряпата). Всички тези храни са богати на слаби растителни хормони (изофлавоноиди, фитоестрогени), които се отделят по време на храносмилането - вероятно благодарение на бактериалната ферментация в червата - и се поемат от кръвообращението. Смята се, че влизайки във взаимодействие с естествените мъжки хормони, те играят защитна роля срещу простатит и дори рак. В подкрепа на тази теория са направените напоследък открития, че нивото на естроген от растителен произход в кръвта на източните раси е 110 пъти по-високо от този на обитателите на Западния свят. За разлика от естрогена в храните и околната среда на Запада (получен от синтетични източници), растителният естроген е толкова близък до естествения човешки естроген, че е в състояние да предизвика производството на протеин, който абсорбира (и неутрализира) естрогените от храната, както и ендогенните мъжки хормони. Така простатата е по-малко изложена на хормонално въздействие и съответно — на риск от заболяване. Естрогените от растителен произход вероятно имат и пряк ефект върху производството на мъжки хормони и метаболизма, както и върху развитието на раковите клетки. АНТИОКСИДАНТИТЕ В ХРАНАТА Мъжете от източните раси се хранят с повече жълти, оранжеви, червени и зелени зеленчуци (чушки, броколи, спанак), отколкото живеещите на Запад. Тези храни са богати на антиоксиданти — витамин Е и С, бетакаротин. Абсорбирайки вредните свободни радикали, които се образуват в организма при нормалните процеси на обмяна на веществата, те намаляват риска от коронарна болест и рак. Както е и в политиката, свободните радикали са крайно нестабилни елементи, които се месят навсякъде и имат разрушително въздействие. Ежедневно всяка клетка на тялото е подложена на 100 000 окислителни реакции, като при пушачите броят е двойно по-висок. Ако тези оксидационни процеси засегнат ДНК на молекулата, генетичният ред се нарушава или се задействат ракотворни гени. А диетата, богата на антиоксиданти — витамини и минерали — е естествена защита срещу всички видове рак, включително на простатата. Националният институт за борба с рака в САЩ препоръчва ежедневно да се поемат поне 6 мг бетакаротин, за да се намали рискът от рак. Оптималната дневна доза е 15 мг, но е свързана с големи грижи за състава на поеманата храна. Според някои специалисти в Англия най-добре е да се поемат допълнително по 150 мг витамин С и 30-40 мг витамин Е дневно. Зеленчуците Зеленчуците са богати на целулоза, която остава неразтворена в храносмилателните пътища и поема излишните мъжки хормони, отделяни в жлъчката. Така те по-лесно излизат навън през червата и не се реабсорбират, нарушавайки хормоналното равновесие. Зеленчуците са богати и на цинк, който е особено важен за здравето на простатната жлеза, тъй като участва в образуването на ензима, намаляващ чувствителността на простатната тъкан към половите хормони (тестостерон). Препоръчва се прием на поне 10 мг цинк дневно. Наситените мазнини Най-новите изследвания показват, че мъжете, придържащи се към традиционната западна кухня, богата на животински мазнини, са по-застрашени от рак на простатата. Свинското, телешкото и други меса от четирикраки, както и майонезата и маслото са най-опасните съставки на нашата диета. Другите млечни продукти не са вредни. Най-добре е жизненоважните за простатната жлеза мастни киселини — линоленова и линолинова — да се получават от орехи и семена (тиквено, слънчогледово, ленено). Световната здравна организация препоръчва всеки да поема поне по 30 г орехи или семена дневно. ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ Освободете се от излишното тегло; мастните тъкани в организма отделят хормони и могат да нарушат хормоналното равновесие на организма. Ограничете мазнините, особено наситените. Предпочитайте нискомаслени млечни продукти. Мазнините не бива да съставляват повече от 20-30% от енергийните източници на организма. •Намалете до минимум червеното месо, а се ориентирайте към пиле и риба. Рибената мазнина има противоканцерогенен ефект. • Поемайте поне половин килограм пресни зеленчуци на ден (без да се смятат картофите). Най-добре е те да са сурови или леко задушени. • Въведете в менюто си японска храна — соя, ориз, кръстоцветни. • Яжте много пълнозърнести храни — ръжени продукти, например. • Добавете поне 30 г орехи и семена към ежедневното си меню. • Поемайте повече целулозни храни — поне 30-40 г дневно. • Увеличете дяла на нерафинираните въглехидрати (скорбяла) според препоръчваните от Световната здравна организация 50-70% от дневните енергийни източници. • Добавете витамините С и Е, както и бетакаротин в следните препоръчителни дози: • витамин Е — 30-40 мг дневно • витамин С—150 мг дневно • бетакаротин — около 15 мг дневно • Не пречи да взимате и допълнително 10 мг цинк дневно.
ТЕСТОСТЕРОНЪТ И СЕКСУАЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА МЪЖА ПУБЕРТЕТ Пубертетът е фазата на развитие на човека между детството и зрелостта, когато се оформят вторичните полови белези, узряват половите органи и репродукцията става възможна. Настъпват и емоционални промени, които заедно с физическите характеризират юношеството. При момчетата пубертетът започва между 10 и 14 го-дини (макар че много хормонални промени стават незабелязано и по-рано) и завършва до 15-17 години. При момичетата този период е изместен с около една година напред — между 9 и 13 години, когато непогрешим признак на пубертета е първата менструална кръв. При мъжете същата степен на зрелост се проявява с първата еякулация, обикновено през нощта, поради което се нарича „мокър сън". Тя все още не означава съществуването на оплодителна способност, а само показва, че тестисите са се пробудили и заедно със семенните каналчета и простатната жлеза са започнали секреторната си функция. Още не е съвсем ясно кое точно предизвиква пубертета. Той може да се дължи на отпадането на възпиращи нервни връзки, чиято функция е да потискат част от мозъка, наречена хипоталамус. Щом тези инхибитори отпаднат, хипоталамусът започва да отделя на импулси емисии от стимулиращото вещество, наречено лутейнизиращ хормоносво-бождаващ хормон. По нервен път тези импулси стигат до жлезата хипофиза, която се намира точно под хипотала-муса в основата на мозъка. Стимулираната хипофиза започва да секретира два други хормона, които са особено важни за репродуктивните функции. Това са фоликулостимулиращ хормон (ФСХ) и лутейнизиращ хормон (ЛХ). Те навлизат в кръвоносната система и стигат до яйчниците при жената и до тестисите при мъжа. ФСХ предизвикват производството и развитието на сперматозоидите, а ЛХ — на мъжкия хормон тестостерон. ТЕСТОСТЕРОНЪТ И НЕГОВОТО ЗНАЧЕНИЕ Тестостеронът е най-важният андроген (мъжки полов хормон). 95% от него се отделят от тестисите, а останали-те 5% идват от надбъбречните жлези. Мъжът в зряла възраст отделя между 4 и 10мг тестостерон дневно, Надбъб-речните жлези и яйчниците при жените също секрстират малки количества тестостерон. Пространствата между силно нагънатите семенни каналчета във всеки тестис са изпълнени с гроздове от клетки, наречени интерстициални клетки на Лейдиг. Те съдържат мастни гранули, богати на кислород, които се преобразуват в тестостерон чрез серия химични реакции. Тестостеронът се отделя в кръвта а да стимулира растежа на костите и мускулите, уголемяването на гениталиите и тестисите, както и цялото полово развитие.. На този хормон се дължат вторичните полови белези, появяващи се през пубертета, както и производството на сперматозоиди. ФУНКЦИИ НА ХОРМОНА ТЕСТОСТЕРОН Тестостеронът отговаря за: поддържане на мъжкото либидо уголемяване на ларинкса и удебеляване на гласа уголемяване на пениса, тестисите и скротума нагъване на скроталната кожа развитие на семенните каналчета и отделяне на секрет, богат на фруктоза • израстване на простатната жлеза • образуване на простатния секрет • стимулиране на поизводството на сперматозоиди поддържане на еректилно-еякулаторната функция • съединяване на краищата на костите (епифиза) • поддържане на мускулната маса. В простатата и в космените торбички от тестостерона се образува друг хормон — дихидротестрстерон, който е два пъти по-силен от тестостерона и се смята "отговорен" за: • окосмяването на лицето, подмишниците и крайниците • окосмяването на слабините • характерната плешивост при мъжа • акнето • доброкачествените подувания на прбстатата
ИЗМЕНЕНИЯ ПРЕЗ ПУБЕРТЕТА Най-забележимите изменения при момчетата настъпват между 12 и 17 години. Те се причиняват от тестостерона и хормона на растежа и засягат всеки мускул и кост на тялото. Раменният пояс се разширява повече от таза, слабите момчета натрупват мускули, а при по-пълните мастната тъкан намалява и те стават по-стройни. По-долу са очертани петте фази на развитие на половите органи на мъжа, като посочената възраст е приблизителното начало на периода: Първа фаза — докъм десетгодишната възраст пенисът, тестисите и скротумът остават почти непроменени. Втора фаза (10-13 години ) — скротумът и тестисите се. увеличават, като левият е малко по-ниско от десния а скротумът леко се набръчква и почервенява; започва сперматогенеза. Трета фаза (11-14 години ) — тестисите и скротумът нарастват още повече, пенисът започва да се удължава, а после и разширява в диаметър; поникват редки косъмчета в областта на гениталиите; появява се мъх по горната устна и бузите; по крайниците; и гърдите започва окосмяване. Четвърта фаза (13-17 години ) — продължава уголемяването на тестисите и скротума, който потъмнявали се набръчква още повече; пенисът расте и се оформя главичката му: окосмяването навсякъде става по-гъсто, като се появява и в основата на пениса. Пета фаза (17-18 години ) — половите органи са на-пълно зрели; окосмяването на слабините е завършило; освен „мустаци", по лицето е поникнала и „брада". Мутиране на гласа Тестостеронът уголемява ларинкса, удебелява и удължава гласните струни. Гласът става по-нисък и плътен, което се нарича мутиране. Процесът протича около 14-ата година, но самите момчета не го усещат, тъй като се извършва постепенно. Някои могат да се оплачат от стягане и пресипване, което преминава за няколко седмици и не е основание за тревога. сексуалното поведение на мъжа То зависи от хормона тестостерон, който поражда сексуалния интерес и влечение и дава израз на заложените модели на сексуално поведение. Опити със засилени дози тестостерон показват, че той повишава либидото, но не може да направи хомосексуалиста хетеросексуален и обратно. Експеримент с 4000 американци е показал, че съпрузите с по-високи нива на тестостерона не само са с 43% по-склонни да се развеждат и с 38% по-податливи на извънбрачни връзки, но и с 50% по-незаинтересувани от брак в сравнение с рон. Последните пък са по-подходяши за стабилно семейство. Това може да се дължи на факта, че по-малкото тестостерон прави мъжете по-хрисими, неагресивни, сговорчиви и „домошари" . Любопитното е, че тестостеронът влияе и върху кариерата на мъжа. Индивидите с по- високо съдържание на тестостерон имат заложби за спортисти, актьори и обществени личности — професии, изискващи конкурентоспособност, агресивност и екстровертно, поведение. Препаратите, действащи потискащо на тестостерона, се наричат антиандрогени. Те намаляват половото влечение на мъжа и потискат ерекцията. Прилагат се на извършители на сексуални престъпления. Кастрацията (отстраняването на тестисите) потиска половата активност, но този ефект се наблюдава едва след няколко години и то не напълно. Обяснението е, че над- бъбречните жлези, които обикновено осигуряват само 5% от постоянното ниво на тестостерона в организма, вероятно започват да произвеждат по-големи количества от хормона. При мъже, загубили либидото си ж способността да получават ерекция, лечението с тестостерон успешно възстановява нормалното състояние. КАКВО Е НОРМАЛНОТО СЕКСУАЛНО ВЛЕЧЕНИЕ Според различни проучвания и анкети, проведени в Англия, 40% от двойките правят любов повече от три пъти седмично, други 35% — 1 -2 пъти, а 15% — три пъти месечно. Останалите имат още по-редки или никакви полови сношения. С напредването на възрастта честотата на сексуалното общуване намалява. Продължителността на една сексуална връзка неизбежно влияе върху честотата на консумирането й. Според направените анкети повече от половината от двойките, които са заедно по-малко от три години, имат полови контакти по-често от три пъти седмично, но само една четвърт от тях запазват този ритъм и след четвъртата година на връзката си. Афродизиаци Някои вещества и продукти са добили през вековете ексцентрична слава на чудотворни средства за увеличаване на мъжката потентност. По-надеждна репутация в това отношение имат стридите, шампанското, женшенът и малините. Феромони Така се наричат летливите химикали, секретирани минимални количества от мастните жлези по кожата. Почти недоловими от сетивата, те имат силно въздействие върху настроението и влеченията на мъжа. Едва напоследък е изолиран експериментален материал, който се изследва във връзка със славата му на ключ към сексуалното привличане. Изпробван върху 40 доброволци, този човешки феромон в течно състояние несъмнено е повишил настроението им и ги е направил по-податливи към женския чар. Перспективите феромонът да се добавя към парфюми и ухания може да има опустошителен ефект. менопауза при мъжа Вече няма съмнение, че и мъжете преминават през подобен период, който при тях би трябвало да се нарича „вирипауза" (vir, viri (лат.) — мъж). В организма на мъжа тестостеронът се произвежда непрекъснато, а не на месечни цикли като женския хормон естроген. Най-високо съдържание на тестостерон в кръвта има през пубертета и в началото на двайсетте години, след което той започва постепенно да намалява с напредването на възрастта. През така наречената „средна възраст", когато тестостеронът в кръвта понамалее, някои мъже усещат умора, раздразнителност, понижено либидо, болки в ставите, изсъхване на кожата, безсъние, силно потене, горещи вълни и потиснатост. С годините може да започне изтъняване на костите (остеопороза), което се наблюдава и при някои жени след менопаузата. Между 40 и 70 години плътността на костите при мъжете може да намалее с 15% и те да загубят 5-10 кг от мускулното си тегло. Концентрацията на сперматозоиди също намалява, а проблемите с ерекцията може да зачестят. Всичко това показва, че хормонът тестостерон не си върши работата както трябва. Интересно е, че много от мъжете с подобни оплаквания имат сравнително нормално съдържание на тестостерон в кръвта. Следователно проблемът е във взаимодействието между тестостерона и неговите рецептори или се дължи на прекаляване с алкохола, а може би и на твърде много стрес. Друга вероятност е повишеното съдържание в кръвта на глобулина, свързващ половия хормон. Действието на този протеин е такова, че той обира свободния тестостерон и го свързва в неактивна форма. Ето защо въпреки наличието на сравнително нормални количества тестостерон в кръвта, той не е в състояние да изпълнява ролята си. Лечението на тези симптоми с допълнителни количества тестостерон под формата на хапчета три пъти на ден в продължение на шест месеца цели да възстанови нивото на хормона, без да превръща мъжа в сексуална машина. С възстановяването на нормалното за индивида либидо мъжът се чувства по-енергичен, в по-добро настроение и с повишен интерес към секса. От друга страна, твърде високите нива на тестостерон се свързват с риска от рак на простатната жлеза, поради което някои лекари се въздържат да препоръчват такова лечение. Най-разумно е обаче да се потърси консултация с ендокринолог. Има и хормонални начини за преодоляване на неблагоприятните симптоми. Ето някои от тях: • спрете да пушите • намалете алкохола • „стопете" наднорменото тегло • правете повече физически упражнения намалете кофеина • взимайте допълнително витамини и минерали (недостигът им нарушава хормоналния баланс) проверете дали тревожните симптоми не се дължат на някои лекарства, които са ви предписани потърсете лекарски съвет за проблеми в отношенията с партньорката и сексуални затруднения. мастурбация Тя вече е приета за нормална и здравословна. Наблюденията показват, че 80% от мъжете мастурбират редовно: 13% — повече от три пъти седмично, 25% — един до три пъти седмично и 15% — 2-3 пъти месечно. Онези, които нямат полова активност и не мастурбират, компенсират това с нощни полюции. Мастурбацията Може да има отрицателен ефект само ако поражда чувство на вина и неловкост. Разпространяваните в миналото измислици за осакатяващо въздействие на мастурбацията са безпочвени и са плод на затормозено мислене. ХОМОСЕКСУАЛИЗЪМ Еволюцията на човешкото сексуално поведение е сложен процес. Той се определя от инстинкта, от начина на живот, вероятно от генетични фактори, от обществената среда и от наличието на партньори от предпочитания пол. Често се твърди, че 10% от мъжете имат хомосексуални влечения, но това са занижени данни. Ако се включат и онези, които са имали поне една хомосексуална връзка в юношеството си, процентът вероятно ще нарасне. Кинси, един от първите сексолози, е установил в проучванията си, че 37% от мъжете, които е изследвал или разпитвал, са преживели най-малко един хомосексуален оргазъм. Не може да се съди за достоверността на подобни анкети, тъй като тяхната искреност е доста съмнителна. Хомосексуалното поведение не е еднообразно и може да се проявява в различни форми: • преобладаваща хетеросексуалност с отделни хомосексуални връзки • еднакъв брой хетеро и хомосексуални връзки • преобладаващо хомосексуална полова активност с откъслечни хетеросексуални контакти • изключителна хомосексуалност. Невинаги сексуалните влечения и предпочитания съвпадат с характера на сексуалното поведение. Доказателство за това разминаване е широко разпространената хомосексуалност в затворите и, обратно, безусловната хетеросексуалност на мъже, потискащи интереса си към своя пол само под влияние на обществения натиск. Според някои теории хомосексуалността е биологично явление с физиологична основа. Сексуалните рецептори на някои мъже например откликват само частично на сексуалните хормони, което води до липса на хормонално обусловено влечение към партньорка от противоположния пол за продължаване на рода. По-нови проучвания навеждат на заключението, че сексуалното поведение е подвластно на мозъчни центрове. Центърът за мъжко поведение, съдържащ андрогенни рецептори, се намира в предната мозъчна част на хипоталамуса. Женският център е в така наречената вентромедиална, централна, част на мозъка. Смята се, че тези центрове се развиват в зависимост от нивата на сексуални хормони, които им въздействат в началния период на зародишното оформяне. Реакциите зависят от успешното взаимодействие между сексуалния хормон и съответните рецептори. Логично е, следователно, всякакви несъответствия при реакциите на рецепторите в тази област да доведат до хомосексуално вместо хетеросексуално поведение. Тази теория бе подкрепена напоследък от откритието, че при хомосексуалните мъже една зона в предната част на хипоталамуса анатомически е оформена като при жените, а не като при останалите хетеросексуални мъже. Намиращата се там колония от клетки (INAH-3) е по-малка по размер при хомосексуалните мъже (колкото е при жените), а друга — супрахиазматичното ядро — е два пъти по-голяма. Нещата не са чак толкова прости, разбира се, още повече, че разликата в размерите може да е въпрос на чисто техническа неточност. Установено е още, че „кабелите" от нерви, свързващи лявото и дясното полукълбо на мозъка, са по-дебели при хомосексуалните, отколкото при хетеросексуалните мъже. Изследването на 28 двойки еднояйчни близнаци от мъжки пол е доказало, че ако единият брат е хомосексуален, при другия вероятността от същото е три пъти по-голяма, отколкото при нееднояйчните близнаци. Това говори за генетичен компонент на явлението. Учените се надяват следващата стъпка да е откриването на специфичните гени, обуславящи хомосексуалното поведение. Тогава то ще се окаже равносилно на това човек да е левак, десняк, или да може да си служи еднакво добре и с двете ръце. ТРАНССЕКСУАЛНОСТ Малък брой мъже страдат от gender dysphoria, което е съпдоврдено с различна степен на нетърпимост към биологическия им пол още от ранно детство. Понякога това състояние е резултат от някакъв стрес. По-леката форма на това явление е травеститизъм и се проявява само с желанието да се носят дрехи, характерни за противоположния (в случая женски )пол. Това създава у мъжа чувство за спокойствие и равновесие, непонятно за повечето хора наоколо. Други мъже имат чувството, че са в „чуждо" тяло. и имат непреодолимото желание да се отърват от външните белези на пола си и да станат анатомически жени. Операции за смяна на пола се правят, но само след задълбочено изследване и психологическа подготовка. Без стабилни доказателства за успешно приспособяване към особеностите в живота на противоположния пол една операция би могла да доведе до разочарование, депресия, самоубийство или невъзможното изискване за връщане към първоначалния пол. Ако случаят е успешен, смяната на пола може да промени в положителен смисъл живота на човека. 8 СМУЩЕНИЯ В СЕКСУАЛНАТА АКТИВНОСТ НА МЪЖА ИМПОТЕНТНОСТ Думата импотентност е от латински произход и означава „липса на сила". С нея се характеризира неспособността да се получи и задържи ерекция до задоволителното завършване на хетеросексуалния полов акт. Понятието задоволителен включва стабилна ерекция с достатъчна твърдост, задържана толкова дълго, колкото е необходимо за сексуалното удовлетворение и на двамата партньори, и кулминираща, с добре овладяна еякулация. Импотентността е широко разпространено и потискащо състояние, подвластни на което са от 10 до 30% от мъжете във всички възрастови групи. Поради неуместно притеснение или погрешното убеждение, че нищо не може да се направи, споходените от импотентност често страдат в мълчаливо отчаяние. Независимо от причината за оплакването, 99% от мъжете могат да си възвърнат добрата форма чрез някой от множеството методи за лечение. Често се смята, че импотентността е чисто психологически проблем, но в 40% от случаите има физическа причина. Ако мъжът се събужда сутрин с ерекция или е в състояние да получи оргазъм с мастурбация насаме, психологическите фактори са повече от физиологичните. При положение че изобщо не може да получи ерекция, дори и при събуждане, мъжът трябва да потърси съвета на уролог или сексолог. По време на нощния сън по естествен път се получават между четири и осем ерекции, освен ако има някаква физиологична пречка за спонтанното им осъществяване. Често обаче физическите и психологическите фактори се съчетават и се получава омагьосан кръг, в който се натрупват страхове и отрицателни чувства. ФИЗИОЛОГИЧНИ ПРИЧИНИ ЗА ИМПОТЕНТНОСТТА Най-обичайните от тях са умора, преумора и стрес. Съвсем нормално е при тези обстоятелства да не може да се постигне добър резултат. Другите физиологични причини са страничните ефекти от лекарства и опиати, втвърдяване на артериите (атеросклероза), изпускащи клапи в спонгиозното тяло на пениса (при което кръвта не може да се задържа и да предизвика ерекция), фйброза. хормонално неравновесие и нервни смущения. Влияние на лекарства Това е най-честата и отстранима причина за импотентност. Особено силно влияние могат да имат бетаблокерите, които по начало действат чрез потискане на дейността на някои видове нерви. Предписват ги за лекуване на кръвно налягане, ангина пекторис, сърдечни смущения, ускорен пулс, мигрена, напрежение, глаукома, проблеми с щитовидната жлеза. Диуретичните таблетки, прилагани при високо кръвно налягане за обезводняване на организма, също могат да причинят смущения в ерекцията. Пациенти, взимащи диуретици, са двойно по- застрашени от импотентност в сравнение с мъже, които не използуват такива медикаменти. Противостресовите таблетки въздействат върху нервните окончания и също могат да имат потискащ ефект. Да не забравяме, че с цигарения дим се поглъща силният опиат никотин. Пушенето е пряко свързано с проблемите при ерекция и зависимостта е право пропорционална: колкото повече цигари се изпушват дневно, толкова по-неубедителна е ерекцията. Пушенето уврежда самите кръвоносни съдове и ускорява втвърдяването на артериите. Атеросклероза Втвърдяването на артериите е характерно за напредналата средна възраст. Когато водещите към пениса артерии са с обложени от холестерол стени, се затруднява притокът на достатъчно количество кръв за нормална ерекция. Изследвания с контрастни вещества, различими на рентгенова снимка, показват, че всяко стесняване на артериите може да бъде причина за импотентност. Оттичане на кръвта При някои мъже ерекцията започва добре, след което бавно спада поради оттичане на кръвта от кавернозните и спонгиозното тяло. Това се дължи на повреда в механизма, който затваря оттичащите вени и не позволява на събралата се кръв да изтича. Оплакването е присъщо на по-възрастните мъже. Понякога може да е съчетано и с лошо кръвоснабдяване. Хормонално неравновесие Причина за импотентност може да е и нарушаването на хормоналното равновесие, особено ако нивата на хормона тестостерон са твърде ниски или тези на хормона пролактин — твърде високи. Открие ли се причината, отстраняването й с лечение е съвсем лесно. Диабет Той води до импотентност по две причини: ускорява атеросклерозата и ако не се овладее навреме, нанася трайни поражения на нервите поради високото съдържание на захар в кръвта. Нервна система Болести и смущения на нервната система също могат да доведат до импотентност. Това се отнася до мъжете с тежка множествена склероза или претърпелите някакво увреждане на гръбначния стълб. При тях може да се получи рефлекторна ерекция, но еякулацията е невъзможна без електрическа стимулация. ЛЕЧЕНИЕ НА ФИЗИЧЕСКАТА ИМПОТЕНТНОСТ Лечение с медикаменти през устата В света се правят изследвания на лекарство, извлечено от африканското дърво Pausinnystalis yohimbe. Окончателните резултати се очакват скоро, но ще минат години, преди да започне серийното му производство. Локално лечение Нитроглицеринът е медикамент, предписван обикновено при болки от ангина пекторис, защото разширява кръвоносните съдове и усилва притока на кръв. Установено е, че компреси от него, поставени на пениса един-два часа преди сношение, могат да помогнат за преодоляване на импотентността. Четирима от 10 мъже между 45 и 71 години с оплаквания от импотентност средно от пет години са получили по този начин ерекция с еякулация. Ерекция с помощта на вакуум Чрез поставяне на пениса във вакуумен цилиндър и частично изтегляне на въздуха от него се постига ерекция благодарение на нахлулата кръв. След това се поставя нещо като турникет в основата на члена, който, естествено, не трябва да се държи дълго, тъй като пречи на кръвообращението. Еякулацията също се възпрепятства — това не е опасно, но и не помага на оплодителната способност. Фармакологично предизвикана ерекция С тънка игла може да се инжектира папаверин в стъблото на пениса и след 5-10 минути да започне ерекция, тъй като медикаментът разширява артериите и свива вените. Има известен риск обаче ерекцията да продължи повече от нормалното и да се стигне до приапизъм (вж. Глава 1). Тогава се налага хирургическа намеса, В повечето случаи методът е успешен и е променил живота на много импотентни мъже. Някои лекари предписват и простагландин Е1 или алпростадил (Caverject), които пациентът инжектира сам. Оперативен метод Ако се установи, че има физиологична бариера за притока на кръв в пениса, може да се направи артериален байпас с част от вена или синтетичен заместител. В някои случаи едно-единствено стеснение може да се разшири със специален балон, поставен на мястото му под рентгеново наблюдение. Прилага се и метод, при който артерия, по принцип снабдяваща с кръв мускулите на слабините, се включва към другите артерии на пениса. Успехът е до 70%. Ако импотентността се дължи на оттичане на кръв от вена, проблемът се разрешава чрез връзване на по-широките вени, отвеждащи кръвта от пениса. Успехът на метода е 50%, но след време могат да се отворят други вени. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРИЧИНИ ЗА ИМПОТЕНТНОСТТА На тях се дължат 60% от случаите на оплаквания от импотентност. Обикновено съветите и психотерапията помагат и водят до пълно излекуване. Психологическите проблеми произтичат от чувството на страх, вина или неспособност да се постигнат желаните резултати. Колкото повече се притеснява мъжът, че де получава ерекция, толкова по-малка става вероятността да я получи Жизненоважно е да се научи да се отпуска психически и да изпълнява препоръките на сексолога. Обикновено той съветва за известно време мъжът да се въздържа от опити за проникване във вагината на партньорката си. Вместо това двамата да се научат да се отпускат и да се наслаждават един на друг, преоткривайки телата си. Предварително се договарят, че дори да се стигне до ерекция, няма да има вагинален акт. След няколко седмици такова въздържание двойката може да се върне към обичайните си навици, но с позата, при която жената е отгоре. Така наречената „мисионерска поза" (мъжът отгоре) не е благоприятна за мъже с непълна ерекция. Един от най-важните фактори е нежността и тактичността от страна на лартньорката. Както подигравките, така и прекалената загриженост, могат само да утежнят проблема, ако не са били в основата му. преждевременна еякулация Това е най-често срещаното смущение на мъжката подова активност. То се проявява по три различни начина: • оргазмът и еякулацията настъпват преди мъжът или партньорката му да желаят това; • еякулацията става още преди пенисът да навлезе във вагината; • мъжът не може да удържи еякулацията поне до една минута след проникване във вагината. Преждевременна еякулация се получава най-често когато мъжът загубва своята „девственост" или когато е за пръв път с нова партньорка. Във всеки случай проблемът засяга предимно юношите и постепенно бива овладян докъм двайсет и няколко или трийсетина години. За нормална продължителност на акта преди еякулацията се смята поне една минута след проникване във вагината. Ако това времетраене ни се струва разочароващо, нека не забравяме, че нашите еволюционни предшественици са били устроени колкото за пет-шест тласъка преди оргазма. В цялото животинско царство единствено човешките същества използват секса за наслада. Мъжкото шим-панзе например получава еякулация най-много за 30 секунди, а женската се задоволява, като се съвкуплява с няколко мъжки екземпляра един след друг. Обикновено преждевременната еякулация се дължи на притеснение, особено ако партньорката е нова и желанието и вълнението на мъжа са много силни. Друга причина е опасението, че може да не успее да задоволи партньорката си. Никой мъж не обича да чувства, че не е „достатъчно добър". Проблемът възниква и когато мъжът усеща, че партньорката му всъщност "не си пада" много по секса, или когато съществува неумение или нежелание да се прояви нежност и да й се откликне. Случва се да възникне и обратният проблем — забавена еякулация, особено ако мъжът се опитва да отложи оргазма, докато задоволи партньорката си. Най-сигурният начин да се предотврати разочарованието от преждевременната еякулация е партньорката да бъде доведена до оргазъм още по време на предварителната игра и проникването да стане или миг преди, или веднага след това. Има още осем начина за преодоляване на проблема с преждевременната еякулация. Някои от тях може и да не се поправят много на мъжа, тъй като несъмнено отнемат част от удоволствието му. • Използвайте презерватив: той намалява чувствителността и обикновено осигурява по-голяма продължителност на акта. Намажете с крем за местна упойка около върха на пениса. По време на тласъците стегнете седалищните мускули. Това притъпява сигналите от нервните окончания по пениса и насочва вниманието другаде. Само за миг (!) си помислете за нещо друго — проблеми в работата, планове за следващия ден — и скоро ще установите, че правите любов по-дълго от обикновено. Непосредствено преди еякулацията тестисите се вдигат в скротума, за да се приближат до основата на пениса. Ако внимателно ги върнете обратно надолу, можете да забавите еякулацията. Внимавайте обаче да не ги завъртите. • Уговорете с партньорката си сигнал, равносилен на „СТОП". Щом усетите, че оргазмът наближава, и двамата спрете и останете за малко в покой. Това ще продължи акта и може да се повтаря по няколко пъти. Най-разпространеният начин за избягване на преждевременната еякулация е методът на притискането. Партньорката нежно мастурбира мъжа и точно когато той й даде сигнал, че е пред оргазъм, тя внимателно стисва пениса между палеца и двата си противоположни пръста точно под главичката, където тя преминава в стъблото. След пет секунди пръстите й се отпускат и процедурата може да се повтаря многократно, още повече, че е крайно ефективна. Чрез взаимно изграждане на сексуални навици двамата партньори могат да постигнат хармонично полово общуване. По време на акта мъжът може и сам да стисне пениса си, стига да е в състояние да кон- тролира собствените си сигнали за наближаващ оргазъм и да има време да реагира. • След преждевременна еякулация изчакайте един час и опитайте отново. Обикновено втората ерекция трае по-дълго и оргазмът може да бъде поотложен. Ако никой от тези методи не помогне, потърсете съвет от лекар или психолог, които могат да препоръчат други упражнения за вас и партньорката ви. Понякога те изобщо забраняват половото общуване и така облекчават поне напрежението у мъжа. ЗАБАВЕНА ЕЯКУЛАЦИЯ Това е неспособността на мъжа да еякулира, независимо от продължителния акт, силното стимулиране и голямото му желание. Това става много рядко и е свързано главно с преумора, но някои мъже изобщо не могат да стигнат до еякулация по време на акт. Те обаче го постигал при мастурбация. Причината понякога е в заболявания като увеличена простата или предишна операция на тази жлеза, лекарства срещу високо кръвно налягане или депресия. Най-често забавената еякулация е плод на психологически задръжки като в случаите, когато: • спалнята на новобрачните е до тази на родителите; • мъжът е установил, че съпругата му изневерява; • е преживян ужасът, че презервативът може да се спука, а бременността е фатална; • веднъж вече актът е бил прекъсван, от децата например. Тези фактори подсъзнателно потискат еякулаторния рефлекс. Затова погрижете се да осигурите най-благоприятната и уютна среда за спокоен и сигурен секс. Ако и това не помогне, отнесете се до специалист, който може да препоръча „домашни упражнения". 9 КОНТРАЦЕПЦИЯ В наши дни контрацепцията (предпазването от забременяване) е в еднаква степен, грижа както на мъжа, така и на жената. Понастоящем практикуваната контрацепция, която зависи единствено от личния избор на мъжа, е: • методът на прекъснатия полов акт • презервативът • вазектомията. Все пак това положение, изглежда, се променя през последните години. Египетски лекари са усъвършенствали метод, при който производството на сперма спира под въздействието на по-интензивното отделяне на топлина, съчетано със създаване на електростатично поле около тестисите. Мъжка хормонална контрацептивна инжекция може би ще се появи на пазара до две години, а в момента се разработват мъжки контрацептивни хапчета. Установен е и комплексът от гени, който поражда спер-матогенезата и се нарича азоспермичен фактор. Той се намира в мъжката У-хромозома и мутациите или отсъствието му са причина за мъжкото безплодие. Блокирането на този ген теоретично би довело до създаването на нов метод за мъжка контрацепция. В доклада Дюрекс (1994 г.) е изследвано отношението на 12 600 души към секса и контрацепцията. На всеки четири двойки една залага предимно на презерватива, а една на всеки пет предпочита оралните контрацептивни хапчета. Според същия доклад във Великобритания разпространението на основните методи за предпазване от забременяване е следното (в проценти): Безконтрацепция 19% Комбинирани хапчета 20% Минихапчета 4% Инжекция с прогестерон 1 % Презерватив 24% Преградна диафрагма 2% Спирала 4% Природни методи 1% Мъжка стерилизация 12% Женска стерилизация 8% Хистеректомия 5% Източник: Докладът Дюрекс, 1994 г. Проучванията показват, че всеки един на десет мъже разчита на партньорката да му подсигури презерватив. Доколко са сигурни различните методи, ще видим по-нататък. Цифрите показват колко жени на всеки сто забременяват при използването на даден метод в продължение на една година, така че всъщност представляват процентни стойности. методът на изваждането Методът на изваждането, или прекъснатият полов акт, е един от най-старите мъжки методи на контрацепция. Той е получил лоша слава още в библейски времена, когато Онан „разлял спермата си" по земята, вместо да изпълни дълга си да оплоди съпругата на мъртвия си брат. За това незачитане на свещеното писание Тора той бил поразен от Божия гняв. Прекъснатият полов акт изисква мъжът да извади пениса си от вагината на жената точно преди еякулацията. Изваждането изисква съзнателно усилие. тъй като инстинктивната мъжка реакция на прииждащия оргазъм е да навлезе колкото е възможно по-дълбоко в тялото на партньорката. Точното преценяване на момента също е от голямо значение. Ако изваждането се извърши твърде рано, оргазмът ще се провали. Ако пък е твърде късно, семето ще навлезе във вагината. Дори когато моментът е подходящ, често малки количества сперма се отлепят по-рано, заедно с овлажнявашите секреции от булбо-уретрал-ните жлези. Не бива да се разчита на този метод, ако е изрично установено, че не трябва да се допуска забременяване. Опитът показва, че когато се прилага внимателно, методът на прекъснатия полов акт може да е изненадващо ефективен. Някои проучвания са установили, че няма разлика между процента на „фаловете" при метода на изваждането и преградните методи като мембраната. При все че има много по-сигурни методи на контрацепция, изваждането все пак е по-добре от нищо в „аварийни" ситуации. Ефективността на прекъснатия полов акт се увеличава при допълнителна употреба на спермициди. Среден процент „фалове" Метод Без контрацепция Изваждане Календарно следене на овулацията Диафрагма Само спермициди Пяна 85 18 >20 2-15 21 9-25 Мъжки презерватив 2-15 Спирала 1-3 Прогестогенова спирала Комбинирани хапчета 1-7 Инжекция прогестоген < 1 Прогестогенов имплант < 1 Женска стерилизация < 1 Мъжка стерилизация <1 Хапче на следващата сутрин 1 -4
презервативът история Предполага се, че (мъжкият )презерватив е изобретен от италианскиа анатом Фалопиус през 16-ти век. Той предписвал ленени шапчипи, импрегнирани със специален разтвор, за предпазване на необрязаните мъже от сифилис. Те се надявали на главата на пениса и кожичката се придърпвала отгоре. Страничният контрацептивен ефект бил забелязан по-късно, и то съвсем случайно. До 18-и век презервативите все още са служели за предпазване от сифилис, макар че Казанова е използвал кондоми от овчи черва или рибешка кожа, за да спести на нежния пол всички опасения". Ето едно предписание за направа на презерватив от средата на 19-и век: „Вземете овче сляпо черво, измийте го първо с вода, обърнете го навън и навътре, продължавайте промиването вече със слаб соден разтвор, който сменяйте на всеки четири или пет часа 4-5 пъти последователно. След това с нокът отстранете мукусната мембрана, сулфирайте го, измийте го с чиста вода, после със сапун, изплакнете, надуйте го и го изсушете. След това отрежете необходимата дължина и прикрепете лентичка към отвора. Използвайте го за предпазване от инфекция или бременност." Любопитно е, че четири старинни презерватива наскоро са продадени на търг в „Кристи". Три от средата на деветнайсети век, изрисувани с еротични сцени, достигнали цена 2400 лири парчето, а една илюстрирана френска версия се продала за рекордната сума от 3300 лири. Предполага се, че съвременните предпазители са из-мислени от някой си: д-р Кондом, придворен лекар на крал Чарлс II. По-вероятно е обаче наименованието кон-дом да идва от латинската дума за съд — соndus. През 80-те години на 19-и век нивото на раждаемостта във Великобритания и в цяла Европа чувствително намаляло. Една от предполагаемите причини за това било леснодостъпното предпазно средство за многократна употреба, което не пречело на сексуалното удоволствие, било дискретно и не причинявало болка, макар че изобщо не прилягало добре. „Авторитетът" на презерватива бил повдигнат и от присъствието на многоцветния лик на кралица Виктория върху опаковката. СЪВРЕМЕННИТЕ КОНДОМИ Съвременните кондоми се правят от висококачествен предварително овлажнен латекс. Навсякъде по света са разпространени два стандартни размера според широчината (52 мм и 49 мм), но с различни дължини. Има и неовлажнени презервативи, както и кондоми, овлажнени с нонок-синол-9 спермицид или с неспермицидална течност (ск-70) за алергичните към спермициди. Голямо е разнообразието по отношение на изработката и оцветяването във всички багри на дъгата — до фосфоресциращи в тъмното. Може би най-новото изобретение в тази област е музикалният кондом. Изработен специално за тези, които обичат музикален съпровод, той съдържа пиезокристален звукообразуващ микрочип и може да възпроизведе всякаква мелодия или словесно послание. Получил е американски патент. Наскоро се е появил дори и презерватив, който издава звук, ако се пробие по време на полов акт. Ако се използват внимателно, презервативите допускат само 2% "фалове". При положение че се пипа грубо с ръка или не се постави навреме, процентът на „фаловете" скача на 15. Приблизително един на всеки 12 кондома се скъсва по време на употреба, въпреки че е електронно тестуван за здравина. Скъсването става обикновено, когато се използва на сухо, т.е. без овлажнител на водна основа, Най-добре е да се използват презервативи със спермицидно желе на водна основа като допълнителна защита в случай на пробив. Препоръчва се латексовите кондоми да се използват само с овлажнители на водна основа (като КУ-желето). Мазилата на минерална основа ( като бебешко олио, желе от петролни продукти, някои спермицидни кремове )увреждат латеска и могат дори да го разтворят. Тестовете са показали, че минералните масла намаляват здравината на презерватива до 95% за 15 минути. КАК СЕ ИЗПОЛЗВА ПРЕЗЕРВАТИВЪТ Може би ви се струва, че това не е кой знае каква философия, но проучване, направено с участието на 300 мъже, които трябвало да поставят презерватив на изкуствен пенис, показало следното: • 16 от участниците изобщо не били използвали кондоми, а само един от тях бил чел инструкциите за употреба. Общо взето, само 1,7 % някога са си правили труда да прочетат упътването; • 13% от мъжете не били достатъчно внимателни при отварянето на станиоловата обвивка и така увеличавали риска от скъсване на презерватива; • 20% се опитали да надянат кондома от обратната страна; • 3% нахлузвали презерватива на пръста си и след това се опитвали до го сложат като чорап; • почти 40% не притискали връхчето на кондома. Така във връхчето влиза въздух, който впоследствие може да увлече семенна течност навън от презерватива; • Само 50% от тестуваните мъже не срещнали затруднение при поставянето на презерватива. КОЕ Е ПРАВИЛНОТО • Избягвайте генитален контакт, преди членът да е покрит с презерватив, тъй като още в началото на половия акт се отделя известно количество сперма. • Винаги проверявайте срока на годност върху опаковката. • Отваряйте внимателно станиоловата обвивка, за да не се накърни целостта на презерватива. Щом се отвори вакуумната опаковка, презервативът бързо започва да губи качествата си, затова никога не използвайте продукт с неизправна опаковка. Не забравяйте, че ултравиолетовата светлина, топлината, влагата и озонът влияят зле на латекса. • Не забравяйте да притиснете връхчето на презерватива, за да изкарате въздуха от него. • Докато притискате с едната ръка връхчето, изтегляйте с другата презерватива по еректиралия член. Не започвайте процедурата преди пълна ерекция и не изтегляйте презерватива, преди да сте го поставили на мястото му. • Проверете дали презервативът е покрил целия пенис до основата му, защото в противен случай може да се смъкне и изхлузи по време на акта. • При нужда от допълнителен овлажнител използвайте само посочените по-горе кремове. Веднага след еякулацията оттеглете пениса, плътно придържайки горната част на презерватива към основата му. Не задържайте члена във вагината до пълна загуба на ерекция, тъй като това би увеличило риска от излив на спермата. • При свалянето на презерватива внимавайте да не се излее и най-малко количество сперма, след което го загънете в тоалетна хартия и го изхвърлете на подходящо място по всички правила на хигиената. • Никога не използвайте презерватива повече от един път. • Винаги носете със себе си повече от един презерватив. • Използвайте презерватива не само за предпазване от нежелана бременност, но и от полово преносими болести. вазектомия Около 15% от сексуално активните мъже по света прибягват до предпазния метод вазектомия. Той се осъществява чрез оперативна намеса под местна или пълна упойка, болкопотискаща хипноза или акупунктура. Традиционната манипулация се състои в разрез по средата или от двете стражи на скротума. Двата семепровода идващи от тестисите, се прихващат и малка част от тях се изтегля през прореза, отрязва се минимална дъджина от-рязаната част здраво се пристяга. Цялата процедура отнема десетина-двайсет минути. В Китай същото се прави и без намесата на скалпел. Методът е усъвършенстван така, че семепроводът се прихваща през кожата на скротума и в него се инжектира елас-томерна течност, която се втвърдява за 1.0-2.0 минути. Получава се нещо като тапа с размерите на оризово зрънце, която затваря централната тръба на семепровода. При желание процедурата е обратима, като се направи малък разрез на скротума под местна упойка и „тапата" се избута навън. Непосредствено след вазектомията мъжът трябва да остане в покой 24 часа и да избягва физическо натоварване през следващите няколко дни. Срещу евентуален дискомфорт се препоръчва парацетамол, но не и аспирин, който може да засили кръвотечението. Повечето мъже могат да се върнат на работа след 24 часа и да възобновят активния си полов живот, щом се почувстват готови за това, като временно се препоръчва използването на презерватив. През първите две денонощия е уместно да се носят по-тесни слипове, за да поддържат скротума и елиминират усещането за тежест. Усложнения след вазектомията настъпват рядко, но може да се появи кръвотечение, подуване и химотомия. Скротумът може да посинее или почернее, да се втвърди или стане болезнен, особено ако не са спазени изискванията за покой. Възможно е да се наложи допълнителна оперативна намеса. В случай на инфекция се включват антибиотици. Контрацептивният ефект на вазектомията не настъпва веднага. Семепроводът е своеобразен склад на семенна течност, който се изпразва едва след три месеца или между 15 и 30 еякулации. След това периодично се взимат проби от семенната течност, докато не се установи, че в три поредни еякулации няма сперматозоиди. Междувременно се прилагат други методи за избягване на нежелана бременност. Дори и след като лекарят се увери в надеждността на вазектомията, разумно е да се прави анализ на семенната течност веднъж годишно. Когато вазектомията не излезе успешна, срязаните краища на семепровода се съединяват от само себе си 10-14 седмици след операцията, при все че са известни случаи и цели дванайсет години след нея. Едно на две хиляди е вероятността прекъснатият семепровод да се самовъзстанови.
ВЛИЯЕ ЛИ ВАЗЕКТОМИЯТА НА ОБЩОТО ЗДРАВОСЛОВНО СЪСТОЯНИЕ Няма медицински доказателства, че вазектомията увеличава опасността от сексуални проблеми, нито че променя нивото на тестостерона или пък намалява либидото. В 60% от случаите се развиват антитела, причиняващи сгъстяване на спермата. Три проучвания са установили връзка между вазектомията и развитие на рак на тестисите в по-късна възраст. Това не се потвърждава от други проучвания, поради което рискът не се смята за реален. Необходими са много повече изследвания, за да се прецени наличието на заплаха за здравето при мъжете с вазектомия. РЕОПЕРАЦИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВЯНЕ НА НОРМАЛНАТА ПРОВОДИМОСТ НА СЕМЕПРОВОДИТЕ Прибегне ли се до вазектомия, трябва да се смята, че е завинаги. В действителност обаче годишно около 2% от оперираните се подлагат на реоперация за възстановяване на нормалната проводимост на семепроводите поради неп-редвидени промени в житейските обстоятелства. Благополучният изход от реоперацията зависи от умелата ръка на хирурга и от времето, изтекло след вазектомията. Обратната процедура трае много по-дълго — между 90 и 120 минути и се извършва под местна или пълна упойка. В 40 до 90% от случаите потокът на сперма през семепровода се възстановява, а 30 до 50% са шансовете на мъжа да има дете. Успехът на начинанието е-значително по-малък, ако от вазектомията са минали повече от 10 години. След реоперация, общо взето, намалява концентрацията на сперматозоиди, при все че през първата година този показател, както и тяхната активност и подвижност могат значително да се подобрят. Ако не е възможно да се осъществи оплождане, не представлява проблем да се прибегне до метода „ин витро". АВАРИЙНИ МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА БРЕМЕННОСТ Повечето мъже трябва да си дават сметка, че жените имат аварийни начини за предотвратяване на бременност. Един от тях е хапчето „на другата сутрин". Използва се, ако се спука презервативът или прекъсването на половия акт се окаже ненавременно. Взимат се две таблетки .до 72 ч.аса след инцидента, а след още 12 часа — още две. Методът крие само 4 % риск. В някои случаи помага и контрацептивната спирала, поставена до 5 дни след потенциално опасния акт. 10
БОЛЕСТИ, ПРЕДАВАНИ ПО ПОЛОВ ПЪТ Независимо от широката кампания за предпазване от СПИН и за безопасен секс, венерическите болести продължават да са често срещани. Макар да е известно на всички, че половото общуване без презерватив, особено в чужбина, е съпроводено с повишен риск от заразяване с венерическа болест, СПИН или хепатит В, повечето хора безразсъдно си казват: „На мен няма да ми се случи". Това е още едно доказателство както за небрежността към собственото здраве, така и за безотговорността към партньорите. безопасен секс Най-сигурната защита срещу СПИН, хепатит В и другите венерически заболявания е безопасният секс. Дори и той обаче не може да отстрани напълно риска от СПИН и хепатит В. • Винаги използвайте надежден презерватив. Изключение може да се направи при моногамна връзка, когато е доказано, че партньорката не е серопозитивна. • Сведете до минимум броя на сексуалните си връзки особено при пътувания в чужбина. Избягвайте сексуална практика, при която може да възникне кръвотечение (анален секс). Използвайте само овлажнители на водна основа, тъй като всички други могат да намалят здравината на презерватива с 95% само за 15 минути. Бъдете предпазливи с оралния секс. Не споделяйте с никого игли за инжекции, самобръсначки, четки или приспособления от типа на вибраторите. Наложи ли се да пътувате в райони, застрашени от болести, предавани по кръвен път, носете си лична аптечка, съдържаща спринцовки, игли, дори преносими системи за кръвопреливане и заместители на кръвни продукти. Преди далечно пътуване прегледайте зъбите си, за да не се наложи да ги лекуват в чужбина. Дори когато и двамата партньори са серопозитивни, препоръчва се да използват презерватив, защото повторното заразяване или инфектирането с херпес или хепатит В може да ускори развитието на болестта. ХЛАМИДИЯ И НЕСПЕЦИФИЧ ЕН УРЕТРИТ Хламидия трахоматис е най-широко разпространената инфекция, предавана по полов път при мъжете в Западния свят. Тя е причина за 60% от случаите на неспецифичен уретрит и 45% от случаите на орхиепидидипит. Дори при липса на симптоми, инфекцията може да се установи при 7% от сексуално активните мъже, посещаващи урологичните кабинети. Хламидията е кръстоска между бактерия и вирус. Твърде малка е, за да се види под обикновен микроскоп, и трудно се развива в култура. Резултат от клиничния тест обикновено се получава след няколко дни. Някои мъже носители на инфекцията може и да нямат симптомите й, но я предават на своите сексуални партньори. Типичните симптоми са смъдене на върха на пениса, сълзене и болка при уриниране. Те се появяват от 1 до 6 седмици след инфектирането. Оплакванията са от петна от слуз и гной по бельото. Понякога при уриниране от подпухналия край на уретрата може да бликне течност като от спрей. Предварителна диагноза се поставя по намазка от секрета от уретрата, която се изследва под микроскоп. За поточна картина се събира урина в три епруветки. В едната се проверява дали мътната урина се избистря след добавяне на 5% оцет. Ако не се избистри, в нея има клетки гной. Междувременно намазки от вътрешните стени на уретрата се изпращат за антигенен тест. При наличие на гной в секрета на уретрата, но при отсъствието на организми-причинители, се поставя диагнозата неспецифичен уретрит, който най-вероятно се дължи на хламидия. За да е ефективно, лечението с антибиотици трябва да започне веднага, без да се чака резултатът от антигенния тест. Той може да се получи едва след няколко дни без дори да се открият следи от инфекция. Затова е по-добре да се лекува само предполагаема, а не доказана хламидия, вместо да се допусне действителната инфекция да даде своите поражения. Те са орхиепидиди-мит (възпаление и подуване на тестисите), който може да се разпространи чак до очите, обикновено чрез допир с пръст, и да предизвика конюнктивит. При 1% от засегнатите неспецифичният уретрит може да предизвика имунологична реакция, наречена синдром на Райтер. СИНДРОМ НА РАЙТЕР Диагнозата му включва уретрит, двустранен конюнктивит (понякога увеит: възпаление на лигавицата на окото, включително ириса )плюс артрит. Болестта на Райтер е най-обичайната причина за артрит при младите мъже. Той обикновено поразява една-две стави, най-често коляно и глезен и е придружен от треска и обща отпадналост. Засегнатите стави се възпаляват, подуват, сковават и болят. Възпалението може да обхване сухожилия, връзки и целите ходила, като не са изключени и обриви по кожата. Артритът, причинен от Райтеровия синдром, се лекува с болкоуспокоителни и противовъзпалителни средства. Първият пристъп минава за 2 до 6 месеца, но възстановяването може да отнеме цяла година. За съжаление в една трета от случаите артритът рецидивира, особено след нова проява на неспецифичен уретрит. ХЛАМИДИЯТА И ПОНИЖЕНАТА ОПЛОДИТЕЛНА СПОСОБНОСТ Друго важно основание за диагностициране и лечение на хламидната инфекция при мъжете е откриването на техните сексуални партньорки, за да не се допусне разпространението на болестта. Хламидната инфекция при жените обикновено протича без симптоми. но бавно възпалява и запушва фалопиевите тръби, което впоследствие води до безплодие. По-слабата инфекция с организми, причиняващи неспецифичния уретрит, включително хламидия, може да намали оплодителната способност на мъжете. Това се дължи на факта, че гнойните клетки засягат спермата. Отделят се голям брой супероксидни свободни радикали, за които се знае, че вредят на семенната течност. Това състояние подлежи на лечение с антибиотик. Много е важно да се ограничат половите контакти, докато не е приключило лечението и изследванията не дадат добри резултати. генитални брадавици Гениталните брадавици са една от най-често срещаните венерически инфекции при мъжете. Причинява я човешкият папиломен вирус, който се явява в 60 разновидности. Всъщност брадавицата е доброкачествен тумор. Брадавиците са с най-различни форми и размери — от кръгли израстъци до букети, подобни на карфиол. Често са влажни и сърбят. Гениталните брадавици се предават най-често по полов път, но вирусът може да се предаде и с ръка. Между инфектирането и появата на първата брадавица могат да минат от няколко седмици до няколко години. Те изникват по пениса, в кранчето на уретратл и около ануса . Брадавицата може да премине към латентна форма в човешките клетки и при наличие на инфекция да се появява периодично през. целия живот. Някои от брадавиците са сигнал за повишен риск от рак на гениталиите. Ето защо тези, които веднъж са имали такива брадавици, трябва ежегодно да преминават контролен преглед. Същото се отнася и за хомосексуалистите, за да може навреме да се откриват видоизменения в клетките, които могат да доведат до развиването на карцинома. Гениталните брадавици се лекуват най-добре в специализирани клиники, където навреме могат да бъдат открити симптомите и на други венерически болести. Важното е веднага да се потърси лекарска помощ. Има няколко начина за лечение: • Намазване на брадавиците с разтвор от подофилин, който направо убива инфектираните клетки. Процедурата се извършва амбулаторно. Лечението трае няколко седмици. Третиране с подофилотоксин — активната съставка на подофилин. Тя се предписва в слаб разтвор и се прилага при домашни условия. Ефектът се очаква също след няколко седмици. Лечение с трихлороцетна киселина при амбулаторни условия. Понякога за по-бърз ефект се добавя и подофилин. Замразяване на брадавиците с криотерапия. Прилага се главно при единични брадавици в самото връхче на уретрата. Изгаряне на брадавиците със специален инструмент, подобен на форцепс. Процедурата се извършва с местна упойка и резултатите са бързи и трайни. Това е отличен метод за лекуване на големи или множество генитални брадавици. За съжаление уредът е скъп и не всяка клиника може да си го позволи. генитален херпес Първоначално се смяташе, че гениталният херпес се причинява само от вируса Xerpes simplex II, докато херпесът на устната се отдаваше главно на вируса Xerpes simplex II. С разпространяването на оралния секс обаче разликата между двата вируса се заличава. Изследвания на кръвта показват, че повечето от нас са засегнати от вируса на херпеса, преди да стигнат средна възраст. Много хора дори не дават признаци на инфекция или поражения. Това означава, че имат имунитет към вируса, но не знаят, че са заразени. ПЪРВИЧЕН ХЕРПЕС Първата поява на херпеса може да се смята за първична атака. Ако инфекцията изобщо породи симптоми, най-вероятно е това да стане от 2 до 14 дни след заразяването. Типичните симптоми с.я: • сърбеж и неприятно усещане около гениталиите • общо неразположение • ниска температура • главоболие • болки в мускулите и ставите • болки в стомаха • остри болки в долните крайници (невралгия) • подуване на лимфните възли в слабините • затруднено уриниране. След ден-два се появяват типичните плюски и пбразуват червена подутина. Скоро те се разпукват и се открива болезнена рана. Тези рани отделят течност, която гъмжи от вируси — 1 000 000 на милилитър. При мъжете симптомите траят 10-13 дни, но до пълното излекуване минават поне 21 дни, ако имунната система не се окаже съвсем слаба. Раните до главата и препуциума на пениса при необрязаните мьже минават без да оставят белези. По сухата кожа на стъблото на пениса, по скротума и бедрата се образува коричка, която оставя белези, избледняващи с времето. Перианалните и ректалните рани обикновено водят до спазъм на ануса и обилно отделяне на слуз от ректума. РЕЦИДИВИРАЩ ГЕНИТАЛЕН ХЕРПЕС Необикновеното при вирусния херпес е, че .имунната система не може да го унищожи напьлно. При първичната атака вирусите проникват в окончанията на сензорните нерви около мястото на инфекцията и тръгват нагоре по асоциираните нерви. Те се настаняват в латентно състояние в тръбния коренов сплит на кръстните нерви, недостижими за антитела или противовирусни лекарства, докато се активират наново. Известни са следните фактори, реактивираши херпеса: физически стрес • психически стрес • висока или ниска температура локална генитална травма (грубо сексуално общуване, изскубване или бръснене на космите) вариране на хормоналните нива общо влошаване на здравословното състояние, други инфекции (настинка) отслабване на имунитета вследствие на наркотици, спин или рак излагане на ултравиолетови лъчи (при слънчеви бани) • рентгеново облъчване. Като се реактивират, херпесните вируси тръгват надолу по нервите към лигавицата на гениталиите. Те може да не изминат същия път, по който са се придвижвали нагоре, тъй че ако началната инфекция е станала през ра-ничка на пениса, повторната може да възникне около ануса. Рецидивите никога не са така тежки, както първият пристъп. Може изобщо да не се стигне до симптомите на грипа, често се появява леко възпаление, което е повече неприятно, отколкото опасно и минава за три до пет дни. ЧЕСТОТА НА РЕЦИДИВИТЕ Не може да се предвиди колко често би се появявал херпесът. Около половината от инфектираните никога не го преживяват повторно. При една четвърт той може да се яви веднъж-два пъти годишно, а значително по-малък брой го преживяват по веднъж месечно. С времето честотата намалява и може да се каже, че инфекцията тлее. Половината от пациентите усещат симптомите-предвестници: сърбеж, парене, боцкане, изтръпване или остра болка в бедрата, пениса, скротума, дори в ходилата. Това са сигнали, че херпесът се движи нагоре-надолу по сензорните нерви. За да предотвратите рецидива, избягвайте силната слънчева светлина и солариумите. Носете свободно бельо, за да се проветряват гениталиите. Отбележете си при как-ви обстоятелства настъпва рецидивът, за да откриете при-чинно-следствената връзка. Постарайте се да отстраните причините, особено когато са свързани с преумора и напрежение. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ВИРУСА БЕЗ ВИДИМИ СИМПТОМИ Някои хора разпространяват вируса, без те самите да страдат от неговите симптоми. Вирусът е откриван в семенната течност на мъже, които никога не са се оплаквали от първична атака. Специалистите съветват онези, които знаят, че са прекарали една херпесна инфекция, да използват при полов акт защитните средства срещу забременяване (презерватив, диафрагма )дори ако в момента няма никакви видими белези на инфекцията. А появят ли се симптомите-предвестници, най-добре е сексуалните контакти да се избягват до пълното отшумяване на процеса. Презервативът би могъл да покрие накърнената повърхност на кожата, но няма гаранция, че вирусът не ще се предаде. По същата причина трябва да се избягва орално-гениталният контакт, ако има ранички на едното или другото място, тъй като херпесът може да премине от устата към гениталиите и обратно. ЛЕЧЕНИЕ НА ГЕНИТАЛНИЯ ХЕРПЕС Добре е още при първите симптоми да се потърси лекарска помош. Ако медикаментът ацикловир се приложи достатъчно рано, ще съкрати времетраенето и може да предотврати рецидива. За жалост диагнозата не може да се постави преди появата на видими симптоми, а дотогава вирусът на херпеса вече е нахлул в нервните окончания. Ацикловирът, който се произвежда във вид на крем и на таблетки, трябва да се прилага по пет пъти на ден от появата на първите симптоми в продължение най-малко на пет дни. Болката може да се успокои с аналгетици или с налагане на възпалените места с лед. Необходимо е да се спазва строга хигиена, за да не се предаде инфекцията към други части на тялото. Желателно е засегнатите зони да се мият поне 4 пъти дневно със соден разтвор и да се подсушават с лека струя от сешоара. гонорея Предавана по полов път, гонореята се причинява от бактерията Neisseria gonorrhoea. Рискът за един мъж да се зарази след един единствен необезопасен полов акт със заразена жена е около 20%. При жената обаче тази вероятност е 90%. Придобитата по полов път гонорея засяга генитално-пикочния тракт на мъжа, ректума или гърлото. При 3 до 7% от хетеросексуалните мъже се възпалява гърлото и се появява треска, а лимфните възли по шията се подуват. За 40% от мъжете-хомосексуалисти ректумът е единственото място, където се развива инфекцията. Само при 10% от мъжете се отделя кървав секрет при ходене по голяма нужда. Обичайният инкубационен период на гонореята е 2 до 5 дни, но понякога инфекцията няма характерните симптоми. Бактериите се залепват по външните стени на лигавицата на уретрата и други подобни повърхности и за 24 часа успяват да проникнат в клетките, където започват да се размножават. Обичайните симптоми са силно гноен секрет от пениса и болка при уриниране, сравнявана с изпиш-кването на счупени стъкла или ножчета за бръснене. Последните години се забелязва облекчаване на симптомите, поради което дори и най-слабите сигнали трябва да се проверяват колкото може по-скоро. Диагнозата се поставя след лабораторно изследване на проби от екскрементите. Гонореята се лекува с антибиотик като цитрофлоксацин, офлоксацин или ацитромицин. По-традиционните възможности са комбинация от пени-цилинови препарати, приложени чрез мускулна инжекция. Някои щамове на гонореята са устойчиви на пеницилина, особено ако вирусът е от Далечния изток или Африка. Недиагностицираната гонорея може да доведе до усложнения като простатит и орхиепидидимит при 10% от мъжете. Хроничната инфекция на гениталния тракт също може да причини нараняване и болка при уриниране. При 1% от заразените мъже гонококовите бактерии се разпространяват из цялото тяло и предизвикват обриви по кожата, гонококов тендинит и артрит. .Не са изкдючене и треска, побиващи тръпки, загуба на апетит и болки в ставите, съпроводени с. мъчително придвижване. Инфекцията като че ли преминава от става в става, но ако й се позволи да се разраства, може да се образува гной и пораженията да бъдат още по-тежки. СИФИЛИС В момента сифилисът се среща сравнително рядко.. Той се предава по полов път и се причинява от една спираловидна бактерия. В рамките на часове инфекцията прониква в кръообращението и се разпространява в цялото тяло. Между 9 и 90 дни по-късно на заразеното място се развива безболезнена широка язва (в гениталиите, на някой пръст или по езика). Раната има силно изразени ръбчета и гъбеста структура . Тя се нарича първична рана и е силно заразна. Изчезва за един-два месеца, но оставя белег. След още 6 до 8 седмици някои хора развиват грип в лека форма и получават тъмно-розов обрив по кожата, включително дланите, и ходилата; почти всички лимфни възли се увеличават и лигавицата на устата, гени-талиите и ануса се възпалява. Косата започва да пада на кичури, а по гениталиите могат да се появят големи подобни на брадавици израстъци. Този втори стадий на болестта е силно заразен дори при пациенти, които не развиват видими симптоми. Ако се оставят без лечение, симптомите затихват и болестта влиза в латентна фаза. Тогава болният не е вече заразен. От 3 до 20 години по-късно се развива следващата фаза на терциарния сифилис. Тъканта се разрушава на много места и се получават рани, наречени сифиломи. Традиционно костите, носът, езикът и други части на тяло- то биват проядени като от червеи. За щастие с откриване- то на антибиотиците и диагностичните кръвни изследвания развитието на болестта изобщо не стига толкова далеч в Западния свят. Иначе терциерният сифилис може да доведе до сърдечни усложнения, лудост от прогресивно увреждане на мозъка и парализа. Обикновено сифилисът се диагностицира и лекува още с появата на първите симптоми. Предпочита се антибиотикът пеницилин под формата на мускулни инжекции в продължение на 12 дни за първия и 15 дни за втория стадий. Няма доказателства за резистентност към това лечение. хепатит В Широко известно е, че хепатит В се предава чрез заразна кръв. Знае се, че се разпространява и по полов път при хомосексуалистите. По-малко известно е обаче, че хепатит В е и една от най-често срещаните болести при хетеросексуалните мъже. Тя е силно инфекциозна и дори преживелите острата й фаза могат дълго да страдат от сериозните й последици, като цироза, увреждане на черния дроб и дори рак. По данни на Световната здравна организация с вируса на хепатит В са заразени два милиарда души, докато серопозитивни са едва 10-13 милиона. Хепатит В се пренася по същия начин като вируса на СПИН, но е 100 пъти по-заразен от него, предава се 8,6 пъти по-ефективно и убива повече хора. Вирусът причинява остро възпаление на черния дроб, съпроводено с жълтеница и тежки поражения върху различните системи на организма. Един процент от заразените с хепатит В умират от неспособността на черния дроб да изпълнява функциите си. Десет процента от преживелите са силно заразни поради присъствието на частици от вируса в тяхната кръв, сперма и слюнка. Тези приносители са източник и на други инфекции, предавани по полов път. Половината от носителите на вируса на хепатит В развиват цироза на черния дроб, а вероятността да. развият рак е 400 пъти по-голяма от тази при незаразените При половината от заразените усложненията на болестта имат летален изход. Рискът от заразяване с хепатит В зависи от броя на сексуалните партньори, продължителността на половата активност и личната история на други заболявания, предавани по полов път. Мъжете, които са имали повече от 10 сексуални партньорки през живота си, са шесткратно по-застрашени от хепатит В, отколкото онези с до две партньорки. В някои части на Африка, Азия и Тихоокеанския басейн 20% от местното население са заразни носители на вируса на хепатит В. Половите контакти при пътувания в тези райони, особено когато не се взимат предпазни мерки, са силно рискови. Колкото и да е страшен, хепатит В — за разлика от СПИН — е до голяма степен предотвратим с ваксинация. Тя е напълно безопасна и се препоръчва както при далечни пътувания, така и за намаляване на риска при хетеро- и хомосексуални полови връзки. Ваксината не замества предпазните средства от рода на презерватива, но увеличава защитата на организма. ВАКСИНИРАМЕ СРЕЩУ ХЕПАТИТ В • Стандартният курс на имунизация се състои от три инжекции, които се правят в рамките на половин година. Един месец след първата се прави втората, а третата — шест месеца след първата. Надежден имунитет се добива след още шест месеца. • За заминаващи към далечни краища на света се прилага по-ударна схема, при която първите три инжекции се правят през един месец, а до една година се поставя и четвърта — поддържаща — инжекция. • Следрискова профилактика се прави със специален имуноглобулин, който се вкарва в организма заедно с ваксинацията не по-късно от 48 часа след излагането на инфекция. Препоръчва се кръвно изследване шест месеца до една година след курса на имунизации, за да се провери дали е „хванал". Ефективността на тази защита е 90-95%, но по-възрастните и пълни мъже имат нужда от допълнителни поддържащи дози. СКАЛА НА РИСКА ОТ ХЕПАТИТ В ПРИ РАЗЛИЧНИ ФОРМИ НА ПОЛОВО ОБЩУВАНЕ: Висок риск • анално или вагинално сношение без презерватив; • орален контакт с отделяне на сперма (фелацио с еякулация); • всяко действие, криещо опасност от контакт със заразена кръв, като използване на чужда четка за зъби, бръснач, игли; преливане на неизследвана кръв; стоматологична или медицинска помощ в чужбина. Среден до висок риск • анално или вагинално сношение с презерватив; • фелацио без еякулация; • „мокра" целувка (уста в уста). Малък риск • взаимно мастурбиране. Минимален риск • "суха" целувка (само по бузата). ЕКЗОТИЧНИ ВЕНЕРИЧЕСКИ БОЛЕСТИ ШАНКЪР (ВЕНЕРИЧЕСКА ЯЗВА) Получава се вследствие на инфектиране с Haemophilus ducreyii. Три до пет дни след заразяването се появяват болезнени генитални язви. Лимфните възли на слабините се подуват и се образуват болезнени отоци, наричани „бу- бони". При по-тежки случаи се шаване на тъканта. ВЕНЕРИЧЕСКИ ЛИМФОГРАНУЛОМ Причинява се от Chlamidia trachomatis serotypes 1, 2 и З, която е тясно свързана с Chlamidia, предизвикваща неспецифичен уретрит. Една-две седмици след заразяването се образуват малки безболезнени язви или подутини. Понякога се появява треска, главоболие, болка в мускулите и ставите, обрив. Първият стадий преминава бързо и обикновено без симптоми. След това болестта прогресира, като лимфните възли на слабините се подуват и възпаляват. Появяват се едностранни или двустранни „бубони". Язвите могат да бъдат придружени и от абсцеси по кожата. Ако не се приложат антибиотици, лечението може да продължи няколко месеца. ВЕНЕРИЧЕСКИ ГРАНУЛОМ Причинява се от микроорганизъм, наречен Donovania granulomatis. От една до дванайсет седмици след инфектирането се появяват неболезнени възелчета. разположени обикновено по пениса или около ануса. Те постепенно се разраняватж се превръщат в болезнени червени язви с типично сплескани краища. При разрастване на язвите често се появява кървене. Инфекцията се лекува с антибиотици (тетрациклин), но дори и без терапия има вероятност язвите да заздравеят, оставяйки обаче многобройни белези. СПИН Синдромът на придобитата имунна недостатъчност се причинява от заразяване: с вируса.на човешката имунна не-достатъчност (HIV). Той поразява белите кръвни клетки, известни като СD4 (хелпер )лимфоцити и потиска имунитета към инфекции и отделни ракови клетки. Вирусът се явява в две разновидности — HIV-1 и HIV-2. Някои хора са заразени и с двата вида, а тъй като вирусът лесно мутира, непрекъснато се откриват различни щамове и от единия, и от другия вид. На света има поне 13 милиона серопозитивни, най-много от които са в Африка на юг от Сахара (над 8 милиона). В САЩ има най-малко един милион серопозитивни, а в Ню Йорк най-много млади мъже умират от СПИН. В Англия болестта се появи за първи път през 1982 г. и ежегодно се диагностицират по 4000 серопозитивни. Световната здравна организация предвижда, че до двехилядната година броят на заразените с най-страшния вирус на века ще достигне 40 милиона. Всеки 12-15 секунди на света се заразява по един човек, а СПИН-ът взима по една жертва на всеки 12 минути.
СИМПТОМИ НА ЗАРАЗЯВАНЕТО С ВИРУСА НА ЧОВЕШКАТА ИМУННА НЕДОСТАТЪЧНОСТ Началните стадии на инфекцията преминават без особени симптоми. След два-три месеца организмът започва слабо да атакува вируса с антитела, но в повечето случаи това не може да ликвидира инфекцията. Антителата обаче са важен признак, че организмът е бил изложен на инфек-цията. което се установява с изследване на кръвта или слюнката, Открият ли се антитела в кръвта, за. човека, се казва, че е серопозитивен. Някои хора развиват неспецифично краткотрайно заболяване, известно като мононуклеоза. Острата инфекция се проявява две до шест седмици след заразяването и се състои от треска, възпалено гърло, обща отпадналост и болки в ставите. Лимфните възли могат да се увеличат. В отделни случаи се появява и неспецифичен обрив по тяло-то и горната част на крайниците. Обикновено на това състояние не се обръща особено внимание и се смята за грип. При някои серопозитивни може с години да не се проявят симптоми, при други се наблюдавано отслабване, фебрилни състояния, нощно изпотяване или безпричинна диария. Със засилване на активността си вирусът атакува и убива все повече имунни клетки СВ4. Техният брой бързо намалява, а заедно с това и способността им да се борят с инфекцията. Болният загубва устойчивостта си на инфекции и започва да страда от необичайни за здравите хора заболявания. Това е същинската фаза на СПИН. Симптомите, доказващи, че става дума за СПИН, са постоянни инфекции като стоматомикоза в устната кухина, гъбички по кожата, упорит херпес, атипични пневмонии, косместа левкоплакия (белезникави, сякаш окосмени плаки по езика и вътрешната страна на бузите )и саркома на Капози — моравочервени петна по кожата и вътрешните органи. По-новите изследвания показват, че при значителен брой мъже, заразени с вируса на СПИН, болестта не се развива с години. От 562-ма пациенти в Сан Франциско 31 нямат симптоми на СПИН цели 10 години след като са били заразени, а 12% все още имат нормален брой СD4 кръвни клетки. В Милано лекарите установили, че от 111 заразени мъже 20% няма да развият симптоми в продължение на 25 години. Това дава основание да продължава търсенето на онези фактори в имунната система или начина на живот, които биха предотвратили развитието на болестта. ПРЕДАВАНЕ НА СПИН Вирусът на СПИН е изолиран от кръвта, слюнката, майчиното мляко, вагинадната секреция и семенната течност. Той се разпространява по следния начин: с инфектирана кръв при: • използуване на чужди игли и прибори за бръснене; • кръвопреливане в страни, където кръвта не се изследва за СПИН и не се използват стерилни лабораторни уреди; • зъболечение там, където приборите не се стерилизират по всички правила; от инфектирана майка към детето й при раждането или кърменето му; по полов път при общуване с инфектиран партньор (мъж или жена), без да се използват защитни средства. ПРЕДАВАНЕ НА СПИН ПО ПОЛОВ ПЪТ Световната здравна организация е установила, че 80-90% от серопозитивните са се заразили с вируса на СПИН при хетеросексуално общуване. Изглежда, че вирусът се предава по-лесно от мъжа на жената. отколкото обратно. Статистиката показва, че 32% от партньорките на заразен мъж прихващат вируса, докато жената може да го предаде едва на 25% от партньорите си. Поглъщащите семенната течност при фелацио са силно застрашени от инфекция с вируса на СПИН, докато рискът това да стане само чрез слюнката вероятно е малък, но все пак съществува. Всякакво кръвотечение в устната кухина или вагината (кървящи венци, менструация )по време на полово сношение крие много висок риск от предаване както на СПИН. така и на хепатит В. Някои специалисти препоръчват оралният секс да се избягва напълно, освен ако не е абсолютно сигурно, че партньорът не е вирусоносител. Ако все пак не се вслушате в този съвет, използвайте презерватив или сродно покритие на женските гениталии, каквото се продава в аптеките. Презервативът е надеждна защита и при традиционно полово общуване, а за анален секс са необходими особено здрави кондоми. Част втора БОЛЕСТНИ СЪСТОЯНИЯ И ЗАБОЛЯВАНИЯ 11 КОРОНАРНА БОЛЕСТ Коронарната болест е един от най-масовите убийци в Западния свят, на чиято сметка са записани една трета, ако не и една втора от всички смъртни случаи при мъжете. Тя е резултат от втвърдяването и облаганото с налепи на стените на коронарните артерии. Това намалява кръвния поток и ограничава достъпа на кислород до тъканите на сърцето. Що се отнася до сърдечния мускул, който се съкращава над 100 000 пъти на ден, липсата на кислород не след дълго води до мускулни спазми. Те причиняват стягаща болка, известна като ангина пекторис. Ако недостигът на кислорода .прекалено голям, мускулните клетка умират и се стига до инфаркт. ВНЕЗАПНА БОЛКА В ГРЪДНИЯ КОШ Внезапната болка в гръдния кош изисква сериозно отношение и незабавна лекарска намеса. Ако се дължи на инфаркт, първите два часа са от решаващо значение. Лечението може да възстанови достъпа на кръв към засегнатия мускул чрез отваряне на запушената артерия и тъканта може да бъде спасена. Класическите характеристики на инфаркта са: • внезапна, силна болка в центъра на гръдния кош, която ви стяга, сякаш сте затиснати в менгеме; • болка, която обикновено започва в момент на почивка (например когато сядате )и се засилва при всяко движение, но може да се появи и по всяко друго време; • болка, която тръгва към челюстта или надолу по ръката, обикновено в лявата половина; р задушаване, пребледняване и потене, както и усещане за фаталност. Можете да почувствате също непреодолима нужда да изпразните червата си. Когато класическите симптоми са налице, диагнозата е почти ясна. Но понякога при по-възрастните хора инфарктът може да причини само внезапна отпадналост, нередовен пулс или намалено подаване на кръв към сърцето, придружени със задушаване и подуване на глезените. РИСКОВИ ФАКТОРИ ЗА КОРОНАРНА БОЛЕСТ Коронарната болест зависи от много рискови фактори. Най-важните от тях са: • принадлежността към мъжкия пол • наличието и на други случаи на сърдечни заболявания в семейството • тютюнопушенето • непостоянното кръвно налягане • изобилстващата на наситени мазнини храна • пълнотата • високото съдържание на НСЛ-холестерол в кръвта • заседналият живот с много малко спортни занимания • зле контролираният диабет. Неотдавнашно проучване във Великобритания показва, че седем от всеки осем мъже имат рискови фактори за коронарна болест. Половината от зрялото мъжко население е с наднормено тегло, от които 12% се определят като пълни. Един на всеки шест има високо кръвно налягане, един от всеки пет не е изпълнявал спортни упражнения през предшестващите четири седмици и седем от всеки десет са със застрашително увеличени нива на кръвния холестерол. Проучването също сочи, че при мъжете между 55 и 74 години броят на прекаралите инфаркт или удар е двойно по-голям, отколкото при жените на същата възраст. Само 12% от изследваните мъже не са били под въздействието на четирите основни рискови фактора: тютюнопушенето, високото кръвно налягане, увеличения холестерол и отсъствието на спортни занимания. Други проучвания показват, че във Великобритания всяка година един на всеки 10 000 привидно здрави мъже внезапно умира. В 95% от случаите причината е неочакван инфаркт или сривове на сърдечния ритъм, причинени от коронарна болест. ХОЛЕСТЕРОЛЪТ И КОРОНАРНАТА БОЛЕСТ Холестеролът е вид мазнина, съществуваща само в животинския свят. Тя е от първостепенно значение за доброто състояние на клетъчните мембрани, за нервната проводимост, за водоустойчивостта на кожата и бързото зарастване на раните. Холестеролът също така е важен градивен елемент при производството на жлъчните киселини и стероидните хормони от рода на тестостерона. По-голямата част от кръвния ни холестерол се синтезира в черния дроб от наситените хранителни мазнини. Готовият холестерол в храната има съвсем малък принос към общото ниво на холестерола в кръвта. Холестеролът се разнася из тялото с кръвния поток, където се слива с протеинов носител (липопротеин). Съществуват две форми на холестерола — с високо съдържание на липопротеини (ВСЛ-холестерол) и с ниско съдържание на липопротеини (НСЛ-холестерол). Прекалено големите количества на НСЛ-холестерола са опасни. Тъй като молекулите му са доста малки, те црр-никват в артериалните стени, втвърдяват ги и слагат началото на. процес, известен като атеросклероза. Той е съпроводен с образуването на подутини, наречени плаки, които водят до формиране на кръвни съсиреци. Ако размерите им нараснат, те блокират малките артерии или пък се разбиват и се движат из кръвния поток. И двете явления са много сериозни и могат да доведат до ангина пекторис. инфаркт, удар или дори летален изход. За разлика от НСЛ-холестерола, ВСЛ-холестеролът е полезен. Молекулите му са прекалено големи, за да преминат през артериалните стени, и той остава в кръвта, за да разнася мазнините и да неутрализира вредното действие на НСЛ-холестерола. Ако са ви казвали, че имате висок кръвен холестерол, трябва да разберете какво е съотношението на ВСЛ- и НСЛ-холестерола. Ако по-голяма част от увеличения холестерол е под формата на ВСЛ-холестерол, няма защо да се страхувате от сърдечни заболявания. Ако се е покачило нивото на НСЛ-холестерола, опасността от коронарна болест е по-голяма и вие трябва да намалите съдържанието на наситени мазнини в храната си. Най-добре е всички мъже да проверят нивото на кръвния си холестерол, преди да са навършили 30 години, а след това да го правят редовно на всеки две години. Това е от особено значение за мъжете, които пушат, имат наднормено тегло или високо кръвно налягане, страдат от диабет или имат в семейството си случаи на болки в гръдния кош, инфаркт или хиперлипедимия (високи нива на мазнините в кръвта). Класификация на общото съдържание на кръвен холестерол Препоръчително Пределно допустимо Завишено Високо, съответно <5,2 ммол/л; 5,2 -6,4 ммол/л; 6,5-7,8 ммол/л; >7,8 ммол/л Ако общото съдържание на кръвен холестерол е завишено или високо, то трябва да се анализира, за да се установи какъв дял се пада на благотворния ВСЛ-холестерол, и какъв — на опасния НСЛ-холестерол. Нормално съотношение на различните кръвни липиди Общо съдържание на холестерол <5,2 ммол/л НСЛ-холестерол < 3,5 ммол/л ВСЛ-холестерол >1 ммол/л Триглицериди <2,3 ммол/л Тези критерии в по-прецизиран вид се прилагат за мъже под 30 години и за всички пациенти с коронарна болест.
ЛЕЧЕНИЕ НА ВИСОКИТЕ НИВА НА КРЪВЕН ХОЛЕСТЕРОЛ Коронарно-артериалната болест може да бъде овладяна без да се прибягва до медикаменти или хирургична намеса. Дори само промяната на хранителните навици и начина на живот може да намали нивата на холестерола, да възвърне еластичността на артериите и да изчисти атеросклерозните плаки, които са причина за появата на съсиреци в кръвта. Това наскоро бе доказано при експеримент, проведен с 41 пациенти в Калифорния. Част от пациентите се събирали два пъти седмично, за да правят физически упражнения, да се подлагат на психотерапия срещу стрес, да се занимават с йога или да медитират. Те били посъветвани да спазват вегетарианска диета и да получават не по-вече от 10% от необходимите им колории под формата на хранителни мазнини. Консумирали полиненаситени мазнини и по този начин храната им практически не съдържала холестерол. След четири години при 72% от пациентите болестта била овладяна, като процентът на удебеляване на коронарната артерия паднал от 43,6 на 39,7 . Положителни резултати са постигнали и мъжете, спазващи т.нар. Средиземноморска диета. При тях рискът от инфаркт е намалял със 75%. Благотворни съставки на Средиземноморската диета Смята се, че Средиземноморската диета намалява риска от коронарна болест поради това, че включва маслиново масло, витамани-антиоксиданти, чесън, мазна риба и червено вино, а също така е богата на целулоза. МАСЛИНОВО МАСЛО (ЗЕХТИН) Маслиновото масло (както и синапеното) съдържа витамин Е и е богато на мононенаситена мазнина, наречена олеинова киселина. Чрез преработването й в организма се намалява нивото на вредния НСЛ-холестерол, без да се засяга полезният ВСЛ-холестерол. В резултат на това тези, които редовно използват зехтин или синапено масло (като например родените в средиземноморския регион или техните потомци), рядко страдат от коронарна болест. АНТИОКСИДАНТИ НСЛ-холестеролът, окислен под въздействието на свободните радикали, по-лесно може да проникне в артериалните стени и да ги втвърди. Като не позволяват на хо-лестерола да се окисли, антиоксидантите могат да ни предпазят от коронарна болест. Проучвания, направени сред 6000 мъже на средна възраст, показват, че рискът от появяване на болка в гръдния кош, причинена от ангина пекторис, е три пъти по-малък при тези, които имат високо съдържание на витамини Е, С и бетакаротини в кръвта. Мъжете, които са застрашени от коронарна болест и допълнително са взимали витамин Е, са подобрили състоянието си с 12%. Ако приемът на витамин Е е продължил повече от 2 години, рискът от коронарна болест прогресивно е намалял с 25%. Десетгодишно изследване в Калифорния показва, че ако се приемат достатъчно големи количества витамин С (включително и под формата на таблетки), рискът от сърдечни заболявания при мъжете намалява с 40%, а смъртните случаи от коронарна болест са с 35% по-малко, (вж. Глава 21). ЧЕСЪН В Германия се продават срещу рецепта таблетки, съдържащи 4 г екстракт от пресни чесънови скилидки, за лечение на високия кръвен холестерол и високо кръвно налягане. При пациенти, поемащи 800 мг чесън на прах дневно, холестеролът в кръвния серум е спаднал средно с 12% след 4-месечна терапия, а триглицеридите (друга форма на мастни киселини в кръвта) са намалели с около 16%. Изследванията показват, че активната съставка алицин в чесъна не позволява на клетките да поемат холестерол и намалява производството му в черния дроб. Серните компоненти, получаващи се при разпадането на алицина, също имат благотворно въздействие. Те се свързват в дълги вериги мастни киселини, които изпълняват ролята на антиоксиданти. Този механизъм има особено значение при профилактиката на коронарната болест. Чесъновата терапия намалява с 8% систоличното кръвно налягане и с 12% диастоличното в рамките на три месеца (вж. Глава 12 ). Това вероятно се дължи на разширяването на кръвоносните съдове и на благотворния ефект на чесъна върху механизма на преминаването на йоните на натрия и калия през клетъчната мембрана. ТЛЪСТА РИБА Тлъстите риби като сьомга, пъстърва, херинга и сардина, съдържат мастна киселина, която преработена в организма, разрежда кръвта, пречейки на тромбоцитните клетки да се слепват. Редовното поемане на тлъста риба понижава риска от коронарна болест. В случай на инфаркт мастната киселина от тлъста риба намалява опасността за живота. При прекаралите един инфаркт рибата би могла да предотврати получаването на втори. Холандски лекари са установили, че ако рибата участва един или два пъти в седмичното меню, рискът от смъртоносен сърдечен удар е два пъти по-малък. ЧЕРВЕНО ВИНО Червеното вино съдържа антиоксиданти, които намаляват риска от атеросклероза и правят кръвта по-малко гъста. Много полезно е да пиете червено вино по време на хранене, защото то неутрализира въздействието на наситените хранителни мазнини. ХРАНИТЕЛНИ МАЗНИНИ Препоръчва се мъжете да намалят съдържанието на мазнини в храната, така че те да съставляват по-малко от 30% от дневните калории. На наситените мазнини трябва да се падат по малко от 10%. Ако страдате от симптоми на коронарна болест, най-добре е да ограничите приема на мазнини на 20% от дневните калории, като сведете до минимум наситените (животинските )мазнини. Така можете значително да подобрите здравето си. Ако диетата с ниско съдържание на мазнини ви се струва безвкусна, има много готварски книги, в които ще откриете чудесни рецепти на пикантни ястия, съдържащи вкусни подправки и билки. НАСИТЕНИ МАЗНИНИ Храната ни съдържа три вида мазнини — наситени, мононенаситени и полиненаситени. Наситените мазнини идват главно от месото и млечните продукти и се преработват от черния дроб във вредния за здравето ни НСЛ-холестерол. Ето защо е необходимо да ограничим тяхната консумация. Преработените от организма наситени мазнини увеличават гъстотата на кръвта и причиняват свиване на кръвоносните съдове. Това забавя кръвообращението и води до образуване на кръвни съсиреци (тромбоза). Ето няколко лесни начина да ограничите мазнините в храната си: • Вместо краве масло и сметана използвайте мононенаситени продукти, произведени от зехтин или синапено олио. • Преминете на обезмаслени видове майонеза, сосове за салати , сирене, кисело и прясно мляко и др. • Яжте по-малко червено месо — най-добре един или два пъти седмично, а не както обикновено един-два пъти дневно. • Отстранявайте сланината от месото и купувайте предимно филета.
• Редовно си правете вегетариански дни — но тогава не прекалявайте със сиренето или яйцата. • Яжте повече риба, за предпочитане тлъста. • Избягвайте храни, богати на наситени мазнини, като кокосовите орехи, супите със сметана, шоколада, пастетите, стридите, скаридите. • Ограничете консумацията на торти, чипс, бисквити и снаксове. • Предпочитайте печеното пред пърженото. Печените картофи са по-полезни от сготвените на фурна или пържените. Физически упражнения Редовните физически упражнения намаляват нивото на вредния НСЛ-холестерол и увеличават съдържанието на полезния ВСЛ-холестерола (вж Глава 18.) Тютюнопушене Тютюнопушенето утежнява коронарната болест. При него се отделят опасни за здравето свободни радикали, които увреждат артериите и създават предпоставки за атеросклероза. Освен това се увеличава гъстотата на кръвта и се придизвикват артериални спазми, в следствие на които значително намалява потокът на богата на кислород кръв. Ако високото ниво на кръвния холестерол не се повлияе от промените в храненето и начина на живот, лекарят ще ви предпише лекарства, понижаващи съдържанието на липиди. Здравословно хранене То е от съществено значение за намаляване на риска от коронарна болест. ДЕСЕТ ПРАВИЛА ЗА ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ • Избягвайте полуготовите и консервираните храни — те съдържат много консерванти и сол. Яжте пълноценни храни, богати на минерали, витамини и целулоза. • Увеличете консумацията на пълнозърнести варива, кафяв ориз, пълноценни макаронени изделия и пълнозърнест хляб до 50-70% от дневните ви калории. При повечето мъже този процент е по-малък от 40. • Яжте повече пресни плодове, салати и зеленчуци, най-добре около половин килограм дневно (без да смятате картофите). Това прави около 5-6 приема — например чаша неподсладен портокалов сок на закуска, голяма салата на обяд, два плода след обяд и два зеленчука на вечеря. Плодовете и зеленчуците са богати на антиокислителните витамини С, Е и бетакаротин, които предпазват от коронарна болест и ракови заболявания. • Намалете количеството на мазнините, особено на наситените, в храната си. Те трябва да бъдат не повече от 30% от дневните калории. За мъжете това прави около 75 г на ден. Повечето мъже обаче са свикнали да изяждат над 100г на ден. Използвайте повече зехтин за готвене и салати. • Намалете количеството на червеното месо в храната си. Яжте по една-две порции на седмица. Вместо това наблегнете на вегетарианските ястия, съдържащи богатите на протеини бамя и фасул. • Яжте повече риба. Рибата, и по-специално тлъстата, влияе положително върху кръвния холестерол, тъй като е богат източник на минерали и протеини. • Увеличете консумацията на ядки и семена. Световната здравна организация препоръчва да изяждаме по 30 г ядки и семена на ден. Те са богат източник на мастни киселини, които влияят положително върху нивото на кръвния холестерол. • Намалете количеството на захарта и захарните изделия в менюто си. Те се абсорбират много бързо и покачват рязко нивото на кръвната захар. Това увеличава риска от диабет и атеросклероза. • Незабавно намалете количеството сол, което приемате. Това ще намали риска от високо кръвно налягане (вж. Глава 12) и коронарна болест. За да подобрите вкусовите качества на храната, използвайте билки, подправки и черен пипер. Скоро ще свикнете с новия вкус на храната. • Помислете си за допълнителен прием под формата на таблетки на витамини и минерали , като витамин С, В и бетакаротин (вж. Глава 19 )и цинк (вж. Глава 20). 12 ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ Високото кръвно налягане (хипертонията) засяга около 20% от възрастното мъжко население. Тази болест е известна като тихият; убиец, тъй като се развива без симптоми и завършва с внезапен инфаркт или удар. Дори и кръвното ви налягане да е застрашително високо, вие може да се чувствате относително добре. Кръвното налягане се измерва съобразно с покачването на живачния стълб и се отчита в милиметри живак. То е най-високо, когато сърцето изтласква кръв по кръвоносната система, и най-ниско, когато сърцето е в покой между два удара. Стойностите на кръвното налягане са: висока (систолическо) и ниска — (диастолическо). Нормално младеж на 20 години би трябвало да има кръвно налягане 120/70 , а здравият 50-годишен мъж — 150/85. По нормите на Световната здравна организация хипертонията е кръвно налягане със стойности, по-високи съответно от 160 и 95. Систолическо кръвно налягане между 140 и 160 и диастолическо от 90 до 95 се смята за умерено или граничещо с хипертонията. Ето защо 50-годишен мъж с неконтролирано кръвно налягане може да прояви хипертония при стойности 180/100 и повече. Най-доброто сравнение за обясняване на високото кръвно налягане е с вода, която минава през маркуч: налягането й може да се повиши при увеличаване на притока от крана или чрез притискане на маркуча и намаляване на диаметъра му. По същия начин кръвното налягане може да се покачи при по-интензивна работа на сърцето или при намаляване диаметъра на кръвоносните съдове. Стойностите на кръвното налягане варират силно през деня. Най-ниските стойности се отчитат по време на сън, а най-високите — около пладне или след като човек е бил буден близо 4 часа. Физическото натоварване при изкачване на стълби или каране на велосипед временно увеличава кръвното налягане, но това е съвсем естествена физиоло-гическа реакция. Две дейности на мъжа обаче могат шеметно да повишат кръвното налягане: вдигане на тежести и полов акт. Но тъй като и тези състояния са временни, те не вредят на организма. Емоции от рода на гняв също могат да повишат кръвното налягане. Това се дължи на факта, че адреналинът и други хормони на стреса стимулират свиването на кръвоносните съдове и карат сърцето да бие по-бързо. НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ ВИСОКОТО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ Високото кръвно налягане е резултат от взаимодействието между наследствени фактори, придобити такива и начина на живот. Вероятно то се дължи на някои аномалии в гените, които сами или в комбинация с други фактори причиняват това състояние в по-зрялата човешка възраст. Някои неблагоприятни влияния върху човешкия зародиш могат да станат предпоставка за хипертония, удар или инфаркт. Лошото хранене на бъдещата майка може да се отрази върху развитието на артериите. Статистиката сочи, че при новородени с тегло под нормалното вероятността от високо кръвно налягане в зрялата възраст е по-голяма. Размерите на плацентата при раждането също имат значение. Средното систолическо кръвно налягане се покачва с 15 мм, докато теглото на плацентата расте от половин килограм до около 580 г. Следователно най-високо кръвно налягане се очаква да имат мъже, родени дребни бебета, но с големи плаценти. Към това се добавя и фактът, че според проучванията има връзка между отпечатъците от пръстите и риска от развиване на високо кръвно налягане. Още през първите няколко седмици след зачеването се залага бъдещият релеф на човешките пръсти. Начинът на живот на майката през това време влияе върху шарката, която на свой ред е свързана с колебанията в кръвообращението. Шарките могат да имат формата на дъги, примки или колелца. Колкото повече са колелцата, толкова по-голям е рискът от хипертония. Изследванията сочат, че дори и при наличието на едно затворено колелце кръвното налягане е с 6% по-високо спрямо хора, които нямат такава шарка на пръста си. Колкото повече са тези конфигурации, толкова по-високо става кръвното налягане. Максималният им брой е 10, а средният — от 2 до 3.
Фиг. 13. Релеф на човешките пръсти Освен предпоставките, заложени от генетичния код и развитието на зародиша, върху хипертонията влияят и начинът на живот и околната среда. Днес се приема, че покачването на кръвното налягане с напредването на възрастта е свързано с прекомерната консумация на сол. Химическото наименование на солта е натриев хлорид. Натрупването на натрий в организма води до високо кръвно налягане. Пълнотата при някои хора също се определя като причина за хипертония. Вероятното обяснение е, че сърцето работи с по-голямо натоварване, за да изтласка кръвта до всички участъци на по-масивното тяло. Пълните хора също така предпочитат храна, изобилстваща на наситени мазнини, и страдат от висок кръвен холестерол, голяма част от артериите им са втвърдени и удебелени (вж. глави 11 и 17). Друг важен фактор е алкохолът. Мъжете, които редовно изпиват над три единици алкохол на ден (вж. стр. 263), са предразположени към по-високо кръвно налягане. Много мъже обаче пият и повече от това, но имат нормално кръвно налягане — очевидно всичко зависи от гена. Другият важен външен фактор, обуславящ високото кръвно налягане, е стресът. Изглежда, че под стрес част от нервната система на някои хора се превъзбужда. Стресът увеличава нивото на адреналина в кръвта и възбужда симпатиковата нервна система. Това предизвиква артериални спазми и хипертония. По всяко време човек е под влияние на повече от един външен фактор. Прекомерното количество сол в храната се съчетава със стреса в живота и вероятността за повишаване на кръвното налягане става по-голяма, отколкото ако организмът е изложен само на едно от двете неблагоприятни влияния. На хипертонията трябва да се обръща сериозно внимание. Тя е сигурен знак за редица заболявания, които трайно увреждат здравето и съкращават живота. Двете най-чести развръзки при високото кръвно налягане са инфаркт и удар. Тъй като хипертонията затруднява сърцето да изтласква кръвта, неизбежно се стига до удебеляване на сърдечния мускул и разширяване на камерите. В края на краищата сърцето се превръща в отпуснат торбест мускул, който няма сили да помпа. То не може да изпълнява функциите си както трябва и в тялото се задържа течност. Задебеле-ното (хипертрофирано) сърце не може да се изпълни с кръв, и това води до болезненото състояние на ангина пекторис. Високото кръвно налягане уврежда вътрешните стени на артериите по цялото тяло. Натрупват се мастни плаки и тромбози (съсиреци), които в крайна сметка могат да блокират притока на кръв. Тъканите, лишени от кръв и кислород, скоро умират и така се получава инфаркт или удар. Смята се, че при мъжете над 40 години всяко покачване на систолическото кръвно налягане с 10 единици увеличава риска от сърдечно заболяване с цели 20%. Високото кръвно налягане може да доведе и до спукване на тънки кръвоносни съдове н мозъка. Вследствие на това се получава друг вид удар (инсулт), който причинява Кръвоизлив. Малките кръвоносни съдове в тялото са по-уязвими от високото кръвно налягане, отколкото широките кръвни артерии. Ако повишеното налягане засегне такива кръвоносни съдове в задната част на очната ябълка, се получава кръвоизлив в ретината и се нарушава зрението. Окото е като прозорец към мозъка — най-малката повреда в кръвоносен съд, забелязана в него, отразява много по-големи промени в мозъка, които могат да причинят инсулт. Случи ли се тези малки кръвоносни съдове да са в бъбрека, настъпват смущения в отделянето на урина и в тялото започва да се задържа течност. Това заболяване на бъбреците вече се среща много рядко, тъй като има достатъчно лекарства за овладяване на хипертонията. КАК ДА ПРЕДОТВРАТИМ ИЛИ НАМАЛИМ ВИСОКОТО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ Ние сме безпомощни да променим както генетичния си код, така и развитието си в зародишна фаза. Остава ни само да изменим начина си на живот, за да сведем до минимум риска от високо кръвно налягане в по-напреднала възраст. А ако вече го имаме — независимо дали е тревожно или умерено високо, длъжни сме да избягваме онези фактори от живота си, които биха го влошили още повече. За да предотвратим или овладеем високото кръвно налягане, е необходимо да намалим консумацията на сол — да не добавяме сол в ястията нито на масата, нито по време на приготвянето им и съзнателно да избягваме солени, консервирани, преработени, пушени или мариновани риби и меса, готови супи, колбаси. Тази профилактика може да намали систолическото налягане поне с 5 единици. Ако всеки се вслуша в този съвет, смята се, че честотата на ударите сред населението ще намалее с 26%, а на коронарна болест — с 15%. Солта може да се замени с подправки и вкусовите ни рецептори бързо ще се приспособят към това. Помага и поемането на храни, богати на калий. Калиевите йони се свързват с натриевите йони в кръвта. Бъбреците заменят калия с натрий при производството на урина, така че колкото повече калий поема човек, толкова повече натрий ще изхвърля. За жалост обаче и калият може да бъде вреден, така че е най-добре да го получаваме главно чрез храната. Особено богати на калий са бананите, сушените кайсии, плодовите сокове и млека, всички зеленчуци, гъбите, картофите и спанакът, пълнозър-нестите каши и — колкото да е странно — кафето. Ето оше няколко препоръки против високото кръвно налягане: • Намалете алкохола, ако прекалявате с него; ограничете се с 21 единици седмично, а ако можете, слезте и на 14 (как се определя единицата алкохол вижте в Глава 17). • Свалете излишните килограми чрез спазване на диета и по-активно спортуване. Физическите упражнения с продължителност поне 20 минути три пъти седмично могат от само себе си да намалят кръвното налягане. Добре е спортуването да предизвиква увеличаване на пулса до 110-120 удара в минута и леко изпотяване. • Пушачите трябва да откажат цигарите. Високото кръвно налягане, съчетано с пушенето, уврежда кръвоносните съдове по-бързо, отколкото всяко от тях поотделно. Коронарната болест става почти неизбежна. • Ако нивото на кръвния ви холестерол е застрашително високо, трябва рязко да намалите приема на наситени (животински) мазнини. Прекомерната им консумация води до втвърдяване и удебеляване на артериите и често причинява коронарна болест. Ако промените начина си на живот и въпреки. това кръвното ви налягане за задържа твърде високо, имате нужда от медикаментозно лечение. То е важно за контролиране на състоянието и намаляване на риска от инфаркт, удар, сърдечни и бъбречни смущения и други проблеми, свързани с кръвоносните съдове. Целта на лечението е да се намали диастолическото кръвно налягане под 90 мм и/или да се смъкне систолическото — под 160 мм. Най-широко разпространените лекарства срещу високо кръвно налягане са диуретиците и бетаблокерите. РАКОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ Ракът става причина за смъртта на все повече мъже на възраст от 15 до 64 години. Един на всеки трима рано или късно се разболява от рак, а един на всеки четирима умира от тази болест. Най-често ракът засяга: • белите дробове • кожата ( немеланомни тумори) • правото черво и ректума • простатата • пикочния мехур • стомаха • лимфната система ( неходжкинов лимфом) • панкреаса • хранопровода • белите кръвни телца (левкемия). Най-разпространен при мъжете е ракът на белите дробове, който напоследък се измества на второ място от рака на стомаха. За жалост честотата на всички видове злокачествени заболявания нараства. Едно проучване в Швеция показва, че през последните 30 години броят на раковите заболявания при мъжете над 50 години се е увеличил с 55%, а при мъжете под 30 години — с 40%. Изглежда, все по-голямата честота на тези заболявания се дължи на нарасналото вредно влияние на канцерогените и йонизиращата радиация. Вече са известни факторите, които обуславят някои видове рак: Тютюнопушенето е свързано с 90% от случаите на рак на белите дробове и с една трета от случаите на смърт от други видове рак. Професията е в основата на един от всеки десет случая на белодробен рак: кранистите и товарачите са 14 пъти по-застрашени, а леярите, ковачите и печа-тарите — три пъти. Алкохолът може да стане причина за рак на езика, гърлото, хранопровода и черния дроб. Постоянната работа с някои химикали се свързва с рака на скротума (вж . Глава 2). Нерационалното хранене (бедно на витамини-антиоксиданти и целулоза и богато на наситени мазнини) може би е причина за над една трета от злокачествените заболявания. • Някои видове рак имат и наследствена обусловеност, например ракът на простатната жлеза и на тестисите. Добрата новина е, че диагностицирането и лечението на рака е една от най-бързо развиващите се области в медицината и много от видовете рак вече са излечими, ако се открият в началната фаза. Надеждата е, че новите методи на генетична терапия ще могат да неутрализират раковите клетки или да ги направят по-забележими за имунната система, която да ги открива и унищожава. предупредителни сигнали за ранното диагностициране на рака Има няколко тревожни признака, за появата на които трябва да следите, тъй като по тях може да се съди за възможна опасност от поява на тумор. Въпреки че в повечето случаи ще се окаже, че тези сигнали се дължат на нещо не толкова зловещо, по-добре е да им обърнете внимание, да отидете да се прегледате и да сте наясно, вместо да се правите, че нищо ви няма, и да отлагате важната диагноза. Сигналите за тревога са: • загуба на тегло без видима причина • загуба на апетит, придружена от отпадналост и апатия • поява на раничка, която не минава за три седмици брадавица или друго петно по кожата, което се увеличава, покрива се с коричка, кърви, сърби или потъмнява • упорита кашлица • храчене на кръв • промяна в поведението на червата • промяна в поведението на пикочния мехур кръв в урината • повръщане на кръв или кафяви съсиреци трудно преглъщане • чувство на засищане въпреки малкото храна • пресипналост в продължение на повече от три седмици необичайно кървене или секреция от всички отвори на тялото • необичайно втвърдяване или поява на бучка където и да е по тялото • промяна във формата или размера на тестисите упорито чувство, че погълнатата храна не се смила незатихваща болка в стомаха • черни изпражнения • силно и често главоболие • честа дълбока болка където и да е по тялото. профилактика на рака Много видове рак могат да се предотвратят чрез подобряване на храненето и начина на живот. Можете значително да намалите риска от злокачествено заболяване, като: • откажете цигарите свалите излишните килограми и правите редовни физически упражнения намалите излагането на слънце и на ултравиолетова радиация използвате ефикасни защитни средства от слънце • избягвате слънчево изгаряне • спазвате правилата за безопасност и обличате защитни дрехи, когато работите с рискови химикали или радиоактивни материали • пазите кожата си от пепел, катран, минерални мас- ла и други дразнители приемате алкохол в безвредни количества се предпазвате от венерически болести, като правите безопасен секс • оглеждате тестисите си поне веднъж месечно издърпвате кожичката на пениса и го измивате редовно ядете високоцелулозни храни и не допускате запек спазвате диета без наситени мазнини употребявате храна, богата на витамини С, Е и бетакаротин • изяждате поне 5 порции плодове или зеленчуци на ден • увеличите приема на пълнозърнести тестени изделия и бобови храни • намалите консумацията на солени, мариновани и пушени храни. Всъщност диетата, която е благоприятна за сърцето, е чудесна и за намаляване на риска от рак. Вижте също главите, които разглеждат специфичните видове рак при мъжете (глави 1, 2, 6, 10,16 и 17). 14 МЪЖКИЯТ ХРАНОСМИЛАТЕЛЕН ТРАКТ Храносмилателните смущения и киселините се срещат два пъти по-често при мъжете, отколкото при жените. Над 60% от възрастните мъже са имали в даден момент такива симптоми. Храносмилателни смущения е общият термин за различните симптоми, свързани с храненето. Те включват чувство на разпъване при поглъщане на въздух, къркорене на червата, гадене, болки в коремната кухина и усещане за парене. Киселини В Стомаха И Хранопровода Дължат се на повишената киселинност в стомаха, която се връща нагоре по хранопровода. Обикновено тази реакция се предотвратява от свивачен мускул и от спираловидното съкращаване на мускулите на хранопровода. Ако обаче действието на мускулите е некоординирано (не е насочено надолу), ако е налице хиатусна херния и ако стомахът е твърде пълен, човек започва да усеща, че към гърлото му се връщат киселини. Главният симптом на това болестно състояние, усещането за парене зад гръдната кост, може да се разпространи нагоре към гърлото. Появява се около 30 минути след хранене и може да е предизвикано от физическо натоварване, навеждане или лягане по гръб за почивка. Най-често този пристъп е причинен от мазни храни, тестени изделия, шоколад, мента, плодови сокове, кафе или алкохол. Мъжете под 40 години противодействат на симптомите с антиациди, хапчета за регулиране на мускулната дейност на храносмилателния тракт и медикаменти, неутрализиращи киселинната секреция. Но за навлезлите в средна възраст, които освен това имат и по-тежки симптоми, като отслабване, трудно поглъщане, повръщане, кървене, анемия, преждевременно засищане, остра болка, се препоръчва медицинско изследване за изключване на вероятността за язва или рак. СЪВЕТИ ЗА ОБЛЕКЧАВАНЕ НА КИСЕЛИНИТЕ • Свалете излишните килограми. • Ако пушите, зарежете цигарите. • Яжте по малко и често през целия ден, вместо традиционните три обилни яденета. • Не прекалявайте с течностите. • Избягвайте горещи, кисели, пикантни, мазни храни. • Консумирайте по-малко мента, шоколад и плодови сокове. • Намалете чая и кафето. • Ограничете алкохола. • Избягвайте аспирина и производни от него лекарства — използвайте парацетамол. • Не се навеждайте и не лягайте след ядене. • Не яжте късно през нощта. • Повдигнете горната част на леглото си с 15-20 см. • Носете свободни дрехи. • Чаша прясно мляко може да облекчи симптомите. • Ако имате киселини, гълтайте по една лъжица сода бикарбонат, разтворена в чаша топла вода, през час, но не повече от три пъти. Свалянето на излишните килограми и отказването от цигарите са от най-голямо значение за намаляване на киселините. Ако страдате от постоянни храносмилателни смущения, трябва да се консултирате с лекар. Неотдавнашно проучване на ГАЛЪП показа, че 48% от запитаните са имали киселини през предходните 12 месеца, но само 25% са потърсили лекарски съвет. Ако сте пробвали самолечение с антиациди и те не са потиснали симптомите, споделете факта с лекар, за да не се стигне до усложнения. Това е важно, защото е установено, че антиацидите не предпазват от киселинни увреждания деликатните части на стомаха и червата. След 10-20 години могат да се появят удебеления (откъдето идва и трудното преглъщане). Един на всеки десет души, приемащи антиациди, може да има сериозни скрити проблеми, затова винаги е необходима консултация с лекар. гастрит Здравият стомах се пази от саморазрушаване с “хастар" от лигавица. Ако този пласт слузеста тъкан се на-руши. може да се получи възпалениелалшмаха. Симптомите на гастрита наподобяват тези на стомашната язва: мъчителна пареща болка в горната част на коремната кухина до повдигане и повръщане. При по-тежки случаи на гастрит може да се стигне до повръщане на кръв (хематемеза), която е частично съсирена и прилича на смляно кафе. Острият гастрит може да е причинен от дразнители на лигавицата на стомаха като цигари, алкохол, аспирин, бупрофен и други болкоуспокоителни. ИНФЕКЦИЯ С Helicobacter pylory Основна причина за гастрита е инфекцията на стомаха от бактерия, наречена Helicobacter pylory. Това е една движеща се бактерия, която прави бразди в лигавицата на стомаха и го излага на киселинна атака. За да устои на високата концентрация на киселини, стомахът произвежда ензима уреаза, който превръща малки количества урея в балончета ammonia gas. Това алкално буферче покрива бактерията и я пази от стомашните киселини. Същевременно обаче газът допълнително дразни и възпалява стомашната стена. Helicobacter pylory може да бъде открита по няколко начина: р чрез кръвна проба, която да разкрие някои антитела на бактерията; чрез проба на издишания въздух: пациентът поглъща известно количество радиоактивна урея и половин час след това издишва в запечатана торбичка. Ако въпросната бактерия е налице, нейният ензим бързо ще преобразува уреята в амоняк и в лабораторната торбичка ще се открие радиоактивен амоняк; чрез проба от слюнката за установяване на признаци на инфекцията. Щом като бъде открита, бактерията може да бъде унищожена с помощта на комбинация от два антибиотика плюс бисмут или един антибиотик и някакво лекарство, блокиращо производството на киселина в стомаха. Според неотдавнашно съобщение от Нова Зеландия медът от цветовете на манука съдържа уникален антибиотик, който може да унищожи Helicobacter pylori. пептична язва От пептичната язв |