Портър Елът
Danielanp
Eдни от нас
Четвъртък, 13 Март 2008 14:13
Когато Портър Елет от Лоа ,щата Юта, реши да направи нещо , той го прави до съвършенство .
Портър е бил на 4 г , когато поради автомобилен инцидент му е ампутирана дясната ръка. Но той не е допуснал това да го съкруши.
Неговите атлетични подвизи са забележителни. Той е бил сред най-важните бейзболни играчи за Първа А дивизия в щата Юта. Бил е член на щатския шампионатен бейзболен отбор. Играе в училищния отбор по баскетбол. Има първо място в щафетата 4х 400 метра, участва и в мини триатлон. Получил е и наградаата Игъл скаут, а лятото работи като охранител.
Когато видиш Портър на игрището, имаш чувството , че не е на мястото си и очакваш да стои на скамейката , вместо да играе в отбора. Въпреки че е само с една ръка , той съумява да преодолее това и успява да вкара 16 точки от общо 50, които е вкарал неговият отбор. Треньорът Морел казва , че той е естественият водач на отбора. „Той има победителско отношение и е допълнителен пример за това колко далеч можеш да стигнеш. Не е важно какво ти се случва , а как реагираш и как се справяш с факта.”
Имайки предвид и факта, че има само една ръка , това прави постиженията му още по-изключителни. Портър просто пренебрегва това и казва за себе си : „ Понякога се чудя, че ако имам две ръце, това би било объркващо. За мен е странно да разбера това - да движиш и двете си ръце по едно и също време.Това щеше да е някак непохватно.”Приятелите му го третират като че ли той не е с нищо по-различен от другите и това за него е просто чудесно. ” Приятелите ми често забравят и ми се обаждат , за да направя нещо , а аз им отговарям, че за да свърша това, ми трябват две ръце. Това е нещо като комплимент.” –казва той.
Разбира се, вложил е много търпение, практика и решителност , за да стигне дотук. Когато е бил по-млад, е искал да бъде добър, колкото другите , дори повече. Не е искал да бъде хлапето , което ще бъде избрано последно.
Като дете Портър е искал да бъде бейзболист , но стилът му е бил малко бавен. Затова си е мислел как може да подобри стила си . И накрая успява. Открива как да хване топката, да я подхвърли във въздуха, да пусне ръкавицата , да хване топката и да я хвърли – и всичко това с бързо движение. ”Помня, че ставаше по-лесно и по-лесно. Радвам се , че научих как .”
Портър е изключителен и поради факта, че може да завързва сам връзките на обувките си. До към 10 годишна възраст не е можел да прави това и е молел други хора да го правят вместо него. Но сега това е нещо много лесно . Неговите родители са му предложили поощрение. Ако искал да получи новия чифт гуменки , които той е желаел , трябвало да се научи да ги връзва връзките им . Това не е било никак лесно за него. Даже имал чувството, че му е отнело цяла вечност. Но е успял.
Портър е благодарен на родителите си, че те не винаги са бързали да му помагат , а са го оставяли да опита сам. Да го направи сам е по-добре от нищо. Родителите му не го отменят и от ежедневната работа вкъщи. Когато семейството му е управлявало ферма , това е означавало много тежка работа , включваща местенето на тежки пръскачки в полето с люцерна , хранене на овцете , както и да помага при стригането на овцете. Портър казва за себе си : „ Първият път,когато преместих пръскачка , имах чувството , че ще припадна. Стигнах до средата , оставих пръскачката на земята и легнах на полето. Гърбът ме болеше цяла седмица, но от тогава се справям добре.”
Друго нещо, с което трябва да се справи сам е вярата. Другите хора просто приемат това , което им се казва , но Портър чете Мормонската библия и сам си прави изводите. Работата му с овцете му е помогнало да разбере написаното в Библията. ”Когато работиш, си мислиш , че ти си този , който прави възможно те да живеят. Както Бог прави всичко , за да живеем ние. Сега разбирам и как Бог понякога е разочарован от нас”. За Портър най-важното послание в книгата е , че „ Исус Христос е дошъл и изкупил вината ни, че Господ бди над децата си , Той ни гледа и пази, особено когато търсим помощта му.” Неговият собствен опит го е научил на това. Според него той не би се справил с повечето неща без помощта на Бог. Портър смята и занапред да разчита на Бог. Той мисли, че е нещо като инструмент в ръцете на Бог. ” Когато имам мисия , аз разчитам на Духа да ме учи.”- казва Портър
Въпреки че е издържал на много препятствия , най-голямото предизвикателство е да приеме , че е различен. ”Не знам дали е дарба . Но когато си различен , защо ще искаш да променяш това. Приемам го почти като благословия. Питам са дали Бог позволява на някои да погледнат отвъд моята слабост и примерът ми да ги направи по-силни. Мисля си, че хората ме виждат , виждат и през какво съм минал и как не съм се предал и това ги вдъхновява и им дава сили.”
Поради това, което е и това, което е постигнал, Портър разбира, че той е пример за подражание. „Искам или не, аз ще бъда пример за мнозина. Затова се моля за сила , за да бъда светлина за хората около мен.” Ето какъв съвет дава той на хората, които искат да се поучат от него: „Приемете най-големите предизвикателства с най-големите усмивки. Правете всичко с щастие. Когато съм щастлив и се наслаждавам на това което правя , то става по-добро. Без значение колко е труден пътя , винаги можете да направите ситуацията щастлива. Просто оставете всичко в Божиите ръце и след това направете всичко на което сте способни.”
Портър на срещи - Понякога като погледна момиче и разбирам дали ръката ми я дразни. Има момичета , които се плашат от мен .Има също момичета , които искат да говорят с мен само защото имам една ръка и така искат да се представят като различни. Това са двата типа момичета , с които не искам дори да се занимавам . Но момичета ,които дори не забелязват – това е страхотно.Портър казва , че чувството за хумор също много помага. Например веднъж отправил на момиче много изобретателна покана – взел протезната си ръка , която той не носи , защото има чувството, че е играчка-и я доставил в дома на момичето с бележка ”Давам ти дясната си ръка , за да танцуваш с мен” . За негов късмет , тя казала да.Семейството на Портър винаги го е подкрепяло , но и е поставяло високи стандарти за него. Той има 5 сестри , които много обича. Неговите по-големи сестри –Сара , Нанси и Моник- са му оставили нещо като наследство да следва примера им, защото те са изключителни студентки и атлетки.” Те вървят нагоре и нагоре и правят големи неща. Така че не ми остава нищо друго, освен да следвам примера им. Не можеш да вървиш надолу.”


Общо Коментари (0)Add Comment

Оставете коментар
Трябва да влезете в сайта като потребител, за да коментирате. Моля регистрирайте се, ако все още нямате профил.

busy
 

Потребители

От форума + Анкети

Търсене

Търся
Години между
до
Населено място :
Град
Провинция
Държава