Любопитно
Красота... ! ! !
teboiv
Любопитно
Събота, 14 Февруари 2009 07:25
Давам Ви линк, за нещо красиво, което можете да качвате на вашите телефони http://krassota.com/goroda.htm... / Става въпрос за анимирани снимки, графики с перфектно качество / Вярвам че ще Ви харесат...
 
Един доста интересен сайт!
dkenanova
Любопитно
Вторник, 16 Септември 2008 22:42
Ето за всички един доста любопитен сайт с телевизии! и други неща! http://e-televizor.com
 
Устроиство за ходене
Mariola
Любопитно
Вторник, 16 Септември 2008 03:00
 
Факти
Hristo Vatev
Любопитно
Неделя, 24 Август 2008 12:07
Охлювите могат да спят по три години.

Американските авиолинии спестиха $40 000 през 1987 като слагали по една маслина по-малко в салатите, сервирани в първа класа.

Американците изяждат средно по 18 акра пица всеки ден.

Бебетата се раждат без капачки на коленете. Те се развиват след втората година на детето.

Котешката урина свети на ултравиолетова светлина.

Комиксите с Доналд Дък се били забранени във Финландия, защото не носи гащи.

Ако Барби беше с реални размери, мерките й щяха да се 39-23-33. Щеше да е висока 2 м и 20 см, а вратът й щеше да е два-пъти по-дълъг от човешкия.

  Ако държите златна рибка в тъмна стая, тя ще стане бяла.

В древен Египет свещениците скубели всеки косъм от телата си, включително веждите и миглите си.

Леонардо Да Винчи е изобретил ножиците.

Мерилин Монро е имала 6 пръста на краката.

Никоя дума в английския не се римува с "MONTH" (месец).

Хората се страхуват от паяци повече, отколкото от смъртта.

Една от причините марихуаната да е незаконна днес, е защото през 30-те години на 20-ти век производителите на памук агитирали срещу производителите на коноп, в които виждали конкуренция.

Очите ни са с един размер от раждането, но носовете и ушите ни не спират да растат.

  "STEWARDESSES" (стюардеси) е най-дългата дума, която може да се напише от клавиатурата само с лявата ръка.

Мравките винаги падат на дясната си страна, когато са обгазени.

Хората изяждат средно по 8 паяка през живота си, докато спят.

  Пътническият кораб "Кралица Елизабет 2" се придвижва само с 15 см с всеки галон дизел, който изгаря.

Електрическият стол е изобретен от зъболекар.

Името Уенди е измислено за книгата "Питър Пан".

Изречението "The quick brown fox jumps over the lazy dog" използва всички букви в английския език.

Най-кратката война в историята е между Занзибар и Англия през 1896 г. Занзибар се предава след 38 минути.

Най-силният мускул в тялото е езикът.

На всеки човек в САЩ се падат средно по две кредитни карти.

"TYPEWRITER" (пишеща машина) е най-дългата дума, която може да се напише, като се използва само един ред от клавиатурата.

Жените мигат близо два пъти повече от мъжете.

  Вероятността да бъдете убит от тапа от шампанско е по-голяма, отколкото от отровен паяк.

Можете да се убиете, ако задържите дъха си.

Рождения ви ден съвпада с този на поне 9 милиона души в света
 
ЦЕЗАРОВОТО СЕЧЕНИЕ
Adelina
Любопитно
Понеделник, 07 Юли 2008 15:30

ЦЕЗАРОВОТО СЕЧЕНИЕ

Операцията, при която по хирургичен път се цели най бързо да се извади чрез разрез живо бебето от майчината утроба ако по различни причини то неможе да се роди по естествен път, погрешно е смятана, че носи името си от Цезар. По скоро е обратното. Названието `цезарово` се разпространява едва през 17век очевидно под влиянието на Плиний, който пише че така се е родил основателят на римският род Цезарови и че от там идва името на рода. Впрочем на латински caedere означава `режа,дробя`. Следователно името на рода означава нещо като Резачеви или Изрязани. От това можем да направим извода, че Цезар не се е родил след сечение, а просто е получил името си на основата на родовото прозвище, което явно е свързано с нещо друго, характеризиращо родоначалниците на този род. Възможно е дори в това прозвище да има някакви препратки към митологията. За тази операция античността не е имала специална дума. Истината е, че на наречията по късно се натъкваме още в гръцката митология /Дионисий и Асклепий са се родили според преданието след разрез на майките си Семеле и Коронис, които загинали в пламъци/. А в най старото римско законодателство специален закон, приписван на Нумий Помпилий, забранява под смъртно наказание погребването на бременна жена безопит да се извади живият плод от нея. Същото предписание съдържат Талмудът и библията. А това може да стане само с разрез на корема. Ще бъде грешка обаче, ако смятаме, че в древността сечението е извършвано върху живи хора. За първи път това осъществява германецът Траутман във Витенберг през 1610год. До откриването на хирургическата антисептика смъртността при подобни операции е била исключително висока. Още по вече, че по това време не е съществувала подходяща хирургическа техника, раните не се зашивали, а също и не се знаело как да се спре кръвта от прерязаните кръвоносни съдове. Едва по късно това се превръща в обичайна операция, спасила живота на много майки и деца.

За вас прочете и преписа ДЯВОЛО &

 
Скритите пътища на съзнанието
Дияна
Любопитно
Събота, 03 Май 2008 10:12
Малко преди да заспи, Барбара Гаруел видя пред леглото си кралицата майка. В ноемврийската нощ на 1993 г. призракът не стресна възрастната госпожа от градчето Хул, защото тя вече бе имала десетки ясновидения. През 1981 г. например бе сънувала убийството на
 
Колибка
Hristo Vatev
Любопитно
Събота, 26 Април 2008 01:59

Приятели от сайта могат да се изтеглят прекрасни филми.



 
Родово имение
Hristo Vatev
Любопитно
Четвъртък, 24 Април 2008 02:06
rodowo.jpg
 
За Google Earth
Hristo Vatev
Любопитно
Вторник, 15 Април 2008 03:00


Google Earth Pro Може да се изтегли от http://zamunda.net/ иначе струва 400 долара

Google Sky във вашия браузър


Клипове

Flash Earth

Интересни места в Google Earth

 потребители - симулатор за полети

http://www.panoramio.com/map/
 
Жената на писателя Едит Толкин
Hristo Vatev
Любопитно
Четвъртък, 10 Април 2008 01:17
Жената на писателя
Едит Толкин
"Тя беше абсолютно свободна, необвързана с никакви клетви...
и аз нямах никакво право да се оплаквам, ако тя се беше омъжила за друг"
(из писмото на Дж. Р. Р. Толкин до сина му Майкъл)
Едит
Те живяли заедно, в мир и любов, 55 години. Тези години сигурно не са били безоблачни, но все пак са били щастливи. Джон Роналд Руел Толкин и неговата жена Едит се обикнали, когато тя била на 19, а той - на 16 години. Не може да се каже, че са били самотни, но ранното осиротяване им било наложило някакъв болезнен отпечатък. И те се разбирали взаимно - сериозният, спокоен Роналд и нежната сивоока Едит. Сивоока и тъмнокоса - това знаем за нея със сигурност. Не само старите, потъмнели фотографии са съхранили нейната външност, но и книгите на Толкин: "Дрехата й беше синя като безоблачното небе, а очите й прозрачно сиви като звездната нощ; наметалото й беше обсипано със златни цветове, а косите й бяха тъмни като вечерните сенки..."
Това не е за нея, но без съмнение, тя е жена, достойна и за любовта, и за книгите на своя съпруг.


Всичко било невинно и трогателно. Едит живеела в същия пансион, където били и двамата братя Толкин. Завършила музикално училище и се канела да стане учителка по музика. Живеела самотно и с Роналд бързо се сприятелили - и двамата имали талант да общуват. Приятелството им, вероятно платонично, продължило две години.


В един прекрасен ден те тръгнали на разходка с велосипеди, "доброжелатели" ги забелязали и веднага разказали на отец Морган, католическия свещеник, комуто Мейбъл Толкин завещала своите синове. Той бил грижовен и строг опекун. Стараел се колкото може да помогне на момчетата да изберат правилния път в живота. Затова фактът, че по-големият, който бил и твърде талантлив, пренебрегва занятията и прекарва прекалено много време с девойка, която е три години по-голяма от него, при това не е католичка, не би могло да го радва. Успехът на Роналд в училище катастрофално падал, момчето престанало дори да идва за причастие. Отецът се постарал да пресече тяхното общуване, призовавайки Роналд да мисли трезво и разумно да продължи пътя си към Оксфорд. На младежа било забранено да общува със своята любима, докато не навърши 21 година. Но въпреки това, Роналд бил достатъчно сигурен в своя избор, за да отстъпи толкова лесно.


По традиция името Джон в рода Толкин се давало на най-големия син. Роналд го нарекла майка му - вместо Розалинда (тя мислела, че ще роди момиче). Най-близките роднини го наричали обикновено Роналд, а приятелите и колегите му - Джон или Джон Роналд. Руел е фамилията на другия дядо на Толкин. Това име носел бащата на Толкин, братът на Толкин, той самият, както и всичките му деца и внуци. Самият Толкин отбелязва, че това име се среща в Стария завет (става дума за Рагуил, наричан още Йотор, тъстът на Мойсей, който го посъветвал да подбере способни хора, които да му помагат при извеждането на евреите от Египет). Често наричали Толкин по неговите инициал JRRT, особено в по-късните години. Той обичал да се подписва чрез тези четири букви.

Веднъж, тайно от всички, Роналд и Едит се срещнали, разговаряли за създалата се ситуация и сами взели решение да не се виждат, докато Роналд не стане пълнолетен. Навярно ако не беше тази забрана, това първо любовно приключение нямаше да завърши с нищо сериозно, но когато нещо е забранено...

Едит заминала при свои далечни роднини (в Cheltenham) и те цели три години дори не си писали. Това време било трудно за тях, особено за нея. Но така или иначе, след три години, когато Роналд навършил 21, веднага написал писмо на Едит. И получил отговор - тя се била сгодила за друг. Какво я накарало да вземе подобно решение? Може би за три години Едит е изгубила надежда, решила е, че Роналд я е забравил. Но той не я бил забравил и не се предал. И не разрешил и на нея да се предаде. На следващия ден той бил в Челтнем, а след още няколко часа те обявили на роднините годежа си.

На пръв поглед, всичко било решено възможно по най-добрия начин. Трудностите обаче едва започвали. Романтичната любов е нещо много хубаво, но все пак Роналд настоял Едит да приеме католичеството. За нея това означавало болезнено скъсване с познатата й среда, трябвало да напусне дома на чичо си, който бил яростен противник на папистите. Тя се съгласила на това, както винаги вслушвайки се в своя Роналд.

Едит се заселила при своя далечна роднина в Уорик, малко и скучно градче. Роналд продължавал да се учи и те се виждали рядко. Освен това, сега те вече не били деца и виждали, че не винаги са в състояние да се разбират взаимно. Различно възпитание, различно образование, различни интереси – всичко това, така или иначе, неведнъж се отразявало върху техните отношения. Те се оженили едва на 22 март 1916 година, но отново и отново им се наложило да свикват, да се учат да се разбират взаимно. Последната дума винаги била на Роналд, а Едит избирала дали да се бунтува или да отстъпва. И тя отстъпвала, пазейки мира в семейството.

Толкин не може да бъде упрекнат, че е изисквал прекалено много от жена си, без да дава нищо в замяна. Той я обичал и винаги помнел за това, че именно той трябва да бъде нейна опора и защита за тях двамата. Затова, когато започва войната, той не се записва доброволец на фронта - без да завърши университета, той не би могъл да обезпечи семейството. Тази негова постъпка е разностойна на жертвата на Едит: заради него тя напуснала хората, с които била живяла през датството си, а той заради нея изтърпял позора на общественото осъждане и все пак завършил обучението си, при това с отличие.

През 1916 година Толкин заминава на фронта и оцелявайки в битката при Соме, попада в болница с тежък окопен тиф. След това го изпращат в английски военен лагер, където му предстояло да лежи още дълго. Едит обаче се премества по-близо до мъжа си и от този момент, те практически не се разделят до края на живота си. Той й чете своите стихове, а тя, макар да изглежда, че никога не е могла да проникне в дълбочината на неговото творчество, винаги е била негов верен помощник и слушател.

Това е било тежко, военно време. През март 1941 година Толкин пише на сина си Майкъл: "Помисли си само, какво й е било на майка ти! Сега аз не смятам, че на нея й е било по-зле, отколкото на другите, но това не ми пречи да разбирам колко й е било трудно. Тогава аз бях млад човек, без никакво положение в науката, с мизерен доход (20-40 фунта на година), с много скромни надежди за бъдещето. Лейтенант от пехотата, където шансовете за оцеляване на един младши офицер не са големи. Тя се омъжи за мен през 1916. Първата си бременност прекара през гладната 1917 година. Джон (най-големият син на Толкин) се роди в дните на битката под Камбре, когато краят на войната изглеждаше толкова далечен, колкото изглежда и сега."

Войната обаче свършва и започва работата и семейният живот. Там нищо особено не се случвало. Толкин станал професор в Оксфорд, писал проза и стихове, а Едит така и си оставала просто жената на талантливия учен, любящ и властен. Прекрасен съпруг и баща на четири деца, въпреки това той прекарвал много време в разговори за литературата с близки приятели (сред тях бил и Клайв Луис – по-късно станал известен христиански писател). В тази част от своя живот той практически не допускал жена си. Отначало Едит недоумявала, но после се смирила, както винаги отстъпвайки на мъжа си. Може само да се предполага колко пъти за 55 години съпружески живот тя е постъпвала именно така.

Това не е било липса на характер, както може да ни се струва първоначално. Това е било доверие, готовност да се жертват личните желания заради любимия човек. Това е била удивителната мъдрост, която година след година е поддържала огъня на любовта и огромното взаимно уважение. Любов и уважение, без които нямаше да я има тази изключителна двойка, нямаше да ги има и произведенията на Толкин, изпълнени с надежда, нежност и мъжество.

След смъртта на Едит Толкин пише на своя син Кристофър, обяснявайки му защо иска върху надгробния камък да бъде изсечено и името Лутиен:

"Тя беше моята Лутиен и знаеше за това. Сега не мога да кажа нищо повече. Но би ми се искало в скоро време да поговоря с теб за много неща. Защото, ако аз така и не успея да напиша сносно биографията си, което е доста вероятно, тъй като не е в характера ми, понеже предпочитам да изразявам най-дълбоките си чувства в предания и митове, някой близък ми по дух, трябва да знае поне малко за онова, за което в мемоарите не се пише: за ужасните страдания от моето и нейното детство, от които ние се избавихме взаимно, но не ни стигнаха силите да излекуваме напълно раните, които по-късно често ни пречеха да живеем; за страданията, които изтърпяхме след като се роди любовта ни, и всичко това (поради и преди всичко личните ни слабости) може да помогне да ни бъдат простени или поне разбрани грешките и черните минути, които понякога помрачаваха живота ни, и обяснено защо не съумяхме да докоснем най-съкровената дълбочина в нашите сърца или да помрачим спомените за нашата юношеска любов. През целия ни живот (особено когато бяхме само двамата) ни се случваше отново да се окажем на горската поляна, и много пъти, хванати за ръце, ние се отдалечавахме от сянката на неминуемата смърт - до последната ни раздяла."

Едит Мери Толкин напуска този свят на 29 ноември 1971 година, а Джон Роналд Руел Толкин умира две години след това, на 2 септември 1973 г. Те са погребани един до друг на малкото католическо гробище в околностите на Оксфорд. А на надгробната плоча освен обичайните дати и имена, са издялани и още две. Това са имената на двамата герои - Лутиен и Берен, чиято любовна история е била написана благодарение на любовта на сериозния, спокоен Роналд и нежната сивоока Едит. Образът на Лутиен, древната красавица, вълшебницата от легендите на "Силмарилион", въплътен в Едит, следвал Роналд повече от 50 години.

Източник
 
Тайната на Закона за привличането
Hristo Vatev
Любопитно
Вторник, 08 Април 2008 23:26
Тайната на Закона за привличането
Закона за привличането image

Тайната на Закона за привличането

Може би сте гледали филма „Тайната”, чиято основна идея е да представи нагледно как работи универсалният вселенски закон – Законът за привличането.
Той гласи:

  1. Подобното привлича подобно.
  2. На каквото спирате вниманието си, то се увеличава в живота ви.
Защо подобното привлича подобно?
Ние сме енергиини същества и живеем във вибрираща енергийна вселена. Всичко около нас е енергия. Енергиите, които вибрират с еднаква честота се привличат. Това е, толкова е просто!
Мисълта ни е много силна енергия.
Сигурно сте чували за ползата от позитивното мислене. Това е пак Законът за привличането. Когато мрънкате и се оплаквате и казвате, че все на вас не ви върви, така и ще продължава, докато не излезете от омагьосания кръг на негативните си мисли.
Искате да привлечете любов, дайте любов.
Искате богатство, станете по-щедри, действайте като богаташи.
Искате да сте здрави, мислете, че сте здрави.
Във всяка ситуация намирайте позитивния аспект. На този свят няма, наистина няма, нищо фатално. Тук сме за един миг и трябва да го изживеем забавлявайки се.
Избягвайте сцените с насилие, филмите на ужасите, новините, заливащи ни с негативна информация.
Смейте се и се радвайте на живота и той ще ви се отблагодари.
Направете си дребен експеримент. Например, ако имате колега, с когото не сте в особено добри отношения, опитайте се да мислите за него позитивно, за хубавите му качества и бъдете добронамерени. Ще се изненадате от резултата. Може да се концентрирате върху определени ваши желания, докато ги постигнете, а може просто да поддържате положителната си нагласа и ще видите как нещата около вас се подреждат точно както трябва и без усилие.
Когато вашата мисъл излъчва на честотата на щастието и хармонията, тя ще привлича точно това и бедите ще ви заобикалят.
 
 
Аурата
Hristo Vatev
Любопитно
Неделя, 06 Април 2008 03:00

Компютърна Диагностика на Аурата

http://ezoterikon.narod.ru/index.files/page0001.html

ЕНЕРГИЙНО ПОЛЕ, ЕНЕРГООБМЕН И ЕНЕРГИЕН ВАМПИРИЗЪМ
Вероника Верай


ЧОВЕШКО ЕНЕРГИЙНО ПОЛЕ


Около всеки човек, както и около всички живи организми, съществува енергийно поле, наричано още биополе или аура. В широк смисъл, под тези три термина се разбира едно и също. В по-тесен, биополе се нарича само най-плътната и близка до тялото част от енергийното поле. Ръцете на сензитивните хора могат да бъдат тренирани да усещат ясно биополето, също както и промените и дефектите в него. Енергийното поле може да бъде снимано с помощта на Кирлиановата фотография.

Човешкото енергийно поле има сложна структура. То се състои от различни "слоеве" и се пресича от многобройни енергийни канали, които могат да бъдат оприличени на кръвоносната система на физическото тяло. На пресечните точки на тези канали са разположени енергийните центрове - чакрите, чрез които се осъществява поемането и отдаването на енергия. Има седем главни чакри, разположени по проекцията на гръбначния стълб, и от тяхното правилно функциониране до голяма степен зависи добрият енергиен баланс.

Аурата загражда и предпазва физическото тяло като в "балон", тя има яйцевидна форма, с най-широката си част около главата и раменете. Аурата на един човек се променя непрекъснато в зависимост от състоянието му - плътността и равномерността показват най-вече от физическото му здраве, яркостта зависи също и от емоционалното състояние и духовното развитие, размерът - освен от здравето, най-вече от емоционалното състояние. Ореолите, рисувани около светците в много култури имат за цел да покажат, че тяхната аура е толкова ярка, че е видима с просто око. Самата дума "светец" означава човек с ярка аура. В променливостта на аурата има известна устойчивост, която именно я прави индивидуална за всеки човек. Това особено може да се види в цветовете й. Аурата може да се види като съчетание от цветове, като често любимите цветове на човека преобладават и в неговата аура.

Здравото, плътно, ярко поле е изключително важно за здравето на човека на всички нива и е неговата първа и най-важна защита
от всякакъв вид инвазия. Също както хората се различават по силата и здравето на физическото си тяло като дадености, по същия начин и енергийните полета са различни като даденост. При всеки човек обаче аурата се засилва, когато той е здрав, щастлив, позитивен, добродетелен, победител, влюбен или като резултат от духовни практики. Силната, добре балансирана биоенергия е предпоставка за много благини и добродетели в живота на човека - тя се проявява във вид на действеност, смелост, воля, доброжелателност, здраве и магическото чувство, че сме на точното място в точното време. Освен това, хората подсъзнателно усещат енергийния "характер" на другите и като правило биват привлечени от хората със силно и здраво поле, и същевременно са склонни да отбягват тези със слабо или увредено поле.

Всяко енергийно поле относително отслабва и се свива при боледуване, освен това при преумора, негативни чувства или пристрастявания. Устойчивите нарушения на биополето, например дължащи се на продължителни негативни чувства, по-късно могат да се манифестират като болести на физическото тяло. Изобщо, болестите първо се проявяват в аурата и могат да бъдат усетени там още преди да са се проявили физически. Също така, известно време след оздравяването върху полето остава "следа" от прекараното заболяване. Характерни за слабата биоенергия са липсата на воля и инициатива; страхът; натрапчивите негативни мисли; забавеното мислене; необяснимото чувство за хлад; емоционалната студенина или емоционалната зависимост от други хора; физическите неразположения; податливостта към въздействия и пристрастявания; общия лош късмет.


 
Мъглявини
Hristo Vatev
Любопитно
Четвъртък, 27 Март 2008 17:48

nebulaes.gif

Клипове stellar_spire_eagle_nebula.jpg

Мъглявини

ВИДОВЕ МЪГЛЯВИНИ

звезди и мъглявини

Снимки

 
Списание Българска наука
Hristo Vatev
Любопитно
Четвъртък, 27 Март 2008 02:48

Приятели, открих прекрасен сайт: http://bgnauka.com/index.php
На линковете от долу можете да изтеглите списанията, които са публикувани в сайта, а под тяк са описанието на темите, които са в списанието .

http://bgnauka.com/

Ботаника: видове от: Семейство Кръстоцветни и Семейство Върбови Медицина:"Мускулите – устройство, видове и основни физиологични функции." Култура:"Соларни символи и култов" Екология"Начало и дейност" "Перли" Зоология:"Плъхове" История:"Въстанието на Асен и Петър" - продължение от 15 брой Личност:"Леонард Ойлер" >>

http://bgnauka.com/

Биохимия. Еволюция на биохимия част 4 Култура Праисторическо изкуство Минералогия - Гемология "Огненият камък" Ботаника Семейство Букови Семейство Брезови Психология Организация и управление на комуникационните тактики История Крепостните съоръжения в Еленския Балкан Хронология -Византия Личност Стивън Хокинг – Наследникът на Айнщайн >>


 
Ангели
Hristo Vatev
Любопитно
Вторник, 25 Март 2008 02:53
Всяко човешко същество има свой ангел, чиято задача е да го предпазва от беди. Както в Новия завет, така и в еврейската Тора се говори за това, че от раждането до смъртта ни един ангел, посочен от самия Бог, постоянно бди над нас. Това твърдят не само вярващи, екстрасенси, гадатели и личности с паранормални способности, но и много обикновени хора, спасили се по чудодеен начин от смъртта. Дори и някои от сериозните научни издания са приели за нещо нормално съществуването им.

Защо тогава да не се опитаме да влезем във връзка с него?


Нека сега се пренесем в Силикон Вали. Годината е 1988-а. Журналистът Пиер Йованович пътува на предната седалка на автомобила си, управляван от неговата приятелка. Настроението и на двамата е чудесно, нищо по пътя не подсказва за наличието на каквато и да било опасност. Изведнъж, без никаква видима причина, Пиер се хвърля наляво, предизвиквайки уплахата на спътничката си и рискувайки да предизвика катастрофа. Само след миг куршумът, изстрелян от някакъв луд край пътя, пробива предното стъкло на автомобила и се забива в седалката, където преди това се е намирала главата на журналиста. Необяснимият му импулс му спасява живота. Оттогава Пиер безрезервно вярва в ангели закрилници и си поставя за цел да докаже тяхното съществуване.

След като в продължение на пет години Йованович упорито събира материали и разкази на очевидци, публикува книгата си „Разследване за съществуването на ангели пазители”. В нея той сравнява различни случаи и открива сходни паралели и свидетелства.

Мнозина учени са склонни да откриват доказателства за наличието на някакви висши „добри сили”, изследвайки разказите на хора, които са преживели граничещи със смъртта състояния. Всички, които са изпадали в клинична смърт, „там” са били посрещнати от някакви прекрасни същества. Най-често разказвачите ги описват като свои отдавна починали близки, а в 30% от случаите говорят за тях като за „необяснима духовна същност, която най-вероятно е моят ангел-закрилник”. Свидетелствата им принуждават все повече лекари да признаят достоверността на разказите на пациентите си, които по никакъв начин не биха могли нито да виждат, нито да чуват, тъй като са били в състояние отвъд комата.

„Те притежават чувство за хумор, гласовете им са чисти, мелодични и винаги различни” - твърди Пат Девлин, възрастна сляпа жена, живееща в Хавай, която се кълне, че постоянно поддържа контакт със своите „покровители”.

През 1991 г. Елизабет Клайн пътувала в колата си по магистралата край Лос Анджелис и неочаквано чула съвсем ясен глас, който й заповядал да премине в лявото платно. Не й оставало нищо друго, освен да му се подчини. „В следващия момент се случи ужасна катастрофа - разказва Елизабет. - Камионът, който се движеше зад мен, се опита да спре, но увлечен от инерцията, не успя и премаза колата, зад която се намирах само до преди миг. Няколко автомобила катастрофираха верижно един в друг върху платното, което тъкмо бях напуснала. Ако не се бях вслушала в гласа, сега нямаше да съм жива. Вярвам, че това е бил моят ангел-закрилник.„

Как да установим връзка с нашия ангел-закрилник?

Трябва непременно да му говорите, да се обръщате към него и да го молите, когато искате нещо. Ако никога не го призовете, той никога няма да се появи пред вас, а това е възможно най-лошото за един ангел според Пиер Йованович. С други думи, ако не поискате нищо от него, той нищо няма и да направи за вас. Когато пожелаете да влезете в контакт със своя закрилник, най-напред трябва да повярвате в него. След това поискайте от него да ви направи „знак”. Добрата сила, която бди над вас, ще отговори с наглед случайни съвпадения, които обаче Юнг нарича „синхроницитни” знаци.

Когато установявате контакт със своя ангел закрилник, все пак не забравяйте, че чудото винаги се случва там, където хората очакват с нетърпение идването му. Ако все пак то не дойде, тогава просто си го измислете.
 
Камила
Hristo Vatev
Любопитно
Неделя, 23 Март 2008 00:28

Камилите са преживни бозайни животни, които произхождат от Централна Азия. Има два вида камили: едногърба и двугърба. Двугърбата камила (Camelus bactrianus) е разпространена в пустинните и полупустинните райони на Средна и централна Азия, а едногърбата камила (Camelus dromadarius) - е предна Азия и Африка. Камилите са едни от най-едрите представители на сухоземната бозайна фауна. Подобно на останалите преживни животни, те живеят на стада от по няколко десетки екземпляра.

Едногърбата камила, заедно с двугърбата камила и ламите (безгърби камили), принадлежи към сем. Камилови, което се отнася към самостоятелен разред - Мазолестоноги. Това наименование отразява характерна тяхна особеност - за разлика от останалите чифтокопитни бозайници те нямат копита, а тъпи и криви "нокти" - долната повърхност на стъпалото е разширена двойна или единична мазолеста възглавничка.

Едногърбата камила е тревопасно животно., приспособено към екстремните условия на живот в пустинята. Тя е едно от малкото едри топлокръвни животни, които не могат да се заровят в земята, за да се скрият от горещината, а и няма достатъчно сянка, където да се разхлаждат. Ето защо през деня те понасят затопляне и над най-подходящата за тях температура, а през нощта издържат на охлаждане под тази температура. При същите условия други по-дребни животни трудно биха преживели. Едногърбите камили имат светла окраска, която по-малко привлича слънчевата светлина и не се затопля толкова много, колкото при животните с тъмно оцветяване. Те често са раздразнителни. Това се случва, когато е прекалено горещо.
Едногърбата камила е с дължина от 2,2 до 3,4 метра; пълната ъ височина възлиза на 1,8-2,1 метра и тежи между 450 и 650 кг.
За да се предпази от пясъка, клепачите на окото на камилата се затварят автоматично в случай на опасност като ефикасно предпазват очите й. Освен това, носът и ушите й са покрити с дълги косми, с цел да предпазят животното от пясъка и прахта в пустинята.
Едногърбата камила има също така много по-гъсто съдържание на носна слуз, от колкото при човека, като това ограничава загубите на водна пара при издишване.

Устните на едногърбата камила са твърди като каучук и това й позволява да яде корените на някои пустинни дървета (предимно на акацията).

Едногърбата камила притежава термоизолираща козина, която предпазва тялото й от разнообразните климатични условия в пустинята (горещина през деня и студ през нощта) и запазва също така загубата на вода от тялото. Едногърбата камила има способността да променя вътрешната температура на тялото си (между 34 и 42°С), в зависимост от външната среда. Това й помага да устоява на горещината и загубата на вода. Температурата й намалява през деня и се покачва през нощта. Благодарение на гъстата си козина, едногърбата камила в Азия може да оцелее при екстремни температури от + 50°С през лятото, до - 50°С през зимата.

Сомалия е основната страна, в която се отглеждат едногърби камили. Популацията от този вид достига близо 6 милиона животни. В действителност, те са почти толкова, колкото са и жителите на Сомалия. След това идват Судан (3 милиона едногърби камили), Етиопия, Мавритания и Индия (с около 1 милион във всяка страна). Общо те наброяват повече от 20 милиона в света.
Едногърбата камила (дромадар) не се среща никъде в света в диво състояние. Днес е позната само в опитомено състояние. Нейната родина е Арабският полуостров. Отглежда се като впрегатно животно, за месо, вълна, мляко (то е 3 пъти по-богато на витамин С от кравето мляко и е с голямо съдържание на антибактериални вещества); а изсушеният тор се използва като гориво. Камилите са незаменими помощници на човека при условията на живот в пустините, степите и планините.

Интересни факти:
Едногърбата камила може да се движи със скорост до 16 км/ч. Тя се характеризира с изключителна издръжливост на дълги разстояния.
Когато намери вода, камилата изпива за 10 минути 123 литра, което е около 2/3 от съдържанието на една вана.
Повечето животни губят вода с изпражненията си. Но изпражненията на камилата са много сухи. Така водата се задържа в организма им и те издържат дни напред, без да пият.
В гърбицата на камилата се натрупва голямо количество мазнини (а не вода!), които тя използва при липса на водоизточник.
Поради хищническото отношение на човека, камилите се намират под закрила. Те са вписани в международната Червена книга.
 
НачалоПредишна12СледващаКрай



Страница 2 от 2

Потребители

От форума + Анкети

Търсене

Търся
Години между
до
Населено място :
Град
Провинция
Държава