Джеймс Холман
presly
Eдни от нас
Петък, 18 Юли 2008 11:53
"Слепият пътешественик Джеймс Холман 1786-1857"


Един от най-големите авантюристи на всички времена, осъществил през 19 в. най-далечните пътешествия, вкл. околосветска обиколка е сляп.
Автор на бестселъри, самият той щеше да бъде забравен днес, ако не беше биографията му, написана от Джейсън Робъртс.

СРЕД СТРАННИТЕ ЛИЧНОСТИ, които в края на септември 1823 година се подвизават в сибирския град Иркутск, ДЖЕЙМС ХОЛМАН e най-забележителната.
Лейтенантът от Британския кралски флот пристига в 15-хилядния град, седнал на твърдата пейка на открита бричка, а мястото на кочияша е заел татарин, облечен в мръсен кафтан. Голяма превръзка закрива едното му око, болезнено възпалено.
Джейм Холман също има изтерзан вид. През изминалите месеци той и кочияшът му са изминали разстоянието от 4500 километра от Москва до Иркутск без чужда помощ и без да могат да се разбират помежду си и с хората по пътя. Нито Холман, нито татаринът говорят руски. Днес човек едва ли е в състояние да си представи колко изтощително мо­же да бъде подобно пътуване. На изток от Москва огромни райони от Русия са ненаселени. Повечето пътища са едва проходими, по тях колата не просто се движи, а мъчително напредва на разтърсващи тласъци. По-късно Холман раз­казва вицове за експлодиращия си от сътресенията мозък. Но той е човек, свикнал на болка. От младежките си години страда от ревматизъм и ходенето му се удава трудно. Преди всичко обаче Холман е сляп.

По време на безкрайното пътуване осите на примитив­ната бричка на няколко пъти се чупят. Налага се кочияшът и спътникът му да гладуват дни наред, тъй като в малките сибирски селца не успяват да намерят храна. Застигат ги по­ройни дъждове, мъчи ги жажда под палещото слънце, едва не се задушават, когато ги връх­лита пясъчна буря. Често губят посоката, защото понякога пъ­тят просто потъва в степната пустош. Успяват да пресекат страшното тресавище Бараба, където само дебели кърпи могат да защитят лицето от атаките на рояците комари.
Най-после пристигат в Иркутск, богатият град на езеро то Байкал, замогнал се от търговия с кожи. Холман започва да вярва, че наистина ще постигне немислимото - ще успее да прекоси Русия, първият етап от неговата околосветска обиколка. Остават още само 2000 километра до Тихия океан, отсечка, която е най-добре да се измине през зимата, когато езерата и блатата са замръзнали и се пътува по гладкия сняг.
Но как изобщо на този сляп човек му е хрумнала безум­ната идея да обиколи света? По онова време дори напълно здрави хора не са имали смелост за подобно начинание. Околосветските пътешественици са се брояли на пръсти - при това пътуванията са ставали с добре оборудвани кораби и са включвали цели експедиции. Но някой да тръгне сам и то по суша? Това било немислимо.
МОЖЕМ САМО ДА ГАДАЕМ. Холман не позволява на другите да го съжаляват, а и не допуска самосъжаление. След като осле-пява, не желае съществуването му да пре­мине безполезно в някой приют. И решава, че може би въпреки големите неудобства ще се почувства доволен и самоуверен, ако пътува. Холман жадува да „види" света. Това е мечтата, в която, както пише той, „исках да вло­жа цялата си енергия". В края на живота си ще бъде обявен за човека, осъществил най-далечните пътешествия, изминал около 400 000 километра, запознал се с повече от 200 раз­лични култури, както и за един от първите пътешественици, стъпили на всички континенти (с изключение на Антаркти­да). За своите пътувания разказва в бестселъри, става член на най-авторитетните научни академии, дори Чарлс Дарвин цитира негови наблюдения. Получава прозвището „Слепият пътешественик" и се превръща в звезда на своята епоха.
Иркутск се оказва задънена улица. Първият опит на Холман да обиколи света се проваля. Царят заповядва да го арестуват. Причината остава неясна. Обвинението, че „сле­пият пътешественик" е шпионин, е толкова несъстоятелно, колкото и спекулацията, че владетелят иска да прикрие от западния свят процъфтяващото развитие на търговията с кожи и на китолова. Изпращат Холман обратно в Москва, насред суровата сибирска зима. Конете измират един след друг при температури, които не могат да бъдат измерени, защото живакът замръзва в термометъра. Но Холман оце­лява.
Завърнал се в Лондон, започва да крои планове за нови пътешествия около света. Изтокът се оказва затворен за не­го, остава само Западът. Холман написва книга за преживя­ванията си в Русия. Не може да използва обикновено перо за писане, поради това, че не вижда колко мастило има на него. Ето защо започва да си служи с така неречения нок-тограф. Лист хартия се напоява с печатно мастило, изсуша­ва се и се изопва в рамка между два бели листа. С калем се пише (по-скоро се натиска) върху горния бял лист. Благодарение на индигото написаното се чете върху листа отдолу.
Джеймс Холман, ро­ден на 15 октомври 1786 г. в южноанглийския град Ексетер, е четвъртият от шестимата синове на мес­тен фелдшер и аптекар. На дванадесет години го записват в Кралския флот. Будният юноша служи на фрегата, която е изпрате­на в Халифакс, британ­ската база на полуостров Нова Скотия (Канада). За Холман това е сурова школа. На 19 години го повишават в лейтенант, с което той много се гордее. Но походката му е тежка, защото страда от ревма­тизъм, типична болест при младите моряци, ко­ито ден и нощ са прекарвали на палубата в дъжд, бури и студ. До края на живота си ще се движи мъчително,изпитвайки силни болки. По-късно го сполетява ново за­ боляване, което слага край на кариерата му. В резултат на загадъчна инфекция очните му нерви атрофират. Лейтенант Джеймс Холман ослепява напълно на 25-годишна възраст. Неговият случай се разчува сред адмиралитета и в кралския двор. Провъзгласен е за Рицар на флота, почетна титла, ко­ято все пак му осигурява скромен доход от седем фунта на месец и го спасява от пълна бедност.
Холман започва да следва медицина и литература в Единбург. Развил е невероятна способност - притежава из­ключителна памет. „Чуя ли нещо веднъж, повече не го забра­вям", пише по-късно той.
Научава се да разпознава хората и поведението им по звуците и развива точен слух за нюансите в настроенията им. Именно това качество след време ще му помогне да обиколи света. Следването му продължава три години. Когато го за­вършва, той е на 30 години. Крайно време е за „образовател­ното" пътешествие, което в изисканото общество се смята за част от добрия тон. Освен това лекарите препоръчват на болния от ревматизъм инвалид да прекара известно време на топъл климат. Така започват пътешествията на Джеймс Холман.
Той поема сам на юг. Фран­ция не е Сибир, но и тук прид­вижването е толкова трудно, че той се моли пътуването да приключи по-бързо. Холман предпазливо навлиза в новия си живот. Изминава големи раз­стояния пеша. Бастун с метален връх му помага да се ориентира по терена. Често получа­ва покани, остава със седмици в именията на благородни­ци, които с удоволствие приемат в компанията си слепия разказвач. Но него го влече все по-нататък, към Рим, към Неапол, към Везувий. Достига до ръба на кратера, като от­казва да се придвижва на муле с думите: „Виждам по-добре с нозете си."
Това е първата двугодишна обиколка на Холман. Как успява да я направи, а след това и всички останали, въпреки слепотата си и въпреки че почти винаги е без придружител? Защо никога не го нападат, никога не пропада в някоя про­паст, не си чупи крак? Може би с годините Холман е овладял изкуството на „ехолокацията", на „чуването" на препятствия. Потрепвайки с бастуна си, той създава звукови вълни, чието отражение му позволява да разпознава контурите на терена. Не по-малко важни са и дребните неща. Винаги, когато е въз­можно, избягва книжните банкноти и предпочита монетите, чиято стойност може да определи чрез пипане. В багажа си слага малки ленени торбички с точно преброени монети, за да бъде готов при нужда веднага да даде исканата сума. На­ясно е, че всяка проява на несигурност би го превърнала в лесна жертва.
Стимулира го страхът, че могат да му поставят етикета на недъгав и безпомощен човек. Ето защо през целия си жи­вот следва строга програма за поддържане на физическата форма. Във Франция се завързва за каретите и тича след . тях, в Бразилия, болен от треска и почти в несвяст, участва в експедиция с мулета в джунглата. Когато пътешества с кораб, винаги сваля връхната си дреха, оставя бастуна и се изкатерва по вантите до върха на най-високата мачта. Нещо, което се осмеляват да правят само младите и смели моряци.
Най-големият и най-важният му талант обаче е да пече­ли хората. От феноменалната си памет непрекъснато черпи вицове, стихотворения, забавни истории. В състояние е да забавлява и най-изисканата компания с безупречна вежли­вост и впечатляваща ерудираност. Един от триковете му е да използва езика на зрящите. На остров Цейлон, по време на лов на слонове, възкликва: „Вижте какви красиви кокосови палми!". Описва в детайли хора и предмети, на които се е натъкнал по пътя си, сякаш действително ги е видял. А тъй като, за да може да разказва, трябва и да слуша, Холман очарова хората и с друга своя дарба, която още тогава пред­ставлява рядкост - проявява внимание и търпение.
П РЕЗ ЮЛИ 1827 Г. НАЙ-ПОСЛЕ СЕ ПОЯ­ВЯВА НОВ ШАНС за околосветска оби­колка, три години след завръщането му от Сибир. Един приятел, капитан Уилям Оуен, |предлага на вече 40-годишния Холман отдав­на мечтаната възможност за участие в експедиция с бойния кораб „HMS Eden" на Британския флот. В името на британ­ската корона Оуен и екипажът му трябва да завземат остров Фернандо По в близост до западноафриканското крайбре­жие. Целта е да се прекрати трансатлантическата търговия с
роби, която Англия вече не одобрява. Холман се надява, че на острова ще може да намери кораб до Южна Америка, а оттам и по-нататък на Запад до Азия или Австралия.
По онова време знойното крайбрежие между днешни­те Сенегал и Нигерия има славата на „гроб за белия човек". Там върлуват малария и други тропически болести. В базата Фритаун само за година измират почти половината от всич­ки новодошли европейци. От 135-членната експедиция на Оуен оцеляват едва 12 души.
Мисията към вътрешността на Фернандо По се води от Холман. Когато се среща с племенния главатар, носещ проз­вището „Главореза", слепецът с непоколебимо самооблада­ние и церемониалност, които е усвоил като рицар на Уиндзор, вади от джоба си два ножа и му ги връчва с почтителна тържественост. Главатарят, известен със своята жестокост, му отвръща с гостоприемство. През следващите месеци Хол­ман участва в преследването на търговци на роби и изучава бреговете на Африка.
Вече почти е загубил надежда да стигне до Бразилия, ко­гато холандски товарен кораб го взема със себе си до Рио. Оттам с британски военен кораб продължава до Южна Аф­рика.
Там се научава да язди. Придружаван единствено от един млад водач, навлиза дълоко навътре в земите на. племето зулу - експеримент, който никой друг преди него не е правил. След това продължава към Мадагаскар, Занзибар, Сейшелските острови и Цейлон, където участва в лов на слонове. В Индия Холман остава съвсем за кратко. По-силно впечат­ление му прави Китай. Но там не му разрешават да напуска анклавите за чужденци. Успява да научи малко китайски и си поръчва портрет. Годината е 1830 и картината представя изключително спокоен джентълмен с брада - един щастлив човек.
НАЙ-ЕНТУСИАЗИРАНО Холман е посрещ­нат в Австралия. Но и тук пътешественикът не се задържа дълго в цивилизованите ра­йони. Включва се в експедиция, чиято цел е да намери път по суша до морските заливи на стотици мили южно от Сидни. Белите придружители на Холман скоро се отказват. Съпровождан единствено от един абориген, Холман преминава през опасни блата и най-на-края открива пътя.
За последен път по време на това пътешествие отново се качва на кораб, който го връща обратно в Лондон. Исто­риите, които Холман разказва за това свое грандиозно пъ-
туване, срещат в родината му нееднозначен отзвук. Едни се възхищават на неговата сме­лост, други смятат, че в своя че-тиритомен пътепис „Пътуване около света" твърде много се позовава на чужди впечатле­ния. По-късно Чарлс Дарвин цитира една глава, посветена на флората и фауната. „Слепи­ят пътешественик" съобщава непознати факти. Но общест­веността постепенно губи до­верие в него.
Холман се отчуждава от света. Все по-трудно започва да се справя с живота в Лондон и то в съвсем практически смисъл. Джентълмените вече не носят коприна и брокат, чието шумолене добре се чува при движение по улиците, а вълна, от която едва се долавя звук. А и женската мода, която в младите години на Холман следва линията на тялото, сега е изместена от широки поли, които той тепърва трябва да се учи да избягва.
Освен това в Англия вече вървят железници, които вся­ват ужас у заклетия пешеходец. Ето защо той отново тръгва на път към нови страни: Гърция, Турция, Сирия, Ливан, посесещава най-отдалечените райони на Източна Европа, „къ­дето скелетите на разбойниците висят по дърветата". Когато през 1846 г. се завръща в родината си, вече никой не проявя­ва интерес към описанията на 60-годишния пътешественик. Той наема стая в Тауър Хил, квартал за развлечения на моря­ците, продължава да пътува и да пише своите мемоари. Една седмица след като ги завършва, на 28 юли 1857 г., Джеймс Холман умира на 70-годишна възраст.
Архивът му се загубва. Енциклопедия Британика пос­вещава на Холман, един от най-големите пътешественици на всички времена, подробна статия. В изданието от 1910 г. обаче тя е съкратена до едно изречение, а в това от 1960 г.изобщо липсва.

Източник сп. GEO

Ако знаете английски, можете да изтеглите безплатно първият том от пътешествията на Холман "Пътуване около света" тук:

http://www.gutenberg.org/etext/12528

Джейм Холман в Уикипедия

Общо Коментари (0)Add Comment

Оставете коментар
Трябва да влезете в сайта като потребител, за да коментирате. Моля регистрирайте се, ако все още нямате профил.

busy
 

Потребители

От форума + Анкети

Търсене

Търся
Години между
до
Населено място :
Град
Провинция
Държава