Артър Кларк
presly
Eдни от нас
Четвъртък, 24 Юли 2008 14:47
Сър Артър Чарлс Кларк (на английски Arthur Charles Clarke) (16 декември 1917 - 19 март 2008), е британски писател и изобретател, най-известен с научнофантастичния си роман „ 2001: Една одисея в космоса“. Неговия разказ "The Sentinel" е превърнат във филма "2001: Космическа Одисея" от Стенли Кубрик, а романът излиза докато Кларк и Кубрик работят по сценария на филма.Години по-късно се появяват две продължения на книгата, последното от които през 1997г. - "3001: Последната Одисея". Освен писател, Кларк бе и подводен изследовател, популяризираше научните занимания и агитираше за космически изследвания.
Той е един от първите хора, предложили използването на сателити около Земята с цел подобряване на комуникациите, също така е изказвал предвиждания, че човекът ще стъпи на Луната до 2000 г. Той прогнозира, че един ден космическите пътешествия ще станат като воаяж до курорт. Тези прогнози, направени през 40-те години, са предизвиквали насмешка тогава. Роден англичанин, той десетилетия живее на остров Цейлон (Шри Ланка), често прикован към инвалиден столзаради последици от прекаран в детството полиомиелит.
{mosimage}Роден е в Мeйнхед, графство Съмърсет. Като момче обичал да гледа звездите и да чете стари американски фантастични комикси. След като завършва училище в гр. Тантън, тъй като не може да си позволи универитетско образование работи като ревизор в местният Комитет по образованието.
Кларк служи в Кралските военновъздушни сили като радарен инструктор и техник в периода 1941-1946, през октомври 1945 г публикува статия в списание Радио Свят, в която описва сателитна комуникационна система- мрежа от геостационарни спътници, за статията той получава хонорар от 15 паунда, а от изложената в нея теория се ражда индустрия за милиарди. "Хората казват, че е можело да направи купища пари, ако бях патентовал това. Не съм подавал патентна регистрация, защото никога не съм си и въобразявал, че това ще се случи, докато съм жив", разказва по-късно писателят. Все пак тя му спечелва златен медал "Стюарт Балантайн" от Института Франклин през 1963 г. и номинация за Нобелова награда през 1994 г. Демобилизиран е с чин Лейтенант от Кралските ВВС и взема диплома по математика и физика от Кралския колеж в Лондон, където учи след края на войната.
Пред 1953 г. среща и бързо се жени за Мерилин Мейфилд- 22-годишна разведена американка с малък син. Те се разделят завинаги след 6 месеца, но разводът им не е факт чак до 1964 г. Кларк никога не се жени повторно, но е близък с Лесли Еканейк, която умира през 1977.
Сър Артър е автор на над 100 книги, повести и над 500 разкази, повечето от които са творби предсказания. Артър Чарлз Кларк започва от училищни списания, на които изпраща произведенията си. Първите му работи за космически пътувания и технологии често срещат отказ и неразбиране у издатели и редактори. През 1946-а излиза разказът "Амбразура". Любители на фантастиката от цял свят пътешествуват с удивление и възхита из Космоса с книгите му "Краят на детството", "Втора одисея 2010", "2061: Одисея трета", "3001: последната одисея", "Среща с Рама", "Рама се разкрива", "Чукът на Бога", "Фонтаните на Рая", "Градът на звездите", "Островът на делфините", "10-а по Рихтер", "Спусъкът", "Светлината на утрешния ден".
Той написва и няколко нефанатстични книги описващи техническите детайли на приложението на ракетната техника и космическите полети. Най-забележителните от тях може би е "Изследването на космоса" (1945 г.) и "Многообещаващият Космос" (1968 г.). Признанието за неговите технически открития е официалното именуване от Международното Астрономичско Общество на геостационарната сателитна орбита още като "Орбита на Кларк".
Той е председетал на Британското Интерпланетарно Общество за периода 1947-1950 и отново през 1953. Има сложни отношения с научните среди и доста от статиите му са публикувани на необичайни места като "Плейбой".
През 1956 г. той емигрира в Шри Ланка главно заради любовта си към гмуркането и живее там до смъртта си. Живее в гр.Коломбо като получава тамошно гражданство през 1960 г. и се ползва от особен статут да не плаща данъци. Той убеждава властите да прокарат закон за постоянно пребиваване, популярен още като "Законът Артър Кларк", съгласно който чужденци, вкарали в страната твърда валута, плащат минимални данъци и се радват на специални привилегии.
Включва се и в борбата за опазване на горилите от низините и през 1962 г. спечалва наградата "Калинг" на Юнеско за популяризиране на науката.
През 1980 г. той става известен на много хора чрез своите телевизионни програми- "Тайнственият свят на Артър Кларк" (излъчена и в България), "Светът на странните сили" и "Тайнствената вселена ". През 1986 г. е обявен за Grand Master от Дружеството на американските писатели фантасти.
През 1988 г. му е поставена диагноза пост-полиомиелитен синдром ( диагностициран е за полиомеалит през 1959 г.) и трябва да се придвижва на инвалидна количка през повечето време.
Удостоен с рицарското звание Commander of the Order of the British Empire през 1998 г. "за принос в кулурното сътрудничеството между Англия и Шри Ланка". Същата година става ректор на Международния Космически Университет, Франция, където работи от 1989 до 2004 г. Ректор е и на Университетът Моратува, Шри Ланка от 1979 до 2002 г.

"Бих искал хората да ме запомнят предимно като писател, като някой, който е забавлявал читателите си и е разширил границите на въображението им", казва Кларк.
През декември миналата година Артър Кларк отпразнува юбилея си в Шри Ланка в компанията на нейния президент Махинда Раджапакса, астронавти и учени.
Отбелязвайки "90 орбити около Слънцето", авторът и теоретикът тогава признава, че мечтае за три неща.
"Първо - да получа доказателство за съществуването на извънземен живот. Винаги съм вярвал, че не сме сами във Вселената и все още чакаме съществата от други планети да осъществят контакт с нас или да ни дадат знак. Второ - ние, хората, да се откажем от страстта си към нефта и да възприемем по-екологични източници на енергия. Климатичните промени придават нов смисъл на думата "спешно". Не можем да допуснем въглищата и петролът бавно да изпекат земята. Трето - да се възцари траен мир в приемната ми родина Шри Ланка. Живея тук от 50 години и през половината от времето съм бил тъжен свидетел на горчив конфликт, който разделя страната."

Агенция Ройтерс коментира, че броени дни преди да почине на 19 март 2008 г., той е коментирал и ръкописа на най-новото си произведение "Последната теорема", написано съвместно с друг гигант на фантастиката - американеца Фредерик Пол. Причината за смъртта на Кларк е усложнения на дихателния режим и сърдечен удар, докторите смятат, че писателят е починал вследствие на усложнения на старото си заболяване от полиомиелит.

Кларк признава още, че както в младежките години, така и по-късно съзнанието му продължава да броди из Вселената. "Златната ера на Космоса едва сега започва. През следващите 50 години хиляди хора ще пътуват в орбита около Земята, след това до Луната и по-далече. Космическите пътешествия и космическият туризъм един ден ще станат екзотични дестинации", гласи последната прогноза на фантаста, стигнала до почитателите му чрез интернет. Човекът, който винаги беше в крак с новите технологии, обичаше да сърфира из мрежата и да комуникира с феновете си.

Тук може да прочетете много от произведенията на А. Кларк

Обръщението на Артър Кларк за неговата 90 годишнина
Общо Коментари (0)Add Comment

Оставете коментар
Трябва да влезете в сайта като потребител, за да коментирате. Моля регистрирайте се, ако все още нямате профил.

busy
 

Потребители

От форума + Анкети

Търсене

Търся
Години между
до
Населено място :
Град
Провинция
Държава