Велеслава
Представяния
Събота, 21 Юни 2008 00:14
asss.jpg
Ще ви разкажа една история, която на много от вас е позната в една или друга степен. Всеки от нас е чувал подобни истории и си е казал, че такава съдба няма да го сполети. Аз смятах така до 23-та си годишнина. Всичко започна през лятото на 1997 год. Тогава вече бях завършила колежа по “Мениджмънт и маркетинг”. През юли започнах да поддържам висока температура, увеличени лимфни възли в ингвиналните части на тялото и кръвната ми картина не беше добра. Първоначално ми беше поставена диагноза – Неходжкинов лимфом – хистиоцитен тип с лимфоцитно изчерпване и стадирана като ІІІКС. Постъпих в НЦХТ-София, жк “Дървеница”. Незабавно лекарите започнаха химиотерапия по стандартни схеми, но при мен нещата не вървяха добре. Предполагаше се, че възлите и температурата ще изчезнат, но нито едно не се получи.

 

След направените 3 цикъла химиотерапии в продължение на няколко месеца аз ставах все по зле. През декември на 1997 год. бях приета по спешност в МБАЛСМ “Н. И. Пирогов” по повод силни болки в дясната лумбална област, придружена с повръщане и кърваво уриниране. От направените ми изследвания се видя застой в десния бъбрек, след което се предприе оперативно лечение.

 

През април на 2000 год. пак бях приета по спешност в МБАЛСМ “Н. И. Пирогов” по повод силни коликообразни болки, диерични изхождания, гадене и повръщане. От направените ми изследвания се предприе спешна операция по повод перитонит на тънките черва. Тогава ми беше направено хистологично изследване – Окончателната хистопатологична диагноза е Интестинална туберкулоза с ангажиране на мезентериални лимфни възли и неспецифични възпалителни язвени промени и фиброзно-гноен перитонит. След изписването ми бях насочена към диспансера за понататъшно лечение. Година бях лекувана с тройна комбинация туберкулостатъци. Казах си, че живота е пред мен и мога да следвам мечтите си, но съдбата не беше приключила с мен.

През септември на 2004 год. започнах пак да поддържам висока температура. Всичко сочеше, че периодът ми на ремисия е приключил и отново имам среща с това, което смятах завинаги приключило и отново почувствах как мечтата ми за нормален живот, за дом и семейство ми се изплъзва за втори път. През целия този период намирах сили да съм оптимистично настроена, мислeх си, че след известно време ходене по мъките ще имам отново години на ремисия.

Личният ми лекар ме насочи пак към хематолог. Поредица от изследвания се оказа, че имам увеличени лимфни възли в коремната област на тялото. Всичките коремни органи бяха засегнати.

През декември на 2004 год. за пореден път бях приета за планово оперативно лечение в МБАЛСМ “Н. И. Пирогов” по повод силни болки в областта на слезката, след което се предприе за нейното отстраняване. Тогава пак ми беше направено хистологично изследване на слезката и се оказа Спленомегалия с множество възли със сивкаво-розов цвят суспектни за Болест на Ходжкин. След изписването ми бях насочена пак към НЦХТ-София, жк “Дървеница” за понататъшно лечение.

На Лимфомен комитет от 14.02.2005 год. е взето решение за започване на химиотерапия поради данните за ІVКС стадий. Да ми бъдат проведени 3 курса по схема BEACOPP интензивна химиотерапия, след което да се прецени за костномозъчна трансплантация. На Лимфомен комитет от 26.09.2005 год. е взето решение да продължа лечението до 9 курса по схема BEACOPP /ескалиран/.

Незабавно за пореден път лекарите започнаха химиотерапия по стандартни схеми.

Началото на лечението ми последва контролен скенер и ядрено-магнитен резонанс които показаха, че проблемът ми все още съществува.

На Лимфомен комитет от 13.03.2006 год. е взето решение да продължа лечението по схема DHAP и след представяне на трансплантационен комитет да се обсъди за мобилизационна програма но вече в "Отделението по трансплантации на стволови клетки". До този момент лечението се развиваше учудващо за мен благоприятно. С влизането ми в "Отделението по трансплантации на стволови клетки" не знаейки нищо какво ме очаква от тук нататък, поредицата от силните курсове на ескалираща химиотерапия ме сриваха тотално. През какви ли не перипетии минах. Не искам повече да се задълбочавам защото няма край поне до този момент.

С нетърпение чакам да дойде деня в който ще ми направят дългоочакваната трансплантация, но уви поради административни неуредици продължавам да се лекувам със силните курсове на ескалираща химиотерапия. От март 2006 г. и до днес се налага да прекарвам по няколко дни в болницата на всеки 21, периодът на възстановяване е поне 14 дни, т.е. остават 7 дни в месеца в които човек се чувства малко по-нормално и така отново и отново. Но какво са вече четири години и половина лечение пред перспективата да живееш отново нормално и пълноценно.

А какво му остава на човек след като се е преборил с нещо подобно в такава възраст освен да преследва мечтите си и да се чувства жив отново.

 

Общо Коментари (1)Add Comment
sa6odimi
...
написан от sa6odimi, май 22, 2018
mnogo milo momi4e ste , dano imate kasmet

Оставете коментар
Трябва да влезете в сайта като потребител, за да коментирате. Моля регистрирайте се, ако все още нямате профил.

busy
 

Потребители

От форума + Анкети

Търсене

Търся
Години между
до
Населено място :
Град
Провинция
Държава