Златьо Бояджиев
Danielanp
Eдни от нас
Понеделник, 18 Февруари 2008 15:49

Златьо (понякога неточно Златю) Георгиев Бояджиев е български художник, известен със своите портрети и пейзажи. Считан е за един от най-самобитните български художници на XX век. Живописецът от Брезово - така го наричат още в България.
Роден е на 22 октомври 1903 г. в Брезово. Завършва живопис в Национална художествена академия в София при проф. Цено Тодоров (1932 г.).
Неговото творчество обхваща два основни периода, разделени от 1951 г., когато получава тежък инсулт и се парализира дясната му половина. Повече от 10 дни се бори на границата между живота и смъртта. Върнал се в Пловдив уморен от Димитровград, където рисувал голямо платно за Химкомбината. Вкъщи му прилошава и е откаран в болницата. Така за Златю и семейството му започва ходенето по мъките. След дълго лечение му остава пареза на дясната ръка и труден говор. Синът му Георги, който също е художник, си спомня, че и тогава Златю не изневерява на своя работохолизъм. След нещастието бавно, но уверено, Бояджиев започва да рисува с лявата ръка. Подвиг, който не е по силите на всеки. Някои от неговите шедьоври като: "Родопска сватба", "Априлското въстание", "Завръщане от лов" и "Апокалипсисите" - в различните им варианти - са сътворени тогава.
Първият период се отличава с класически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит. При втория период стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност. Организира самостоятелни изложби в София и Пловдив. Носител на наградата на Съюза на българските художници „Владимир Димитров - Майстора“. Сред най-известните му творби са: „Село Брезово“, „На трапезата“, „Две сватби“. Голяма част от платната му са подредени в музей в Пловдив.
Ценители на Златю Бояджиев го наричат "световен зограф, разгадал тайната на природното величие, която е в самия факт на съществуванието - на всяко камъче и тревичка, на всяка жива гадинка, от плужека до човека." Може би тъкмо заради това картините му си остават едни от най-скъпите и... най-крадените у нас. Златю Бояджиев, неуморен до последно пред статива в ателието - така ще го запомнят близките. А относно творчеството му, най-добре го характерезират думите на Иван Киров: Едно гигантско за нашите мащаби творчество, споило в себе си и брьогеловското прозрение, и космическото внушение на Ван Гог, с овчата миризма на брезовските баири, извезано върху шаяка на каракачанските кервани и нестинарските хора, многовековния опит на европейското изобразително изкуство с родната традиция.  Това стори Златю Бояджиев за този пусти български народ, дето все се приобщава при някоя цивилизация и все държи за своето.
Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.
Общо Коментари (0)Add Comment

Оставете коментар
Трябва да влезете в сайта като потребител, за да коментирате. Моля регистрирайте се, ако все още нямате профил.

busy
 

Потребители

От форума + Анкети

Търсене

Търся
Години между
до
Населено място :
Град
Провинция
Държава