Хелън Келър
Danielanp
Eдни от нас
Понеделник, 17 Март 2008 16:24

Хелън Адамс Келър е родена на 27.06.1880 в малко градче в Северозападна Алабама , САЩ.През февруари 1882 г , когато е била само на 18 месеца, тя се разболява. И до ден днешен причината за разболяването й е загадка. Според тогавашните лекари причината за болестата е била мозъчна треска , но днешните лекари смятат, че по-скоро е било скарлатина или менингит.

Каквато й да е причината , Хелън много дни е била на границата между живота и смъртта . Когато впоследствие треската спаднала , родителите на Хелън вярвали , че тя ще бъде отново добре. Но скоро майка й забелязала , че Хелън не отговоря като звъннел звънеца известяващ вечерята или когато майка й слагала ръка пред очите й.Станало ясно, че болестта е оставило момичето сляпо и глухо.
Следващите няколко години се оказали много трудни за Хелън и семейството й. Хелън се превърнала в много трудно дете. Чупела всичко и тероризира домакинството с нейните писъци и гневни изблици. Близките й я считали за чудовище и според тях трябвало да пратят детето в лудница .
Когато Хелън станала на 6 г , семейството й започнало да се отчайва. Да се грижат за детето било твърде много за тях. Направили консултация с лекар , но било установено , че Хелън няма да вижда или чува повече. Въпреки това лекарят казал, че може да бъде обучавана и ги насочил към експерт по проблемите на глухите . Този експерт бил Алексадър Греъм Бел, който в този момент се бил насочил към обучението на глухи хора. Той ги посъветвал да пишат на Майкъл Анагнос, директор на институт Пъркинс и Масачузетското убежище за слепи, който да им помогне да намерят учителка . Г-н Анагнос препоръчал на семейството Ан Съливан.
Ан Съливан
Когато е била на 5 години е загубила в голяма степен зрението си . На 10 години майка й умира и баща й изоставя нея и брат й .Децата са пратени в приют за бедни , където брат й умира. След като напуска сиропиталището ,Ан продължава образованието си в института Пъркинс . По време на престоя си там оперира очите си . Зрението й се възстановява дотолкова , че да може свободно да чете за кратки периоди от време. След като завърша интсутита започва да си търси работа , което е много трудно . Когато получава предложението за работа от Майкъл Анагнос , въпреки че няма никакъв опит с такива деца , тя започва с голямо желание за работа.
Хелън и АнНа 3.03 1887 г Ан за първи път се среща с Хелън Келър. Тя веднага започва да учи Хелън на езика на знаците. Хелън научава да повтаря думите , но не знае тяхното значение. Докато се опитва да научи Хелън на значението на думите , тя в същото време се бори и с лошото държание на момичето. Ан и Хелън се преместват в малка къщичка близо до основната с цел да подобрят поведението на момичето. От първостепенно значение били маниерите на Хелън при хранене . Тя се хранела с ръце и взимала, от която чиния си поиска без значение пред кого е поставена.
Ан се опитвала да подобри маниерите й при хранене , да накара момичето да си сресва косата , да си завърза обувките. Ако Хелън проявявала изблици на гняв , Ан я наказвала като отказвала да разговаря с нея с ръце.
През следващите седмици Хелън и Ан станали по-близки, което подобрило и поведението на момичето. Месец след началото на обучението „чудото” се случило.
Дотогава Хелън не разбирала напълно значението на думите. Но на 5 Април 1887 г Ан завела Хелън до помпата за вода и тогава всичко започнало да се променя. Когато Ан изпомпила малко вода в ръцете на момичето , тя изговорила думата „вода „ . Нещо в този момент обяснило значението на думата и по-лицето на Хелън , Ан осъзнала ,че момичето е разбрало значението на думата. През следващите няколко часа Хелън разбрала значението на 30 думи.
Напредъкът на Хелън оттогава бил забележителен. Ан научала Хелън да чете , първо с повдигнати букви , а след това и с браиловата азбука . По – късно я научила да пише и по-двата начина.
Майкъл Анагнос много силно подкрепял Хелън. Написал няколко статии за нея, които били публикувани в национални вестници. В тях той наричал Хелън „феномен”.
Хелън станала известна. По–време на второто й посещение при Александър Бел , тя посетила и президента Кливлънд в Белия дом.
През 1890 г Хелън започнала образованието си в института Пъркинс . През март същата година тя се запознала с Мери Суифт Ламсън , която се заела със задачата да научи Хелън да говори. Хелън отчаяно желаела това. Въпреки, че можела да разбира какво другите й говорят като докосвала устните или гърлото , опитите й да говори били неуспешни дотогава.
През 1894 г Хелън и Ан се запознали с Джон Райт и д-р Томас Нюмасън ,които планирали да открият училище , в което да обучават глухи да говорят. Хелън била много развълнувана. За съжаление , нейната реч никога не се подобрила отвъд звуци ,които били разбираеми само за Ан и други близки хора.
През 1896 г започнала образованието си в училището Кембридж за млади девойки , а през 1990 г продължила в Радклиф. Тя била първата незряща и глуха жена, която записала висше образование.
Животът в Радклиф бил труден за Ан и Хелън. Поради многото работа зрението на Ан се влошило.По време на престоя си в колежа Хелън започнала да пише историята на живота си. По това време тя срещнала Джон Алберт Маси , който помогнал на Хелън да публикува книгата „Историята на моя живот”.
На 28.06 .1904 г Хелън се дипломирала и била първата сляпа и глуха жена , която получила степен бакалавър на хуманитараните науки.
Джон Маси станал добър приятел на Хелън и Ан и през май 1905 г той и Ан се оженили.Тримата заживели в Рентам , щата Масачузетс и през този период Хелън написала книгата „ Светът , в който живея”, разкривайки за първи път мисли за нейния свят. Няколко години по –късно ,през 1913 г, Хелън публикувала следващата си книга „ Отвъд тъмнината”.
Следващите няколко години били изпълнени с много пътувания . Хелън и Ан изнасяли беседи в различни градове, споделяйки опита си и надеждата да окуражават хората.
По това време в Холивуд им предложили да направят филм за живота на Хелън.
През 1918 г Джон и Ан се преместили в Ню Йорк и Хелън използвала новия дом като база за развитие на фондацията си в полза на слепите.Тя не само събирала пари, но се борела да облекчава условията на живот и работата на слепите, които по това време били лошо обучавани и живеели в приюти. Нейните усилия били основен фактор за промяната на тези условия.
През 1918 г умира майката на Хелън и Ан остава най-близката сродна душа в живота на Хелън. Но през 1922 г Ан се разболява тежко от бронхит и една може да говори. Тъй като Ан не може да помага на Хелън , нейната роля е поета от дотогавашната секретарка Поли. Те прекарват много време в пътувания, целящи събиране на пари в полза на слепите.
Ан умира на 20.10.1936 г.
След смъртта й Хелън и Поли се преместват да живеят в Аркан Ридж , Уестпорт , щата Кънектикът , където Хелън остава до края на живота си.
След втората световна война Хелън и Поли обикалят целият свят, за да събират пари за фондацията за слепите. Те посещават Япония , Австралия , Южна Америка , Европа и Африка.
През 1953 документалният филм “The Unconquered”, разказващ за живота на Хелън Келър е номиниран за наградите на Академията .
През 1955 г Хелън публикува книгата си „ Учителят” , посветена на Ан Съливан.
През 1957 г е първото представление на пиесата “The Miracle Worker”, разказваща за първоначалните срещи на Ан и Хелър . Две години по-късно пиесата е пренаписана и поставена на Бродуей и става абсолютен хит за почти две години.През 1962 г е превърната във филм и актрисите, които играят Хелън и Ан печелят Оскар.
През 1961 г порази здравословни причини Хелън се оттегля от публичния живот , но въпреки това и този период не минава без емоции. През 1964 г е наградена от президента Линдън Джонсън с наградата Президентски медал за свобода, най- високото отличие за цивилни.
На 01.06.1968 г тя умира спокойно в съня си.
С помощта на Ан Съливан и чрез книгите , лекциите и начина, по който изживява живота си , тя доказва на милиони хора , че с увреждането не идва края на света.
„Обществото трябва да се научи, че слепите хора не са нито гении , нито идиоти. Те имат ум, който трябва да бъде обучаван , ръка която трябва да бъде научена, амбиция целяща да се реализира и е задължение на обществото да помага на слепите да постигнат най-доброто, на което са способни.” Хелън Келър
Според мен това важи не само за отношението на обществото спрямо слепите , но спрямо всички хора с увреждания . И това трябва да е така не само в Америка , а в целия свят.

Общо Коментари (0)Add Comment

Оставете коментар
Трябва да влезете в сайта като потребител, за да коментирате. Моля регистрирайте се, ако все още нямате профил.

busy
 

Потребители

От форума + Анкети

Търсене

Търся
Години между
до
Населено място :
Град
Провинция
Държава